РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Плевен, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело №
20254400500256 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 89 от 17.01.2025 г., постановено по гр. д. № 6318/2023 г.
Плевенският районен съд е разпределил на основание чл. 32 ал. 2 СК
ползването на процесния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, находящ
се в гр. Плевен, ул. „***” № 31, с площ от 483 кв.м., с номер по преходен план
5758, кв. 160, парцел VII, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** между страните
П. И. И., И. П. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и
В. А. М. съгласно скицата към заключението на вещото лице инж. С. С., на л.
154 от делото, представляваща неразделна част от решението, както следва:
За общо ползване – ивица с широчина 1 м. около жилищната сграда, с
обща площ 35,92 кв.м. за обслужване на същата, обоена в сиво на скица № 1,
неразделна част от решението;
За общо ползване – ивица с площ 60,50 кв.м. за достъп от улицата към
гаражите, обоена в зелено на на скица № 1, неразделна част от решението;
Свободната незастроена площ за ползване от съсобствениците в размер
на 121,58 лв. е разпределена между съсобствениците П. И. И., И. П. И., В. Н.
1
Н., Д. Н. Н. и Р. Г. Г. както следва:
В дял на ответника В. Н. Н. - дял I за реално ползване, с площ 10,13
кв.м., обоен в розово на скица № 1, неразделна част от решението;
В дял на ищците П. И. И. и И. П. И. – дял II за реално ползване, с площ
30,40 кв.м., обоен в синьо на скица № 1, неразделна част от решението;
В на ответниците Д. Н. Н. и Р. Г. Г. - дял III за реално ползване, с площ
81,06 кв.м., обоен в жълто на скица № 1, неразделна част от решението.
С решението на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК са присъдени разноски по
делото както следва:
П. И. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В.
А. М. са осъдени да заплатят на И. П. И. по 40 лв. за направени по делото
разноски и
И. П. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В.
А. М. са осъдени да заплатят на П. И. И. по 8 лв. за направени по делото
разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В.
Н. Н. и Д. Н. Н., които чрез пълномощника си адвокат Ю. С. от ПлАК го
обжалват пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е
съобразил съществуващото положение в имота относно процесните гаражи, а
именно че въззивникът В. Н. Н. е собственик на гараж, състоящ се от две
гаражни клетки с отделни входове и спира притежавания от него микробус
непосредствено пред своите гаражи и при разпределение на ползване на
определената от съда част от дворното място няма да може да извършва
маневри за влизане или излизане от мястото за паркиране, което обстоятелство
е изяснено по делото при разпита на вещото лице в о.с.з. в първата инстанция.
Твърди се, че въззивникът ще е затруднен да ползва гаража си и от
разпределената на ищците площ около гаража му, която следва да му служи да
обслужването му, вкл. за общо преминаване около същия с цел поддръжката
му. Твърди се, че въззивникът Д. Н. Н. не е давал съгласие, а напротив изрично
е възразил да ползва общ дял от дворното място със съсобственика Р. Г. Г.,
поради което неправилно първоинстанционният съд не е зачел волята му. В
заключение въззивниците искат от въззивния съд да отмени
2
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск, ведно със законните от това правни последици.
Алтернативно въззивниците искат от съда в случай, че това е възможно да
постанови при условията на чл. 32 ал. 23 от ЗС ново разпределение на
незастроената част от съсобствения имот като съобрази възраженията им.
Представят договори за правна помощ и пълномощни за въззивната инстанция
и квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 40 лв..
С въззивната жалба се прави доказателствено искане да се допусне нова
съдебно–техническа експертиза /СТЕ/.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите страни П. И. И. и И. П. И. чрез
пълномощника им адвокат Л. Н., с който се оспорва основателността на
въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното
решение. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени
искания, но се възразява срещу направеното доказателствено искане от
ищците. Посочва се, че заключението на приетата СТЕ не е оспорено от
въззивниците и след изслушването му не е поискано изготвяне на
допълнително заключение, поради което доказателственото искане следва да
се отхвърли при условията на чл. 266 от ГПК като преклудирано.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на
въззивната жалба от въззиваемите страни Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т.
С. Т. и В. А. М..
В о.с.з. въззивникът В. Н. Н. се явява лично, а въззвинкът Д. Н. Н. не се
явява, като и двамата се представляват от пълномощника си адвокат Ю. С. от
ПлАК и поддържат въззивната жалба. Пред ПлОС въззивникът В. Н. заявява,
че е съгласен да ползва площта, определена му в дял съгласно заключението
на приетата във въззивната инстанция СТЕ. Въззивникът Д. Н. чрез
пълномощника си адвокат С. заявява пред въззивния съд съгласие да ползва
общо с въззиваемия Р. Г. площта, определена им в дял съгласно заключението
на приетата във въззивната инстанция СТЕ. Претендират направените във
въззивната инстанция разноски за въззивната инстанция за държавна такса,
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемите П. И. И. и И. П. И. не се явяват, но чрез
пълномощника си адвокат Л. Н. оспорват въззивната жалба и алтернативно
3
изразяват съгласие да ползват общо с въззиваемия Р. Г. площта, определена им
в дял съгласно заключението на приетата във въззивната инстанция СТЕ.
Пълномощника заявява волята на доверители си да осигуряват достъп до
гаража на В. Н. за да го поддържа, както и са съгласни част от земята пред
гаражите им да остане за общо ползване за да се осигури достъп на
въззивника В. Н. до гаража му.
Останалите въззиваеми, редовно призовани не се явяват в о.с.з. пред
ПлОС и не изразяват становище по основателността на въззивната жалба.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба, депозирана пред ПлРС от ищците П. И. И. и И. П. И.
против ответниците В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т.
и В. А. М. се иска от съда да разпредели ползването на съсобствен недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Плевен, ул.
„***” № 31, с площ от 483 кв.м. като съобрази правата им във връзка с
реалното ползване на същия като съобрази собствеността върху построените в
дворното място жилищна сграда и гаражи.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС
изцяло, ПлРС е приел, че искът е допустим и основателен, като предложения
със заключението на експертизата вариант на разпределение е единствен и
отговаря на фактическото състояние на имота и правата на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
4
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ЗС общата вещ се използува и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако не може
да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците,
решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ.
Съдебното решение по чл. 32 ал. 2 ЗС се взема в производство по спорна
съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на
съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно
това как да се ползва или управлява съсобствения имот или да замени
решението на мнозинството, което е вредно за вещта или с него се назначава
управител, като правомощията на съда са свързани с ползването и
управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от
съсобствениците при съобразяване на фактическото състояние на вещта.
Характерът на иска определя не само спорния предмет, но и лицата, които
следва да вземат участие в производството, поради което съдът приема, че в
производството по делото следва да вземат участие всички лица, за които се
твърди, че притежават дял от вещното право, предмет на разпределението. В
трайната си съдебна практика ВКС приема, че съдът е длъжен да установи
правата в съсобствеността в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС и да
извърши разпределението на ползуването според констатацията си за лицата,
между които следва да бъде извършено разпределението и притежавания от
тях обем от права върху вещта, макар по отношение на тази констатация
решението, постановено в производството за разпределяне на ползуването на
съсобствената вещ да не се ползува със сила на пресъдено нещо. Искът по по
чл. 32 ал. 2 от ЗС е неоснователен, когато е предявен от лице, което не е
съсобственик или когато разпределението на ползването е невъзможно поради
вида и характеристиката на съсобствената вещ /в този смисъл е решение №
185/03.08.2012 г. по гр.д. № 1380, I г.о. на ВКС/ или невъзможността да се
разпредели ползването поради прекалено малката свободна площ и
невъзможност да се обособят дялове от нея. /ТР № 67/25.11.1969 г., ОСГК/.
5
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени
със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г., с административен адрес: ул. „***“ №
31 е с площ 483 кв.м., като в ПИ са построени триетажна многофамилна
жилищна сграда с площ 111 кв.м., съставляваща сграда с идентификатор
***.1, гараж с площ 23 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.2,
гараж с площ 22 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.3, гараж с
площ 34 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.4 и гараж с площ 22
кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.5.
Установява се, че по силата на договор за покупко - покупко-продажба,
сключен на 27.06.2003 г. въззиваемите Р. Г. и В. Г. са придобили от С. М. и
съпругата му Т. М. собствеността върху първи етаж от построената в ПИ
жилищна сграда, ведно с 1/3 и.ч. от земята в ПИ и построения в имота гараж
№ 3, като продавачите са си запазили собствеността върху стая в сутерена на
жилищната сграда. Не се спори между страните, че описаният в договора за
покупко-продажба гараж № 3 към момента съставлява сграда с
идентификатор ***.5 с площ 22 кв.м. в ПИ.
Установява се, че по силата на договор за дарение, сключен на
04.09.1992 г. въззиваемият П. И. е придобил собствеността върху втори етаж
от построената в ПИ жилищна сграда, ведно с 1/3 и.ч. от земята в ПИ.
Установява се, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на
04.07.2005 г. въззиваемият е придобил от Д. И. собствеността върху ¼ и.ч. от
втория етаж, ведно със 1/12 и.ч. от прилежащите към имота маза и гараж и от
общите части на сградата. Установява се, че съпругата на въззиваемия П. И. -
Т. И. е починала през 2021 г. и е оставила за законни наследници съпруга си и
сина си И. И.. Не се спори, че изграденият в ПИ гараж с площ 22 кв.м.,
съставляващ сграда с идентификатор ***.3 е съсобствен на въззиваемия П. И.
и сина му И. И..
Установява се, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на
18.12.1987 г. въззивникът Д. Н. е придобил собствеността върху трети етаж от
построената в ПИ жилищна сграда, ведно с 1/3 и.ч. от земята в ПИ, както и
гаражна клетка с площ 12 кв.м.. Не се спори между страните, че Д. Н. е
собственик на гараж, съставляващ сграда с идентификатор ***.2 с площ 23
кв.м..
6
Установява се, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на
16.02.2006 г. въззивникът В. Н. е придобил от Д. И. собствеността върху 1/12
и.ч. от земята в ПИ, ведно с ½ и.ч. от гаражна клетка № 5 с площ 26 кв.м..
Установява се, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка въззивникът В. Н. е признат за собственик на
останалата ½ и.ч. от гараж, съставляващ сграда с идентификатор ***.4 с площ
34 кв.м..
Установява се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4385/2021 г. на
ПлОС на основание чл. 109 от ЗС въззиваемите П. И. и синът му И. И. са
осъдени да преустановят действия в имота, с които пречат на въззивниците В.
Н. и Д. Н. да ползват собствеността си върху земята в съсобствения ПИ.
Не се спори между страните, че въззиваемите С. М., Т. М. и Т. С. Т. са
собственици на сутеренна стая в приземния етаж на жилищната сграда, че
въззиваемия В. М. е собственик на ателие в жилищната сграда и тези страни
не са собственици на земя в ПИ.
При съобразяване на представените писмени доказателства относно
изградените сгради в имота и правата на страните, въззивният съд приема за
доказано по делото, че в имота има построена триетажна многофамилна
жилищна сграда, както и пет гаража, всеки от които съставлява самостоятелен
обект на собственост, както и че не всички собственици на имоти в
жилищната сграда притежават право на собственост върху земята и също така
не всички собственици на и.ч. от земята притежават жилищен имот в
жилищната сграда. В тази хипотеза следва да се приеме, че земята няма
качеството на обща част съгласно чл. 38 от ЗС по отношение на етажните
собственици, притежаващи самостоятелни обекти на собственост в
жилищната сграда и разпределението на ползването на дворното място следва
да се извърши само между собствениците на земята. По делото поради
липсата на спор между страните не е изследван по-подробно въпросът със
собствеността на ищците върху земята и сградите в имота, поради което съдът
приема, че правата на ищците са в обема, твърдян от тях в ИМ, за които по-
малки права има доказателства и че същите притежават в съсобственост имот
в жилищната сграда, гаража, съставляващ сграда с идентификатор ***.3 в ПИ
и 3/12 и.ч. от собствеността върху земята в ПИ. С оглед представените
писмени доказателства въззивникът В. Н. се легитимира като собственик на
7
гараж, представляващ сграда с идентификатор ***.4 в ПИ и 1/12 и.ч. от
собствеността върху земята в ПИ, въззивникът Д. Н. се легитимира като
собственик на третия етаж от жилищната сграда в имота, на гараж,
представляващ сграда с идентификатор ***.2 в ПИ и 4/12 и.ч. от
собствеността върху земята в ПИ, а въззиваемите Р. Г. и съпругата му В. Г. се
легитимират като собственици при условията на СИО на първия етаж от
жилищната сграда в имота, на гараж, представляващ сграда с идентификатор
***.5 в ПИ и 4/12 и.ч. от собствеността върху земята в ПИ. При съобразяване
на горепосочените права на страните въззивният съд намира, че
разпределението на ползването на незастроената част от дворното място
следва да се извърши само между съсобствениците на земята при
съобразяване на правата им както върху застроената, така и незастроената
площ от дворното място. Въззиваемите С. М., Т. М., Т. С. и В. М. не
притежават право на собственост по отношение на земята, предмет на
разпределението в настоящото производство, поради което според въззивния
съд не следва да участват при разпределението на незастроената част от
земята, респ. искът по отношение на тях следва да се отхвърли само на това
основание. Съдът съобрази, че ответниците В. Н. и Д. Н. са тези, които са
поискали включване в производството по делото като необходими другари на
всички собственици на обекти в жилищната сграда, но приема, че след като по
делото не е доказано посочените по-горе въззиваеми да притежават права
върху дворното място и след като съсобственика В. Н. не притежава имот в
жилищната сграда не са налице основания да се приеме, че земята има
качеството на обща част и в разпределението на ползването следва да вземат
участие и други лица, различни от собствениците на земята в поземления
имот.
За установяване на възможните варианти за разпределение на
незастроената част от процесното дворно място между съсобствениците на
земята по делото са назначени основна СТЕ в първата инстанция и
допълнителна СТЕ във въззивната инстанция.
Установява се от заключението на вещото лице инж. С. /л. 152-154 от І
инст. дело/, че същото е съобразило реалната площ на имота, фактическото
ползване и застрояване на спорния поземлен имот, при което е установило, че
имотът е с площ 430 кв.м., застроената част от дворното място е в размер на
212 кв.м., а незастроената част в размер на 218 кв.м.. При съобразяване на
8
застроените площи, ползвани от страните, вещото лице е установило, че
съобразявайки правата на страните е възможен само един вариант на
разпределение, тъй като следва да се отделят за общо ползване площи в
размер на 35,92 кв.м. около жилищната сграда за обслужването й и в размер на
60,50 кв.м. за осигуряване на достъп от единствения вход на дворното място от
ул. „***“ до гаражите. Вещото лице е установило, че след изключване на тези
площи за общо ползване незастроената площ от дворното място, която може
да бъде разпределена между собствениците на гаражите е 121,58 кв.м. При
тези изчисления вещото лице е предложило вариант на разпределение, при
който в дял на В. Н. да бъде поставен дял Първи съгласно скицата към
заключението с площ 10,13 кв.м., обоен в розово, в дял на П. И. и И. И. да бъде
поставен дял Втори съгласно скицата към заключението с площ 30,40 кв.м.,
обоен в синьо и в дял на Д. Н. и Р. Г. да бъде поставена останалата част от
дворното място, а именно дял Трети съгласно скицата към заключението с
площ 81,06 кв.м., обоен в жълто.
Установява се от допълнителното заключение на вещото лице инж. С. /л.
51-52 от настоящото дело/, че същото е изготвило допълнителен вариант на
разпределение на незастроената част от дворното място, съобразен с
изразеното съгласие пред въззивната инстанция между страните да ползват
различни части от имота. Установява се от заключението, че при този вариант
след приспадане от незастроената част на дворното място в размер на 218
кв.м. на площта в размер на 35,92 кв.м. за общо ползване около жилищната
сграда за обслужването й, така както е предвидено и в основното заключение,
че незастроената площ за реално ползване е 182,08 кв.м.. Вещото лице е
предвидило площ в размер на 67,32 кв.м. за осигуряване на достъп от
единствения вход на дворното място от ул. „***“ до гаражите, която е обоена в
зелено на скицата, неразделна част от заключението. След изключване на
гореописаните площи за общо ползване незастроената площ от дворното
място вещото лице е установило, че останалата площ, която може да бъде
разпределена между собствениците на гаражите е 114,76 кв.м. При тези
изчисления вещото лице е предложило вариант на разпределение, при който в
дял на В. Н. да бъде поставен дял Първи съгласно скицата към заключението с
площ 10,13 кв.м., обоен в розово, в дял на П. И. и И. И. да бъде поставен дял
Втори съгласно скицата към заключението с площ 23,57 кв.м., обоен в синьо и
в дял на Д. Н. и Р. Г. да бъде поставена останалата част от дворното място, а
9
именно дял Трети съгласно скицата към заключението с площ 81,06 кв.м.,
обоен в жълто.
Налице е трайна практика на ВКС, в която се приема, че когато обектът
на съсобственост не позволява разпределение, при което всеки съсобственик
да получи за ползване реална част, съответстваща на квотата му в
съсобствеността няма пречка определените за ползване части да не отговарят
напълно на притежаваните дялове от имота, а при липса на съгласие между
страните ползващият по-голяма площ от полагащата му се да дължи
обезщетение на ползващия по-малка площ. В този смисъл са решение №
41/20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение №
139/16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2015 г., II г.о. на ВКС, решение №
69/07.07.2023 г. по гр.д. № 3851/2022 г., I г.о. на ВКС и др.. При извършване на
разпределението съдът следва да съобрази възможността всеки от
собствениците на самостоятелни сгради в имота да има достъп до
собствеността и да я ползва по предназначение, както и възможността при
съгласие на някои съсобственици същите да ползват общо определени площи.
Въззивният съд намира за ирелевантно обстоятелството, че въззивникът В. Н.
притежава МПС с по-големи размери, като приема, че този негов избор е без
значение при разпределението и съдът не е длъжен да се съобрази с него за
сметка на правата на останалите съсобственици. В този смисъл е и решение №
288/15.12.2015 г. по гр.д. № 4148/2014 г., I г.о. на ВКС. При съобразяване на
съгласието от страна на въззиваемите, ищци в първата инстанция, изразено
пред въззивната инстанция да ползват по-малка площ в съсобствения имот от
полагащата им съобразно правата им и фактическото състояние на имота,
въззивният съд намира, че искът с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС следва
да бъде уважен, но разпределението на реалното ползване на незастроената
част от земята в съсобственото дворното място следва да се извърши по начин,
гарантиращ на всеки от съсобствениците на земята възможност да има достъп
до сградите, които притежава в имота и достъп до имота откъм улицата, като
същевременно му бъде разпределен дял, съответстващ в най-голяма степен на
притежаваните идеални части от имота. Като съобрази вариантите за
разпределение на незастроената част от имота, предложени със заключенията
на основната и допълнителната експертизи, подробно описани по - горе и
обстоятелството, че съгласно разпределението, предложено с основното
заключение въззивникът В. Н. не може да осъществи достъп до
10
разпределената му площ пред гараж № 4 и до самия гараж с какъвто и да е
автомобил, а съгласно допълнителното заключение това е възможно чрез
увеличаване на площта за общо ползване от съсобствениците, като
въззиваемите П. И. и И. И. са съгласни да ползват площ, която е по-малка от
съответстващата на правата им, но достатъчна за да имат достъп до
собствеността си, въззивният съд намира, че разпределението на
незастроената част от дворното място следва да се определи съобразно
скицата, изготвена с допълнителното заключение на вещото лице инж. С. пред
въззивната инстанция, тъй като при това разпределение всеки от
собствениците на гаражите ще има възможност без да пречи на останалите да
има достъп до гаража си и да го ползва по предназначение, а същевременно са
обозначени площите за общо ползване между съсобствениците. С този
вариант според съда са охранени в пълна степен и правата на съсобствениците
на земята по отношение на жилищната сграда, тъй като е осигурена площ за
обслужването й. Основната цел на производството по съдебна администрация
не е изглаждане на личните конфликтите между съсобствениците, а
разпределение на съсобствения имот съобразно съществуващото фактическо
положение и правата на страните като се осигури максимална
равнопоставеност на страните, но в конкретният случай и поради
постигнатото съгласие между голяма част от съсобствениците притежаващи
права върху 4/6 и.ч. от имота, въззивния съд приема, че възприетият вариант
осигурява най - целесъобразно ползване на дворното място от
съсобствениците. Няма пречка при промяна на правата на страните или
установяване на други права в съсобствеността с влязло в сила решение да се
извърши ново разпределение на съсобствения имот.
С оглед на гореизложените правни изводи с оглед на приетото във
въззивната инстанция допълнително заключение на СТЕ решението на
Плевенския районен съд следва да се отмени изцяло и вместо него се
постанови друго, с което ползването на незастроената част от дворното място
се разпредели само между съсобствениците на земята съгласно варианта от
заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, депозирана пред ПлОС
по скицата на л. 52 от въззивното дело, която следва да се приподпише от съда
и се явява неразделна част от настоящото решение, а искът с правно
основание чл. 32 ал. 2 от ЗС по отношение на ответниците, които не явяват
съсобственици на земята и не следва да участват в разпределение на
11
ползването й следва да се отхвърли като недоказан по основание и поради
това неоснователен.
Въззивният съд намира, че с оглед характера на производството
направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение следва да
останат така както са направени от всяка от тях, поради което не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по делото както за първата,
така и за въззивната инстанция.
По отношение на направените от ищците разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице в първата инстанция в общ размер от 480 лв.
въззивният съд намира, че същите следва да бъдат присъдени съобразно
правата на страните в съсобствеността върху земята, поради което ответникът
В. Н. следва да заплати на ищците 1/12 и.ч. от разноските в размер на 40 лв.,
ответникът Д. Н. следва да заплати 4/12 от разноските в размер на 160 лв., а
ответниците Р. Г. и В. Г. общо 4/12 от разноските в размер на 160 лв..
За въззивната инстанция разноските за държавна такса и изготвяне на
заключение от вещото лице следва да се разпределят по реда на чл. 78 ал. 1 от
ГПК с оглед уважаване на жалбата, поради което ответниците по жалбата,
които са ищци в първоинстанционното производство следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззивниците разноски по делото в размер на 140 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 ГПК решение № 89 от 17.01.2025
г., постановено по гр. д. № 6318/2023 г. на Плевенския районен съд, като
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32 ал. 2 ЗС по иск на ищците П. И. И.,
ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** против ответниците В. Н. Н.,
ЕГН **********, Д. Н. Н., ЕГН **********, Р. Г. Г., ЕГН **********, В. А. Г.,
ползването на незастроената част от ПИ с идентификатор *** и площ 483
кв.м по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. Плевен, ул. „***” № 31, с номер
по преходен план 5758, кв. 160, парцел VII, при съседи: ***, ***, ***, ***,
*** съгласно скицата към допълнителното заключение на вещото лице
12
инж. С. С. на л. 52 от в.гр.д. № 256/2025 г. на ПлРС, представляваща
неразделна част от решението, както следва:
В дял на В. Н. Н., ЕГН ********** разпределя ползването на дял I за
реално ползване от допълнителното заключение на вещото лице, с площ 10,13
кв.м., обоен в розово на скица № 1 на л. 52 от делото, която скица се
приподписа от съда и е неразделна част от настоящето решение,
В дял на П. И. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН **********
разпределя ползването на дял II за реално ползване от допълнителното
заключение на вещото лице, с площ 23,57 кв.м., обоен в синьо на скица № 1
на л. 52 от делото, която скица се приподписа от съда и е неразделна част от
настоящето решение,
В общ дял на Д. Н. Н., ЕГН **********, Р. Г. Г., ЕГН ********** и
съпругата му В. А. Г. разпределя ползването на дял III за реално ползване от
допълнителното заключение на вещото лице, с площ 81,06 кв.м., обоен в
жълто на скица № 1, на л. 52 от делото, която скица се приподписа от съда и е
неразделна част от настоящето решение.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от съсобствениците П. И. И.,
ЕГН **********, И. П. И., ЕГН **********, Д. Н. Н., ЕГН **********, Р. Г. Г.,
ЕГН ********** и В. А. Г. на площта от 35,92 кв.м., представляваща ивица с
ширина 1 м. около жилищната сграда за обслужването й, обоена в сиво на
скица № 1 на л. 52 от делото, която скица се приподписа от съда и е
неразделна част от настоящето решение.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от съсобствениците П. И. И.,
ЕГН **********, И. П. И., ЕГН **********, В. Н. Н., ЕГН **********, Д. Н.
Н., ЕГН **********, Р. Г. Г., ЕГН ********** и В. А. Г. на площта от 67,32 лв.
за достъп от ул. „***“ до гаражите в ПИ, обоена в зелено на скица № 1, на л.
52 от делото, която скица се приподписа от съда и е неразделна част от
настоящето решение.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС, предявен от
ищците П. И. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** против
ответниците С. Т. М., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН **********, Т. С. Т. и В.
А. М. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен, жк. „***“ бл. ***,
вх. А, ап. 17 да ЗАПЛАТИ общо на П. И. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН
13
********** и двамата от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 2 сумата от 40 лв. за
направени по делото разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 3
да ЗАПЛАТИ общо на П. И. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН **********
и двамата от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 2 сумата от 160 лв. за направени
по делото разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН ********** и В. А. Г. и двамата от гр. Плевен,
ул. „***“ № 31, ет. 1 да ЗАПЛАТЯТ общо на П. И. И., ЕГН ********** и И.
П. И., ЕГН ********** и двамата от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 2 сумата от
160 лв. за направени по делото разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** и
двамата от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 2 да ЗАПЛАТЯТ общо на В. Н. Н.,
ЕГН ********** от гр. Плевен, жк. „***“ бл. ***, вх. А, ап. 17 и Д. Н. Н., ЕГН
********** от гр. Плевен, ул. „***“ № 31, ет. 3 сумата от 140 лв. за направени
по делото във въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14