Решение по КНАХД №289/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. К. от гр. Плевен, с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], ет. 3, ап. 8, против Решение № 71/09.05.2025г., постановено по АНД № 1014/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на измененото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление № 31-0000067/05.07.2024г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ гр. Ловеч.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Т. И. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки, в които са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч с искане за неговата отмяна, както и отмяна на обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

Ответникът по делото Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да се остави в сила решението на Районен съд гр. Ловеч.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било издаденото от В. И. С. – и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, въз основа на АУАН № 00054/20.06.2024г., Наказателно постановление № 31-0000067 от 05.07.2024г., с което на касатора в настоящото производство на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Административнонаказателната отговорност на Т. И. К., е ангажирана за това, че на 20.06.2024г., на път Ловеч – Троян, пред завод „Техра“, в посока гр. Троян, управлява МПС – автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № [рег. номер] от категория N3, собственост на „Николов Транс 2015“ ЕООД, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България с товарителница № 724055 от 20.06.2024г. по маршрут Г. Павликени – Троян, видно от пътен лист серия ВА, № 666012 от 20.06.2024г., като при извършената проверка е било установено, че при максимално допустимо натоварване на превозното средство с четири оси с две управляеми от 32 тона в момента на проверката, видно от кантарна бележка № 59361/20.06.2024г. натоварването е 49700 кг (претоварване с 17700 кг). При извършената проверка на 20.06.2024г. е бил съставен АУАН № 54 от същата дата, от А. А. Д. – инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, в присъствие на свидетеля И. Ц. М., посочен като очевидец на нарушението. Впоследствие е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 31-0000067 от 05.07.2024г., с което на Т. И. К. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С постановеното Решение № 71/09.05.2025г., постановено по АНД № 1014/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е изменено Наказателно постановление № 31-0000067 от 05.07.2024г., като е намален размера на наложеното административно наказание глоба на 500.00 лева.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че АУАН и НП са съответно съставени и издадени от компетентни лица, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушението, за което е санкциониран Т. И. К. е безспорно доказано.

Настоящият касационен състав споделя така направените изводи от въззивният съд и счита, че същият правилно е приел, че АУАН е съставен от свидетеля А. А. Д., който работи на длъжност инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч, а Наказателното постановление е издадено от В. И. С. – и.д. Началник на ОО „АА“ гр. Ловеч, който е оправомощен за това със Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията – т. 6 от същата.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на АУАН и НП, че формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са налице задължителните реквизити. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при което е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда. Съдът е извършил анализ на относимата законова регламентация, като е посочил, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените мотиви от въззивният съд и не счита, че следва да ги преповтаря, а препраща към тях с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие, в което е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът се е позовал както на събраните писмени доказателства, така и на показанията на разпитаните свидетели А. Д. и И. М., чиито показания обосновано са кредитирани изцяло.

Правилно е посочено в обжалваното решение, че е установено, че управляваното от жалбоподателя ППС – товарен автомобил „ИВЕКО ТРАКЕР“ с peг. № [рег. номер] от кат. N3, собственост на „Николов Транс 2015“ ЕООД е с четири оси, с две управляеми. При това положение, при движението му по пътищата на дата 20.06.2024г. е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г., а именно: моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси следва да е 32 тона. В хода на извършената проверка самият водач на товария автомобил – касатора в настоящото производство Т. И. К. е представил на проверяващите служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч кантарна бележка № 59361 от 20.06.2024г., в която е било посочено, че брутното тегло на товарния автомобил общо е 49 700 килограма. От показанията на разпитаните пред районния съд двама свидетели се установява, че К. е представил тази кантарна бележка едва след като е бил насочен за контролно претегляне към кантар на „Техра“ ЕООД. Първоначално е отказвал да представи същата. Правилно въззивният съд е посочил, че в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се визира единствено изискването размерите, масата или натоварването на осите на ППС да не надвишават съответните норми, но не и необходимостта от разрешение за движение, когато тези норми са надвишени, поради което е и отхвърлил като неоснователни направените от жалбоподателя възражения. Неоснователно е и направеното възражение както пред първоионстанционният съд, така и с касационната жалба, че посочените в кантарната бележка данни за теглото на превозното средство не са достатъчни да обосноват извод за безспорна установеност на общата маса на натоварване на автомобила, а е следвало контролните органи да извършат собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3. Конкретният случай не попада в посочената хипотеза, тъй като не е правена проверка за съответствие. Общата маса на натоварване е била установена въз основа на документ, представен от жалбоподателя, в хода на извършената му проверка. Действително в хода на административнонаказателното производство Т. И. К. е представил още една кантарна бележка със същият номер и дата, касаеща същото измерване в база Горно Павликени, като единственото разминаване в реквизитите на двете кантарни бележки касае измерването на товара. Във втората кантарна бележка е вписана стойност на тежестта на товара 29700 кг, което е с 20000 кг по-малко от посоченото в представената кантарна бележка при извършената на място проверка на 20.06.2024г. от служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч. Настоящият касационен състав споделя напълно мотивите на въззивният съд, че правилно административнонаказващият орган не е кредитирал в последствие представената му втора кантарна бележка, предвид това, че и двете са издадени в един и същи ден и час, в рамките на едно измерване с № 59361 в база Горно Павликени, от един оператор, но с установени две стойности на тежестта със значителна разлика от 20000 кг. Съдът е отчел обстоятелството, че двете кантарни бележки са с видимо различни подписи, като на втората дори няма подпис на „приел“, тази с по-високата стойност на товара е била представена при проверката от жалбоподателя, а тази с по-ниската стойност - една седмица по-късно. Предвид така събраните доказателства районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано, който извод кореспондира със събраният доказателствен материал и се споделя от настоящият състав.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при правилно установена фактическа обстановка, като съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление.

С Решение № 71/09.05.2025г., постановено по АНД № 1014/2024г., Районен съд гр. Ловеч е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 2000.00 лева на 500.00 лева. Изложени са подробни мотиви за това, които също се споделят от настоящият касационен състав. Освен това няма подадена жалба от административнонаказващият орган срещу решението по отношение на намаленият размер на санкцията, поради което и не би могло същата да бъде увеличена. С така определеният размер на глобата от 500.00 лева биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, втори касационен състав на Административен съд гр. Ловеч

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/09.05.2025г., постановено по АНД № 1014/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.