Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 57
гр.Свищов, 15.06.2020г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 5.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 1143 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл.221 ал.2 от КТ
за сумата 598,05лева.
Предявен е иск с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ от „Б.-.“ЕООД ***, представлявано от
С.К.против П.Д.П. за сумата 580,00лева, както и по чл.86 от ЗЗД-лихва в размер
на 18,05 лева. Ищецът твърди, че
ответницата е изпълнявала длъжността продавач консултант в магазин на
ищцовото дружество.Била назначена на длъжността на 5.08.2019г, а поради
неявяване на работа в периода 19.08.2019г.-21.08.2019г. била уволнена
дисциплинарно със Заповед №1 от 29.08.2019г. При прекратяване на трудовото и
правоотношение поради дисциплинарно уволнение , на основание чл.221 от КТ ,
работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата. В
случая заплатата е в размер на 580,16 лева./ в с.з. искът е намален на
580,00лева/. Моли съда да бъде осъдена ответницата да заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото-18.12.2019г.Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от ответницата, в който заявява , че между страните не е налице валиден
трудов договор , защото работодателят не е подписал договора.При условията на
евентуалност заявява, че следва да се направи прихващане между обезщетението по
чл.221 от КТ и дължимото трудово възнаграждение за 12 отработени дни-от
5.08.2019г. до 19.08.2019г. в размер на 316,45 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказатества, намери за установено:
По предявения иск по чл.221
ал.2 от КТ, ищецът следва да докаже ,
че е бил във валидно трудовото правоотношение с ответника и същото е прекратено поради “дисциплинарно
уволнение”.При прекратяване на трудовото правоотношение ,на основание чл.221 ал.2
от КТ ответникът му дължи обезщетение в размер на едно брутно месечно
възнаграждение. Да установи какво е то и колко от него се претендира.
Видно от представения по
делото трудов договор № 3/1.08.2019 г. , че между страните е възникнало трудово правоотношение,
считано
от 5.08.2019 г. , по силата на
което ответникът е заемал при ищеца длъжността "продавач-консултант"
с уговорено трудово възнаграждение от 580 лева /минималната работна заплата към ммомента на сключване на договора/, като страните уговорили и срок на предизвестието при
прекратяване от 30 дни. Съдът
приема , че е налице валидно трудово правоотношение, въпреки възражението на
ответника , че такова не е налице, защото предоставеният и трудов договор е без
подпис на работодателя. Действително като писмено доказателство от ищеца е
представен трудов договор № 3/1.08.2019г. с подписите и
на двете страни-работник и работодател,като за работодател има и печат на
дружеството „Б.-.“ЕООД.
С отговора , ответникът е представил същият трудов
договор № 3/1.08.2019г., който е подписан от работник ,но в графа работодател липсва подпис , има
само печат на дружеството „Б.-.“ЕООД. Договорът е
регистриран на 1.08.2019г. в НАП. Съдът приема, че договорът е сключен в необходимата писмена форма, и е подписан,
т.е. постигнато е съгласие между страните за параметрите на трудовия договор ,
по който е започнало изпълнение. Обстоятелството, че на един от екземплярите
липсва подпис на работодател не може да се приравни на неподписан трудов
договор.
Със Заповед №1 от 29.08.2019г. на управителя на
ищцовото дружество на ответника наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" поради неявяването му на работа в продължение на 3 последователни дни
за периода 19.08.2019г.- 21.08.2019г. Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на същия ден, при отказ на работника да я получи, като това е удостоверено с
подписа на двама свидетели. Впоследствие е изпратена покана до ответника да
заплати начисленото обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в 7 дневен срок от получаването.
Изпратена е чрез пощенска услуга на адреса, посочен от
работника , пратката е
отказана.
Не
се оспорва,че както към момента на уволнението,така и след получаване на
поканата, ответникът не е заплатил дължимото обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. При доказаността на
всички предпоставки на цитираната хипотеза по отношение на ответника, в
качеството му на работник по безсрочен трудов договор, прекратен поради
дисциплинарното му уволнение, то същият дължи на бившия си работодател
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. По делото не е спорен факта, че размерът на
брутно трудово възнаграждение на ответника е 580,00 лева. Ответникът не
ангажира доказателства, че го е изплатил, но прави
възражение за прихващане с дължимото му от работодателя трудово възнаграждение
в размер на 316,45 лева. По делото беше разпитан св.Ненчо Славев
–съпруг на управителката на ищцовото дружество, който също потвърди, че на
ответницата не било заплащано трудово възнаграждение за времето, което е
отработила- от 5.08.2019г. до 19.08.2019г. Поканили я да го получи, но тя
отказала, със съобщения по телефона ги уведомила , че напуска и не желае да и
плащат заплатата. Същият свидетел заяви, че и досега възнаграждението и е
депозирано и не са и го превели , защото не знаят нейна сметка. Не е уточнявал
какъв е размера, при което съдът възприема изчислението на ответницата, което
отговаря на броя отработени дни , според работните дни на месец август 2019г. и
определеното заплащане по трудовия договор. По принцип работодателят няма право
да прави прихващане между дължимо трудово възнаграждение и начислено
обезщетение и такова не е направено. В случая изявление за прихващане прави
работникът, поради което съдът намира, че следва да се уважи. Осъществен е фактическият състав на чл. 103 от ЗЗД - налице
са две насрещни вземания, с приемане за основателен искът по чл.221 ал.2 от КТ, като и че ищецът не е изплатил на
ответника трудово възнаграждение, субектите по двете правоотношения са идентични, престациите
са еднородни и заместими, насрещното вземане на ответника за сумата 316,45 лева е изискуемо и
ликвидно. Възражението за съдебно прихващане следва да се уважи. . Съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД въпросните насрещни парични вземания се погасяват до размера на по - малкото - 316,45 лева , считано от влизане в сила на
настоящето решение, с оглед съдебния характер на прихващането .
Ответникът следва да бъде осъден за заплати 263,55лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 18.12.2019 г. до окончателното и изплащане,
като за разликата до 580,00лева искът
следва да бъде отхвърлен, поради направеното от
страна на П.Д.П. възражение за
прихващане на тази сума с дължима сума в размер на 316,45 лева от страна на „Б.-.“ЕООД ***, представлявано от
С.К.против П.Д.П.-неизплатено трудово възнаграждение.
С исковата молба е претендирана мораторна лихва 18,05
лева за периода от прекратяване на трудовото правоотношение 29.08.2019г. до
18.12.2019г.- датата на подаване на исковата молба. Изискуемостта
на задължението за заплащане на обезщетението
настъпва на последния ден на месеца, следващ месеца, през който
трудовото правоотношение е прекратено, като след изтичане на този срок
работодателят/работникът дължи обезщетението, заедно със законната лихва – аргумент от чл. 228, ал. 3 КТ. В случая трудовото
правоотношение е прекратено на 29.08.2019 г., поради което работникът е следвало да изплати дължимото
обезщетение до 30.09.2019 г. След като не го е сторил, той е изпаднал в забава,
считано от 1.10.2019 г. Съдът,
като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху дължимото
обезщетение за периода от 1.10.2019 г. до 18.12.2019 г. възлиза на 12,73 лева. Именно до този размер следва да бъде уважен
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 18.05 лева, следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото при определяне разноските, следва
да се вземе предвид, освен уваженото възражение за прихващане, така също и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ГПК(Заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска). При
уважаване на възражение за прихващане съдът установява, че претендираната сума
се дължи, но тя се прихваща(погасява до размера на по-малкото) с друго насрещно
задължение между страните. Затова, тъй като в хода на производството е
установена основателност на ищцовата претенция, но тя е частично отхвърлена, поради
уважаване на правопогасяващото възражение за прихващане, то отговорността за
разноски следва да се понесе от страната, която е предизвикала правния спор, а
това е ответникът. В изложените по-горе мотиви съдът е признал, че искът по чл.221 ал.3 от КТ е основателен, но е постановил отхвърлителен диспозитив, поради
извършеното прихващане с насрещно вземане на ответника. В тази ситуация е
очевидно, че правният спор е предизвикан от поведението на ответника, който е
оспорил иска изцяло, и в условията на евентуалност е предявил възражение за
прихващане( последващи действия на ответника, пораждащи действие едва от
влизане в сила на решението, и то при условията на евентуалност). Възражението
е преди всичко средство за защита срещу иска(за него в случая не се внася
държавна такса), като с него не се цели защита на вземането и не се твърди
ищецът да го отрича. Доколкото вземането е признато от съда, но искът е частично отхвърлен единствено
поради извършената компенсация по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се
приеме, че правното твърдение на претендиращия разноски е потвърдено от съда и
затова насрещната страна, предизвикала правния спор, носи отговорност за
разноските.В настоящия случай разноските на ищеца представляват адвокатско
възнаграждение-400,00лева и ДТ-25,00лева.
Няма възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При
този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 425,00лв.,от които държавна такса за
завеждане на дело-25,00 лева и 400,00 лева –адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН **********,*** да заплати на „Б.-.“ЕООД
с ЕИК *, с адрес на управление ***, представлявано от С.Г.К.-управител сумата 263,55лева /двеста шестдесет и три лева и 55 ст./- обезщетение съгласно чл.221 ал.2 от КТ, вследствие
на прекратено трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение, като за
разликата до 580,00лева ОТХВЪРЛЯ , поради направеното от страна на П.Д.П. възражение за
прихващане с
дължима сума в размер на 316,45 лева-неизплатено
трудово възнаграждение за периода 5.08-19.08.2019г., както и 12,73 лева - мораторна
лихва , считано от 1.10.2019г. до 18.12.2019г.,като
отхвърля за разликата до 18,05 лева-мораторна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 18.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН **********,*** да заплати на „Б.-.“ЕООД
с ЕИК *, с адрес на управление ***, представлявано от С.Г.К.-управител направените по делото разноски в
размер на 425,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичан
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: