Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
27.06.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и шести юни |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
168 |
по
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР
гр.В., РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи, с което на нарушителят И.И.В.
***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА И.И.В. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка
на МРС направените по делото разноски в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.И.В. ***, е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР
гр.В., РУ гр.М..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, нито пък се представлява, както и не е ангажирал становище по
делото.
Ответникът РУ гр.М. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 27.05.2019 год., като
жалбата е входирана пред ответника под № 300000-1920/27.05.2019 год. и
безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение № 080558/22.04.2019
год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 22.04.2019 г. в 15.45 часа в
гр.М., на ул.”А.С.” № 70, с посока на движение ул.”Я.С.” е управлявал лек
автомобил „Б.” с рег.№ ХХХХ, собственост
на М.К.К.от гр.М., като по време на движение /управление на МПС-то/ говори по
мобилен телефон, без наличието на устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. С това е прието, че е нарушена разпоредбата
на чл.104а от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: НП № 19-0300-000136/07.05.2019 г., Контролен талон №
6435579/25.10.2018 г., АУАН № 080558/22.04.2019 г., Възражение под вх.№
300000-1525/24.04.2019 г., Уведомително писмо под рег.№ 300000-1684/10.05.2019
г. на Началника на РУ гр.М., Справка за нарушител/водач и Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са
разпитани свидетелите Н.В., Г.Г. и Н.К. и тримата служители в РУ гр.М.. От разпитаните
по делото свидетели по безспорен и категоричен начин се установява така
отразената в акта, респективно в НП фактическа обстановка. Показанията на
свидетелите В., Г. и К. са категорични, логични, непротиворечиви и установяват,
че на 22.04.2019 г. около 15.45 часа са се намирали на установъчен пункт в гр.М.,
на ул.”А.С.” № 70. Именно в посочения час служителите на РУ гр.М. забелязали
лек автомобил с посочената в акта регистрация, като водачът на автомобила
разговарял по мобилния телефон по време на движение и това бил именно
жалбоподателя. Свидетелят Г.Г. предприел действие за спиране на лекия автомобил
със Стоп-палка по образец. Била извършена проверка на жалбоподателя и същият бил запитан от служителите на полицията
защо разговаря по телефона, като той отговорил „те така”. Процесният акт бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и на всички свидетели. Бил прочетен и
подписан без възражения от жалбоподателя, след което му бил връчен и препис от
последния. Свидетелите са категорични, че жалбоподателя е бил сам в
управлявания от него автомобил и че те са забелязали, че той говори по телефона
от около 10-15 метра. Жалбоподателят не е имал устройство, което му е
позволявало да използва телефона без участието на ръцете му по време на
управление на автомобила. Друг важен факт, който всички свидетели установяват
по делото е, че жалбоподателя се явява системен нарушител на ЗДвП, тъй като
няколко дена преди провеждане на съдебното заседание по настоящето дело, му е
бил съставен акт от свидетеля Никола В. за друго нарушение по ЗДвП, както и че
се изявява в социалните мрежи, управлявайки МПС с висока скорост. Посочените
констатации от служителите на РУ гр.М. се подкрепят и от приложената по делото
Справка за нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателя, макар и
да е водач от скоро има нарушения по ЗДвП и неговия Правилник. Както бе
отбелязано и в по-горните абзаци, при съставяне и връчване на акта
жалбоподателя не е имал възражения по него, но е упражнил това си право в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. От депозираното по делото Възражение се установява, че
жалбоподателя категорично отрича да е разговарял по телефона при движението си
по ул.”А.С.”, като подчертава, че се е опитвал да си отвори кутията с цигари
със зъби и с това обяснява, че служителите на полицията са помислили, че
разговаря по телефона. Така направеното възражение е оставено без уважение от
административнонаказващия орган и е издадено процесното и атакувано НП.
Съдебният състав намира, че правилно административнонаказващия орган не е
уважил така направеното възражение, тъй като на първо място следва да се
отбележи, че такова възражение изобщо не е направено при извършената проверка
от служителите на РУ гр.М. и при съставянето на акта. В така подаденото
възражение жалбоподателя споменава, че в лекия автомобил, управляван от него е
имало второ лице. И това възражение на жалбоподателя е неоснователно и не
отговаря на обективната истина, тъй като и тримата служители на РУ гр.М. са
категорични в своите показания, че когато са възприели, че жалбоподателя
разговаря по мобилния си телефон и непосредствено след това са го спрели за
проверка, в лекия автомобил е бил само водача. Освен посочените гласни и
писмени доказателства, по делото са изискани и събрани доказателства в насока
компетентността на наказващия орган и на актосъставителя, в каквато насока е
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи и Справка
за нарушител/водач, констатираща, че жалбоподателя е допуснал и други нарушения
на ЗДвП и неговия Правилник, подробно
описани в справката.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото
е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи. От така приложената по
делото заповед се установява, че за да състави АУАН актосъставителя е
достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1 от заповедта, без да е
необходимо издаване на нарочна писмена заповед, определяща персонално длъжностните
лица за съставяне на актове по ЗДвП. Видно е от АУАН № 080558/22.04.2019 год. и
от издаденото, въз основа на него Наказателно постановление, както и от разпита
на самият актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал
длъжността мл.автоконтрольор при РУ гр.М.,
поради което е бил компетентен да съставя актове. В същата заповед е посочено,
че компетентни да издават наказателни постановления за констатираните нарушения
са именно Началниците на сектори/групи, охранителна полиция в РУ при ОД на МВР
на обслужваната територия. От посочените писмени доказателства, по един
безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото
въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и
съответно компетентни лица.
При
съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено
и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по
чл.104а от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира,
че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Съдебният
състав намира, че правилото на чл.104а от ЗДВП установява забрана за ползване
на мобилен телефон по време на движение на превозното средство, което може да
се изрази в различни действия, включително неосъществено повикване от друг
абонат. Безспорно от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитаните
служители на РУ гр.М. по категоричен начин установяват възприемането си, че
жалбоподателя е ползвал мобилен телефон, като
безспорно това ползване е свързано с действие по държане на мобилния
телефон в близост до ухото. И тримата свидетели са възприели лично факта, че
жалбоподателя е държал мобилния си телефон в лявата ръка, в близост до ухото.
Жалбоподателят не е посочил никакви доказателства с възражението срещу акта,
поради което не е съществувало задължение за събирането на такива по смисъла на
чл.44 ал.2 от ЗАНН. Освен това, според разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН
административнонаказващия орган има задължение да прецени възраженията на
жалбоподателя, а не непременно да ги уважава. Относно наложеното наказание по
чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП следва да се отбележи, че на наказание подлежи всеки
водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен, чрез устройство позволяващо използването на телефона, без
участието на ръцете му. В разпоредбата на чл.104а от ЗДвП е въведена забрана за
водачите на МПС по време на управление да използват мобилен телефон. Както се
установи от възприетата фактическа обстановка жалбоподателя е управлявал
процесното МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на устройство
„свободни ръце”. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП установява забрана за ползване на мобилен
телефон по време на движение на превозното средство, което може да се изрази в
различни действия, включително неосъществено повикване от друг абонат. При това
доколкото възприемането на ползването е свързано с действие по държане на мобилния
телефон в близост до ухото, съдът намира, че от показанията на свидетелите Н.В., Г.Г. и Н.К., които са възприели лично
факта, че жалбоподателя е държал мобилен телефон и е разговарял, установяват в
случая и конкретния начин на осъществяване на нарушението. Съдебният състав
намира, че твърдението на жалбоподателя, че не е разговарял не е доказано и не
е оборена доказателствената сила на акта, каквато съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП
имат редовно съставените актове по ЗДвП. Разпоредбата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер, а именно 50 лева,
т.е. при налагането й не е необходимо да се извърши преценка за обществената
опасност на дееца, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Не са налице основания за
прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото
доказателства бе установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за
движение по пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил
чл.28 от ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други
нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета като
доказателство по делото Справка за нарушител/водач и въпреки констатираното
нарушение по настоящето производство е продължил да нарушава закона, в каквато
насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели. Тук е мястото да
се отбележи, че за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то
следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение на
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения, в сравнение с
обикновените случаи.
Със
своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в
размер на 10 лева, представляващи дневни разходи, присъдени на свидетеля Н.Ц.В..
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила
за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат
разпоредбите на НПК. В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно
изхода на спора, санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка
на МРС сумата от 10 лева, както бе отбелязано представляващи направени дневни
разходи от свидетеля и изплатени от бюджета на съда. Този извод на съда не
противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по
Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като разноските се явяват дължими и следва
да бъдат присъдени, съгласно препращащата норма на ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,
РУ гр.М..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: