№ 89
гр. Д., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100159 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422 ГПК във вр. с чл. 410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 49, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че с полица № 0320209907007062 от
06.04.2020 г. „Д. З." АД е сключило Договор за автомобилна застраховка „Автогрижа" за лек
автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, със срок на действие от 19.04.2020
г. до 18.04.2021 г., при уговорено покритие Пълно каско на рисковете, съгласно "Общи
условия" на предлаганата застраховка. Твърди, че на 22.01.2021 г. по време на движение на
III-ти клас път 866, 57+100км., с посока на движение от гр. Д. към с. М. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което върху лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с
peг. № ****, собственост на „М.-П. Л.“ ЕООД и управляван от М. К. Т. падат камъни от
скала вдясно, в резултат на което са му нанесени материални вреди. Твърди, че в резултат на
настъпването на вредите, на 26.01.2021 г. в „Д. З." АД е подадено искане за оценка на вреди
по МПС и е заведена преписка по щета № ********* като причинените имуществени вреди
на собственика на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, са описани
от експерти на Дружеството. Твърди, че съгласно уговореното в Общите условия към
застрахователния договор „Каско на МПС“ е определено застрахователно обезщетение.
Стойността на необходимите части и материали, както и стойността на необходимия труд за
възстановяване на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № **** е в размер
на 1627.40 лева. Сумата е изплатена на сервиза на застрахованото МПС от „Д. З." АД по
банков път, с преводно нареждане № 96ЗFTRO21076D2Z7 от 17.03.2021 г. Счита, че
основанието за ангажиране на договорната отговорност на „Д. З." АД е настъпилото
застрахователно събитие, съгласно покритието по клауза “Пълно Каско" от Общите условия
1
към застрахователния договор. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса
за застраховане, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите. Счита, че отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че
увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържането, неизправността
на пътния участък, на който е реализирано пътнотранспортното произшествие, както и
неотстраняването и/или несигнализирането на съществуващите препятствия по него. Счита,
че Агенция „Пътна инфраструктура" е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин
изправността на пътната мрежа - публична държавна собственост, което задължение в
случая не е изпълнено. Твърди, че с писмо с обратна разписка, изх. № *********/13.04.2021
г., получено от представител на ответника на 14.04.2021г., ответникът е поканен доброволно
да му заплати сумата от 1642.40 лева, представляваща изплатеното от „Д. З.” АД
застрахователно обезщетение от 1627.40 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева като дължимата сума и до днес не е възстановена на застрахователното дружество.
Твърди, че за конкретния случай са инициирали производство по реда на чл. 410 от ГПК и е
образувано ч.гр.дело № 50347/2021 г. по описа на СPC, ГО, 79 състав и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, по същата е депозирано възражение от длъжника, за
което са уведомени с разпореждане по описа на СРС, 79 състав, връчено им на 08.03.2022
г., поради което за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящото съдебно
производство.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховане, дължи на ищцовото дружество сумата от 1642.40 лева - главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, сумата от
56.12 лева - мораторна лихва за забава от 30.04.2021 г. до 30.08.2021 г. и направените от
тях съдебно -деловодни разноски, в заповедното и исковото производства, включително и
адвокатско възнаграждение за двете производства.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът
му адв. Д. Х. поддържа исковата молба, приложените към нея писмени доказателства и
наведените твърдения. Оспорва изцяло твърденията и възраженията, обективирани в
отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове като основателни, обосновани и доказани, както по основание, така и по
размер. Претендира за разноски както по заповедното производство, така и в настоящото
исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение, представя списък за разноски. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ответника. Моли същия да бъде намален с оглед Наредба № 1/2004г. и да
бъде съобразен с фактическата сложност на делото. Излага подробни съображения в
2
писмени бележки.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител. С писмено становище
юрисконсулт С. М. поддържа депозирания писмен отговор. Счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ищцовата страна. Моли същия да бъде редуциран по предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в чл. 78 ал.8 от ГПК
размер. Моли с оглед изхода на спора да им бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
процесуално представителство от един юрисконсулт.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна, следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
10882/09.09.2021г. по ч. гр. дело № 50347/2021 г. по описа на СPC, ГО, 79 състав, с която
ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., общ. Ст., обл. С., бул. М. № * да заплати на заявителя „Д. З.“
АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., обл. С., бул. К.
Ал. Д. № ** сумата от 1642.40 лева /хиляда шестстотин четиридесет и два лева и 40 ст./,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Бизнес Каско“ за вреди на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****,
вследствие на ПТП от 22.01.2021г. настъпило на III-ти клас път /нов път/ 866, 75+100 км., с
посока на движение от гр. Д. към с. М., ведно със законната лихва от 30.08.2021г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 56.12 лева /петдесет и шест лева и 12
ст./ за периода от 30.04.2021 г. до 30.08.2021 г., както и сумата от 393.97 лева,
представляваща разноски по делото, от които: държавна такса в размер на 33.97 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева. Вземането произтича от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Бизнес Каско“ за вреди на
лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, вследствие на ПТП от
22.01.2021г. настъпило на III-ти клас път /нов път/ 866, 75+100 км., с посока на движение от
гр. Д. към с. М., произтичащо от застрахователна полица № 0320209907007062/19.04.2020 г.
Не се спори, че е сключен Договор за автомобилна застраховка „Автогрижа" -
полица № 0320209907007062 от 06.04.2020 г. със застраховател ищцовото дружество - „Д.
З." АД за лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, със срок на действие
от 19.04.2020 г. до 18.04.2021 г., при уговорено покритие Пълно каско на рисковете,
съгласно "Общи условия" на предлаганата застраховка.
Не се спори, че на 22.01.2021 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие с
лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, собственост на „М.-П. Л.“
ЕООД и управляван от М. К. Т., в резултат на което са му нанесени материални вреди.
Не се спори, че на 26.01.2021 г. в „Д. З." АД е подадено искане за оценка на
вреди по МПС и е заведена преписка по щета № ********* за причинените имуществени
вреди на собственика на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****.
3
Съставен е протокол за ПТП № 1576491 от младши инспектор В. К., от който се
установява, че на 22.01.2021 г. по време на движение на III-ти клас път 866, 57+100 км., с
посока на движение от гр. Д. към с. М. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което върху лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, собственост на
„М.-П. Л.“ ЕООД и управляван от М. К. Т. при движение по пътя падат камъни от скала
вдясно и удрят автомобила, при което реализира ПТП с материални щети.
Депозирано е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“,
изготвен е опис- заключение за вреди на МПС.
С Ликвидационен акт № 986322/16.03.2021 г. е разпоредено да се извърши
плащане на сумата от 1627.40 лева, която сума е преведена с преводно нареждане от
17.03.2021г. от „Д. З.“ АД на „М. П.“ ЕООД.
Издадени са фактури с № ********** от 26.02.2021 г. за сумата в общ размер от
328.76 лева, представляваща боядисване предна броня нова, тониране, бояджийски
материали, допълнителни материали и № ********** от 26.02.2021 г. за сумата в общ
размер от 1298.64 лева, представляваща смяна предна броня- оригинал, решетка броня
долна оригинал и капаче теглич оригинал.
От „Д. З.“ е изпратено възлагателно писмо до „М. П.“ ЕООД, с което възлагат
извършване на ремонт въз основа на договор между „Д. З.“ АД и техния автосервиз на МПС
с рег. № **** марка „Ягуар“, модел „Е Пейс", собственост на „М. П. Л.“ ЕООД гр. С..
До Агенция „Пътна инфраструктура" гр. С. е изпратена Регресна покана от „Д.
З." АД по щета № *********/26.01.2021г.
Издадено е Разрешение за ползване изх. № СТ-05-1628/2012г., с което е
разрешено ползването на строеж: „Изместване на съществуващ път III-866 /стар III-868/ Д.-
М. L=19955 М“. „Участък от пътя от моста за гр. Д. до вход Тунел с дължина L=10468,16
м“, с възложител „Национална електрическа компания“ ЕАД.
От заключението на вещото лице К. Г. по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът
прие за установено, че с преводно нареждане за кредитен превод № 963FTRO21076A2Z7 е
преведена сумата от 1627.40 лв. на 17.03.2021 г. в 14.00.15 часа с наредител: „Д. З.“ АД и
платени на „М. П.“ ЕООД, с основание на плащане - щета: *********/peг. № МПС ****,
видно от банково извлечение № 47/18.03.2021г. на разплащателна сметка
BG71UNCR76301002GNRLIN.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, за това го цени изцяло.
От заключението на вещото лице инж. Г. Т. по допуснатата и назначена САТЕ
съдът прие за установено, че: 1.На 22.01.2021 година от гр.Д. към с.М., водача М. К. Т.
управлява лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“ с рег.№ ****, собственост на „М. -
П. Л.“ ЕООД. Движейки се по път III-866, в района на км 57 + 100, той преминава през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - паднали камъни от скала в
4
дясно. Така е реализирано ПТП с материални щети. 2. От техническа гледна точка,
механизмът на настъпване на процесното ПТП и имуществените вреди, нанесени на
застрахования лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е. Пейс“ с рег.№ **** са в причинно -
следствена връзка. 3. Спрямо Обект № 1: Причинените щети по лек автомобил „Ягуар“,
модел „Е. Пейс“ с рег.№ **** - материали по средно пазарни цени като нови, както и труда
на извършения ремонт, възлизат на 1546.20 лева. 4. От Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства размера в различните застрахователни компании варира от 10 до 25 лева
на щета. В този случай - 15 лева за ликвидационни разноски е в нормалните граници.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, за това го цени изцяло.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. К. на длъжност „младши
инспектор“, старши полицай охрана на обществения ред в РУ[1]Девин, съдът прие за
установено, че през 2021г. му се обадили, че има възникнало ПТП между с. Л. и с. М.. Бил
с колегата му Ц. К.. Автомобила се движел посока с. М., на 2-3 километра посока с. М. от
разклона за с. Л.. При пристигане на място установили, че лек автомобил – джип марка
„Ягуар“, управляван от въпросния водач, при движението падат няколко камъка от ската и
се удрят в автомобила, като единия камък бил дори на предната броня, а другия камък бил
под автомобила, при което автомобила не можел да потегли, имало някаква повреда по него.
Свидетеля изготвил протокол за ПТП, изпробвал водача за алкохол. Водача бил жена,
имало и мъж. Единия камък на бронята бил по- малък, с диаметър 7 до 10 см., а другия
камък бил по- голям, който бил под автомобила. Имало и други камъни. На място
свидетеля съставил протокол за ПТП, който е връчен на водача. Има скица на ПТП-то в
протокола, каквото е установено на място е документирано в протокола.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. К. Т., разпитана по
делегация от Софийски районен съд, се установява, че е участвала в пътен инцидент през м.
януари 2021 г., при който управлявала лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“. ПТП -
то се случило между участъка гр.Д. по пътя за Община Кр.. Шофирала посока гр.С.. Била
заедно със съпруга си, когато видяла как пада камък върху колата. Нямало как да избегне
удара, защото в този момент идвал друг лек автомобил. Камъкът се отчупил и една част се
закачил долу в бронята на колата. Другата част от камъка, паднал под лекият автомобил.
Спряла автомобила, за да види състоянието му. Повикала органите на КАТ, които съставили
констативен протокол. Повикали, след което пътна помощ, за да извози лекият автомобил до
гр. С.. На автомобила блокирала ръчната спирачка, която автоматично се задейства. Лекият
автомобил, не можел да потегли. В сервиза са констатирали други щети. Повече от месец,
след повредата бил на ремонт автомобила. Лекият автомобил след като бил отремонтиран се
оказало, че в момента, в който потегли с него отново се задейства ръчната спирачка и
трябвало да бъде оставен отново за ремонт. След този случай лекият автомобил редовно
имал този проблем.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
5
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора – ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично вземане е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.
гр. дело № 50347/2021 г. по описа на СPC, ГО, 79 състав, по което има издадено
Разпореждане № 15420 от 18.02.2022г. с указание заявителя да предявяви иск в едномесечен
срок, получено от заявителя на 08.03.2022г. Настоящият установителен иск е предявен на
15.03.2022г. в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете по чл.422 ГПК във вр. с чл. 410
ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД са частично основателни и доказани по следните съображения:
За да бъде уважен иска по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ, във връзка с с чл. 49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД , ищецът следва да докаже наличие на няколко кумулативно изискващи се
предпоставки: валидно възникнало правоотношение по застраховка „Каско” с обект на
застраховане лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“ с рег.№ ****; настъпване в
срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск – твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди
на автомобила; вида и обема на вредите; изплащане на тези щети на увреденото лице;
щетите да са причинени от трето лице, което отговаря по правилата на отговорността по чл.
49 във вр. с чл.45 от ЗЗД; наличие на причинно-следствена връзка между причинените вреди
и деянието/действие или бездействие/ на третото лице; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения,
включително възражението за съпричиняване на вреди от водача на автомобила поради
небрежност – нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По делото безспорно е, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек
автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № **** е действала сключена
с ищцовото дружество имуществена застраховка на автомобила – „Пълно Каско“ по
застрахователна полица № 0320209907007062 от 06.04.2020 г. Безспорно е, че на 22.01.2021
г. е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е
Пейс" с peг. № ****, собственост на „М.-П. Л.“ ЕООД и управляван от М. К. Т., в резултат
на което са му нанесени материални вреди.
Не се спори, че на 26.01.2021 г. в „Д. З." АД е подадено искане за оценка на
вреди по МПС и е заведена преписка по щета № ********* за причинените имуществени
вреди на собственика на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****.
От уведомление за щети по МПС се установява, че за вредите вследствие
на процесното ПТП е образувана преписка за щета № *********. От ССчЕ се установява, че
6
с преводно нареждане за кредитен превод № 963FTRO21076A2Z7 е преведена сумата от
1627.40 лв. на 17.03.2021 г. в 14.00.15 часа с наредител: „Д. З.“ АД и платени на „М. П.“
ЕООД, с основание на плащане - щета: *********/peг. № МПС ****
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на
произшествието, вината за същото и причинно-следствената връзка между него и
нанесените на увредения автомобил щети.
В случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и
изготвената съдебна авто-техническа експертиза. По делото е представен протокол за ПТП
№ 1576491, съставен от младши инспектор К., описан по – горе, разпитани са двама
свидетели – водачът на лекия автомобил М. К. Т. и полицейския служител, съставил
протокола за ПТП – В. К., чийто показания се обсъдени по-горе. По делото е прието
заключението по авто-техническата експертиза, което следва да бъде кредитирано като
пълно, обективно и безпристрастно дадено, от което се установява, че на 22.01.2021 година
от гр.Д. към с.М., водача М. К. Т. управлявал лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс“
с рег.№ ****, собственост на „М. - П. Л.“ ЕООД. Движейки се по път III-866, в района на км
57 + 100, той преминава през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно
- паднали камъни от скала в дясно. Така е реализирано ПТП с материални щети. Механизмът
на настъпване на процесното ПТП и имуществените вреди, нанесени на застрахования лек
автомобил са в причинно - следствена връзка. Изчислено е, че общата стойност за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на труд и части е в размер на 1546.20
лева.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ. В този случай съставителят удостоверява пряко
възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
разположението на МПС, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни
знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. Вписаните в протокола
обстоятелства, може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП,
поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства – показания на свидетели и/или
експертни заключения, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на
която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа /Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по
т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело №
768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011
7
год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о.,
ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело № 1506/2013 год., I т. о., ТК/.
Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП, че същият е
съставен от полицейски служител при посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице, в т.ч. възпроизведени в схема, относно мястото на произшествието,
разположението на автомобила и факта на нанесени на автомобила щети. В случая не е
оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на
неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Механизмът на ПТП се
установява и от приетата по делото експертиза, заключението на която при преценка по чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирана и показанията на разпитаните свидетели, които са ясни
и последователни, поради което съдът им дава вяра. Събраните доказателства напълно
кореспондират помежду си, като не е налице противоречие между показанията на
свидетелите и писмените доказателства. От протокола за ПТП и свидетелските показания се
установява, че е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което върху лек
автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, собственост на „М.-П. Л.“ ЕООД
и управляван от М. К. Т. са паднали камъни от скала вдясно, в резултат на което са му
нанесени материални вреди. Механизмът на настъпване на процесното ПТП и
имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил са в причинно - следствена
връзка. Според чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Липсват доказателства водачът на лекия автомобил – свидетелката Т. да е
нарушила правилата за движение или да е извършила друго действие или бездействие, с
което да е допринесла за настъпване на деянието, съответно и на вредоносния резултат. С
оглед на установения начин на настъпване на пътното произшествие се налага извод, че
същото е реализирано не поради противоправно поведение на водача на лек автомобил, като
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия,
състоянието на пътя, като не е предприел своевременно спиране, за да избегне всяко
предвидимо препятствие, както твърди ответника. Напротив, по делото се установи, че
единствената причина за увреждането на МПС-то е преминаване през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно - паднали камъни от скала в дясно, в резултат
на което на МПС са нанесени материални вреди. Съдът намира, че предявеният иск срещу
ответника е доказан, по своето основание.
Относно размера на обезщетението:
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността на
ремонта, необходим за отстраняване на щетите на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е
Пейс“ с рег.№ **** , изчислена по средни пазарни цени към датата на застрахователното
8
събитие, е 1546.20 лева. Съгласно нормата на чл. 410, ал.1 КЗ се предвижда,
че застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената
вреда. В чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, а за възстановителна - стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Тоест при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение в случаите, при които не се касае за
тотална щета, а за причинени частични повреди, следва да бъде съобразена стойността на
ремонта на съответното имущество, който е необходим за пълното му възстановяване във
вида и качеството от преди произшествието, определена по средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие
При съдебно предявена претенция за дължимостта на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице /в този смисъл са Решение № 52/ 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009
г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010 г. на ВКС II ТО, Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО/.
С оглед нормата на чл. 410 КЗ, в случая за ищеца е възникнало вземане
срещу ответника, което следва да се приеме за установено за сумата 1546.20 лева,
определена от вещото лице като средна пазарна цена, респ. представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета № ********* за застрахован при
ищеца по Договор за застраховка „Каско” № 0320209907007062 от 06.04.2020 г., лек
автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. № ****, собственост на „М.-П. Л.“ ЕООД,
имуществени вреди в резултат на реализирано на 22.01.2021 г. застрахователно събитие, а в
останалата част за разликата над уважения размер от 1546.20 лева до претендирания от
1642.40 лева лева иска е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По исковете за законна лихва:
Искът за законна лихва е акцесорен спрямо главния иск и зависи от изхода на
последния. Ищеца претендира за законна лихва върху главницата от 1642.40 лева от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 56.12 лева – за времето 30.04.2021 г. до 30.08.2021 г. Претендираната лихва по
чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от датата на увреждането. Тази лихва върху обезщетението за
непозволено увреждане е компенсаторна, а не мораторна. Тя се дължи от деня на събитието
/увреждането/, като определянето на този момент е задължение на съда. Като
компенсаторна, тази лихва се дължи като допълнение на обезщетението. С оглед изхода на
9
главния иск, искът за законна лихва е частично основателен и следва да се признае, че
ответника дължи на ищеца законна лихва върху главницата в размер на 1546.20 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2022г. до окончателното й
изплащане, както сумата в размер на 52.83 лева – лихва върху главницата от 1546.20 лева, за
периода - 30.04.2021 г. до 30.08.2021 г. Следва да се отхвърлят исковете в останалата част
над уважените размери до претендираните за законна лихва върху главницата от 1642.40
лева от датата на завеждане на исковата молба - 15.03.2022г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва в размер на 56.12 лева – за времето 30.04.2021 г. до
30.08.2021 г. като неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
Двете страни претендират за разноски и от ищцовата страна е представен списък
за разноски. Искането за установяване на направените в заповедното производство
деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.
по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ищеца е направил разноски съгласно списък за разноски
по представените договори за правна помощ и ДТ, в общ размер на 1494.38 лева, от които
държавна такса /81.73 лв. -исково производство и 33.97 лева - заповедно/, депозит за вещо
лице по съдебно-автотехническата експертиза /350.00лв./, депозит за вещо лице по ССчЕ
/250 лева/ , адвокатско възнаграждение в заповедното производство /360.00 лв. с ДДС
фактура № 28/13.08.2021г./, адвокатско възнаграждение в исковото производство /418.68 лв.
с ДДС – фактура № 140/09.03.2022г./. Предвид изхода на спора /доколкото исковете са
уважени 94.14 %/ и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а именно сумата в общ размер на 1406.80 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
М. № *, че същата дължи на „Д. З.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. К. Ал. Д. № *, представлявано от изпълнителните директори Д. Х.
Д. и Ж. М. Д. сумата от 1546.20 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 20 ст./-
главница по заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета №
********* за застрахован при ищеца по Договор за застраховка „Каско” №
0320209907007062 от 06.04.2020 г., лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Е Пейс" с peг. №
****, собственост на „М.-П. Л.“ ЕООД, имуществени вреди в резултат на реализирано на
22.01.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от
1546.20 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 15.03.2022г. до
10
окончателното й изплащане, както и сумата от 52.83 лева /петдесет и два лева и 83 ст./ –
лихва върху главницата от 1546.20 лева, за периода - 30.04.2021 г. до 30.08.2021 г., за които
вземания има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№ 10882/09.09.2021г. по ч. гр. дело № 50347/2021 г. по описа на СPC, ГО, 79 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част над уважените размери до претендираните
1642.40 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата от 1642.40 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 56.12 лева – лихва върху главницата от 1642.40 лева, за периода -
30.04.2021 г. до 30.08.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. № *, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.“ АД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. К. Ал. Д. № *, представлявано
от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д. сумата в общ размер 1406.80 лева
/хиляда четиристотин и шест лева и 80 ст./- разноски в заповедното производство- ч. гр.
дело № 50347/2021г. на СРС и настоящото производство- гр.дело № 159/2022г. на РС-
Девин съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред Смолянски окръжен
съд, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11