РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Сливен, 14. 11. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на девети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 373 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.М.К. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
23-1679-000109 от 21.09.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Ямбол,
Сектор Пътна полиция Ямбол, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген шаран“ с
Регистрационен номер ******** за срок от 6 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка,
в нарушение на закона, при липса на материалноправни предпоставки. Излага
съображения, че: административният орган е следвало да изчака резултата от
лабораторното изследване; при наличие на данни за назначено лабораторно
изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени; липсва основание за
налагане на процесната ПАМ, тъй като заповедта е издадена без наличието на
положителен резултат от медицинското и химико-токсикологично лабораторно
изследване. Позовава се на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017 г./. Моли оспорената заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище моли жалбата
да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.09.2023 г. на оспорващия К. е съставен от
служител на РУ на МВР – Ямбол, Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия АД бл. № 347305, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за
това че на 20.09.2023 г. около 18:55 часа, в *** на у. „П.“ – кръстовище с
обходен път север в посока към с. В., е управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген шаран“ с Рег. № ******** след у. на н. в., тъй като е бил изпробван
за у. на н. в. и т. а. с техническо средство Дрегер 5000 № ARMC - 0066 и тестова касета REF 3706091; LOT ARSA – 0981, като техническото средство е о. н. на м. в 18:55 часа,
номер на пробата – 350. На водача е бил връчен талон за медицинско изследване №
144972. При връчване на АУАН оспорващият е вписал в акта, че няма възражения.
Действията на полицейските служители и техните
констатации при извършената проверка са обективирани и в Протокол за извършване
на проверка за у. на н. в. или т. а., съставен на 20.09.2023 г. с край на
проверката 19:00 часа.
На 21.09.2023 г. от Началника на Сектор към ОДМВР
Ямбол, Сектор Пътна полиция Ямбол, е издадена оспорената в настоящото производство
Заповед № 23-1679-000109. С нея на оспорващия К. е наложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген шаран“ с
Регистрационен номер ******** за срок от 6 месеца, като са отнети: СРМПС № *********
и 2 броя peг. табели № ********. В мотивите на заповедта е възпроизведено
съдържанието на АУАН и е прието, че водачът е управлявал ППС след у. на н. в. или т.
а., с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на
ОД на МВР– Ямбол, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол, е
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Към датата на издаване на оспорената заповед, лек
автомобил “Фолксваген шаран“ с Рег. № ******** е регистриран в АИС – КАТ на
името на оспорващия А.М.К. – като н. с.
Видно от Постановление за назначаване на експертиза от
27.09.2023 г. на разследващ полицай при РУ на МВР – Ямбол, досъдебно
производство № 660/ 2023 г. по описа на РУ на МВР – Ямбол, е образувано за
това, че на 20.09.2023 г. около 19:00 часа, в ***, на КПП в посока на движение
към с. В., о. Т., до кръстовище с обходен път север, лицето А.М.К. е управлявал
лек автомобил „Фолксваген шаран“ с Рег. № ******** след у. на н. в., установено
по надлежния ред с техническо средство; на водача на МПС е била иззета по надлежния
ред к. п. и п. у.; назначена е по досъдебното производство химическа
експертиза, която да извърши изследване на предоставените п. и даде заключение
има ли наличие на н. в. в к. и у., надлежно иззети от А.М.К. на 20.09.2023 г.
Между страните не съществува спор относно установените
по делото факти.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 05.10.2023 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 16.10.2023 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен,
посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя
извод за мотивираност на заповедта в съответствие с изискванията на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е извършено
позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на пътно
превозно средство след у. на н. в., съответстват на фактическите основания,
които се съдържат в оспорената заповед. В административното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията на
оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените
в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС
да го управлява след като е у. н. в. и адресатът на мярката да е с. на
управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената
заповед, е с. на процесното МПС.
Установено по делото е и обстоятелството, че водачът
на превозното средство го е управлявал след у. на н. в.- м., установена с
техническо средство.
Управлението на МПС от водач след у. на н. в. се
включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тази
връзка съдът намира твърденията на оспорващия за незаконосъобразност на
оспорената заповед за неоснователни. Материалната доказателствена сила на
процесния АУАН не е опровергана в съдебното производство.
В разглеждания случай с управлението на автомобил и
установена по надлежния ред с техническо средство у. на м., оспорващият К. е допуснал отклонение от
нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведено от
законодателя в ЗДвП, и това обстоятелство се доказва със съставения АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена от оспорващия в хода на настоящото съдебно
производство. Неоснователен е доводът на оспорващия, че административният орган
е следвало преди да приложи принудителната административна мярка да изчака резултата
от назначената химическа експертиза. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Към датата на издаване на оспорената заповед са били
налице всички фактически и правни основания за прилагане на принудителната
административна мярка, посочени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
При извършена проверка от компетентни
контролни органи с техническо средство по надлежния ред е установено управление
на МПС след у. на н. в., обективирано в надлежно съставен акт за установяване
на административно нарушение. Прилагането на процесната ПАМ не е обусловено от
резултата на назначената по образувано досъдебно производство химическа експертиза за
установяване у. на н. в. Въведената от законодателя алтернативност в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП в текста „проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване … у. на н. в. или т. а.“, противно на твърдяното
от оспорващата страна, не обвързва административния орган със задължение да изчака
резултата от лабораторно изследване, ако такова е назначено. Това е така именно
поради нормативно определената възможност за избор между две посочени решения,
всяко от които се явява съответно на законовите правила. Фактът на назначаване
на химическа експертиза по образуваното досъдебно производство, която към
момента не е приключила със заключение, не опорочава формулираното в процесната
заповед властническо волеизявление на административния орган. Последното е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена със съставен
АУАН, и е в съответствие с всички формални изисквания на относимата и приложима
разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
По делото е установено, че по отношение на оспорващия
като с. и водач на пътно превозно средство е извършена проверка за установяване
у. на н. в. или т. а. с техническо средство Дрегер 5000 № ARMC – 0066, което е отчело н. на м. Издаден е и талон за
изследване № 144972, а водачът е дал биологичен материал за анализ. Нарушението
е установено със съставен акт за административно нарушение, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който
се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както е установено в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да
обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това,
съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на
акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено
по сочения в акта начин. Обстоятелството, че оспорващият е дал и биологичен
материал за изследване не представлява факт, с който се оборват фактическите
установявания в акта. Въпросът за отговорността на лицето не се решава само с
факта на даване на такава п. До получаване на резултата от лабораторното
изследване, определящ е резултатът от извършения тест с техническо средство
одобрен тип, който показва по категоричен начин, че оспорващият е управлявал
МПС след у. на м.
Наред с изложеното, следва да се съобрази и
обстоятелството, че определяйки реда за установяване у. на н. в., чл. 174, ал.
4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Разпоредбата на чл. 5, ал.
2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. дава възможност у. на н. в. да се установява с тест. Анализът на
приложимата нормативна уредба определя като водещ резултата от проведения по
време на проверката тест до получаване на резултатите от изследване на
биологичния материал. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 4
от ЗДвП, съгласно която, в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер.
В разглеждания случай доказателствата в преписката
установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона,
материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка
дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Приложената
от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за
срок от 6 месеца и следователно е в границите на предвидения в законовата
разпоредба срок.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.К. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1679-000109 от 21.09.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Ямбол,
Сектор Пътна полиция Ямбол, с която на А.М.К., на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген шаран“ с Регистрационен номер ********
за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: