М О Т И В И
към присъда № 260018 от 27.01.2021
година
по н.ч.х.дело № 3119
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против
подсъдимия Б.М.М.,
ЕГН **********, е в това, че на 16.07.2019 год. в
с.Колена, община Стара Загора, се
заканил на И.М.П., ЕГН **********, с престъпление
против личността му (причиняване на телесни увреждания) чрез думите „Ще те поставя в инвалиден стол“, „Ще
те излежа, няма да живееш 100 години“ и „Ще ти счупя ръцете и краката“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия М.Б.М., ЕГН ***********, е в това, че на 16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара
Загора, казал на И.М.П., ЕГН **********, в негово присъствие
унизителни за честта и достойнството му думи („Остави го това лайно“ и „Той и
целия му род са мръсници“) – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимата Р.И.М., ЕГН **********, е в това, че на 16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара
Загора, казала на И.М.П., ЕГН **********, в
негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи („Остави
го този боклук“ и „Не се занимавай с този мръсник“) – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените от тъжителя И.М.П. граждански искове, както следва:
против подсъдимия Б.М.М. – за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на отправената му на 16.07.2019
год. в с.Колена, община Стара Загора,закана с
престъпление против личността му (причиняване на телесни
увреждания), а тъжителят Лютви Евгениев Владов беше конституиран като
граждански ищец в наказателното производство;
против подсъдимия М.Б.М. – за сумата от 2000 лева,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесените му обиди на
16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара Загора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата;
против подсъдимата Р.И.М. – за сумата от 2000
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесени му обиди на
16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара Загора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата;
респективно тъжителят И.М.П. беше конституиран като граждански ищец в
наказателното производство.
Тъжителят и граждански
ищец И.М.П., редовно призован, не се явява в съдебното заседание, когато беше
приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, без да сочи
уважителни причини за това. Упълномощеният му повереник – адв.Д.Е., поддържа
повдигнатите с тъжбата обвинения и пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни, без да взема отношение относно вида и размера на наказанията, а гражданските
искове – да бъдат уважени, като на тъжителя и граждански ищец бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимите Б.М.М., М.Б.М. и Р.И.М. дават обяснения по повдигнатите им обвинения, като не се признават за
виновни по тях. Същите, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание,
когато беше приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, без
да сочат уважителни причини за това. Упълномощеният им защитник – адв.С.Ч., оспорва
повдигнатите с тъжбата обвинения и пледира подзащитните му да бъдат оправдани,
а гражданските искове против тях – отхвърлени, като им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.М.М. е неосъждан – бил е реабилитиран (за първото си осъждане:
по чл.86 от НК; за следващите си осъждания – за деяния, извършени в условията
на реална съвкупност, за които на основание чл.25 от НК му е било определено и
наложено едно общо наказание „пробация“, изтърпяно на 19.08.2016 год.: по чл.88а
от НК). Същият е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с присъда по н.ч.х.дело № 657/2014 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
06.02.2015 год., като му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева, за която е било образувано изпълнително производство, в
хода на което глобата е била платена на две вноски – на 25.04.2017 год. и на 20.07.2018
год.
Подсъдимият М.Б.М. е неосъждан, но е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с
присъда по н.ч.х.дело № 657/2014 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
06.02.2015 год., като му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева, за която е било образувано изпълнително производство, като
последното предприето по него действие за събиране на глобата е било извършено
на 07.05.2019 год., но до момента глобата не е платена.
Подсъдимата Р.И.М. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК.
Подсъдимите Б. и Р.
Миневи са съпрузи, а подсъдимият М.М. е техен син.
Тъжителят и подсъдимите
притежавали имоти на територията на бившия селскостопански двор в с.Колена,
община Стара Загора, като отношенията им били обтегнати във връзка с
преминаването на товарния автомобил на тъжителя през имот, който подсъдимите
считали за свой (в случая собствеността на този имот е без правно значение за
съставомерността на извършените деяния, поради което и този въпрос не беше
изследван). На 16.07.2019 год. тъжителят искал да излезе от имота си с товарния
си автомобил, като премине през споменатия „спорен“ имот, на изходът му от там
бил препречен от паркиран лек автомобил от подсъдимия Б.М., който отказал да го
премести. Тъжителят се обадил на тел.112 и на място пристигнали полицейските
служители М.Г.М. и В.П.Ш., които малко по-рано били посетили имота на тъжителя
по подаден от него сигнал за намиращи се в двора му телета. След пристигането
на свидетелите М. и Ш., на мястото се появил и подсъдимият М.М., а малко след
него и подсъдимата. В хода на словесните пререкания помежду им във връзка с
правото на тъжителят да преминава през споменатия по-горе „спорен“ имот
подсъдимият Б.М. казал на тъжителя, че ще го постави в инвалиден стол, а
подсъдимият М.М. се обърнал към баща си, като му казал „Остави го това лайно“,
визирайки тъжителя. В този момент на място пристигнал и св.Милен П. – брат на
тъжителя, но след неговото пристигане не са били разменяни закани или обиди
между някой от подсъдимите и тъжителя.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите М.Г.М., В.П.Ш. и Милен М.П., приетите
като писмени доказателства справки за съдимост на подсъдимите, преписи от
бюлетините за съдимост на подсъдимите Б. и М.М. и справки за търпените от тях
наказания, в това число справки от НАП и ЧСИ за платени глоби, както и
материалите по приложената към делото преписка № 3653/2019 год. на РП-Стара
Загора – № 195900-13506/2019 год. на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора (в
частност – протоколи за предупреждение по ЗМВР), като в тази насока следва да
се отбележи, че:
доколкото са налице противоречия между обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите М. и Ш. относно това заканвал ли се е
и обиждал ли е някой от подсъдимите тъжителя (подсъдимите твърдят, че никой от
тях не се е заканвал и не е обиждал тъжителя, а свидетелите М. и Ш. – че е
имало закана от страна на подсъдимия Б.М. към тъжителя и отправена към
последния обида от страна на подсъдимия М.М.), съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите М. и Ш., тъй като същите възпроизвеждат преки и
лични техни възприятия и не са налице или поне не се събраха данни те да имат
отношения с някоя от страните по делото, поставящи под съмнение тяхната
безпристрастност и обективност, респективно – не даде вяра на обясненията на
подсъдимите в тази им част, възприемайки ги като защитна тяхна позиция, още
повече, че те се намират в близки отношения помежду си и са лично
заинтересовани от изхода на делото;
доколкото са налице
противоречия между показанията на свидетелите М. и Ш. относно нанесената на
тъжителя обида от подсъдимия М.М. (според св.М. – „М. каза на баща си за И.
„Остави го това лайно“, според св.Ш. – „М., който през това време беше дошъл,
каза на баща си „Остави го тоя нещастник“, нещо такова“), съдът кредитира с
доверие в тази им част показанията на св.М., тъй като са категорични и
безусловни, т.е. св.М. има ясен спомен за чутото и няма съмнения за това,
докато показанията на св.Ш. са уклончиви – потвърждават, че е имало реплика от
страна подсъдимия М.М. с обиден за тъжителя характер, но свидетелят не е
абсолютно сигурен в точната дума, казана от подсъдимия М.М., за което говори
употребеният от него израз „нещо такова“;
доколкото са налице противоречия между
показанията на свидетелите М. и Ш., от една страна, и показанията на св.Милен П.,
от друга страна, относно отправени от подсъдимите към тъжителя закани и обиди,
съдът кредитира с доверие в тази им част показанията на свидетелите М. и Ш.,
тъй като и двамата са категорични, че след пристигането на св.П. не е имало
размяна на закани и обиди между подсъдимите и тъжителя (в подкрепа на
обстоятелството, че св.П. се е появил по-късно са и обясненията на подсъдимите),
респективно – не даде вяра на показанията на св.П. в тази им част, още повече,
че той се намира в близки отношения с тъжителя и в този смисъл е заинтересован
от изхода на делото в полза на брат му;
в останалата им част
между доказателствата по делото, ако и доколкото са налице противоречия,
последните не са съществени, било защото не касаят съставомерните факти и
обстоятелства, било защото са само привидни (така например според св.М. твърди,
че подсъдимият Б.М. е казал на тъжителя, че ще го постави в инвалиден стол, а
св.Ш. – че го остави инвалид, т.е. смисълът на отправената закана и според св.М.,
и според св.Ш. е един и същ), поради което не се налага да бъдат обсъждани
поотделно.
Отправената от
подсъдимия Б.М. против тъжителя закана – „Ще те поставя в инвалиден стол“, с
оглед на вложения в нея смисъл съставлява закана с престъпление против
личността му (причиняване на телесни увреждания), която,
независимо че според събраните гласни доказателства (с изключение на показанията
на св.П., които обаче са изолирани от останалия доказателствен материал и не
намират подкрепа в него) не е възбудила страх у тъжителя, доколкото той не е
реагирал на заканата и не е показал по някакъв начин, че е изпитал страх, е от
естество да би могла да възбуди страх от осъществяването й, като се има предвид
влошените от по-рано отношения между подсъдимите и тъжителя.
Казаното от подсъдимия М.М.
на баща му за тъжителя в присъствието на последния – „Остави го това лайно“, с
оглед на смисъла на думата „лайно“ съставлява обида, тъй като по дефиниция е
унизително за честа и достойнството на човека, за който се отнася, в случая –
за личността на тъжителя.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
на 16.07.2019
год. в с.Колена, община Стара Загора, подсъдимият Б.М. се е заканил
на тъжитиля И.П. с престъпление против личността му
(причиняване на телесни увреждания) чрез думите „Ще
те поставя в инвалиден стол“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.144, ал.1 от НК;
на 16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара
Загора, подсъдимият М.М. е казал на тъжителя И.П.
в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му
думи („Остави го това лайно“) – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите Б.М. и М.М. за виновни в извършването на
описаните престъпления, съдът прие, че те са извършили деянията си при пряк
умисъл, тъй като двамата са пълнолетни и със средно образование, респективно
няма как да не са разбирали смисъла и значението на казаното от тях, т.е. са съзнавали
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал са общественоопасните им
последици и е искали настъпването им.
Тъй като не се установи подсъдимият Б.М. да се заканил на тъжителя с думите „Ще
те излежа, няма да живееш 100 години“ и „Ще ти счупя ръцете и краката“, съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението, че на 16.07.2019
год. в с.Колена, община Стара Загора, се е заканили на
тъжителя И.М.П. с престъпление против личността му (причиняване на
телесни увреждания) чрез думите „Ще те излежа, няма да живееш 100 години“ и „Ще
ти счупя ръцете и краката“.
Тъй като не се установи подсъдимият М.М. да е казал за тъжителя „Той и целия му род са
мръсници“ съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението,
че на 16.07.2019
год. в с.Колена, община Стара Загора, е нанесъл на тъжителя И.М.П.
обида, изразяваща се в думите „Той и целия му род са мръсници“.
Тъй като не се установи подсъдимата Р.М. да е казала на или за тъжителя в
негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, в частност –
думите, предмет на повдигнатото й обвинение, съдът я призна за невинна в това,
че на 16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара
Загора, казала на тъжителя И.М.П. в
негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи – „Остави го
този боклук“ и „Не се занимавай с този мръсник“, поради което я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.146,
ал.1 от НК
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на
вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвидените в закона наказания за извършените престъпления – „глоба“ от
1000 до 3000 лева и като възможност „обществено порицание“ за престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, а за престъплението по чл.144, ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ до три години;
липсата на предпоставките за приложението на чл.78а от НК по отношение на
подсъдимите Б. и М.М., в частност на чл.78, ал.1, б.„б“ от НК, с оглед на
факта, че същите вече са били освобождавани от наказателна отговорност на това
основание и не са налице условията за повторното му приложение с оглед на
изтекли срокове по чл.85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация, съгласно ППВС №
7 от 04.11.1985 год. по н.д. № 4/1985 год.;
фактът, че към датата на извършване на деянията им подсъдимите Б. и М.М. са
били неосъждани по смисъла на НК (подсъдимият Б.М. е бил реабилитиран, а
подсъдимият М.М. изобщо не е бил осъждан), и сравнително ниската обществена
опасност на извършените от тях деяния (касае се за еднократно казани думи в
една по естеството си напрегната ситуация, в която казаното от двамата
подсъдими би могло да се квалифицира от житейска гледна точка като „изпускане
на нервите“), които съдът отчете като
смекчаващи отговорността им обстоятелства;
освобождаването на подсъдимите Б. и М.М. на основание чл.78а от НК от
наказателна отговорност с налагане на административни наказания за извършени от
тях престъпления, което съдът отчете като отегчаващо отговорността им обстоятелство.
Воден от гореизложеното, съдът:
определи и наложи на подсъдимия Б.М.М. за извършеното от него престъпление
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не се налага
същият ефективно да търпи така определеното и наложено му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1
от НК отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от
датата на влизане в сила на присъдата;
определи и наложи на подсъдимия М.Б.М. за извършеното от него престъпление
наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на
Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския
районен съд (в случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето му не следва да му налага и наказание „обществено
порицание“, поради което не се възползва от предвидената за това в закона
възможност).
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените граждански
искове намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената фактическа обстановка:
по отношение на
гражданските искове против подсъдимите Б. и М. Миневи са налице всички елементи
от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимите,
вреди от неимуществен характер за тъжителя и гр.ищец в резултат на нанесената
му от подсъдимия М.М. обида и отправената му от подсъдимия Б.М. закана с
престъпление против личността му – причиняване на телесни увреждания (съгласно
съдебната практика вредните последици при осъществен състав на чл.146 от НК
представляват една необорима законова презумпция, поради което съдът следва да
обсъжда само техния характер и размер, а заплахата за причиняване на телесна
повреда сама по себе си също предпоставя вредоносния й за психиката на
пострадалия характер);
по отношение на
гражданския иск против подсъдимата Р.М. не са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимата, съответно
вреди от неимуществен характер за тъжителя и гр.ищец в резултат на извършено от
нея деяние, поради което съдът отхвърли предявения от тъжителя и гр. ищец И.М.П.
против подсъдимата Р.И.М. граждански иск за сумата от 2000
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесени му обиди на
16.07.2019 год. в с.Колена, община Стара Загора –
„Остави го този боклук“ и „Не се занимавай с този мръсник“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (16.07.2019 год.) до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Имайки предвид от една страна унизителния
заряд на казаната от подсъдимия М.М. по адрес на тъжителя обидна дума (лайно) и
заплашителен такъв, вложен в отправената му от подсъдимия Б.М. закана – „Ще те
поставя в инвалиден стол“, обстоятелството, че се касае за еднократно казани
думи с обиден или заплашителен характер в една по естеството си напрегната
ситуация, в която казаното от двамата подсъдими би могло да се квалифицира от
житейска гледна точка по-скоро като „изпускане на нервите“, и фактът, че не се
установи нанесената му обида или отправената му закана да са причинили на
тъжителя и гр. ищец продължителен психически дискомфорт (недостоверни са според
съда показанията на св.П. в тази насока, след като според показанията на
свидетелите М. и Ш. при нанасяне на обидата и отправяне на заканата тъжителят
не е реагирал по начин, позволяващ извод, че се е почувствал особено засегнат
или заплашен от чутото), а от друга страна –
периода от време, изминал от извършване на деянията до постановяване на
присъдата, и критериите за справедливост, установени от закона (чл.52 от ЗЗД) и
изяснени от съдебната практика в тази насока, съдът намира, че:
гражданският иск на тъжителя
и гр. ищец И.П. за причинените му неимуществени вреди с деянието на подсъдимия Б.М.
се явява доказан до размера на 600 лева, поради което го уважи до този му
размер и го отхвърли в останалата му част – над уважения размер от 600 до
претендирания размер от 6000 лева, като недоказан в тази му част;
гражданският иск на тъжителя
и гр. ищец И.П. за причинените му неимуществени вреди с деянието на подсъдимия М.М.
се явява доказан до размера на 300 лева, поради което го уважи до този му
размер и го отхвърли в останалата му част – над уважения размер от 300 до
претендирания размер от 3000 лева, като недоказан в тази му част.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Имайки
предвид, че решаването на въпроса за разноските е последица от изхода на делото,
като в случая подсъдимите Б. и М.М. бяха признати за виновни, а гражданските
искове против тях бяха частично уважен, докато подсъдимата Р.М. беше оправдана
по повдигнатото й обвинение и гр. иск против нея беше изцяло отхвърлен, както и
обстоятелството, че платеното от тъжителя и гр. ищец възнаграждение на
повереника му е общо за обвиненията против тримата подсъдими и предявените
против тях искове, съдът:
осъди подсъдимия Б.М.М. да заплати тъжителя и гр. ищец И.М.П. сумата от 337,33 лева,
представляваща една трета от направените от него разноски по настоящото дело,
както и да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка
на Старозагорския районен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на предявения против него граждански иск съобразно
уважения му размер;
осъди подсъдимия М.Б.М. да заплати тъжителя и гр. ищец И.М.П. сумата от 337,33 лева,
представляваща една трета от направените от него разноски по настоящото дело,
както и да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка
на Старозагорския районен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на предявения против него граждански иск
съобразно уважения му размер;
осъди тъжителя и гр. ищец И.М.П. да заплати на
подсъдимата Р.И.М. сумата от 800 лева, представляваща направени от нея разноски по делото,
както и да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка
на Старозагорския районен съд сумата в размер на 80 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на изцяло отхвърления му граждански иск против
подсъдимата Р.М. за сумата от 2000 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: