Решение по дело №14006/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260561
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100114006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                                         гр. София, 04.04.2023 г.

 

                          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

    при секретаря  Ива Иванова като разгледа докладваното от  съдия Желязкова гр.д. № 14006/2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове както следва:

 

Иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 28 350 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на погасяване на кредитните задължения до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ- А.Р.И. с ЕГН **********, е посочил в исковата молба, че Ф.М.Р.е сключила договор за ипотечен кредит с б.Д. ЕАД за покупката на недвижим имот в размер на 65 000лв., като същата е станала и собственик на този имот. Договор за кредит със същата банка е сключен и с В. И. В. за сумата от 30 000 лв. Посочва, че поради неплащане в срок на дължимите вноски по кредитите, банката е поискала издаването на изпълнителни листове срещу кредитополучателите и е образувала срещу тях принудителни производства. По първия кредит изпълнителният лист е издаден за следните суми: 33 462,40лв. главница, 1853,88 лв. лихва (вероятно възнаградителна), 914,17лв. наказателна лихва, 728,84 лв. платена държавна такса и 814,41 лв. юрисконсултско възнаграждение ( двете вероятно по заповедно производство). Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20137900400404 по описа на ЧСИ Р.М.., за което е заплатена такса за образуване на делото в размер на 3 681,88 лв. Впоследствие това изпълнително дело е прехвърлено при ЧСИ М. Б., който образува изпълнително дело № 20158380404740, присъединено към изпълнително дело № 20128380400567. Това прехвърляне на изпълнителното дело довело до незаконосъобразно начисляване на такси по две изпълнителни дела, вместо само за едно. По втория договор за кредит, сключен с В. В. е издаден изпълнителен лист за сумите: 29 575,11 лв., такси 204,90 лв., редовна лихва 2570,52 лв., наказателна лихва 1660,76 лв. и разноски по делото в размер на 1470,34 лв. По изпълнителния лист е образувано изпълнително производство № 20128380400567 по описа на ЧСИ М. Б., за което последният е начислил такса за образуване на делото в размер на 2 923,54 лв. Ищецът е посочил, че двата кредита били сключени от негови родственици с цел да може той да има апартамент, в който да живее. Той обаче е поел задължение към тях да погасява кредитите, предвид което и след образуването на изпълнителните производства продължавал да плаща отделни суми по тях с цел да погаси задълженията към банката. Превеждал същите направо на взискателя – б.Д. ЕАД, а тя от своя страна превеждала дължимите такси по изпълнителното производство по сметка на ЧСИ Б.. Кредитите били изплатени чрез ЧСИ окончателно след като Ф.Р.продала ипотекирания апартамент и банката кредитодател на купувача Р.М.превела продажната цена както следва: 70 199,08 лв. е била проведена от банката на купувача на имота  в полза на б.Д. ЕАД за погасяване на договорните задължения, на ЧСИ М. Б. банката на купувача превела сумата от 4824,10 лв. по изпълнително дело № 20158380404740, както и сумата от 4049,47 лв. по изпълнително дело №   20128380400567. Остатъка от продажната цена в размер на 28 496,67 лв. банката на купувача превела по сметка на съпругата на ищеца – Е.И.. Ищецът обаче намира, че ЧСИ М. Б. е надвзел суми за погасяване на задълженията по кредитите и такси по изпълнителното производство, които са в общ размер на 28 350 лв. Предвид това претендира ответникът да бъде осъден на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да му заплати сочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на погасяване на кредитните задължения към б.Д. ЕАД до окончателното изплащане. Освен горното ищецът твърди, че е претърпял и неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно проведеното от ЧСИ М. Б. изпълнително производство. На първо място сочи, че прехвърлянето на изпълнителното производство от един ЧСИ на друг такъв е повлияло отрицателно на възможността му да се осведоми за размера на задълженията, които има. На следващо място, след като двете дела били образувани при ЧСИ М. Б., последният постоянно го призовавал в кантората си за получаване на различни книжа по делото, а в неговото здравословно състояние всяко излизане му причинявало значително неудобство. В самата кантора никой не му обръщал внимание, не отговарял на въпросите му, а освен това не получавал отговор и на писмените молби и искания, които отправял във връзка с размера на дълга и движението на делото. Така за него цялото изпълнително производство се превърнало в някакво „тайнстсво“ и той не знаел какво следва да заплати по задълженията си.  ЧСИ дори се опитал да изнесе на публична продан неговия апартамента, който бил закупен от роднините му, за да има къде да живее и бил ипотекиран в полза на банката, но след редица действия, които предприел, това не се случило. В резултат от всичко това ищецът живеел в непрекъснат страх и стрес и диабетът му се усложнил. Страдал от безсъние, нарушено равновесие и световъртежи, не можел да се храни, психически бил пренатоварен, а това от своя страна пречело на лечението на диабета му и съответно получил увреждания и на много други органи, включително и на зрението. Претърпял 6 операции през този период, като отстранили части от ходилата му, а през 2017 г. получил инфаркт и бил приет в болница, където му поставили два стенда, при положение, че преди това имал четири байпаса на сърцето. Липсата на информация от ЧСИ за това какъв е размерът на дълга и какво следва още да плати по него довело и до решението му да продаде апартамента на Ф.Р.. Предвид изложеното претендира ЧСИ да бъде осъден да му заплати и обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 50 000 лв. Не претендира законна лихва върху тази сума.

ОТВЕТНИКЪТ- ЧСИ М. Б., с peг. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС, чрез адв. С.С. - САК, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че действително са налице две изпълнителни дела -дело №20137900400404,  образувано при ЧСИ Р.М.. и впоследствие прехвърлено при него като дело № 20158380404740, и непосредствено образуваното при него дело № 20128380400567. По двете дела ЧСИ М. Б. е бил сезиран надлежно от взискателя Б.Д. ЕАД. Делата са били образувани по редовен от външна страна изпълнителен лист, издаден от съдилищата въз основа на изпълнително основание. Конституираните страни по изпълнителното дело са трети за настоящото производство лица - по изпълнително дело № 20158380404740 това са В. И. В., Р.Р.М.(починала), респ. нейните наследници и Р.И.Г., а по изпълнително дело № 20158380404740 това е Ф.М.Р.. Ищецът е родственик на длъжниците по тези дела, като изпълнителни или други действия срещу него не са били извършвани. Изпълнителните производства в случая са били образувани въз основа на актове на съда, подлежащи на изпълнение. Длъжници по изпълнителния лист, които могат да търпят принудата от изпълнението, са наследниците на починалата Р.Р.М.-В.И.М.(съпруг) и Е.В.П. (син), за което обстоятелство служебно е била изискана информация в рамките на изпълнението (удостоверение за наследници по дело № 20128380400567). Ищецът е участвал в изпълнителните дела единствено като пълномощник на Ф.М.Р., като се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно, което го овластява да извършва действия от името и за сметка на длъжника. Правото на собственост върху имота, находящ се в гр. София, ж.к. *******и върху който е насочено изпълнението по дело № 20158380404740, не принадлежи на ищеца. Вземанията по кредита в полза на банката също не са били обезпечени от ищеца. Дори и условно да се приеме, че са допуснати нарушения в размките на производството по тези дела, то материално легитимирани да търсят обезщетение могат да бъдат само лицата, пряко засегнати от изпълнението, а ищецът не е страна по изпълнителните производства. В качеството си на трето за изпълнението лице ищецът не се е възползвал и от някои от предвидените в закона способи да релевира пред съда незаконосъобразността на действията на ответника по всяко от делата. Излага, че от представените с исковата молба декларации за наличето на вътрешни правоотношения между длъжниците по изпълнението и ищеца (относно задължаването към банката и погасяването на дълга) не може да се направи извод, че ищецът е задължен по делото. Субективните предели на изпълнителният лист са изрично посочени в закона (чл.429 от ГПК). Представените декларации не могат да обосноват правни последици в смисъл, че „фактическият“ кредитополучател е той, макар и страна по правоотношението с банката да са били трети кредитоспособни лица, задължили се в интерес на ищеца. Подобни възражения, черпени от вътрешните правоотношения на ищеца с длъжниците по делото, са непротивпоставими на съдебния изпълнител, който е бил надлежно сезиран с акт на съда, подлежащ на изпълнение. Също така, тези декларации представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издадел факти (в случая и изгодни за ищеца) и имат единствено формална доказателствена сила. Плащането на чуждо задължение може да има погасителен ефект, ако кредиторът го приеме. Налице е изрично съгласие с такова съдържание, дадено от кредитора в споразуменията за разсрочване между банката и длъжниците по изпълнението. Видно от текста на тези споразумения, ищецът е встъпил в дълга. По силата на тези споразумения са извършвани плащания директно по сметката на взискателя, за които вътрешни отношения ответникът не е бил сезиран, а ако са му били представяни искания от някоя от страните по делата и съответните доказателства, които ги подкрепят, същите са били вземани предвид (като например исканията за спиране съгласно споразумение между длъжник и взискател). Най-често са били извършвани извънсъдебни плащания, за което взискателят е превеждал съответните такси и разноски по изпълнението по сметка на съдебния изпълнител. В рамките на изпълнителния процес при упражняване на правомощията си съдебният изпълнител е обвързан от това, с което е бил сезиран при образуване на делото. Той следи за законосъобразността на изпълнителния процес, но не е длъжен да следи за всички промени в материалното правоотношение, които настъпват след образуването на изпълнителното дело освен ако не е бил надлежно сезиран и за тях със съответните доказателства. В случая това не е направено, поради което действията и/или бездействията му са правомерни, извършени в рамките на предписанията на процесуалната норма, предприети на основание изпълнителния лист и поисканите от взискателя действия. За извършените плащания, които са насочени пряко към взискателя, но не постъпват по делото, съдебният изпълнител следва да бъде изрично уведомен, за да може да съобрази тези плащания. За тези промени в съдържанието на материалното правоотношение съдебният изпълнител не следи служебно, а и не може да проверява дали същите са законосъобразни. Единствената му възможност е да ги вземе предвид с оглед приключването на изпълнението, като изчисли и събере дължимите му се такси и разноски по изпълнението, което е било сторено. В този смисъл сумите са били събрани на валидно правно основание и не може да се твърди, че съдебният изпълнител се е обогатил с тези суми или че е причинил вреди на трети лица (в това число и на ищеца). Неоснователно обогатяване за сметка на длъжника може да има взискателя - Банка ДСК, по чиято сметка основно са били извършвани плащанията. Възможността да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител е предвидена за правни субекти (длъжник и трети лица), които са засегнати от изпълнението - адресати на принудата, но само ако е предприета принуда в нарушение на законовите изисквания.  Твърди, че принудителното изпълнение и по двете изпълнителни дела е протекло законосъобразно. Всички суми, които са били събрани по делото или за които е постъпила информация, че са били изплатени извънсъдебно, са били съобразени от съдебния изпълнител при приключване на изпълнението. Отношенията на ищеца с банката - взискател и начина на тяхното протичане са непротивопоставими на ответника. Следователно дори и да са налице вреди, то те не са пряка последица от действията на съдебния изпълнител, а са опосредени от действия на друго лице. По делата са били депозирани искания от страна на ищеца единствено за предоставяне на информация и издаване на съдебни удостоверения за размера на дълга (каквито същият своевременно е получил). Относно първия кредит (прехвърленото от ЧСИ Р.М.. изпълнително дело) оспорва твърдението, че взискателят е превел по сметка на ЧСИ от 24.10.2013 г. до 30.09.2016г. сумата 12 521,23 лв. Посочва, че сума в такъв размер или не е събрана по делото или е платена законосъобразно  - пропорционално на извънпроцесуално платените в полза на взискателя суми, т.е. нито е налице липса на основание, нито вреди, които да са пряка последица от действията на съдебния изпълнител. Твърденията на ищеца почиват на извлечения от счетоводството на взискателя, за чието редовно водене може да отговаря взискателя, но не и съдебния изпълнител. Данните в извлеченията не сочат за надвзети суми или други нарушения. Отделно от горното излага, че възможността едно изпълнително дело да бъде прехвърлено от взискателя при друг съдебен изпълнител следва пряко от закона - арг. от чл.433,ал.1,т.2 от ГПК. Преценката дали да се извърши това действие е суверенна и се извършва еднолично по волята на взискателя, поради което няма как ответникът да е причинил твърдяната вреда (сумата 3681,88 лв.). По отношение на действията, извършени до прехвърлянето при предходния съдебен изпълнител, ответникът не може да бъде отговорен. Относно втория кредит (образуваното при ответника изпълнително дело): оспорва твърдението за образуването на изпълнителното дело да е начислена такса в размер на 2923,54 лв., като твърди, че дори и да е налице такава дължима такса по делото, то тя не е само за образуването на делото, а включва и други нормативно дължими суми по производството. Твърди, че всички заплатени директно на взискателя суми по задължението са били взети предвид от него при определяне на размера на неизплатеното задължение или поне са взети предвид тези, за които пред него са представени доказателства за плащането им, тъй като той не следи служебно отношението между взискателя и длъжника, при предприето от страна на последния директно плащане към кредитора, вместо по сметка на  ЧСИ. Относно сумите, постъпили по сметка на взискателя от продажбата на недвижим имот директно в полза на взискателя, а не по сметка на ЧСИ, поддържа същия довод, че тези суми се взимат предвид от ЧСИ само и единствено ако плащането им бъде удостоверено пред него от заинтересованата страна.  Оспорва и претенцията за присъждане на лихва върху претендираната сума по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД, като твърди, че задължението при неоснователно обогатяване става изискуемо само след покана до длъжника, а в настоящия случай такава не е отправяна, предвид което лихви би могло да се дължат евентуално само от датата на подаване на исковата молба. Оспорва иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Излага, че заболяванията на ищеца датират от преди да бъдат образувани изпълнителните производства, предвид което не са в пряка причинно -следствена връзка с неговото процесуално поведение при водене на същите. Развитието им е резултат на обективни предпоставки - характера на заболяванията, начина на живот на ищеца и др., и като такива нямат отношение към изпълнителните дела. Дори и да се приеме, че ищецът е изпитвал страдания и душевен дискомфорт от изпълнението, то съдебният изпълнител не отговаря за причинените му вреди и не дължи тяхното обезщетяване. Ищецът е извън кръга на лицата, които биха могли да получат обезщетение съобразно изложеното в исковата молба. Вредите му не са типична, характерна последица на принудителното изпълнение. Продажбата на апартамента, послужила за погасяването на дълга, е била доброволна и извънсъдебна, следствие на невъзможност дългът да бъде погасен по друг начин, а сумите са постъпили директно по сметка на взискателя. Предприети са били действия за извършване на публични продани ( по дело № 20128380400567) по инициатива на взискателя, но до реалната му продажба чрез посочения изпълнителен способ не се е стигнало. В тази връзка излага, че  всяко лице търпи стрес и притеснения, когато срещу него са предприети принудителни изпълнителни действия, но доколкото последните са извършени законосъобразно, тези вреди не могат да бъдат вменени в отговорност на ЧСИ. Евентуално на горното твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на реално претърпените такива, съответно на принципа на справедливостта. Евентуално заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и за погасяване по давност на претенцията по чл. 45 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че Ф.М.Р.е сключила договор за ипотечен кредит от 20.12.2006 г. с б.Д. ЕАД за сумата от 65 000 лв., обезпечен с ипотека върху апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. *******със застроена площ от 108,89 кв.м., заедно с мазе № 21 с площ от 5,53 кв.м. и заедно с 5,006 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Няма спор и за това, че на 15.09.2009 г. В. И. В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е сключила  с  б.Д. ЕАД договор за жилищен и ипотечен кредит за сумата от  30 000 лв., обезпечен с ипотека върху същия недвижим имот.  Страни по договора, в качеството на съдлъжници, са Р.Р.М.и  Р.И.Г..

Не се спори, че имотът, послужил за обезпечение на договорите за кредит, не е собственост на ищеца, а на Ф.М.Р..

Няма спор, че поради неизпълнение на договорните задължения банката се е снабдила с изпълнителни листове срещу посочените кредитополучатели за сумите както следва:

Срещу Ф.Р.изпълнителен лист от 21.09.2011 г., по ч. гр.д. № 38375/2011 г. по описа на СРС  в полза на ДСК ЕАД, ЕИК*******за 33 462,40 лв. главница, 1853,88 лв. лихва(вероятно възнаградителна), 914,17 лв. наказателна лихва, 728,84 лв. платена държавна такса и 814,41 лв. юрисконсултско възнаграждение

Срещу В. В. изпълнителен лист от 07.12.2011 г. по ч.гр.д. № 51536/2011 г. по описа на СРС в полза на ДСК ЕАД, ЕИК*******за 29 575,11 лв., такси 204,90 лв., редовна лихва 2570,52 лв., наказателна лихва 1660,76 лв. и разноски по делото в размер на 1470,34 лв.

Няма спор между страните за това, че въз основа на изпълнителния лист срещу Ф.Р.е образувано изпълнително дело № 20137900400404 по описа на ЧСИ Р.М.., впоследствие прехвърлено при ЧСИ М. Б., който образува изпълнително дело № 20158380404740, присъединено към изпълнително дело № 20128380400567.

Безспорно е и че по изпълнителния лист срещу В. В. е образувано изпълнително дело № 20128380400567 по описа на ЧСИ М. Б..

Страните не спорят за това, че банката, В. В., Р.И.Г. и ищеца, като наследник на Р.Р.М.(която е съдлъжник по договора за кредит), са сключили споразумения, предвид обявената предсрочна изискуемост на договор за кредит от 15.09.2009 г.  и издадения в тази връзка изпълнителен лист, от дати 30.09.2013 г., 29.4.2015 г., 12.09.2017 г. и 14.09.2018 г., с които са договорили начин на изплащане на задълженията по договора за кредит директно на банката, която от своя страна превежда дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ суми на ЧСИ.  

Безспорно е и се установява и от представените писмени доказателства, че на 30.09.2013 г., на 29.04.2015 г., на 13.01.2017 г. ( ищецът е пълномощник) и  на 14.09.2018 г.( ищецът е пълномощник) споразумения с посочения горе предмет са сключени и между банката и Ф.М.Р..

Няма спор, че по образуваните изпълнителни дела не е било осребено ипотекираното в полза на банката имущество т.е. апартамент № 21, като страните не спорят и за това, че същият е продаден с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8, том I, рег. № 3010, дело № 3/2019 г. на нотариус А.Н.с рег. № 558 и район на действие СРС, сключен на 25.01.2019 г. на Р.Г.М.и И.М.М..  При осъществяване на сделката продавачката отново е представлявана по пълномощие от ищеца. Средствата от продажбата са използвани за погасяване на задълженията по договорите за кредит.

Представени по делото са редица медицински документи, които съдът не следва да обсъжда подробно и самостоятелно, тъй като същите изискват специални знания и са взети предвид в рамките на допуснати и приети две съдебно-медицински експертизи, както следва:

По искане на ищеца е допусната съдебно-медицинска експертиза, извършена от доктор Б., специалист по вътрешни болести и кардиология, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено и от страните по делото. Съобразно изложеното в него от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът страда от захарен диабет тип 2 от 1996 г. и е на инсулинова терапия от 2003 г.; артериална хипертония 3-та степен с неизвестна давност; ИБС от 2009 г.; триклонова КБ, троен байпас, стентиране от 2017 г.; остър перикардит от 2019 г.; ППМ епизоди от 2007 г.; ХАНК- 4 степен от 2011 г.; гангрена деабетика- ампутация през 2015, 2018 и 2019 г.; сърдечна недостатъчност от 2009 г., ОКС от 2019 г., атеросклероза на каротидните артерии с проведена операция през 2019 г.; еволюцията на всички посочени заболявания е прогресираща, водеща за около 15-20 години до тежко засягане на жизненоважни органи – сърце, мозък и бъбреци. Ищецът е с 100 % инвалидизация с чужда помощ. Такова тежко съдово увреждане на фона на рискови фактири – АХ, Диабетис Мелитус тип 2, може да бъде обяснено само с налична генетична предиспозиция. Заболяванията могат да прогресират както самостоятелно, така и взаимно да си повлияват като артериалната хипертония е основен рисков фактор за всички сърдечно-съдови заболявания, вкл. сърдечна недостатъчност и ИБС. Захарният диабет е основен рисков фактор за съдова дисфункция, като структурните промени в съдовете са възможно най-тежките. Ищецът е страдал от тежки заболявания, чието начало датира от преди 2006 г., като те са еволюирали в естествения си ход към усложнения на състоянието. Хроничният стрес е повлиял на психиката му, но не може да е водеща причина за развитото здравословно състояние.

По искане на ищеца е допусната и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В., специалист ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото ищецът страда от дългогодишна АХ, максимум 200/120, обичайно 160/100; от 1996 със захарен диабет тип 2, от 2003 на лечение с инсулин; от 2007г пристъпно предсърдно мъждене; от 09.2009г лекуван стационарно по повод изострена застойна сърдечна недостатъчност; от м. 10.2009 отново хоспитализиран по повод задълбочаване на сърдечната недостатъчност; проведено инвазивно изследване и доказана триклонова болест -преценен като подходящ за хирургична реваскуларизация в спешен порядък; 13.10.2009 опериран аорто-коронарен байпас (АКБхЗ), ранен следоперативен период, протекъл с азотна задръжка - много лесна умора, рестростернална болка при усилие, задух при усилие, болки в коленни и тазобедрени стави. Тръпнене на ръцете и краката; през 2011г. хоспитализиран в стационар по повод на диабетна гангрена на палеца на дясно стъпало - извършена ампутация на палеца; през 11.2015 ампутация на 2 и 3 пръст на ляво ходило; Епикриза от УМБАЛСМ Пирогов - Клиника по гнойно-септична хирургия - август 2019г.- диагноза гангрена диабетика педис декстра Ампутацио дигити 2 педис декстра;- Епикриза от НКБ - Клиника по съдова хирургия и ангиология - юни 2019г. След интервенцията проходима каротидна бифуркация без остатъчна стеноза. В заключението вещото лице посочва, че Захарният диабет 2 тип е заболяване, което зависи освен от т.нар фамилна анамнеза и често се съчетава е артериална хипертония, с високо степенно затлъстяване или наднормено тегло, чернодробна стеатоза (мазен черен дроб), висока пикочна кислеина (хиперурикемия), които неедновременно, но често различно съчетани провокират висока кръвна захар. Захарен диабет тип 2 при кръвна захар на гладно 7,3 ммол/л и по-висока или кръвна захар по всяко време на денонощието равна или по-голяма от 11,2ммол/л. 2 тип захарен диабет се провокира от наднормено тегло, груби диетични грешки, тежко появили се съпътстващи болести или операции и тежки съпътстващи стресови състояния, които заедно, а не поотделно водят до отключване на съответната диагноза. При откриване на диабета най-често се започва с диета, перорално лечение, а при тежко протичане на диабета, както при ищеца, след години, както в случая, се стига до т.нар. инсулинова резистентност и се налага инсулиново лечение - има достатъчно продукция на инсулин от панкреаса, но рецепторите, които се залавят за клетките, за да влезе глюкозата, са резистентни (т.нар. вторична резистентност към СУП). При стрес, заедно с другите съпътстващи фактори, в случая артериална хипертония, самият стрес води до повишаване нивото на т.нар стресови хормони — адреналин, норадреналин и кортизол. Т.е, съответно, увеличават нивото на кръвната захар в кръвта, което пък води до т.нар. метаболитна декомпенсация. Когато тези фактори са дълговременни, заедно и съчетани, и с останалите незадължителни, но много често съпътстващи - хипертония, дислипидемия, проблеми с теглото, водят бавно и постепенно до промени на стената на съдовете т.нар. плаки, които на големите съдове се казват макроангиопатия (сърце, крайници, сънна артерия, коронарни артерии, мозъчни съдове и инсулт), а плаките на малките съдове микроангипатия (ретинопатия на очните дъна, микроплаки на гломерулите, полиневропатия - микроплаки на нервите за сетивност). Плаките на големите съдове, хранещи крака, напр. артерия феморалис, при системно нарушаване на храненето поради т.нар. хипоксия, артерията се запушва частично и води до т.нар. гангрена - нехранене на меките тъкани, водещо до некротична тъкан и ампутация. По същия начин дали наличието на плаки, стесняващи т.нар. корнарни съдове могат да доведат до инфаркт, но съвременните възможности на инвазивната кардиология максимално със своите функционални изследвания и стентирания, се намесват и възстановяват адекватно нарушеното хранене на сърдечния мускул (стент, балонна дилатация). Когато този процес на тежки склеротични плаки от дългогодишен тежко протичащ диабет е агресивен и съответно при невъзможност за стент и балонна дилатация, се провежда по-агресивния метод на т.нар аорто-коронарен байпас е отваряне на гръдната стена, както при ищеца. Ищецът е страдал от Захарен диабет тип 2 с тежък и продължителен ход, още от самото начало със съпътстваща  артериална хипертония, който е  довел до т.нар. вторична инсулинова резистентност и до тежки усложнения ( вкл. гангрена на пръстите на караката, стент на коронарните артерии, стент на сънната артерия вляво и т.н.). Тези тежки усложнения, подробно изброени по-горе, са в резултат на много фактори от наличието на захарен диабет тип 2 до дългия му и тежък ход на протичане с тежки увреждания.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което подробно проследява всички направени плащания във връзка с процесните договори за кредит към банката - кредитодател и към ЧСИ. Съобразно същото се установява, че обслужването на кредита от 20.12.2006 г. е осъществено по следния начин: До 29.03.2012 г.  внесената сума за обслужване задълженията по кредита е от: А.И. — 430,00 лева; А.М.И. - 300,00 лева; Ф.М.Р.- 48 743,00 лева. За периода от 11.01.2013 г. до 05.03.2019 г. внесената сума за обслужване на задълженията по кредита е 23 883,55 лева, а постъпилата сума от продажба на имот е 38 709,49 лева. Внесената сума за обслужване на задълженията по кредита за периода от 11.01.2013 г. до 05.03.2019 г. е от: А.И. — 1716,01 лева;  Ф.М.Р.- 580,00 лева; Е.И. - 950,00 лева; Неуточнена сума - 20 637,54 лева.От 20.12.2006 г. са постъпили общо 112 066,00 лева, които са внесени от: - А.И. - 2 146,01 лева; - Ф.Р.- 49 323,00 лева; - А.М.И. — 300,00 лева; - Е.И. - 950,00 лева;  Неуточнени - 20 637,54 лева. По изпълнително дело № 20158380404740 по описа на ЧСИ М. Б. е постъпила сумата 5 685,37 лева, внесени от:  Ф.М.Р.- 861,27 лева; Р.Г.М.- 4 824,10 лева. Преведени са от банката на ЧСИ като такси по ТТР към ЗЧСИ. Кредитът от 15.09.2009 г. е обслужван по следния начин: За периода от 24.09.2009 г. до 09.02.2021 г. по разплащателна сметка ******* са внесени 35 105,14 лева, от които: 30 000,00 лева — усвояване на кредит; 0,14 лева - годишни лихви; 5105.00 лева — внесени от В. И. В. — 4 805,00 лева и неуточнени — 300,00 лева.За период от 29.03.2011 г. до 31.12.2018 г. по банкова сметка № ********* са внесени 26 849,02 лева, от които: 730,00 от В. И. В.; 3 800,00 лева от А.И.; 1830.00 лева от Е.И.; 20 489,02 лева - неуточнени вноски. По сметки в „Б.Д.” ЕАД са постъпили общо 61 939,23 лева, които са внесени от : 5 535,00 лева от В. И. В.;3 800,00 лева от А.И.;1 830,00 лева от Е.И.; 20 789,02 лева - неуточнени вноски; 29 985,07 — постъпила сума от доброволна продажба. По изпълнително дело № 20128380400567 са постъпили общо 8 344,84 лева, разпределени както следва: 2790,80 лева за взискателя — „Б.Д.” ЕАД и  5 554,04 лева за такси и разноски към ЧСИ. По сметката са за такси по изпълнителното дело  общо 8 344,81 лева от: - Р.Е.М.— 5 101,76 лева; - В. В. — 937,18 лева; - Ф.М.Р.— 48,00 лева;- Р.И.Е.— 1 557,87 лева;- Е.А.И. — 700,00 лева. Тези суми са преведени от банката на ЧСИ като такси по ТТР към ЗЧСИ. Дължимите по ТТР към ЗЧСИ такси са в следните размери:ЧСИ Р.М.. - 4 260,48 лева, формирана както следва:Пропорционална такса по т. 26 - 3 846,48 лева; Обикновени такси - 414,00 лв., от които платени авансово от взискателя 360 лева.Таксите по ТТР към ЗЧСИ при ЧСИ М. Б. са следните: по изпълнително дело 20158380404740 - 5 685,37 лева; по изпълнително дело 20128380400567 - 5 554,04 лева. По изпълнително дело № 20158380404740 е надвзета сума в размер на 6 959,76 лева от „Б.Д.” ЕАД, а по 20120128380400567 е надвзета сума от 3 189,36 лева от „Б.Д.” ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на даденото при липса на основание, фактите, подлежащи на установяване от ищеца са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника,  липса на валидно правоотношение, което да обуславя имущественото разместване.

С оглед събраните по делото доказателства, посочени горе, на първо място не се установява ищецът да е предоставил парични средства на ЧСИ по процесните изпълнителни дела. Заплатените суми по ТТР към ЗЧСИ са били предоставени от трети лица, предвид което дори и същите да са недължимо платени, именно те имат право на възстановяване. Отделно от това по делото не се и установява да е налице надплатена сума, която да е обогатила именно настоящия ответник, а напротив. От заключението на експертизата е видно, че има надплатени суми по договорите за кредит, но тези суми са облагодетелствали банката –кредитодател, а не ЧСИ.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 55 ЗЗД се явява неоснователен, доколкото ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактически състав, предвиден в тази норма. Неоснователна предвид това се явява и претенцията за присъждане на законна лихва.

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за  причинени неимуществени вреди, фактите подлежащи на установяване от ищеца са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието. Вината се предполага до доказване на противното.  

С оглед събраните по делото доказателства се установява, че ищецът страда от редица сериозни заболявания, като същите прогресират самостоятелно, но и взаимно си влияят. Развитието на всяко от заболяванията и неговото влошаване зависи от множество фактори, като част от тях се явява и стресът, независимо от произхода му. Последният обаче не е основна причина, а съпътстваща за по-голямата част от здравословните проблеми на ищеца. В същото време наличието на задължения, които не могат да бъдат покрити от доходите на лицето и безпокойството за това как ще се издължат всички вземания към банката, към което се прибавя допълнително наличието на изпълнителни производства срещу близки хора, които са в тази ситуация именно с цел да помогнат на това лице, логично създава стресова ситуация и то в конкретния случай за продължителен период от време. От допуснатите експертизи, а и от житейската е видно, че този продължителен стрес е повлиял отрицателно поне в някаква степен на здравословното състояние на ищеца. За възникването на този стрес обаче не следва да се държи отговорен ответникът, който е частен съдебен изпълнител и провежда законосъобразни изпълнителни производства въз основа на валидни  изпълнителни листове. Тези изпълнителни производства не са насочени срещу ищеца и неговото имущество, а срещу трети лица, предвид което той не е пряко засегнат от провежданите изпълнителни действия. Освен това няма данни по делото с някакви конкретни действия във връзка с принудителното изпълнение съдебният изпълнител да е причинил някакви конкретни неудобства и страдания на настоящия ищец. Той е взимал участие в тези производства само като упълномощен представител на длъжник и нормално като такъв е следвало да се интересува от хода на делата, както и от размера на направените погашения, но тези ангажименти той е поел въз основа на собствено желание като представляващ, а вероятно и като морално задължение към близките си, като самият ответник по никакъв начин нито е насочил изпълнението срещу него, нито е засегнал неговите интереси.  Няма събрани доказателства, от които да е видно, че ЧСИ е проявил неуважително отношение, че е унизил по някакъв начин ищеца, че въпреки здравословното му състояние го е карал да ходи множество пъти за различни неща и така му е причинил страдания. Като цяло ищецът се явява трето за процесните изпълнителни дела лице и по принцип не е следвало да участва в тях, а дори и когато е правил това, то е било само като представител и каквито и вреди да са настъпили от действия на ЧСИ, те са в патримониума на самите длъжници. Както е посочено и горе, по делото не се установява с поведението си ЧСИ да е предприел каквито и да е било действия, включително и такива не свързани със самите изпълнителни производства, които да са засягат пряко емоционалната и духовна сфера на ищеца. От събраните по делото доказателства, а и от твърденията на самия ищец може да се направи обоснован извод, че каквито и притеснения и стрес да е преживял ищецът, то той е възникнал и съществувал във връзка с конкретните отношения между него и близките му, между него, тях и банката и прочие, но не и да е предизвикан в пряка причинно-следствена връзка от поведение на ответника. Още по- малко може да се направи извод, че това поведение е било противоправно, тъй като в тази връзка по делото не са събрани никакви доказателства. В по-голямата си част  ищецът и останалите задължени лица дори не са осъществявали контакт с ЧСИ при своите плащания, а са действали пряко пред взискателя и на него са предоставяли дължимите парични средства, предвид което ЧСИ дори е бил лишен от възможност да реализира каквото и да било поведение във връзка с процесните изпълнителни дела. Същевременно не се установи и ЧСИ по някакъв начин да е надвзел суми от ищеца и с това да е поставил същия в положение да не може да се издържа или да провежда лечение или по друг начин да е затруднил живота му, което съответно също би могло да причини душевни болки и страдания, които биха подлежали на репариране по реда на чл. 45 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен, доколкото ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на кумулативно изискуемите и посочени горе елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Неоснователна предвид това се явява и претенцията за присъждане на законна лихва

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има само ответната страна. Същите са в размер на 800 лв. деловодни разноски и 3 200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

 

                                             Р      Е      Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.Р.И. с ЕГН ********** и адрес *** срещу ЧСИ М. Б., с peг. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС, с адрес в гр. София, бул. „********3 чрез адв. С.С. - САК, със съдебен адрес: *** иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД( без основание) за заплащане на сумата от 28 350 лв., претендирана като надплатена в полза на ответника сума по изпълнително дело № 20158380404740  и изпълнително дело №  20128380400567,  двете по описа на ЧСИ М. Б., с peг. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС, ведно със законната лихва изцяло като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.Р.И. с ЕГН ********** и адрес *** срещу ЧСИ М. Б., с peг. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС, с адрес в гр. София, бул. „********3 чрез адв. С.С. - САК, със съдебен адрес: *** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от противоправно поведение на ответника при водене на изпълнително дело № 20158380404740  и изпълнително дело № 20128380400567, двете по негов опис, ведно със законната лихва изцяло като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.Р.И. с ЕГН ********* да заплати на ЧСИ М. Б., с peг. № 838 в КЧСИ, район на действие СГС разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. деловодни разноски и 3 200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :