Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260065 05.08.2022 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– БУРГАС, в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника
Яханаджиян
при участието на секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян т.дело №211
по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по
искова молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Д. и Димитър Борисов Шумаров, подадена чрез пълномощник - адв.Толева от САК, срещу Б.Г.Д.,
ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ****, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответниците по делото дължат солидарно на ищцовата страна следните суми:
- 132 368.85 швейцарски
франка, представляваща главница,
-10 449.68 швейцарски
франка, представляваща договорни
лихви за периода от 10.11.2011 г. до 18.02.2013 г.,
-749.54 швейцарски
франка, представляваща такси за периода
от 17.08.2009 г.
до 18.02.2013 г.,
всички дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL25581 от
31.07.2007 г.
и допълнителни споразумения към него от 24.02.2009 г., 25.03.2010 г., 30.09.2010 г. и 30.08.2011 г., сключени между
страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
- 19.02.2013 г.
до нейното окончателно изплащане, за които вземания има издадена по ч.гр.д.
№1182/2013 г. по описа на
БРС Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК с №752 от 20.02.2013 г.
Твърди се в исковата молба, че между „Българска пощенска
банка“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД, като кредитодател и ответниците, наричани общо кредитополучател има сключен
на 31.07.2007 г. договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL25581 от 31.07.2007 г., по силата на който
банката предоставила на ответниците
кредитен лимит в размер на 75 000 Евро по курс “купува”
на швейцарския франк към Евро
на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността на 19 855 Евро за покупка на
недвижим имот и равностойността на 55 145 Евро за други разплащания.
Ищецът твърди, че ответниците усвоили кредита в пълен
размер на 15.08.2007 г., както и че на същата дата подписали
Приложение №1 към
договора, в
което заедно с банката уговорили
приложимия курс “купува” на швейцарския
франк към Евро – 1,648 и се съгласили след превалутиране, размерът на усвоения кредит в
швейцарски франкове да е 123 602 франка. По молба на кредитополучателя, сумата
била превалутирана в 75 000 Евро, в която валута постъпила по сметката
на кредитополучателя, след което част от нея в размер на 19 855 Евро била преведена по
сметка на продавача на имота, а остатъкът
останал на разположение по сметката.
Твърди
се, че с чл.5 от договора страните уговорили краен срок за погасяване на задълженията
по договора в размер на
420 месеца, считано от усвояването му, или до 15.08.2042 г., в който срок кредитополучателят се задължил да върне на
банката усвоената главница, ведно с договорените възнаградителни лихви.
За връщането на кредита и за другите задължения по
договора ответниците отговаряли солидарно.
Ищецът
посочва, че в съответствие с
чл.3, ал.1 от договора дължимата годишна лихва била определена като сбор от БЛП за жилищни
кредити, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка в размер на 0.95 пункта. Сочи се и това, че към момента на сключване на
договора, БЛП за жилищни
кредити е в размер на 4.5 % и не подлежи на договаряне, а промените в него
стават задължителни за страните при приемането им от банката.
При
просрочие на дължимите вноски по погасителния план, както и при предсрочна
изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на редовната
лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
Твърди се и това, че с чл.4 от договора страните уговорили
и дължимите такси за управление (еднократна при усвояването и годишна) и
административна такса за обработка на документи при посочен начин на
изчисляване и техния падеж.
Ищецът посочва още, че с
договора са уговорени и дължимите такси и допълнителни разходи във връзка с
учредяване на обезпеченията по договора и осигуряване на застрахователно
покритие за недвижимия имот, които се дължат от кредитополучателя.
Твърди
се в исковата молба,
че с договор за цесия от 12.09.2007 г. банката прехвърлила вземанията си по
договора за кредит за покупка на недвижим имот №HL25581 от 31.07.2007 г. на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД, а с
договор от 08.10.2012 г., сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и
„Юробанк България“ АД, вземанията по договора са прехвърлени обратно на банката. Сочи
се, че длъжниците са уведомени за втората по ред цесия, с която вземанията са
прехвърлени обратно на банката-ищец на 16.01.2013 г., с писма с обратна
разписка.
Според
обстоятелствената част на исковата молба, между ответниците и „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД са били сключени четири
допълнителни споразумения по договора – от 24.02.2009 г., 23.03.2010 г., 30.09.2010 г. и от 30.08.2011 г., в които се съдържат констатации за размера на дължимите
суми по договора към датата на подписването им и условията за заплащането им с
нови погасителни планове.
Според ищеца, с допълнителните споразумения е уговорен
облекчен ред за издължаване на сумите по кредита-ползване на посочен период на
облекчено погасяване на общия дълг на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, по-благоприятен размер на лихвата, валиден през периода на
облекчено погасяване. Уговорен бил и размер на лихвата, дължима след изтичане
на периода на облекчено погасяване, дължимост на такса за администриране на
просрочен кредит, а също и условията, при които облекченият ред по анексите ще
бъде прилаган. В чл.3, съответно чл.4 на отделните споразумения, страните
договорили, че всички плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-5, се
преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит.
Ищецът твърди, че поради
неплащане от кредитополучателите на три последователни вноски с падеж
10.11.2011 г. до 10.01.2012 г.,
всяка в размер на 260 швейцарски франка, съгласно последния погасителен план по договора, изготвен в съответствие с
Анекса от 30.08.2011 г., на датата на падежа
на последната вноска-10.01.2012 г., настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на главницата по кредита и считано от тази дата ответниците
дължат пълния размер на
вземането.
Поради неизпълнение на това задължение и след настъпване
на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, на 19.02.2013 г., банката
упражнила правото си да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници по
договора, а същите били издадени съответно на 20.02.2013 г. и на 22.02.2013 г.
за следните суми:
-132 368.85 швейцарски
франка, представляваща главница,
-10 449.68 швейцарски
франка, представляваща договорни
лихви за периода от 10.11.2011 г. до 18.02.2013 г.,
-749.54 швейцарски
франка, представляваща такси за
периода от 17.08.2009 г. до 18.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 19.02.2013
г. до нейното окончателно
изплащане.
Ищецът твърди и това, че образувал срещу ответниците
изпълнително дело с №390/2013 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№804 на
КЧСИ.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В
срока по чл.367 от ГПК
е постъпил съвместен писмен
отговор от ответниците, в който
претенцията на банката се
оспорва като неоснователна на подробно
изложени в отговора аргументи.
Без да оспорват съществуващата между страните
облигационна връзка по сключения помежду им договор за жилищен кредит, ответниците излагат
твърдения, че не са изпадали в забава при изпълнение на задължението си за
плащане, поради което и ищецът не е имал основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Наред с това излагат доводи
за едностранно изменение от страна на банката на размера на месечната анюитетна вноска до 786,98 швейцарски франка, което е със 127,26
швейцарски франка повече от първоначално договореното, както
и за липсата на уведомяване от страна на
банката на обявената от нея предсрочна изискуемост на дълга.
Ответниците оспорват и твърдението на ищеца, че са били уведомени за сключените
договори за цесия. Оспорват
допълнителни споразумения, сключени
с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, за което дружество твърдят, че няма лиценз за
извършване на банкова дейност. Излагат подробни аргументи за неравноправност
на клаузите, както
на договора за кредит, така и на
допълнителните споразумения, както и за нищожност поради противоречие със
закона на всички клаузи, които предвиждат капитализиране на лихвата и включването
й като част от главницата, след което
отново се олихвява. Твърдят, че ако от страна на банката бяха спазени първоначално
уговорените условия, то ответниците не
биха изпаднали в забава и невъзможност да изплащат променените едностранно от
кредитора вноски. Също така се сочат, че клаузите на договора за кредит не
са индивидуално уговорени. Оспорват като нищожни и клаузите от
допълнителните споразумения, с които банката прехвърля целия валутен риск върху
кредитополучателя. Изтъкват, че
макар и уговорен в швейцарски франкове, кредитът реално е усвоен и използван в Евро. Банката не е
прилагала през целия срок на договора уговорения курс “купува”, а откритата
сметка в швейцарски франкове е била блокирана. Излагат се доводи и за това, че сумата по
кредита следва да бъде върната във валутата, по която е усвоен, а именно в Евро. Считат себе си за
„потребители“ по смисъла на ЗЗП и оспорват валидността на
т.нар.валутна клауза, според която банката отпуска стойността в швейцарски
франкове на посочена в договора сума в Евро, а кредитополучателите се
задължават да връщат кредита в швейцарски франкове.
По
отношение на претендираните договорни лихви и такси сочат, че същите не се
дължат, предвид неравноправността на клаузите, които предвиждат нейното
капитализиране и плащането на лихва върху лихва. Оспорват и валидността на
чл.3, ал.5 от договора за кредит, предоставящ възможност на банката едностранно, без съгласието на
ответниците, да изменя възнаградителната лихва, в резултат на което се променя
и месечната вноска.
Ответниците оспорват представените от банката писмени доказателства
с твърденията,
че искане за усвояване на кредит и молба за закупуване на валута не са
подписани от кредитополучателя П.Д., а в допълнителните споразумения са извършени корекции чрез дописване с
химикал. Оспорват извлечението от търговски книги като
антидатирано, а погасителният
план от 08.05.2012 г. като неподписан от ответниците и непротивопоставим на
същите. Оспорват
и доказателствата
свързани с усвояване на сумите по кредита, поради липсата на подписи от страна
на кредитополучателите, както и представените
уведомления по договорите
за цесия, като твърдят,
че същите не са получавани от тях.
В подкрепа на твърденията си ангажират доказателства,
претендират разноски. Представят писмена защита.
С
определение от 29.11.2013 г. производството по настоящото дело е спряно до
приключване на гр.д. № 4489/2013 г. по описа на СРС.
С
влязло в сила решение по гр.д.№4489/2013 г. по описа на СРС, изменено с решение, постановено по
в.гр.д.№5120/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с решение
от 22.07.2021 г. по т.д.1434/2020 г. на ВКС, е прогласена нищожността на чл.3,
ал.5, чл.6, ал.2, чл.12 и на чл.22 от договора за кредит и е приет за
неоснователен иска по отношение на чл.3, ал.1, от договора, за която клауза е прието, че валидно
обвързва страните.
Предвид
обвързващата сила на съдебното решение съгласно чл.299 от ГПК, настоящият
състав не дължи произнасяне по направените оплаквания за неравноправност на клаузите
от договора за кредит, тъй като спорът в тази част е разрешен със сила на
пресъдено нещо.
С
определение от 04.10.2021 г. настоящото производство е възобновено и на ищеца е
предоставена възможност за депозиране на допълнителна искова молба.
В
срока по чл.372 от ГПК
не е подадена допълнителна искова молба от ищеца.
С протоколно определение от 01.03.2022 г. като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано „С.Г.Груп“ ЕАД.
В съдебно заседание
третото лице – помагач на страната на ищеца не се представлява, не взема
становище по исковете.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД – за установяване на
вземания по договор за кредит, придобити от ищеца по договор за цесия, сключен
между „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 31.07.2007 г. са сключили
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL25581 с кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 75 000 Евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към Евро на банката в деня на усвояване на кредита.
В чл.1, ал.3 от
договора, страните са приели, че в деня на усвояване на кредита подписват
приложение №1, представляващо неразделна част от договора, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на банката, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Приложение №1 е прието като доказателство по делото, а от
съдържанието му се установяват дата на усвояване на кредита - 15.08.2007 г., приложимия към
тази дата курс“ купува“ за
швейцарски франк на банката към Евро – 1,648, както и определения съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове
по ал.1 на договора – 123 602 швейцарски франка.
В чл.3 от договора, страните са уговорили
кредитополучателят да дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорена
надбавка от 0,95 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на
договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4,5 %.
Според чл.5 от договора, крайният срок за
погасяване/издължаване/ на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита, а съгласно чл.6, ал.1 от същия,
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора и обективиран в Приложение №2. Ал.2 на същия член предвижда,
че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен-швейцарски франкове.
В чл.18 от договора страните са договорили, че при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката ще има право
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък от кредита да се превърне в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните.
Видно от текста на чл.27 от договора, страните са се
съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, банката
има право едностранно да прехвърли вземанията си произтичащи от договореността
на дружества или институции от групата на И Еф Джи Юробанк, вкл. на „Бългериън
Ритейл Съзвисиз“ АД или на други финансови или нефинансови институции или
дружества.
Приет като доказателство по делото е договор за цесия,
сключен на 12.09.2007 г. между банката и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, по
силата на който банката прехвърлила на цесионера всички свои вземания по
договори за потребителски и жилищни кредити, сред които и настоящия.
С последваща цесия от 08.10.2012 г., вземанията по процесния кредит са
били прехвърлени обратно на банката. Спорно е дали двете цесии са били надлежно
съобщени на длъжниците и са произвели действие.
Междувременно, на 24.02.2009 г., между кредитополучателя
и цесионера „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е сключено допълнително споразумение,
с което е констатирано, че към датата на подписването му, задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 122 124,93 швейцарски франка, от които 121
913,11 швейцарски франка – редовна главница и 211,82 швейцарски франка –
редовна лихва.
На 25.03.2010 г., между кредитополучателя и цесионера
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е сключено ново допълнително споразумение,
според съдържанието на което към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 125 746,26 швейцарски франка, от които 125
503,97 швейцарски франка е редовната главница, а 242,29 швейцарски франка е
редовната лихва.
Трето споразумение между тях е сключено на 30.09.2010 г.,
а от съдържанието му е видно, че към датата на сключването му задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 128 242,91 швейцарски франка, от които
1399,42 швейцарски франка е просрочената лихва, 398,24 швейцарски франка са
просрочените такси и 126 445,25 швейцарски франка е редовната главница.
Последно, на 30.08.2011 г. е сключено допълнително
споразумение към договора, според съдържанието на което задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 132 241,35 швейцарски франка, от които
369,14 швейцарски франка е просрочената главница, 3088,23 швейцарски франка е
просрочената лихва, 420,43 швейцарски франка са просрочените такси и 128 363,55
швейцарски франка е редовната главница.
Според съдържанието на сключените споразумения, целта им
е въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания по
договора за кредит. Така в чл.4 от последното сключено споразумение, страните
уговорили, че всички плащания във връзка с кредита се преоформят служебно от
кредитора чрез натрупване към редовната и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит, а в чл.5 предвидили и възможност за
кредитополучателя да ползва 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от следващия падеж. Според ал.2 на същия текст, през периода на
облекчено погасяване, върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер
на 2,36 %, като кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 260 швейцарски франка на месец, съгласно погасителен план,
неразделна част от допълнителното споразумение. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, след което се начислява годишна лихва в
размер равен на сбора на действащия към момента БЛП на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,22
пункта, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с дълга.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която дава две основни и едно допълнително заключения, които не се
оспорват от страните и се възприемат от съда като обективни и компетентно
дадени. От същите става ясно, че разрешената сума по договора за кредит е
усвоена на 15.08.2007 г. и е в размер на 123 602 швейцарски франка. Последното
плащане по договора за кредит е от 17.10.2011 г. и е в размер на 266,33
швейцарски франка, като със сумата е погасена възнаградителна лихва по вноска
№50 с падеж 10.10.2011 г. – 259,56 швейцарски франка, главница по вноска №50 –
0,44 швейцарски франка и такса управление 6,33 швейцарски франка. След тази
дата ответниците не са обслужвали кредита, като общият размер на паричните
суми, които са постъпили по разплащателната сметка, чрез която се погасява
кредита е 25 842,29 швейцарски франка. С тях са погасени главница – 2247,24
швейцарски франка, възнаградителна лихва - 20 833 швейцарски франка,
санкционираща лихва - 0,53 швейцарски франка, такса управление – 2586,17
швейцарски франка и имуществена застраховка – 175,35 швейцарски франка. Видно
от заключението, на 31.10.2013 г. е постъпила сума от ЧСИ Делян Николов в
размер на 91 769,60 лева, като с нея са погасени главница – 44 604,77
швейцарски франка (70 656,19 лева), такса управление - 491,60 швейцарски франка
(781,51 лева), имуществена застраховка - 257,94 швейцарски франка (410,05 лева)
и съдебни разноски 19 921,85 лева.
Вещото лице дава заключение и по това, че за периода от
сключване на договора за кредит до датата на обявяване на предсрочната му
изискуемост и до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, има
капитализирана лихва върху дълга.
По делото е приложено ч.гр.д.№1182/2013 г. по описа на
РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление
на „Юробанк България“ АД срещу ответниците в настоящето производство за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което съдът се е
произнесъл на 20.02.2013 г. като е издал Заповед №752, с която разпоредил
ответниците да заплатят солидарно на банката сумата от 132 368.85 швейцарски
франка, представляваща главница, сумата от 10 449.68 швейцарски
франка, представляваща договорни
лихви за периода от 10.11.2011 г. до 18.02.2013 г. и сумата от 749.54
швейцарски франка, представляваща
такси за периода от 17.08.2009 г. до 18.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 19.02.2013
г. до нейното
окончателно изплащане.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните изводи:
Производството
има за предмет искове с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.430 от ТЗ,
вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Същите са предявени по реда на чл.415
от ГПК от заявителя срещу длъжниците в
преклузивния месечен срок от уведомяването им, съгласно разпореждане от 24.04.2013 г., поради
което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За
успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата на
сключен договор за ипотечен кредит, по който ищецът е кредитор, а ответниците са
солидарни длъжници, изпълнение на поетите от него задължения по договора, т.е. че е изправна страна по правоотношението, както и настъпилата изискуемост на
задълженията и техния размер по отделни пера. Ответниците следва да доказват положително, че са погасили задължението си,
както и въведените от него възражения, включително за нищожност на договорните
клаузи в допълнително сключените споразумения, както и оспорването на счетоводните
записвания на ищеца.
При съобразяване с
доказателствата съдът приема за безспорно установена по делото облигационната
връзка между страните по сключения помежду им на 31.07.2007 г. договор за
кредит, анексиран с четири допълнителни споразумения.
Съгласно
нормата на чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
Установи се и
това, че при
сключване на договора, ищецът като
банка има качеството на „търговец“, а ответниците - на „потребител“.
По смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, а според т.2 на същия
член, "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка.
Установи се по
делото, че с влязло в законна сила на 22.07.2021 г. съдебно решение, постановено
по гр.д.№4489/2013 г. по описа на РС-София, клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2,
чл.12, ал.1 и чл.22 от сключения между страните договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL25581/31.07.2007 г., са
прогласени за нищожни като неравноправни, поради което последващите сключването
на договора промени във валутния курс на Евро спрямо швейцарски франк не се
отразяват върху договореното правоотношение. От значение за изпълнението на
задължението за връщане на кредита е стойността на валутата по договора към
Евро към датата на сключване на договора.
С оглед на горното и
в съответствие с чл.366 от ЗЗД, клаузите на допълнителните споразумения, отнасящи се до
размера на дълга, определен в съответствие и при приложение на неравноправните
клаузи, също следва да се приемат за нищожни. В този смисъл е Решение №205/07.11.2016 г. по т.д.№154/2016 г. на ВКС, I ТО.
Нищожни са и клаузите
в допълнителните
споразумения към договора
за кредит за капитализиране към
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които отново се начислява
възнаградителна лихва. Така уговореното
преоформяне на общия дълг не съответства на интереса на потребителя от една
страна и представлява анатоцизъм, който е допустим само между търговци, а настоящият
случай не е такъв. В този смисъл са Определение №826/27.10.2016 г. по
т.д.№498/2016 г. на ВКС, I ТО, Решение №300/09.01.2019 г. по гр.д.№2262/2018 г., IV ГО, Решение №275/15.09.2014 г. по гр.д.№3783/2013 г., I ГО.
Допълнителните споразумения следователно представляват
уговорки във вреда на потребителите, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, те са неравноправни и поради това –
нищожни. Те не обвързват кредитополучателя и задълженията му трябва да бъдат
изчислени въз онова на договора и първоначалния погасителен план към него, като
се приложи само чл.3, ал.1, съгласно който за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,95 %.
Към момента на сключване на договора на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4,5 %.
Като допълнителен аргумент в тази насока може да се
посочи още липсата на доказателства за прехвърляне на вземанията, произтичащи
от договора от 31.07.2007 г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради което
уговорките в допълнителните споразумения не следва да се взимат под внимание, а
в отношенията между страните следва да се приложи първоначалния договор.
Предвид на изложеното, съобразявайки заключението на
вещото лице, приложено на л.624-626, отговор на въпрос №7, при който
изчисленията са направени при игнориране на извършените от банката капитализации
въз основа на допълнителните споразумения, при прилагане на първоначалния
погасителен план и чл.3, ал.1 от договора и отнасяне на плащанията към
дължимите погасителни вноски по този план, съдът приема, че към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита - 10.01.2012 г., след
приспадане на начислените наказателни лихви за погасяване на главница и
договорни лихви, недължимо платените суми поради увеличение на лихвения процент
през периода 31.07.2007 г. – 03.02.2013 г., които са установени като недължимо
платени с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№4489/2013 г. по описа на
РС-София, кредитополучателят е имал неизпълнено задължение в размер на 980,35
швейцарски франка за главница и 4467,47 швейцарски франка за договорни лихви.
Следователно, твърдението на ищеца за настъпване на обективната предпоставка за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, се подкрепя, а
възражението на ответниците в тази насока, е неоснователно.
По делото обаче не се установи банката да е упражнила
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а съгласно
задължителната съдебна практика,
клаузата за автоматична
предсрочна изискуемост,
на която банката се позовава, е
нищожна, поради което правото
по чл.60
от ЗКИ може да бъде надлежно упражнено
само чрез достигнало до длъжника изявление. Фактическият състав на предсрочната
изискуемост включва две предпоставки – неплащане на определен брой вноски и
волеизявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60,
ал.2 от
ЗКИ представлява отнемане преимуществото
на срока на длъжника в случай на неизпълнение. Касае се за потестативно право,
което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като
преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника.
Ето
защо евентуалното наличие на уговорка за автоматична предсрочна изискуемост не
поражда действие. За да настъпи промяна в чужда правна сфера, е необходимо
изявление на носителя на потестативното право, който разполага със суверенна
преценка дали и кога да го упражни.
Съгласно
мотивите към т.18 на ТР №4/2013
г. по т.д.№4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422
от ГПК,
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведомява длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост има действие от получаване
от длъжника изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. В хипотезата на "предсрочна
изискуемост" кредиторът се позовава на отклонение от обичайното развитие
на правоотношението досежно изискуемостта на вземанията, предвидено от закона и
уговорено в договора в негова полза, с цел обезпечаване срещу недобросъвестност
или неплатежоспособност на длъжника. Изгубването на преимуществото на срока не
ползва длъжника, а единствено кредитора, поради което и по правилата на чл.154
от ГПК,
той носи тежестта за доказването. Исковият процес по реда на чл.422
от ГПК
е фаза на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване заповед за
изпълнение, с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не
само ликвидността, но и изискуемостта на вземането си.
Съдът намира за
установено по делото единствено основанието
за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора, но не и на изискването на чл.60,
ал.2 от ЗКИ
за уведомяване на длъжника, предвидено като задължително условие за настъпване
ефекта на изискуемостта на цялото вземане по договора съгласно т.18 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
При това положение и като съобрази разясненията, дадени в
ТР №8 от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем в хода на исковото производство, с
връчване на препис от исковата молба и този факт трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение №10/25.02.2020
г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, II ТО.
След приспадане на платените суми и постъпилата от ЧСИ
сума в размер на 91 769,60 лева, остатъчната предсрочно изискуема главница,
съгласно заключението на вещото лице, табл.№2, в която изчисленията са
направени на база първоначалните условия по договора за кредит, възлиза на сумата от 75 389,82 швейцарски франка (колона 3 + колона 8). До
този размер установителната претенция следва да се уважи, ведно с акцесорната
претенция за законната лихва, считано от подаване на заявлението на 19.02.2013
г. до изплащане на вземането, като за разликата до предявения размер от 132
368,85 швейцарски франка, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Кредитополучателите дължат връщане и на уговорената при
сключване на договора възнаградителна лихва, която за претендирания от ищеца
период 10.11.2011 г. – 18.02.2013 г. съгласно заключението на в.л., табл.№2,
колона 17, възлиза на сумата от 17 086,82 швейцарски франка, поради което и
искът следва да се уважи в предявения от ищеца размер от 10 449,68 швейцарски
франка.
Основателен се явява и искът на
кредитора за дължими за периода 17.08.2009 г. – 18.02.2013 г. такси по договора
на основание чл.4 от договора, чийто размер съгласно заключението на вещото
лице възлиза на сумата от 216,17 швейцарски франка, до който размер искът
следва да се уважи като доказан, а за разликата до предявения размер от 749,54
швейцарски франка да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до останалите
наведени от ответниците възражения, то същите не се споделят от съда за
основателни. Така, вземането следва да бъде присъдено в претендираната от ищеца
валута – швейцарски франкове, а не в Евро, както смятат ответниците.
Независимо, че договорът не предвижда възможност за реално ползване на
чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в същата валута. Уговорката
за вида валута, в която да се предостави кредита, съответства на искането за
отпускането му и на чл.1 от договора, като същата е ясна и разбираема. Що се отнася до сключения на 08.10.2012
г. договор
за цесия, то същият е действителен и обвързва страните. Събрани са
доказателства, че цесията е надлежно съобщена на длъжниците, поради което и е
произвела действие.
В съответствие с изхода на делото всяка от страните има
право на разноски, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците
следва да се възложат направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената
част от иска или сумата от 2975,85 лева, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответниците разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, или сумата от 1942,88 лева.
Съдът
съобразява и тълкувателната практика на ВКС и присъжда на ищеца направените в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, а
именно в размер на 2736,09 лева.
Воден от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Д. и Димитър Борисов Шумаров като кредитодател и ответниците Б.Г.Д., ЕГН **********
и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ****, като кредитополучател, че ответниците
дължат солидарно на ищцовата страна главница в размер на 75 389,82 швейцарски франка,
договорна лихва за периода 10.11.2011 г. – 18.02.2013 г. в размер на 10 449.68 швейцарски
франка и такси за периода
17.08.2009 г.
- 18.02.2013 г. в размер на 216,17 швейцарски франка по
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL25581 от 31.07.2007 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК - 19.02.2013 г.
до нейното окончателно изплащане, за които вземания има издадена по ч.гр.д.
№1182/2013 г. по описа на
БРС Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК с №752 от 20.02.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75 389,82 швейцарски франка до
пълния предявен размер главница от 132 368,85 швейцарски франка и за разликата
над 216,17 швейцарски франка до пълния предявен размер такси от 749,54
швейцарски франка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.Д.,
ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, *****, да заплят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Д. и Димитър Борисов Шумаров, сумата от 2975,85 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 2736,09
лева-разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано
от Петя Николова Д. и Димитър Борисов Шумаров, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Д., ЕГН ********** и П.Д.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***,
к-с ”Славейков”, бл.150,
ет.5, сумата от 1942,88 лева, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач -„С.Г.Груп“ ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: