Решение по дело №145/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение №57/27.01.2025г. по АНД №1485/2023г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че с решението е допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспореният eлектронен фиш (EФ) №********** е издаден от орган с материална компетентност, при спазване на административно наказателните правила и материалния закон. Посочва се, че са неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност. Сочи, че директивата е законодателен акт, който всички страни на ЕС трябва да спазват. Отделните държави членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на целите в директивата, като типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а, с който е заложена цел на държавите членки, да установяват контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Държавите са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Сочи се, че в последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел. а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Счита, че волята на европейския законодател трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия, тъй като тези признаци за адекватен контрол са взаимодопълващи се. Твърди, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но не е ефективно и възпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в чл. 9а о г Директивата. Сочи се в касационната жалба, че изолирането на съразмерността като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното съдебно решение. Оспорва се директният ефект на разпоредбата на чл. 9а от Директивата, като се сочи, че същата съдържа съвкупност от принципи, които биха могли да бъдат приложени/имплементирани в националното законодателство, но не съдържа конкретно правило за поведение, което обективно (по своето съдържание), да е годно да породи права или задължения за частно лице, защитими пред национален съд. Счита за неправилно, на база на принципа на примат на правото на ЕС над националното право на държавите членки, както и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23., да се прави извод, че имуществената санкция се явява лишена от своето правно основание и разпоредбите, касаещи контрола по заплащането на дължимите тол такси, следва да останат без приложение.

Твърди се още в касационната жалба, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на инкриминираната дата ППС се е движило по платената пътна мрежа без да заплати дължимата пътна такса, както и че в електронната система за събиране на пътни такси, за дружеството-жалбоподател са регистрирани множество извършени нарушения от същия вид. Поредното неправомерно използване на платената пътна мрежа представлява грубо погазване на установените норми, свързани с ползването на инфраструктурата в Република България, в частност заплащането на тол такси. В същото време дружеството- жалбоподател цели с постановяване на съдебен акт в негова полза да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Излага становище, че след като е приел решаващият съд, че наложената санкция противоречи на общностния принцип на пропорционалност, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2 от ЗАПИ е следвало със съдебното решение да измени обжалвания акт като определи такъв размер па санкцията, който е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ, предвид обстоятелството, че дружеството-жалбоподател многократно е допускало нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, свързани със заплащане на пътните такси. Сочи се, че районният съд е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, включително изразходваните от държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на III ППС-то, а именно ППС над 12 тона, неговата екологична категория и др. Твърди се, че в тази насока по делото не са представени доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя. Твърди се, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид, както и не следва да остане несанкционирано. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №52/27.01.2025 г. по АНД №1485/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ №********** и да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като се иска намаляването му до определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото.

По делото е постъпил отговор от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, чрез адв. Г. Г. - ПАК, в който взема становище, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, правилно съдът е съобразил решението по дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. Посочва, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Приема за правилен извода на съда, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Иска се от съда да постанови съдебно решение с което да потвърди като правилно и законосъобразно Решение №57/27.01.2025 год., постановено по НАХД №1485/2023 год. но описа на PC- [населено място]. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Страната е депозирала становище с вх.№ 2701/14.04.25г., в което поддържа касационната жалба и моли съда да отмени съдебното решение, като излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП и моли съда да отмени обжалваното решение на ПлРС.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява. От адв. Г. г. – АК-Плевен, който поддържа становището в отговора на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на РС-Плевен. Претендира разноски заадвокатско възнаграждение по депозиран списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен и моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №57/27.01.2025г. по АНД №1485/2023г. по описа на РС-Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК ***, със законен представител С. И. Д., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.З, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП.

РС-Плевен приел за установено, че на 12.03.2021 година в 09:01 часа е констатирано нарушение № BE2423E0A6D6199СЕ053041F160AF1Е1, с ППС Влекач МАН ТГХ., с per. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Нарушението е [жк], ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото, като достигнал до извода, че е нарушен принципът на пропорционалността.

РС-Плевен намерил от правна страна, че не е спазен принципът на пропорционалността, като част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Отчел, че СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. Съобразил, че според СЕС за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия. Отчел, че с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

РС-Плевен съобразил, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба па чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът намерил, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Като отчел, че по силата на чл.633 от ГГ1К във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, достигнал до извода, извода, че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Приел, че размерът па наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Ето защо приел въззивната жалба за основателна, а обжалваният електронен фиш за незаконосъобразен, и то отменил без да коментира останалите възражения и доводи на страните в производство.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

При издаване на процесния ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушаване на принципа за пропорционалност/съразмерност на наложената санкция. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури правилно е била съобразена по делото.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на елементите от състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. В този смисъл т.54 от Решение от 09.02.2012г. по дело Mrton Urbn срещу Vm- s Pnzgyrsg szak-alfldi Regionlis, дело С-210/10г. Вследствие на това уточнение се налага изводът, че задължението за националните власти, отговарящи за санкционирането на нарушенията, да налагат глоба с фиксиран размер, без да могат да вземат предвид конкретните обстоятелства по случая и евентуално без да могат да намалят размера на тази глоба, не отговаря на условията, които са изведени в съдебната практика. Възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В конкретния случай налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността, а решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya) са задължителни за българския съд и на основание чл. 633 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

От изложеното следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените разноски. По делото е представен договор за правна защита и пълномощно с адв. Г.Г.. От писменото доказателство на л.25 и депозирания списък с разноски на л.26 от делото съдът прави извод, че искането следва да бъде уважено изцяло, тъй като са направени разноски в размер на 550 лв., в съответствие с чл.8 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и предявеният минимален размер на възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №57/27.01.2025г. по АНД №1485/2023г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. И. Д., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.