Р Е Ш Е Н И Е
№359
гр. П., 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 02039
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.С.И. *** да заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), в резултат на травми на левия крак, получена при спъване поради неизправна пътна настилка и необезопасен ремонт на пешеходната зона на ул. „Търговска“ в град П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди (направени разноски по проведено медицинско лечение, а именно закупуване на един брой ортеза – деротационен ботуш), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се посочва, че на 28.08.2017 г. ищцата се придвижвала по ул. „Търговска“ в град П.. По това време на пешеходната зона на улицата се извършвал ремонт, за което липсвало предупредителни табели. Ищцата се спънала в участък, на който липсвали павета, при което получила фрактура на левия крак. Наложило се поставянето на ортеза на стойност 80 лева. Ищцата изпитвала болки и страдания, които продължавали към настоящия момент при разваляне на времето. Релевират се доводи, че Община П. носи отговорност за претърпените неимуществени и имуществени вреди, тъй като отговоря за сигнализирането на ремонтните дейности на процесния участък.
Община П. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят.
Община П. е направила искане за привличане на „Галчев Инженеринг“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника. Предявени са обратни искове от Община П. срещу „Галчев Инженеринг“ ЕООД, с които се иска при уважаване на главните искове, съдът да осъди дружеството да заплати на Общината на основание регрес уважените размери по главните искове. Пояснява се, че с договор за строителство от 20.01.2014 г. общината възложила на ДЗЗД „Обединение П. 2013 г.“, с участници „Галчев Инженеринг“ ЕООД и „Интегрирани пътни системи“ АД (в несъстоятелност), да извършат ремонтни дейности в пешеходната зона на ул. „Търговска“ в град П.. Двете дружества не предприели мерки за отстраняване на възникнали в гаранционните срокове дефекти и недостатъци на извършените строително – ремонтни дейности по поддържане и подмяна на пътната настилка на ул. „Търговска“ в град П..
„Галчев Инженеринг“ ЕООД е подало отговор на исковата молба на Н.С.И., както и на исковата молба по обратния иск на общината, като счита претенциите за неоснователни. Счита за завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва се, че ДЗЗД „Обединение П. 2013 г.“ извършило надлежно и качествено възложените СМР с договор за строителство от 20.01.2014 г., като същите били приети, за което били съставени необходимите документи. Изпълнителят се задължил да подмени и положи бетонови плочи в определени участъци на пешеходната зона на ул. „Търговска“, като не се е ангажирал с подмяната или полагането на павета в участъка. На изпълнителя не били възложени дейности по сигнализиране и отстраняване на нередности на процесния участък. Въвеждат се твърдения, че общината не е уведомила надлежно участниците в ДЗЗД за проявените дефекти, с което не изпълнила договорните си задължения. Твърди се наличието на противоправни посегателства от трети лица върху строителните материали, което е извън гаранционната отговорност. Пояснява се, че на процесния участък били допускани тежки автомобили, чието придвижване уврежда положената настилка.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са разпитани свидетелите С.В. и П.И. (съпруг на ищцата). От техните показания се установява, че на 28.08.2017 г. ищцата заедно със свидетеля П.И. ***, при което достигнали участъка между магазин „Люси“ и „розовия блок“ на ул. „Търговска“. На това място съществувала неравност на пътна настилка, тъй като липсвали павета, разположени до мраморните плочки и отводнителната решетка на водосточния канал по пешеходната улица „Търговска“. Ищцата се спънала на тази неравност, при което паднала на земята. Тогава двамата свидетели помогнали на ищцата да се изправи, както и да седне на близката пейката. През това време ищцата се е държала за левия крак, който бил ожулен. След това свидетелят П.И. помогнал на ищцата да се придвижи пеша до дома им, където установил, че се подува левият крак на Н.С.И.. Двамата решили да посетят бърза помощ, като тръгнали пеша, но впоследствие се качили на такси. Ищцата била прегледана в болницата, при което било установено счупване на крака.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.В. и П.И., като показанията на последния са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същият е съпруг на ищцата. Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и са били преки очевидци на инцидента. Свидетелят П.И. от непосредствена близост е възприел ситуацията, свързана със спъването на ищцата, а свидетелят С.В. пояснява, че ищцата се е намирала на земята в участък, на който липсвали павета. Двамата свидетели са възприели липсата на павета по пешеходната улица „Търговска“, за което дават на съда детайлно описание на настилката. Техните показания се подкрепят от заключението на съдебно – техническата експертиза, което е прието и неоспорено от страните. Вещото лице пояснява, че два реда паветата (декоративни камъни) с дължина 1,23 м и ширина 22 см на процесния участък са били пренареждани , а циментопясъчният разтвор между тях се различавал от останалия. Подобно заключение на вещото лице е в съответствие със заявеното от свидетелите С.В. и П.И., касаещо липсата на павета (декоративен камък) върху пътната настилка на улица „Търговска“ в участъка между магазин „Люси“ и „розовия блок“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, според което ищцата е получила счупване на 5 – та метатаразална (предходилна) кост, в областта на ходилото на левия крак. Установява се още, че е проведено лечение чрез имобилизация с ботуш - ортеза, което е продължило около 45 дни. Вещото лице пояснява, че възстановителният период е продължил около 2 – 3 месеца. След инцидента се запазил обема от движение на в лявата глезенна става. Според експерта за времето на лечението ищцата изпитвала болки и страдания, а по нейни данни същите продължавали към настоящия момент.
Съдът намира заключението за обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото, поради което го кредитира. Освен това заключението съответства с показанията на свидетеля П.И., който подробно описва лечението на ищеца.
От
показанията на свидетеля П.И. се установява, че по време на лечението ищцата е
имала затруднения в хигиенно битовото самообслужване и придвижване, което
допълнително се подкрепя и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно –
медицинска експертиза. Свидетелят пояснява, че към настоящия момент ищцата все
още изпитва болки в крака. Същият помагал на Н.И. в придвижването й.
От показанията му се съдържа
информация, че ищцата е ограничила социалните си контакти,
което се е дължало на травмата в крака.
Съдът
преценява показанията на П.И. по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира. Съдът им
дава вяра, тъй като същите са еднопосочни, житейски логични последователни.
От приложената фактура и заключението по съдебно – медицинската експертиза може да се направи категоричен извод, че ищцата е направил разноски в размер на 80 лева за закупуване на ортеза - деротационен ботуш, което е било необходимо за лечението на левия крак.
По делото е приложен договор за строителство от 20.01.2014 г., от който се установява, че Община П. е възложила на ДЗЗД „Обединение П. 2013 г.“, с участници „Галчев Инженеринг“ ЕООД и „Интегрирани пътни системи“ АД (в несъстоятелност), да извършат СМР в пешеходната зона на ул. „Търговска“ в град П.. Видно от чл. 1 от договора и представеният констативен акт от 18.02.2015 г. за установяване годността за приемане на строеж, може да се направи извод, че част от възложените СМР се изразявали в поставянето на павета (декоративни камъни) в процесния участък. На страница трета (част архитектура) от констативния акт се посочва, че е подменена настилката на пешеходната улица „Търговска“, като са запазени единствено съществуващите ивици от бял мрамор. От обсъждания констативен акт се установява допълнително, че възложените работи са приети без забележки от страна на възложителя Община П., което е в съответствие с чл. 24, ал. 1 от договора.
В чл. 21 от договора е залегнал десет годишен гаранционен срок за изпълнените СМР. В чл. 23 от договора се съдържа клауза, с поред която при проявили се дефекти в гаранционния срок възложителят отправя писмена покана за съставяне на протокол, след което се пристъпва към отстраняване на дефектите.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на Община П. заявява, че възложителят не е уведомявал изпълнителя ДЗЗД „Обединение П. 2013 г. за проявени дефекти на пътната настилка на процесния участък.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.
Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Процесната злополука е настъпила на пешеходната зона на улица „търговска“ в град П., която представлява общинска собственост съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно ответникът има задължение да осигурява доброто състояние на уличната мрежа, включително и тази част, която е определена за пешеходна зона.
По делото се установи, че на 28.08.2017 г. по ул. „Търговска“ в участъка между магазин „Люси“ и „розовия блок“ съществувала неравност на пътна настилка, тъй като липсвали павета, разположени до мраморните плочки и отводнителната решетка на водосточния канал. При тези данни по делото, съдът намира, че ответната община не е изпълнила законовото си задължение за поддържане на процесната пешеходна улица в такова състояние, че същата да бъде безопасна при движение на пешеходци. В резултат на компроментираната настилка по улицата, ищцата се е спънала, като след това е паднала на земята, при което е причинена горепосочената травма на левия крак. Тази травма е довело до имуществени вреди свързани с лечението, които са в размер на 80 лева за закупване на ботуш – ортеза. Травмата е довела още до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Разписаната от закона грижа на добрия стопанин вменява задължение на Община П. да поддържа улиците в такова състояние, че да се осигури нормално и безопасно движение на пешеходци. След като Община П. не е извършила необходимите действия за привеждане на процесния пътен участък в състояние, годно за нормално придвижване по него и от това бездействие са настъпили вреди (имуществени и неимуществени) в правната сфера на ищеца, то следва извод за наличието на основанията за ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически терзания, съдът приема за достатъчна сумата от 4 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението, съдът отчита най – вече вида, характера и мястото на увреждането - счупване в областта на ходилото на левия крак. От значение е обстоятелството, че травмата е довело до обездвижване за срок около 45 дни, а впоследствие възстановителният период е продължил около 2 – 3 месеца. През този период ищцата е изпитвала болки и страдания, като в началото на лечението същите са били с голям интензитет. Не без значение е изпитаното за срока на лечение неудобство в ежедневието, както ограничаването на социалните контакти.
Взе предвид, че ищцата няма дефицит в движението на глезенната става, както и липсата на усложнения при лечението. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 4 000 лева ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като по делото липсват доказателства за знание от страна на ищцата за това, че настилката е била нарушена, докато е преминавала по пешеходната улица. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т. о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В този смисъл дори да се приеме тезата за знание от страна на ищцата за това, че настилката е била нарушена, то това субективно отношение не представлява съпричиняване. Освен това липсва нормативно задължение за ищцата да се предвижва спокойно, бавно и внимателно по пешеходните зони, за които общината има задължението да ги поддържа в добро състояние.
Следва
да се уважи изцяло претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер
на 80 лева, изразяващи се извършването на разходи за лечение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените исковите претенции са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху сумите по двата иска, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане - 28.08.2017 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД следва да се разгледа, доколкото се уважава главния иск. Съдът намира, че предявеният обратен иск следва да се отхвърли като неоснователен. За да се ангажира отговорността по чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо виновно поведение от страна на трето лице по помагач при извършване на възложена му от ответника работа. В настоящия случай ответната община твърди наличието на дефекти на пътната настилка и в нейна тежест е установяването на този факта, за да може да ангажира отговорността на изпълнителя.
По делото не се установява наличието на дефекти на пътната настилка. Възложената работа е приета без забележки, за което е съставен съответният акт за установяване годността за приемане на строеж, който е подписан от представител на общината. Това означава, че към датата подписване на констативния акт, паветата са били поставени или са липсвали, но въпреки това е приета работата. Последващата липса на павета не води до извод за наличие на дефекти на пътната настилка, тъй като това може да се дължи на различни обстоятелства. Не се установи наличието на дефектни павета, което е наложило тяхното премахване и впоследствие да се пренаредят. Не се установи още, че общината е информирала изпълнителя за наличието на дефекти, както и че изпълнителят е извършвал действията по тяхното отстраняване. Това налага извод, че не следва да се ангажира отговорност за привлеченото като помагач лице, поради което обратният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и чл. 78, ал. 1 ГПК общината следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото. На ищцата е предоставена безплатна правна помощ, поради което в полза на адв. В. следва да се присъди сумата в размер на 810 лева, доколкото се касае за предявени две искови претенции, насочени в защита на различни интереси (обезщетяване за имуществени и неимуществени вреди).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната община следва да заплати по сметка на съда направените разноски, които са следните: 210 лева – държавна такса и 270 лева – възнаграждение за вещи лица, т. е. в общ размер на 480 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице помагач не следва да се присъждат разноски, които са направени във връзка с главния иск. Следва обаче да се присъдят разноските, които са направени във връзка с обратния иск. Същите са в размер на 550 лева и трябва да се заплатят от Община П. на третото лице помагач.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* да заплати на Н.С.И., ЕГН **********, адрес ***, сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, (болки и страдания), в резултат на травми на левия крак, получена при спъване поради неизправна пътна настилка на пешеходната зона на ул. „Търговска“ в град П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди (направени разноски по проведено медицинско лечение, а именно закупуване на един брой ортеза – деротационен ботуш), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* срещу „Галчев Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев холдинг“ обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4 080 лева, представляваща общо присъденото обезщетение по главните искове, които Община П. е осъдена да заплати на Н.С.И..***, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.В. от Адвокатска колегия гр. П. сумата от 810 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Галчев Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев холдинг“ сумата в размер на 550 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 480 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* да заплати на “Тони Тодоров” ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения обратен иск.
Решението е поставено при участието на трето лице помагач „Галчев Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев холдинг“.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.