№ 1518
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502930 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 14.05.2020г по гр.д. № 703/2017г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на А. А. С. сумата от 60 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 336.75лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП, реализирано на 06.05.2016г от водач , застрахован
по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил частично
претенцията за законна лихва. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия . С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение за сумата до 30 000лв като компенсация
на неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 336.75лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 30 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени
вреди , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е
1
приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е
приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с
установените , претърпени от ищеца , вреди. Моли да бъде съобразено и възражението
му за съпричиняване на увреждането. Моли въззивния състав да отмени решението на
СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000лв.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС А. С., представляван от адв. Г. депозира
писмен отговор , с който оспорва въззивната жалба на ответника. Счита, че
определеното обезщетение е справедливо по размер. Поддържа, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Счита, че първоинстанционното
решение е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът ЗД”Бул инс” АД депозира писмена молба, с която моли да му бъдат
присъдени разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от наслещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивните жалби
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
2
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 30 000лв/ се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс”АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 06.05.2016г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и за
наличието и обема на съпричиняване на увреждането.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
65години.
От изслушаната по делото СМЕ, изготвена от д-р Симеонов, ортопед-
травматолог, неоспорена от страните се установява, че вследствие процесното ПТП
ищецът претърпял контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана
в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави.Вещото лице
установява,че травмата на главата е лекувана оперативно , а счупените капачки-
консервативно. Според вещото лице през периода на лечение пострадалият е изпитвал
болки и страдания, като през първите два месеца болките са били с по-голям
интензитет. Поради счупването на капачките на двете коленни стави, ищецът е носил
45 дни гипсова имобилизация на двете коленни стави. Според вещото лице през този
период ищецът е имал затруднения в хигиенно-битовото си обслужване. Вещото лице
3
установява, че липсват доказателства той да е страдал от съпътстващи заболявания,
които да са повляли на възстановителния процес. Според вещото лице при нормално
протичане на лечебния процес периодът на възстановяване при такъв вид травми е
около 6 месеца. При извършен преглед на 19.06.2019г вещото лице констатира наличие
на белег от рана в дясна челно-теменна област на ищеца с дължина 12 см и ограничен
обем на движение в дясната колянна става – невъзможност за пълно изправяне на
коляното с дефицит от 30 градуса, което е довело до релативно скъсяване на десния
долен крайник с 2см. Установило е още невъзможност за пълно свиване на дясна
колянна става от 100 градуса при норма 150 градуса. Според вещото лицетТези
промени са с траен характер.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно
контузна рана в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави,
претърпяното оперативно лечение на травмата на главата , като съобрази
първоначалните интензивни болки на ищеца, дискомфорта от последиците на
мозъчното сътресение, ведно с болките от счупените капачки и невъзможността за
самостоятелност в ежедневието,както и нуждата от ежедневна помощ, като съобрази
продължителния период на възстановяване – около шест месеца , както и непълното
възстановяване на ищецът, устанавено три години след инцидента- ограничен обем на
движенията на двете коленни стави с неблагоприятна прогноза за възстановяване съдът
приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 60 000лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди съдебният състав съобразява още момента на настъпването на
увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца
и спрямо тях определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , където живее
потърпевшото лице, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно
обогатяване.
По отношение на възражението за съпричиняване
С отговора на ИМ ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца поради нарушаване на нормите на чл.15,ал.5, чл.20,ал.2 и чл.22,ал.1 от ЗДвП.
Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.
Софийски градски съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване
и е присъдил обезщетение на ищеца за имуществени и неимуществени вреди без да
съобразява такова.
4
В частта, с която е определено обезщетение за ищеца за имуществени вреди
решението на СГС е влязло в сила, поради липса на обжалване.
В разглеждания случай настоящият съдебен състав счита, че при произнасяне по
наличието на съпричиняването за настъпване на увреждането на ищеца следва да
съобрази приетия извод от първата инстанция за липса на съпричиняване . С влязло в
сила решение касаещо имуществените вреди от процесния деликт по настоящото дело
СГС е приел със сила на пресъдено нещо, обвързваща настоящия състав, че ответникът
отговаря по реда на чл.432,ал.1 от КЗ по отношение на ищеца за причинените при ПТП
вреди в пълен обем. Възражението на ответника за недължимост на част от
претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Формираната СПН на решението по част от търсеното обезщетение за
вреди от деликт преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Отделно от това, произнасяйки се по обема на отговорността на увреждащото лице,
респективно застрахователя и наличието и обема на съпричиняване при настъпването
на деликта или увреждането съдът сформира изводи и се произнася с решение, които с
оглед предвидимостта на правосъдието следва да бъдат съобразени от следващи
съдебни състави, които разглеждат последиците, настъпили от същия деликт между
същите страни. В този смисъл е и произнасянето на ВКС по сходни казуси – например
решение № 355/2012г по гр.д. № 387/2012г на ІІІГО и решение № 106/2017г по гр.д. №
60381/2016г на ІГО на ВКС, както и решение № 89/2020г по т.д. № 2741/2015г на ІТО.
Ето защо настоящият съдъбен състав се явява обвързан от влязлото в сила
решение на СГС по делото, с което е определено , че липсва съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца , поради което и това въззивно възражение на
ответника се явява неоснователно.
С оглед изложените мотиви въззивният съдебен състав приема, че обезщетението
, което се дължи на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 06.05.2016г възлиза на сумата от 60 000лв.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Пълномощникът на ищеца претендира заплащане на възнаграждение по реда на чл.38
5
от ЗА. Същото , изчислено по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ, за обжалваем интерес от
30 000лв възлиза на 1430лв. Сумата следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3020 от 14.05. 2020г по гр.д. № 703/2020г по описа
на Софийски градски съд, ІГО, 5-ти състав , в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК *** да заплати на адвокат В. Н. от САК сумата
от 1430лв- възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на осн. чл.81 от ГПК
вр. чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6