№ 110
гр. Враца, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500058 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. К., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв.Т.Н. от АК-Враца, срещу Решение
№33/02.11.2021г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№298/2021г.,
с което е отхвърлен предявен от него срещу "Булпойнт"ЕООД, ЕИК *** иск
за признаване за установено, че не дължи на това дружество сумата 1
493.80лв., представляваща задължение по цедиран Договор за
телекомуникационни услуги, сключен между "Виваком"ЕАД и ищеца, за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№516/2016г. на РС-Оряхово и е образувано изп.д.№373/2021г. на ЧСИ И. Ц. с
район на действие Окръжен съд-Враца поради изтекла давност. Като
изброява фактите във връзка с образуването на изпълнителното дело,
развитието на заповедното производство и представените по делото
доказателства, както и сключването на договора за цесия, въззивникът
настоява, че не става ясно каква е датата на неплатените фактури по
договорното отношение с "Виваком"ЕАД, каква е падежната им дата и за
каква услуга е неплатеното задължение, за което е издадена заповедта за
1
изпълнение, както и че вземанията по представените в заповедното
производство фактури са погасени по давност.
В жалбата се развиват правни съображения във връзка с договора за
цесия и уведомяването на длъжника за същата и се твърди, че тя не е
съобщена на въззивника от предишния кредитор, както и че този факт е
игнориран от районния съд.
Въззивникът инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение и моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго по същество, с което предявения установителен иск бъде уважен.
Претендират се разноски.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез пълномощника си адв.И.Л. от САК въззиваемото "Булпойнт
2015"ЕООД е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Според въззиваемото дружество е без значение за основателността на
иска по чл.439 ГПК, предявен срещу новоконституирания в изпълнителното
производство нов кредитор, надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД.
В отговора се развиват правни съображения във връзка с поддържаното
от въззивника, че вземането срещу него е погасено по давност, и се настоява,
че заповедта за изпълнение е стабилизирана. Излагат се и правни
съображения във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Въззиваемата страна оспорва и възражението на жалбоподателя, че
районният съд не е установил падежа на задължението по процесните
фактури, и изразява несъгласие с поддържаното от него, че съдът следва да
вземе предвид и факти и обстоятелства досежно изискуемостта на вземането,
настъпили преди издаването на заповедта за изпълнение.
В отговора се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено,
като се претендират разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Доказателствени искания пред настоящата инстанция не се е заявяват.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което с писмена молба пълномощникът на въззивника моли обжалваното
2
решение да бъде отменено. С писмена молба пълномощникът на
въззиваемото дружество моли решението да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. М.
К., представляван по пълномощие от адв.Н., установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК срещу "Булпойнт"ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2021г. ищецът е получил лично
в кантората на ЧСИ И. Ц., рег.№899 съобщение за образуване на
изпълнително дело с взискател ответното дружество за заплащане на
задължение за сумата 1 493.80лв., дължима на основание незаплатени
телекомуникационни услуги по отделни фактури, лихви и разноски. При
справка ищецът установил, че изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, е издаден по ч.гр.д.№515/2016г. по описа на
РС-Оряхово на основание Заповед за изпълнение №294/21.11.2016г. и
разпореждане от 27.02.2017г., но по делото не са представени договор за
цесия, с който вземането на предишния кредитор е прехвърлено на ответника,
и доказателства, че ищецът е уведомен за прехвърлянето. Ищецът твърди, че
вземанията по фактурите са такива за периодични платежи и по отношение на
тях е изтекъл давностният срок.
Нататък в исковата молба се твърди, че не е ясно каква е датата на
неплатените фактури, какви са задълженията по тях и падежните дати.
Като отново настоява, че не е уведомен за цедирането на вземанията и че
не са установени падежните дати на плащане по фактурите, ищецът заявява
искане да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че
не дължи на ответника сумата 1 493.80лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
От представените с исковата молба изпълнителен лист, издаден от РС-
Оряхово по ч.гр.д.№515/2016г., и съобщение на ЧСИ Ц. се установява, че за
задължение на ищеца към ответното дружество е образувано изп.д.
№373/2021г.
Частно-гражданското производство е приобщено към делото и от
материалите по него се установява, че същото е образувано на 21.11.2016г. по
3
заявление по чл.410 ГПК на "Булпойнт"ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу В. М. К. за сумата 654.38лв. – главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по 6 броя фактури, издадени в периода от
09.11.2013г. до 08.04.2014г., мораторна лихва, представляваща сбор от сумите
за лихва по всяка от фактурите, в размер на 218.96лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.11.2016г. до изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски. В заявлението е
посочено, че вземанията на заявителя са му прехвърлени с договор за
продажба на вземания от 12.05.2016г., сключен с "Българска
телекомуникационна компания"ЕАД. Фактурите и договорът за цесия не са
представени със заявлението.
Редовно уведомен за издаването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 ГПК, в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът не е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в законна сила
и на 27.02.2017г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите
по нея.
При тези доказателства районният е приел, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.
В мотивите на решението са изложени правни съображения за това, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва
давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск
по чл.422 ГПК, който се счита предявен от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 ГПК, и целта на законовата
фикция е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия
давностен срок, като същият ефект има и влязлата в сила заповед за
изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да
тече нов давностен срок.
Позовавайки се на обилна и непротиворечива практика на ВКС,
районният съд е приел, че съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години, както и че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
тъй като целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е
4
спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за
изпълнение вече не е налице правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение, следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В
обжалваното решение е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните и
препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които той е
разполагал или е могъл да се снабди до изтичането на срока за възражение,
както и че установено със заповедта вземане не подлежи на пререшаване,
освен чрез лимитивно очертаните извънредни способи на чл.423 и чл.424
ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК.
В мотивите на обжалваното решение е прието също, че извън хипотезите
на чл.424 и чл.439 ГПК е недопустимо с друг иск да се оспорва вземане,
установено с влязла в сила заповед за изпълнение не само поради
невъзможността за пререшимост на спора с оглед правилото на чл.299 ГПК,
но и поради преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо, като е
посочено, че за разлика от общия исков процес, при който преклудиращият
ефект на силата на пресъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в
последната инстанция по същество, при влязлата в сила заповед за
изпълнение преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо настъпва с
изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Първоинстанционният съд е изложил и мотиви за това, че предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта
за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се
основават само на новооткрити писмени доказателства или на факти,
настъпили след издаването й/ обосноват извод, че при стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които той е могъл да заяви преди влизането
й в сила, тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
влязлата в сила заповед и са изключени от съдебна проверка. За конкретния
случай районният съд е приел, че след стабилизирането на заповедта за
5
изпълнение ирелевантно за спора е обстоятелството въз основа на какво
основание е издадена същата и дали цесията е съобщена на длъжника или не.
Като взе предвид твърденията на ищеца, поддържаното от страните пред
настоящата инстанция и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства този състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение
е правилно и следва да потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416
ГПК настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта по чл.418 ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение
влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /Определение
№956 по ч.т.д.№886/2010г., І т.о., в което ясно са отграничени хипотезите на
новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта
за изпълнение факти, както и Решение №781 от 25.05.2011г. по гр.д.
№12/2010г., ІІІ г.о./. Преклудират се и възраженията срещу основателността
на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в
заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена
заповедта, е недопустим /Определение №480 по ч.гр.д.№221/2010г., ІV г.о./. С
изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на
заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение
№207 по гр.д.№7030/2014г., ІV г.о./ извън специалните хипотези на чл.424 и
чл.439 ГПК.
В разглеждания случай, предвид приетото в практиката, че по
отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение е приложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, неоснователно се явява твърдението за
изтекла погасителна давност за вземането на въззиваемото дружество, тъй
като заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.01.2017г., а искът по
чл.439 ГПК е предявен на 07.06.2021г., т.е. към посочената дата
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски за адвокатска
6
защита по представения списъка по чл.80 ГПК в размер на 400лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №33/02.11.2021г., постановено от Районен съд-
Оряхово по гр.д.№298/2021г.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на
"Булпойнт"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7