№ 46
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000771 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 264550 от 08.06.2021г. по описа на
Софийски окръжен съд, подадена от Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. К. И., против решение
№ 260053 от 21.04.2021г., постановено по търговско дело № 14 по описа за 2020г.
на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III – ти състав, с което на осн.чл.405, ал.1
и чл.409 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „Хидроенергетика“ ООД, ЕИК *********, сумата от 165 805,20лв. по предявения
като частичен иск при пълен размер на претенцията от 200 000 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди – увредени в
резултат на настъпило на 25.07.2018г. застрахователно събитие „наводнение“ сгради,
машини, съоръжения и оборудване, обособени като малка водно - електрическа централа –
МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с. Петрич, Община Златица, Софийска
област, обект на застрахователно покритие по полица № ********** за застраховка „Пожар
и природни бедствия“, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с период на
валидност от 22.05.2018г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 10.12.2019г., до окончателното й заплащане.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по подробно изложени
1
съображения, като иска да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се отхвърли предявеният иск.
В случай, че исковата претенция бъде намерена за основателна, иска намаляване на
претендираното застрахователно обезщетение, тъй като заявеното с исковата молба не
съответства на действително претърпяната вреда, съобразно действащата пазарна
конюнктура и средни пазарни цени на извършения ремонт и подмяна на увреденото
съоръжение, както и на състоянието, в което се е намирало същото към датата на
застрахователното събитие – увредено в резултат на естествени експлоатационни процеси и
недобро стопанисване и поддържане, в резултат на което са се появили корозия и ръжда.
Иска намаляване на застрахователното обезщетение и по съображения за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на ищцовото дружество,
което с поведението си същото е станало причина за настъпване на увреждането на
застрахованото имущество, възражение за което своевременно е направено пред първата
инстанция и е доказано при условията на главно и пълно доказване - „Хидроенергетика“
ООД не е положило дължимата грижа на добрия стопанин да поддържа съоръжението в
изправност, като наблюдава и своевременно подменя части и елементи от него,
износени/увредени от естествено изхабяване, в случай че се приеме, че подобно поведение
не изключва отговорността на застрахователя съгласно т.6.2 от приложимите към
процесната застраховка полица общи условия.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Хидроенергетика“ ООД, ЕИК *********, е представило
отговор на въззивната жалба, в който поддържат становището за неоснователност на същата,
съответно за правилност на решението, и претендира разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Хидроенергетика“ ООД, ЕИК *********, е предявил срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.405,
ал.1 Кодекса за застраховането/КЗ/ за заплащане на сумата от сумата от 165 805,20лв. по
предявения като частичен иск при пълен размер на претенцията от 200 000 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди – увредени в
резултат на настъпило на 25.07.2018г. застрахователно събитие „наводнение“ сгради,
машини, съоръжения и оборудване, обособени като малка водно - електрическа централа –
МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с. Петрич, Община Златица, Софийска
област, обект на застрахователно покритие по полица № ********** за
застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, с период на валидност от 22.05.2018г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.12.2019г., до окончателното й заплащане.
Искът е основан на твърдения за сключена на 21.05.2018г. между ищеца, като
застрахован, и ответника, като застраховател, застрахователна полица № ********** за
застраховка „Пожар и природни бедствия“, с период на валидност от 22.05.2018г. до
21.05.2019г. Обект на застрахователното събитие е цялото движимо и недвижимо
2
имущество на застрахования, включително и МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището
на с. Петрич, Община Златица, Софийска област. Твърди се, настъпило в срока на действие
на полицата на 25.07.2018г. внезапно и непредвидимо събитие – природно бедствие-
застрахователно събитие „наводнение“, в резултат на което са причинени множество
значителни по размер имуществени вреди на застраховано движимо и недвижимо
имущество, собственост на ищеца - отнесена от приливната вълна и реката земно - насипна
стена на МВЕЦ „Тополница“; разбити и унищожени опорни цилиндри на клапата;
наводнена и унищожена машинна зала и генератор на малка турбина; отнесен и разбит
рибен проход; увредени машини. Ищецът поддържа, че своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е представил всички изискани
документи, имащи значение за установяване основанието и размера на претенцията му, но
на 10.12.2019г. застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
В молба от 29.01.2020г. ищецът е уточнил иска си, като е конкретизирал
застрахованото имущество; посочил е размера на причинените имуществени вреди от
настъпилото застрахователно събитие; конкретизирал е претенцията си и е посочил
заплатените до момента средства за възстановяване на щетите за отделни дейности, ремонт
и възстановяване на съоръжения.
Искът е предявен като частичен - за сумата от 100 000лв., от пълният размер от
200 000лв., като в хода на производството на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение на 165 805,20лв.
С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
оспорил предявения иск, като неоснователен, по подробно изложени съображения.
Твърди, че част от описаното в исковата молба увредено имущество не е
застраховано – земно-насипна стена и рибен проход. В чл. 6.11 от изключените рискове
било записано, че застрахователят не покривна щети от слягане или движение на изкуствени
насипи. Оспорва претенциите като неоснователни, поради: липса на данни за реално
плащане на суми за труд, материали и т.н. от страна на ищеца; поведение на застрахованият,
изключващо отговорността на застрахователя, в случай че се приеме, че е налице
застрахован риск; бездействие, изразяващо се в не полагане на дължима грижа за
наблюдение и своевременна подмяна на увредени/липсващи в резултат на естествени
процеси и изхабяване на елементи и детайли на съоръжението – раздел 3 „Изключени
рискове“ т.6 и т.6.1 ; евентуално се твърди завишаване по размер на предявените искове;
прави се възражение, че е заплатено повече от нормалното, обичайното за дължимото в
подобни случаи; евентуално, твърди се наличие на принос от страна на ищеца, изразяващ се
в не полагането на грижа на добър стопанин за опазване на утвърдени стандарти за
поддръжка, ремонт и експлоатация.
Признава за безспорно установено, съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на твърдяното застрахователно събитие – 25.07.2018г., с
ищцовото дружество по отношение МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с.
Петрич, Община Златица, Софийска област, по силата на застрахователна полица №
3
********** за застраховка „Пожар и природни бедствия“. Оспорва останалите
обстоятелства, по подробно изложени съображения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, сред като е описал
фактическа обстановка установената от приетите по делото доказателства, е приел
предявеният иск за допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания /Л.,
Л. и Б./, и приетата комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза /КСТОЕ/ е
установено по несъмнен начин твърдението по исковата молба за увредено собствено на
ищеца застраховано при ответника имущество, обект на
застрахователната закрила по застрахователна полица за застраховка „Пожар и
природни бедствия“ – МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с.Петрич,
Община Златица, Софийска област.
Не е спорно между страните, че на 25.07.2018г. в землището на с. Петрич,
Софийска област е настъпило застрахователно събитие „наводнение“ по смисъла на
раздел IX, т.5.3 от ОУ на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, приложими за сключената
между страните застраховка, като в този смисъл са и представените от ищеца писмени
доказателства.
Вида на уврежданията и стойността на разходите за възстановяване на увреденото
имущество, към датата събитието, са установени от КСТОЕ на сумата от 165 805,22лв. с
ДДС.
Предвид допълнението на вещото лице Е. И. от състава на КСТОЕ в с.з. на
16.03.2021г., според което рибният подход и земно-насипната стена бетонен улей са
неизменна част от цялото съоръжение на ВЕЦ-без тях то не може да се въведе в
експлоатация, съдът е приел, че същите са част от застрахованото имущество, като е
изложил съображения, че в противен процесната застраховка губи смисъла си.
За неоснователни са приети възраженията на ответника, че вредите по застрахованото
имущество не са настъпили в резултат на покрит по полицата риск, тъй като се дължат на
лошото стопанисване и управление на застрахованото съоръжение и на естествени
експлоатационни процеси, респ. че по същата причина ищецът е допринесъл за
настъпването им, тъй като съоръжението не е било поддържано с грижата на добър
стопанин – в тази насока не са събрани доказателства. Съдът е приел, че доколкото по част
от металните съоръжения е установена корозия, същата не може да има никаква пряка
връзка с причинените вреди на застрахованото имущество, описани в заключението –
разрушена каменно-насипна стена и рибния проход; нарушена конфигурация на отварящия
механизъм на сегментния затвор; деформация на хидравличните цилиндри не сегментния
механизъм; повреда на хидравличните тръбопроводи и сензорите за преместване; повреда на
електродвигателите и хидравлични елементи, монтирани в хидробаките; проникване на вода
в хидравличното масло; засегнати ел. съоръжения - кондензаторен шкаф, главно
4
разпределително табло, табло с управление и автоматика, комплексно разпределително
устройство 20 кV и трансформатор 20 кV; в допълнение- експертизата
опровергава доводите, че централата е била неподдържана и лошо стопанисвана. Съдът
не е обсъждал извършените от ищеца разходи при преценка размера на обезщетението,
поради което е приел, че няма значение за спора дали същите са действително извършени.
По тези съображения съдът е приел, че предявеният частичен иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ е основателен за сумата от 165 805,20лв., при пълен размер на претенцията
от 200 000лв., като следва да бъде присъдена и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 10.12.2019г., предвид заявеното с исковата молба,
което следва да бъде съобразено. Отбелязано е че лихвата е дължима от 26.01.2019г. – денят,
следващ изтичането на срока по чл. 108, ал.2 КЗ/шест месеца от датата на предявяване на
претенцията/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени и приети доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивна жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК от страна в процеса имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд
по отношение допустимостта и основателността на предявения иск, в предявеният
размер, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извод за допустимост и
основателност на предявения иск, в предявеният размер.
Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.405, ал.1 КЗ - наличие на
валидно застрахователно правоотношение; настъпване на застрахователно събитие по
5
смисъла на § 1, т.4 от ДР на КЗ; имуществени вреди, като последица от настъпилото
застрахователно събитие, по смисъла на §1, т.5 от ДР на КЗ; изпълнени са задълженията за
уведомяване и представяне на документите по чл.106 КЗ.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обявено твърдяното от ищеца валидно застрахователно правоотношение между
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, като застраховател, и „Хидроенергетика“
ООД, като застрахован, към 25.07.2018г., по силата на застрахователна полица
№ ********** за застраховка „Пожар и природни бедствия“, по отношение на
собствено имущество на застрахования - МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на
с. Петрич, Община Златица, Софийска област.
Не се спори, че на 25.07.2018г., в периода на застрахователното покритие, в
землището на с. Петрич, Софийска област, е настъпило застрахователно събитие
„наводнение“ по смисъла на раздел II, т. 5.2.1 от Общите условия на застрахователя,
приложими за сключената застраховка. Това обстоятелство се установява и от представените
по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – Р. Л., Н. Л.
и Ц. Б..
Като последица от настъпилото застрахователно събитие е увредено застраховано
имущество, подробно описано в заключението на приетата по делото
комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, което съдът
възприема като правилно и обосновано, на обща стойност 138 171лв. без ДДС, или 165
805,20лв. с ДДС.
На 25.07.2018г. застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, съгласно изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, видно от представеното
с исковата молба уведомление, с посочена приблизителна стойност на вредите – 175
000лв., като по същото е образувана щета № **********/2018г.
С писмо изх.№ 4725/10.12.2019г., извън срока по чл.108, ал.2 КЗ, застрахователят е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета.
Като съобрази горното, и обстоятелството, че претенцията на застрахованият е
съобразена с договорения лимит на отговорност между страните по смисъла на чл.346 КЗ,
настоящият състав на съда приема, че предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ е
основателен и доказан в претендираният размер.
Неоснователни са възраженията, че част от увреденото имущество – земно-насипна
стена и рибен подход, не е предмет на застрахователното правоотношение между страните
и не е обект на застрахователна закрила.
Първоинстанционният съд е приел това възражение за неоснователно, като се е
позовал на заключението на комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза и
допълнението на вещото лице Е. И., на направено по повод въпроси от страна на
процесуалните представители на ответника, като този извод се споделя от настоящият
състав на съда.
6
В допълнение следва да се отбележи, че при отговорите на поставените въпроси
вещото лице И. Е. изрично сочи, че: земно - насипна стена и рибен подход са част от
“съоръжението“ на ВЕЦ, което не може да бъде въведено в експлоатация без „тези
съоръжения“; „земнонасипният изкоп и рибният подход не могат да бъдат самостоятелен
дълготраен материален актив“. При описанието на застрахованото имущество в процесната
застрахователна полица страните са посочили – „машини, съоръжения и оборудване“, и
след като не се спори, че МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с. Петрич,
Община Златица, Софийска област, следва да се приеме, че увредената земно - насипна
стена и рибен проход са част от съоръжението МВЕЦ „Тополница“. Видно от
заключението на комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза МВЕЦ
„Тополница“ е заведено в счетоводството на ищеца като ДМА, и след като земно –н асипна
стена и рибен проход са част от съоръжението следва извод, че същите са заприходени,
като възраженията в тази насока за липса на доказателства са необосновани.
В т.6.11 от Общите условия на застрахователя, приложими за сключената
застраховка, като изключени рискове са посочени – „слягане и движение на изкуствени
насипи“, но в случая според заключението комплексната съдебно-техническа и оценителна
експертиза, като последица от застрахователното събитие – „наводнение“, е
настъпило „разрушаване“ на тази част от застрахованото съоръжение, т.е. предвид
уговореното между страните не е налице изключен риск и възраженията в тази насока са
неоснователни.
По делото не са събрани други доказателства, които не са обсъдени от
първоинстанционния съд – в този смисъл липсват конкретни възражения,
и които да обосновават извод за противното – че земно-насипната
стена и рибен проход не са част от съоръжението МВЕЦ „Тополница“; че същите е следвало
да бъдат заприходени на самостоятелно основание, поради което не могат да бъдат
споделени доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд при извършената преценка на доказателствата.
Възражението за липса на данни за реално претърпени от ищцовото дружество вреди
за претендирани с исковата молба труд, услуги, материали и т.н., също е неоснователно.
В случая увреждането на застраховано имущество на ищеца и неговата стойност е
доказано от събраните по делото доказателства, поради което застрахователят дължи
заплащането на обезщетение за същото, на основание чл.405, ал.1 КЗ. Дали застрахованото
лице – в случая ищецът, е предприело действия по възстановяване на своето имущество или
не е ирелевантно, тъй като застрахователят дължи обезщетение, предвид задълженията му
по договора. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ, в която
възстановяването на увреденото имущество от застрахования чрез труд, услуги и материали,
не е посочено като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Възраженията за неизпълнение на задълженията по т.64.12 и т.64.13 от приложимите
Общите условия са бланкетни – не се сочи в какво точно се изразява твърдяното
неизпълнение, поради което са недоказани. Дори и да се приеме, че същите следва да бъдат
7
обсъдени по същество, това не обосновава промяна в направения извод за неоснователност.
Ищецът е представил доказателства установяващи правото му на собственост върху
МВЕЦ „Тополница“, находища се в землището на с. Петрич, Община Златица,
Софийска област, които не са оспорени от ответника/ договор за продажба на
недвижим имот - частна държавна собственост по реда на глава IV от Закона за държавната
собственост; разрешение за строеж № 12 от 23.06.2006г. на Община Златица, влязло в сила
на 19.07.2006г.; разрешение за ползване № ДК – 07-СФ-04 от 25.01.2010г. на ДНСК;
окончателен доклад № 35 от 03.12.2009г.; протокол за установяване годността за ползване на
строеж – л.67/.
По делото са представени писма и уведомления от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД /изх. № 3114 от 08.08.2018г., изх.№715 от 25.02.2019г., изх.№ 2902 от 30.07.2019г.;
изх. № 4725/10.12.2019г./ от които е видно, че извън срока по чл.108, ал.2 КЗ,
застрахователят е твърдял, че не са му представени доказателства за установяване на щетите
от сервизна фирма и сервизен протокол за състоянието на увреденото имущество, както и
документи удостоверяващи извършването на ремонтни дейности по увреденото
имущество/фактури, оферти, количествено-стойностни сметки, протоколи за извършен
ремонт/ уведомление изх.№715 от 25.02.2019г./, и е изисквал представянето им.
Същевременно липсват по твърдения и доказателства, че ищецът е искал да изпълни
задължението си по т.66.4 от Общите условия на застрахователя, приложими за сключената
застраховка – да извърши оглед на застрахованото имущество и определи размера на
вредите.
Както бе отбелязано по-горе - дали застрахованият е предприел действия по
възстановяване на своето имущество или не е ирелевантно, тъй като застрахователят дължи
обезщетение, предвид задълженията по договора, тъй като негово е задължението да
определи размера на вредите. От изложеното следва извод, че поведението на
застрахованият не е станало причина за отказа на застрахователя да изплати обезщетение,
тъй като не е дължал представянето на посочените документи, изискани му след изтичането
на срока по чл.108, ал.2 КЗ, а застрахователят не е изпълнил задълженията си по
т.66.4 от Общите условия. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ, в
която не представянето на документи от застрахованият не освобождава застрахователят от
задължението му да определи размера на вредите, съответно не е предвидено като
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно е възражението, че причина за настъпилите вреди е поведението на
ищеца - лошото стопанисване и управление на застрахованото съоръжение, в резултат на
което са настъпили корозия, ръжда и изхабяване, поради което са налице предпоставките по
чл.6.2 от Общите условия, които освобождават застрахователят от задължението да
заплати обезщетение. В случая причина за вредите е настъпилото застрахователното
събитие – „наводнение“, което се установява от съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства/писмени доказателства - констативен протокол от 25.07.2018г.; констативен
протокол изх. № 197/18.06.2019г.; констативен протокол изх. № 504-И/16.05.2019г.;
8
писмо изх. № №Д-03-472-1 от 13.08.2020г. на Националният институт по
метеорология и хидрология-л.135 и л.136; свидетелски показания на Р. Л., Н. Л. и Ц. Б. и
заключението на приетата по делото комплексната съдебно-техническа и оценителна
експертиза/. Според заключението на приетата по делото експертиза, на база проверените
документи и извършеният оглед на място, в резултат на настъпилото събитие/наводнение/
на 25.07.2018г. е увредено имущество на ищеца, посочено в
заключението. В съдебно заседание вещото лице И. изрично е посочило, че забавянето
на отремонтирането на съоръженията не е довело до тяхното допълнително увреждане,
съответно до увеличаване на разходите за ремонт, т.е. причината за настъпилите вреди е
наводнението, а не техническото състояние на съоръжението. Обсъждането на част от
показанията на свидетелите, които установяват корозия, ръжда и захабяване на части от
съоръженията, и липсата на данни за поддръжката на съоръжението не обосновават промяна
в направените крайни изводи от експертизата, основани на съвкупен анализ на
доказателствата по делото, извършения оглед от вещите лица и специалните им знания. В
случая следва да се отбележи, че ответникът не е спорил заключението на експертизата и не
е ангажирал допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си относно
поведението на ищеца по отношение стопанисването на застрахованото съоръжение, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията, че са налице изключени
рискове по смисъла на т.6.2, т.6.3 и т.6.11 от приложимите Общи условия на застрахователя.
Неоснователно е евентуалното искане за намаляване на застрахователното
обезщетение - тъй като заявеното с исковата молба не съответства на действително
претърпяната вреда, съобразно действащата пазарна конюнктура и средни пазарни цени на
извършения ремонт и подмяна на увреденото съоръжение, както и на състоянието, в което
се е намирало същото към датата на застрахователното събитие – увредено в резултат на
естествени експлоатационни процеси и недобро стопанисване и поддържане, в резултат на
което са се появили корозия и ръжда. Размера на вредите е установен от приетата по делото
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът кредитира, като правилна и
обосновано, а стойността на ремонта е ирелевантна, по изложените по-горе съображения.
Неоснователно е и евентуалното искане за намаляване на застрахователното
обезщетение - по съображения за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от
страна на ищцовото дружество, което с поведението си е станало причина за настъпване на
увреждането на застрахованото имущество, като не е положило дължимата грижа на
добрия стопанин да поддържа съоръжението в изправност, като наблюдава и
своевременно подменя части и елементи от него, износени/увредени от естествено
изхабяване.
Причина за вредите на застрахованото имущество е настъпилото застрахователно
събитие „наводнение“, като не са налице предпоставките по т.6.2 от приложимите
Общи условия, за което са изложени съображения по - горе. По същите
съображения неоснователно е и възражението за намаляване на застрахователното
9
обезщетение поради съпричиняване, причинено от поведението на ищеца.
Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд решението
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски за във въззивното производство, но тъй като не са
представени доказателства за направени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053 от 21.04.2021г., постановено по търговско дело №14
по описа за 2020г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III – ти състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10