Решение по дело №2878/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260601
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20204520102878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр. Русе, 19.10.2021 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2878 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение второ и трето от ЗЗД, чл. 195, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 2, предложение второ от ЗЗД и чл. 211, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 2 от ЗЗД от Б.С.К. против И.Б.И. и З.З.И..

Ищецът твърди, че на 03.07.2019 год. закупила от ответниците недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ- 273 в кв. 41, находящ се в с. Т*, община И*, област Русе с адрес по данъчна оценка- с. Т*, ул. Ал. С* № *с площ по скица 1569 кв. м. и площ по документ за собственост 1500 кв.м., заедно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИIЦНА СГРАДА с таванско (мансардно) помещение над нея с РЗП по данъчна оценка от 155 кв.м., с мазе под нея с площ по данъчна оценка 6,25 кв.м., НАВЕС с оградни стени до нея с площ по данъчна оценка 22 кв.м. и ГАРАЖ със застроена площ по данъчна оценка 29,25 кв.м., при граници на имота УПИ ІІ- 272, УПИ IV- 274, УПИ V- 275, улица и улица, заедно с всички подобрения и приращения в имота, включително извършено ново строителство, ведно с находящите се в имота движими вещи, за сумата общо от 47 000 лева, от които 40 000 лева е цената на недвижимия имот, а 7 000 лева е цената на движимите вещи. За извършената продажбата бил съставен нотариален акт № 149, том 21, дело № 4380/03.07.2019 г. по описа на СлВп- Русе.

Ищецът претендира заплащане на сумата 120.00 лева частично от 5000.00 лева на основание чл. 211, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 2 от ЗЗД, тъй като след предаване владението на имота на 17.07.2019 год. установила несъответствие между обявената и действителната застроена площ на  жилищната сграда, поради което иска намаляване на цената.

Вторият иск е за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 4000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение второ  от ЗЗД, представляваща намаляване на цената на продадената жилищна сграда, тъй като след влизане във владение било установено, че част от сградата е изпълнена с тухли от кирпич, а не е масивна.

Третият иск е за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на отоплителната инсталация за сметка на продавача.

         Четвъртият иск е за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на електрическата инсталация за сметка на продавача чрез изграждането на нова за сметка на продавача.

Петият иск е за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 2000.00 лева на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на задължението на продавача да предаде агрегат с мощност 5 квт.

Шестият иск е за заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в течове и овлажняване на металната конструкция на остъклената тераса, които причиняват овлажняване на стени и тавани в кухнята и хола, което според ищеца означава лоша хидроизолация.

Седмият иск е за заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в липса на топлоизолация на тавана.

Ответниците дават отговор, оспорват предявените искове, като молят същите да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените разноски. Правят възражение за погасяване по давност на предявените искове, тъй като същите за заявени след срока по чл. 210 и чл. 197, ал. 1, предложение първо за исковете, касаещи недвижимия имот и след изтичане на срока по чл. 197, ал. 1, предложение второ от ЗЗД за исковете за недостатъци на движимите вещи.

 

            Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 03.07.2019 год. между ищеца и ответника е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149, том 21, дело № 4380/03.07.2019 г. по описа на СлВп- Русе, по силата на който ответниците са продали на ищеца недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ- 273 в кв. 41, находящ се в с. Т*, община И*, област Р* с адрес по данъчна оценка- с. Т*, ул. Ал. С*№ * с площ по скица 1569 кв. м. и площ по документ за собственост 1500 кв.м., заедно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИIЦНА СГРАДА с таванско (мансардно) помещение над нея с РЗП по данъчна оценка от 155 кв.м., с мазе под нея с площ по данъчна оценка 6,25 кв.м., НАВЕС с оградни стени до нея с площ по данъчна оценка 22 кв.м. и ГАРАЖ със застроена площ по данъчна оценка 29,25 кв.м., при граници на имота УПИ ІІ- 272, УПИ IV- 274, УПИ V- 275, улица и улица, заедно с всички подобрения и приращения в имота, включително извършено ново строителство, ведно с находящите се в имота движими вещи, за сумата общо от 47 000 лева, от които 40 000 лева е цената на недвижимия имот, а 7 000 лева е цената на движимите вещи. Това се установява и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том II, рег. № 4273, дело № 228/2019 г. по описа на нотариус с район на действие А* А*, рег. № 304 на Нотариалната камара.

В представената по делото обява за продажба на недвижим имот в сайта pazarluk.com имотът има следното описание: напълно обзаведена двуетажна масивна къща в с. Т*, обл. Р* с РЗП 162 кв.м., състояща се от три спални, хол с камина, кухня, две бани и тоалетна. Двор 1500 кв.м. Голяма остъклена веранда, вътрешна връзка на хола с кухнята и мансардата чрез вита стълба. Имотът разполага още с масивен гараж с канал, беседка за 16 човека (остъклена, с отваряеми прозорци); външна пещ (камина, барбекю), детска къща, стопанска постройка, помещение за отглеждане на птици. Локално отопление. Невероятна гледка, закътан и обезопасен имот.

От заключението по допусната СТЕ се установява следното: вещото лице след извършен оглед на място не установява наличие на претендираните от ищеца недостатъци, изразяващи се в несъответствие между обявената от продавачите и реалната РЗП, както и изграждането на сградата с тухли от кирпич.

Видно от представената от ищеца пазарна оценка за определяне на обезпечение по кредит на процесния имот, изготвена през месец юни 2019 год. по повод изтегления от ищеца ипотечен кредит, още преди изповядване на сделката за нея е било ясно, че тъй като в нотариалния акт на продавачите не е записана площта на постройките, при изчисленията в оценката са използвани квадратурите, замерени при геодезически замервания на лицензирано лице. Тези замервания с внесени за нанасяне в кадастралната карта на Община И* и са, както следва: дворно място1569 кв.м., жилищна сграда със ЗП 61 кв.м., стопанска сграда със ЗП 32 кв.м. и гараж със ЗП 25 кв.м. Сградите са посочени съобразно тяхната застроена площ, която е различна от разгънатата застроена площ, но така или иначе ищецът е знаела размерите им.

В нотариалния акт на ищеца имотът е описан, както следва: площ на парцела по скица 1569 кв.м., а по документ за собственост 1500 кв.м.; масивна жилищна сграда с таванско помещение по данъчна оценка -155 кв.м., мазе под нея с площ от 6.25 кв.м., навес с оградни стени- 22 кв.м. гараж с площ по данъчна оценка- 29.25 кв.м. Експертизата обръща внимание, че за нуждите на данъчното облагане в Декларация обр. 14 за деклариране на недвижим имот като РЗП се сумират всички площи - площ на жилището, площ на таванските помещения и площ на мазите.

Вещото лице е изчислило, че РЗП са, както следва: гараж- 26 кв.м., едноетажна жилищна сграда- 33 кв.м., жилищна сграда с мансарден етаж- 58.9 кв.м., покрита тераса- 41.48 кв.м., дървено бунгало- 7.29 кв.м., стопанска постройка- 19.83 кв.м. или общо 186.50 кв.м. В тези площи не са включени площта на мазата, която е под едната стая на едноетажната къща и площта на котелното помещение, но същите се включват в подадената Декларация обр. 14 за придобиване на недвижим имот и фигyрират в данъчната оценка. С тях площта на сградите ще е в размер на около 156.18 кв.м.

При това положение съдът намира първия от предявените искове за неоснователен. В настоящия случай от нотариалния акт е видно, че предмет на покупко- продажбата е имот, който освен жилищната сграда, включва още дворно място и други постройки, които не са посочени с отделна цена, нито пък страните са определили цената на единица мярка. Не е налице и основанието за отбив по цената по чл. 210, ал. 2 от ЗЗД, тъй като според първото заключение на вещото лице К. и от

документите, изготвени във връзка с отпуснатия на ищеца ипотечен кредит е видно, че продажната цена на имота е с 1/3 по- ниска в сравнение с действителната пазарна цена на имота. 3аконът допуска отбив от цената тогава, когато купувачът е бил подведен за действителното пространство на недвижимия имот, каквото в настоящия случай не е налице.

         Неоснователен е и вторият иск за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 4000.00 лева, представляваща намаляване на цената на продадената жилищна сграда, тъй като след влизане във владение било установено, че част от сградата е изпълнена с тухли от кирпич, а не е масивна. Както пазарна оценка за определяне на обезпечение по кредит на процесния имот, така и вещото лице по делото инж. К.К. са категорични, че  изградената в имота жилищна сграда е монолитна с тухлени носещи ограждащи зидове и стоманобетонови елементи. След направени проби се установява, че носещата конструкция на жилищната сграда е тухлени ограждащи зидове. Вещото лице е установило две места с приблизителни размери 50/50 см, иззидани с кирпич, които по всяка вероятност представляват зазидани през времето отвори за прозорци. Стоманобетоновата плоча на терасата се носи от стоманобетонова стена, която е изградена непосредствено до съществуващия стар зид, ограждащ котелното помещение и където при предишния оглед се е намерило разкрито след демонтаж на ел. табло място с кирпичен зид. При това положение този зид не представлява носещ елемент и е без значение от какъв материал е изграден. Освен това, плочата е опряна на стоманени колони и стоманобетонова подпорна стена.

         По третата претенция- за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на отоплителната инсталация за сметка на продавача. Съобразно направените уточнения от ищеца (л. 47 от делото) искат се средства за ремонт на отоплителната инсталация и по- точно отстраняване на течове от котела и привеждане на инсталацията в съответствие с нормативните изисквания.

         Вещото лице инж. М.Т.Д. сочи, че Наредба № 29 за устройство и безопасна експлоатация на парните и водогрейните котли с ниско налягане, издадена от председателя на държавния комитет за стандартизация, обн., дв, бр. 27 от 4 април 1980 г., е отменена с постановление № 164 от 7 юли 2008 г. на министерският съвет за приемане на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане (в сила от 19.08.2008 г., обн. ДВ бр. 64 от 18 юли 2008 г.). Наредбата не е в сила и коментари за съответствие към настоящия момент са несъстоятелни.

         Според чл. 2 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, в сила от 19.08.2008 г., приета с ПМС № 164 от 07.07.2008 г. съоръжения под налягане са: .... т.4. Водогрейни котли с топлинна мощност над 116,3 kW. Това означава, че процесният котел не попада в обхвата на тази наредба.

Вещото лице не намира несъответствия с нормативни изисквания, формулирани като императивни в Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство,пренос и разпределение на топлинна енергия. Казано накратко, не съществуват нормативни изисквания, които да е било нужно да бъдат съобразявани при изграждането на процесната инсталация и които да трябва да бъдат съобразявани, като бъде тя приведена в съответствие с тях. Не съществуват и нормативни изисквания и по отношение на котела.

Вещото лице е установило, че към момента на огледа отоплителната инсталация е окомплектована. При повторния оглед вещото лице дава заключение, че процесната отоплителна инсталация, в състоянието, в което е при двата извършени огледа, би могла да отоплява сградата в част от отоплителния период (за нашия регион той е 175 дни) - в зависимост от външната температура. Точен отговор каква точно е тази част, не може да бъде даден. При липса на циркулационна помпа и без топлоизолация на комина частта от отоплителния сезон, в която инсталацията ще покрива потребностите на сградата, ще бъде значително по- малка. Процесната отоплителна инсталация може да работи без наличието на допълнително монтирани /от ищцата/ циркулационна помпа и изолация на комин, но при значително намалена ефективност и с опасност от кипване на топлоносителя. Такива претенции в исковата молба и уточненията обаче не са заявени и съдът не може да се произнася по тях.

По четвъртия иск- за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на електрическата инсталация чрез изграждането на нова за сметка на продавача, вещото лице доц. В.С. е установило, че от таблото, което се намира на външния стълб тръгва трифазно захранване към таблото на къщата. В същото табло има еднофазен електромер и тръгва еднофазно захранване, което не се използва. Съществуващото табло на къщата е демонтирана и на негово място има монтирани автоматични прекъсвачи, без да има монтирано табло, както е според изискванията. Този монтаж е извършен от свидетеля С.Н.. Съществуващото в момента захранване може да се използва временно до монтирането на ново разпределително табло, което да отговаря за изискванията за пожарна електробезопасност. По думите на И.Н. всички контакти, захранващи електрическите уреди са били монтирани на един токов кръг. Това довежда до претоварване и изключване на винтовия предпазител, защитаващ токовия кръг и до демонтирането на таблото. В момента на отделен токов кръг е отделено захранването на котела, контактите и осветлението, а всички останали консуматори, включително и осветление, се захранват от един токов кръг. Препоръчително е захранването на останалите контакти и осветлението в жилищната част да бъде направена на отделни токови кръгове. 3а целта правоспособен проектант трябва на проектира таблото и свързването на отделните токови кръгове, като отчете съществуващото окабеляване.

Според същото вещо лице дейностите, които трябва да се извършат са: разработване на проект на инсталацията; монтиране на ново разпределително табло; подходящо разделяне на потребителите по токови кръгове (според проекта); частично окабеляване; монтиране на необходимата комутационна и защитна апаратура; извършване на необходимите строителни дейности при монтажа на таблото и окабеляването. Вещото лице не е в състояние да направи количествена и стойностна сметка, тъй като няма разработен проект на инсталацията. Ищецът не твърди и не представя доказателства да е разработен такъв и поради това съдът приема, че искът е недоказан по размер.

Петият иск за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 2000.00 лева за обезщетение за неизпълнение на задължението на продавача да предаде агрегат с мощност 5 квт е неоснователен като погасен по давност, тъй като е предявен след изтичане на шестмесечния срок от предаване на вещта. Съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че владението е предадено на 18.07.2019 год., т.е. съгласно уговореното в договора за покупко- продажба, предвид непротиворечивите показания на свидетелите по делото. Искът обаче е предявен на 16.07.2020 год.- близо година след това.

Шестият иск е за заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в течове и овлажняване на металната конструкция на остъклената тераса, които причиняват овлажняване на стени и тавани в кухнята и хола, което според ищеца означава лоша хидроизолация. Вещото лице инж. К. е установила при огледа следи от стари течове по стената на кухнята, граничеща с хола, както и по тавана на хола пак там. В момента на огледа течовете са сухи и не е налице овлажняване на сградата. Терасата е покрита с метална винкелна конструкция, остъклена с армирано стъкло. Стъклата на много места са напукани и по всяка вероятност по време на дъжд от там прониква вода и се задържа на терасата във вид на локви. По време на огледа покривът над терасата е покрит с водонепропускливо платнище, което е сложено от И.Н. след появяването на влажните петна. В същото време този свидетел заяви, че към момента на сключване на сделката стъклата са били напукани, но течове не е имало. Пак по негови твърдения ответниците предоставили на ищеца армирани стъкла за подмяна на счупените. Защо това не е било сторено, липсват данни, но не може да се говори за скрит недостатък, по отношение на който ответниците да не са предприели мерки за отстраняването му при сключване на сделката. Поради това искът е недоказан по основание.

         Седмият иск е за заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в липса на топлоизолация на тавана. На първо място недостатъците не са скрити, тъй като по твърдение на самия ищец още преди сключване на сделката ответниците са твърдели, че покривът на жилищната сграда е топлоизолиран. Ищецът е бил наясно с това преди сключването на сделката, тъй като и в оценката по повод сключването на договора за кредит липсват данни покривът да е бил топлоизолиран. Единственият незаинтересован свидетел по делото Н.Р. също няма спомен да е говорила с ответника Б. за топлоизолация. Поради изложеното съдът не приема за доказан и този иск по основание, а за размера му доказателства не са ангажирани.

Показанията на другите двама свидетели на ищеца- Н* (баща и син) съдът не цени, тъй като те са пряко заинтересовани от изхода на делото- И.Н. живее в къщата, заедно с ищеца, а С.Н. е негов баща, който освен всичко друго, е въздействал върху ел.инсталацията и понастоящем е невъзможно да се установи какво е било фактическото положение при предаване на владението.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 193, ал. 1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако вещта има недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат явни или скрити, като и в двата случая купувачът е длъжен незабавно след откриването им да уведоми продавача. Ако това не бъде направено, вещта се счита одобрена /чл. 194, ал. 1 от ЗЗД/. По делото се събраха доказателства за уведомяване на ответника Б. единствено за недостатъци на отоплителната инсталация.

Ищецът претендира реализирането на законната отговорност за недостатъци на ответника – продавач съгласно чл. 195, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Като купувач по договор за продажба на недвижим имот, ищецът твърди, че закупената вещ е имала недостатъци и то скрити, които е желае да бъдат отстранени за сметка на ответниците, както и да бъде направен отбив от платената цена.

По делото не се установи, че закупеният имот действително страда от описаните в исковата молба недостатъци, за които продавачът е бил уведомен и които не е отстранил. Не се установи и несъответствие между обявената и действителната застроена площ на жилищната сграда.

От заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ не се установяват твърдяните от ищеца недостатъци на отчуждения имот.

Отговорността по чл. 193 ЗЗД възниква по силата на закона, като продавачът отговаря и за недостатъците, за които не е знаел, а всяко съглашение за освобождаване от отговорност е недействително. Съгласно утвърдената съдебна практика явни са онези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на вещта - например счупени стъкла, повредена подова настилка и т. н. Скрити недостатъци са онези, които е невъзможно да се открият при обикновен преглед, за които са нужни специални знания, съответно реално са се проявили видимо по-късно. Скритите недостатъци се проявяват по- късно от момента, в който е предадена вещта. (В този смисъл ТР № 40/30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г. ОСГК; Определение № 365/12.04.2010 г. по гр. д. № 1577/2009 г. на ВКС, ГО). Безспорно се установи по делото, че при обикновен оглед на имота твърдяните недостатъци относно пукнати стъкла, окомплектованост на отплителната инсталация, мощността на агрегата, биха могли да бъдат открити, поради което съдът приема, а и вещото лице потвърждава, че не се касае за скрит дефект/недостатък на имота. В тази насока са и свидетелските показания, вкл. и тези събрани в полза на ищеца.

Чл. 195, ал. 1 ЗЗД гласи, че купувачът има право на иск за връщане на вещта и искане обратно цената, за намаляване на цената и за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, само ако недостатъците на продадената вещ съществено намаляват цената й или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

Задължението на купувача по чл. 194, ал. 1 ЗЗД е да прегледа вещта и да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако въпреки знаенето на недостатъка купувачът се е съгласил да купи вещта, това означава, че той я одобрява с недостатъците и я купува такава, каквато е. В случай, че не уведоми продавача, купувачът губи правата си по чл. 195 ЗЗД, тъй като те се преклудират.

В настоящия случай се установи, че преди да купи имота, ищецът е направила огледи, ангажирала е оценители, които да извършат оглед и оценка, предвид предстоящото му ипотекиране.

Изложеното до тук сочи изцяло на неоснователност на претенциите.

На следващо място исковете се явяват неоснователни и поради факта, че сочените недостатъци не водят до съществено намаляване на цената на вещта или да я правят негодна за нейното обичайно употребление. Само в случай, че съществено се намалява стойността на вещта или същата не може да бъде използвана, би могло да се търси отговорност на продавача, каквато е и трайната практика на ВКС /Решение № 540 от 14. VI. 1985 г. по гр. д. № 123/85 г., II г. о., Решение № 568 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 465/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 3032 от 15. XII. 1973 г. по гр. д. № 1437/73 г., I г. о., Тълкувателно решение № ЗЗ от 1. ХI. 1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК/.

В случая продажната цена е 47 000.00 лева, а доказаната стойност на труда и материалите за отстраняване на установени недостатъци по твърдения на ищеца е в размер на 136.00 лева.

Това съотношение по смисъла на чл. 193, ал. 1 ЗЗД не намалява съществено стойността на имота, а описаните недостатъци в никакъв случай не водят до намаляване годността за неговото използване. Следователно продавачът не носи отговорност за недостатъците и купувачът няма право на иск по чл. 195, ал. 1 ЗЗД.

Тъй като ответниците с поведението си не са станали причина за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да им се присъдят направените съдебно- деловодни разноски в размер на 120.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.

         Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.К., ЕГН **********, адрес: *** против И.Б.И., ЕГН ********** и З.З.И., ЕГН **********,*** искове, както следва:

-за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 5000.00 лева на основание чл. 211, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 2 от ЗЗД, поради несъответствие между обявената и действителната застроена площ на  жилищната сграда, поради което иска намаляване на цената.

-за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 4000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение второ  от ЗЗД, представляваща намаляване на цената на продадената жилищна сграда, тъй като след влизане във владение било установено, че част от сградата е изпълнена с тухли от кирпич, а не е масивна.

-за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на отоплителната инсталация за сметка на продавача.

         -за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на констатираните след въвода във владение недостатъци на електрическата инсталация за сметка на продавача чрез изграждането на нова за сметка на продавача.

Петият иск е за заплащане на сумата 120.00 лева частично от 2000.00 лева на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на задължението на продавача да предаде агрегат с мощност 5 квт.

а заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в течове и овлажняване на металната конструкция на остъклената тераса, които причиняват овлажняване на стени и тавани в кухнята и хола, което според ищеца означава лоша хидроизолация.

-за заплащане на сумата 200.00 лева частично от 1000.00 лева на основание чл. 197, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за отстраняване на скрити недостатъци в продадената жилищна сграда за сметка на продавача, изразяващи се в липса на топлоизолация на тавана.

ОСЪЖДА Б.С.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на И.Б.И., ЕГН ********** и З.З.И., ЕГН **********,*** сумата 120.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: