№ 643
гр. Русе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520100482 по описа за 2025 година
Ищцата В. Т. Р. твърди, че с изпълнителен лист от 02.07.2014 г., издаден по
ч.гр.д.№ 1645/2014 г. по описа на РС-Русе, била осъдена да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД сумите: 3194,99 лева - главница по предоставен кредит,
ведно със законната лихва от 18.03.2014 г., възнаградителна лихва в размер на 639,93
лева за времето 19.10.2012 г.-18.10.2013 г., обезщетение за забава от 415,10 лева за
времето 20.11.2012 г.-26.02.2014 г., както и 185 лева – деловодни разноски.
С договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ прехвърлило на ответното дружество „ЕОС Матрикс" ЕООД вземането
си по процесния договор за кредит срещу ищцата, доказателства за което се
съдържали в изпълнително дело № 20248310400404 по описа на ЧСИ Милкана
Македонска. За събиране на вземането си по изпълнителния лист от 02.07.2014 г. „ЕОС
Матрикс" ЕООД на 24.04.2024 г. депозирал молба, по която било образувано изп.дело
№ 20248310400404 по описа на ЧСИ Милкана Македонска. От полученото на
07.05.2024 г. съобщение за образувано изп.дело ищцата узнала, че е осъдена да заплати
на „ЕОС Матрикс" ЕООД, придобил вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., 8888,33 лева, от които главница 3149,99 лева, законна лихва в размер на 3346,59
лева за периода 18.03.2014 г. - 29.04.2024 г., 1055,03 лева неолихвяеми вземания, 185
лева разноски по изпълнителен лист, 150 лева адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение по изп.дело и 1001, 72 лева допълнителни разноски и такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
По образуваното изпълнително производство ответникът поискал извършването
1
на изпълнителни действия, запор на сума по притежаваните от ищцата банкови сметки
в ,,Банка ДСК ЕАД. В изпълнение на задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК, на
08.05.2024 г. „Банка ДСК" ЕАД превела по сметка на ЧСИ сумата 8906,84 лева с
основание „ИД 20248310400404/********** изп. запор банка ДСК трето ЗЛ“. На
09.05.2024 г. ЧСИ Македонска превела на ответника сумата 7979,27 лева.
С влязло в сила на 29.10.2024 г. Решение № 1270/03.10.2024 г. по гр.д.№
2567/2024 г. по описа на РС-Русе било признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите, посочени в изпълнителен лист от 02.07.2014 г. по ч.гр.д.№
1645/2014 г. по описа на РРС, поради погасяване на вземането по давност.
В. Р. твърди, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно със
сумата 7979,27 лева на отпаднало основание. Отпадането на основанието, по смисъла
на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД означавало, че съществуващото правоотношение престава да
обвързва страните и то с обратна сила - обезсилва се с оглед момента на възникването
му. Счита, че в конкретния случай е неприложим чл. 118 от 33Д. Позовава се на
трайната съдебна практика (Решение № 148 по гр. д. № 977/1967 г. на ВКС, Решение №
112 по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС), според която събраните по поискан след изтичане
на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл.
118 от ЗЗД, поради което длъжникът може да иска връщането им.
Предвид изложеното, първоначално моли да бъде постановено решение, с което
„ЕОС Матрикс" ЕООД да бъде осъдено да й заплати сумата 7979,27 лева, преведена на
отпаднало основание от ЧСИ Милкана Македонска по сметка на „ЕОС Матрикс"
ЕООД, получена в резултат на принудително изпълнение по изп.дело №
20248310400404 по описа на ЧСИ, рег. № 831 при КЧСИ спрямо длъжника В. Т. Р. въз
основа на вземания по изп.лист от 02.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 1645/2014 г. по описа на
РРС, които вземания са погасени по давност, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
заявява, че липсва покана, отправена до него, да заплати на В. Р. неоснователно
получената сума. След получаване на исковата молба, в срока за отговор по чл. 131
ГПК, било изпълнено задължението за връщане на сумата от 7979,27 лв. по посочената
банкова сметка на ищцата, с което ответното дружество удовлетворило претенцията й.
Предвид липсата на предходна покана от кредитора към длъжника да плати,
неоснователно се явявало искането за присъждане на законна лихва върху процесната
сума. Ответникът счита, че направените разноски в настоящото производство следва
да останат в тежест на ищцовата страна, тъй като „Еос Матрикс“ ЕООД е
удовлетворило претенцията на ищцата и с поведението си не е дало повод за завеждане
на делото. Тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК давало основание да се приеме, че
2
приложението й е обусловено от кумулативното наличие и на двете визирани в нея
предпоставки, като първата от тях отразявала процесуалното поведение на ответника,
а другата — неговото поведение, което предхожда образуването на съдебното
производство - той не трябвало да е дал повод за завеждане на делото.
С оглед изложеното, моли производството по делото да бъде прекратено поради
липса на предмет.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата признава, че ответникът й е
превел сумата 7979.27 лв., получени по изп.д.№ 404/2024 г. на отпаднало основание,
като заявява, че поддържа иска в частта за присъждане на законната лихва и
разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по изложените в исковата молба фактически обстоятелства, а
и от представените писмени доказателства се установява, че срещу В. Р. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1645/2014 г. по описа на РС-Русе, в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за заплащане на сумите: 3194,99 лева - главница по
предоставен кредит, ведно със законната лихва от 18.03.2014 г., възнаградителна лихва
в размер на 639,93 лева за времето 19.10.2012 г.-18.10.2013 г., обезщетение за забава от
415,10 лева за времето 20.11.2012 г.-26.02.2014 г., както и 185 лева – деловодни
разноски.
На 13.07.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „ЕОС
Матрикс" ЕООД е подписан договор за цесия, с който първото дужество прехвърля на
второто вземането си по процесния договор за кредит срещу ищцата. За събиране на
вземането си по изпълнителния лист от 02.07.2014 г. „ЕОС Матрикс" ЕООД на
24.04.2024 г. депозирал молба, по която било образувано изп.дело № 20248310400404
по описа на ЧСИ Милкана Македонска. По молба на взискателя ЧСИ запорирал
притежаваните от ищцата банкови сметки в ,,Банка ДСК ЕАД. В изпълнение на
задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК, на 08.05.2024 г. Банката превела по сметка на
ЧСИ сумата 8906,84 лева с основание „ИД 20248310400404/********** изп. запор
банка ДСК трето ЗЛ“. На 09.05.2024 г. ЧСИ превежда на ответника сумата 7979,27
лева.
Приложен е заверен препис от Решение № 1270/03.10.2024 г., постановено по
гр.д.№ 2567/2024 г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 29.10.2024 г., с което е
признато за установено, че В. Р. не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумите по
изпълнителен лист от 02.07.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 1645/2014 г. по описа на РРС,
поради погасяване на вземането по давност.
С платежно нареждане от 27.02.2025 г. сумата от 7979.27 лв. е преведена от
ответника по банкова сметка на ищцата. Ето защо искът с правно основание чл.55,
3
ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, поради плащане на претендираната сума.
При тази последователност на фактите, между страните се спори дължима ли е
законна лихва върху процесната сума от образуване на делото до заплащането й,
дължими ли са и разноски в полза на ищцата.
По отношение на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД – при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При задължение за връщане на парична сума, получена при
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма законно определен срок. Когато се
касае за безсрочно задължение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде
поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая депозираната искова молба служи за покана за плащане, от когато на
ищцата се дължи и законната лихва за забава върху сумата, получена от ответника на
отпаднало основание, до нейното връщане или за периода 28.01 – 26.02.2025 г.,
възлизаща на 90.63 лв. В това отношение съдът съобрази, че в мотивите към
решението по гр.д.№ 2567/2024 г. по описа на РС-Русе е установено, че вземането на
„Еос Матрикс“ по изп.лист от 02.07.2014 г. е било погасено по давност още преди
образуване на изп.дело. Решението, с което е уважен отрицателният установителен иск
на В. Р. по чл.439 ГПК е влязло в законна сила на 29.10.2024 г., като до 28.01.2025 г. –
датата на образуване на настоящото производство, ответникът не е възстановил
доброволно сумата, получена на отпаднало основание, въпреки, че е бил наясно, че
дължи връщането й.
Неоснователно е и възражението на „Еос Матрикс“ ЕООД, че не дължи
разноски на ищцата поради това, че не е бил поканен от нея да заплати сумата,
предмет на иска, преди завеждане на делото. Както беше обсъдено, претендираното от
ответника вземане в изп.производство е било погасено по давност преди неговото
образуване и въпреки това сумите са били принудително събрани, а след влизане на
решението, установяващо със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право в полза
на настоящия ответник е погасено по давност, същият не ги е възстановил доброволно,
въпреки съзнанието, че са недължимо платени. Следователно, именно поведението на
ответната страна е станало причина не само за завеждане, но и за развитие на
съдебния спор. И тъй като дължимостта на разноски се извежда от императивното
правило на чл.78 ГПК, а не от субективното разбиране на страната, на която те са
възложени за тяхната недължимост, в полза на ищцата следва да се присъдят такива,
претендирани в общ размер на 1599.17 лв., от които 1200 лв. адвокатско
възнаграждение. Ответната страна прави възражение за неговата прекомерност,
предвид фактическата и правна сложност на спора.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, минималното адвокатско
възнаграждение за настоящото производство при съобразяване на материалния
4
интерес по него възлиза на 1097.93 лв. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание и извършената адвокатска
работа от пълномощника на ищцата, съдът намира за справедливо да намали
претендираното адв.възнаграждение до размера от 1000 лв. Така в полза на ищцата
следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер 1399.17 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Р., с ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс"
ЕООД, с ЕИК *********, иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 7979,27
лева, преведена на отпаднало основание, поради нейното плащане.
СЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ур.“Бизнес Парк София“ 1,
сграда 15, вх.А, ет.4, да заплати на В. Т. Р., с ЕГН **********, законната лихва върху
погасената чрез плащане главница от 7979.27 лв. за периода 28.01.2025 г. – 26.02.2025
г. в размер на 90.63 лв., както и 1399.17 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5