№ 613
гр. Пещера, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20245240100931 по описа за 2024 година
Предявени са искове от М. П. К. , ЕГН: **********, от град Брацигово,
бул. „Трети Март“ №14, чрез адв. Д. Г., против „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ботевград , ул. „Трети Март“ №83, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди че е страна по Договор за паричен заем
№18026588 / 07.08.2023 г., сключен със „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД.
Съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 4000 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата 4918,68 лева, съгласно
условията на договора. Съгласно Договор за паричен заем №18026588 /
07.08.2023 г.ГПР по кредита е в размер на 48,22%, а ГЛП в размер също на
40,00 %, при срок на кредита от 12 вноски.
Твърди , че в чл. 4 ал. 1 от Договора е предвидено в деня на подписване
на договора кредотополучателя да обезпечи заема чрез поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция.
В чл. 4 ал. 2 от Договора е предвидено, че ако ищеца не представи
горното обезпечение , следва да заплати неустойка в размер на 2029,32 лева
разсрочена на 12 вноски, като общото задължение по заема става 7010,00лева.
Твърди че неустойката се дължи поради непредставяне на обезпечение –
две физически лица или банкова гаранция. Твърди, че е платила неустойка в
размер на 2029,32 лева. Твърди и че е погасила задължението по кредита като
представя 13 броя платежни нареждания. Общата платена сума от ищцата е
7010 лв.
Твърди, че начислена неустойка в чл.4 от договора за паричен заем е
1
нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че търсената неустойка по чл. 4 от Договор за паричен заем №
18026588 / 07.08.2023 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не била
индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Сочи
практика.
Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 4 ал. 2
от Договор за паричен заем 18026588 / 07.08.2023 г.,сключен между ищеца и
„АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е нищожна като противоречащ на
добрите нрави, както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден
„АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ищеца
сумата в размер на 2029,32 лева, недължимо платена при начална липса на
основание по Договор за паричен заем №18026588 / 07.08.2023 г.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Г. Д.. Оспорва иска по допустимост и по
основание. Не се оспорва сключването на договора за паричен заем, както
и заплащането на неустойката. Излагат се подробни твърдения подкрепени
със съдебна пракитка, касателно действителността на клаузата за неустойка.
Твърди, че договореният размер на неустойката, не предвижда неоснователно
разместване на блага Неустойката освен обезщетителна функция има и други
функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението. Ето защо счита че неустойката не е нищожна. Била
индивидуално уговорена , предварително била запозната ищцата с исканите
от дружеството обезпечения. Твърди и че разходите за неустойка не са
включени в ГПР, тъй като в ГПР не се включват разходи за неточно
изпълнение на задължението при погасяване на кредита.
Моли исковете да се отхвърлят, ангажира доказателства и претендира
разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и
чл. 55 от ЗЗД .
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Обявено е за безспорно между страните сключения Договор за паричен
заем 18026588 / 07.08.2023 г.. и усвоената сума по него в размер на 4000 лева,
погасяване на задълженията по договора, както и че за неустойка е извършено
плащане в размер на 2029,32 лева .
От представения Договор за паричен заем 18026588 / 07.08.2023 г. се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
2
на който ответникът „Адессо Кпедит България" ЕООД е предоставил на
ищеца сумата от 4000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
заемател, да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски - всяка в размер
на 409.89 лв. , годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 48, 22 %.
Общата дължима сума по кредита е 6 948.00 лв. Крайният срок за погасяване
на заема е 07.08.2024 г.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено, че заемателя
декларира, че иска до ползва допълнителни услуги, като отлагане или
намаляване на погасителните вноски срещу задължение в деня на подписване
на договора заемателят да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да
няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2,
т. 7 от договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за
заплащане на задълженията по договора.
Видно от чл.4 ал. от Договор е предвидено, че ако заемателя не
представи горното обезпечение , следва да заплати неустойка в размер на
2029,32 лева разсрочена на 12 вноски, заплаща се на падежа на всяка вноска,
като към определената вече вноска се добав 169.11 лв., а общото задължение
по заема нараства на 6 948,00лева.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Адессо Кредит
България" ЕООД е сключен сключения Договор за паричен заем 18026588 /
07.08.2023 г.. и усвоената сума по него в размер на 4000 лева, погасяване на
задълженията по договора , както и че за неустойка е извършено плащане в
размер на 2029,32 лева ,която е изцяло усвоена от ищеца, срещу насрещното
задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 12 месечни погасителни
вноски - всяка в размер на 409.89 лв. , годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00
% и ГПР от 48,22 %. Общата дължима сума по кредита е 6 948.00 лв.
Крайният срок за погасяване на заема е 07.08.2024 г. Било е уговорено
предоставянето на едно от следните две обезпечения: две физически лица -
поръчители,и банкова гаранция с бенефициер - заемодателя.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „ Адессо Кредит България"
ЕООД е финансова институция, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на
3
специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за паричен заем 18026588 / 07.08.2023 г г., е посочен процент
на ГПР от 48,22 %.Този размер на ГПР обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
неустойката пре непредоставе на обезпечение, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по заема
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
4
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство и ипотека, особен залог, ценна книга издадена в полза на
заемодателя или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита.,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР , с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от установеното договорно
възнаграждение, съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави.
Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка,
допълнително възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на
5
предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.4 ал. 2 от сключен Договор
за паричен заем № 18026588/ 07.08.2023 г. установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по
кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено
в ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по- малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По
този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по Договора за кредит и реалните
разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за кредит
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Умишленото невключване на неустойката в ГПР по
Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
а именно недействителност на целия Договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо предявения иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
Като последица от уважаване на установителния иск, недължимо
платена се явява и неустойката в размер на 2029.32 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски . В производството по делото ищецът е
представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от
адв.Д. Г. , видно от представения договор за правна защита и съдействие на л.
17. В полза на упълномощения процесуален представител следва да бъде
присъдено възнаграждение, което съдът определи в съобразно фактичската и
правна сложност на делото, като отчете че двата иска са взаимно свързани,
установяването на фактическата обстановка още с размяната на книжата по
делото, провеждането на едно съдебно заседание, съобразно квалифицирания
6
труд на адв. Г., изричното възражение на ответната страна за прекомерност,
намира че следва да присъди възнаграждение в размер на 750,00лв. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА .
Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му
сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето
на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с
актуалната съдеебна практика на ВКС така и на СЕС, която сама по себе си е
обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото
изисква познаване както на националното, така и на европейското
законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист
и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията
и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен
квалифицирания адвокатски труд. Настоящият съдебен състав, след преценка
на така изложените значими обстоятелства, като отчита наложилата се
практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд, В случая съдът не
се съобразява с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на
дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора,
необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и
инвестираните време и труд за осъществяването й и наложилата се практика за
размерите на адвокатските възнаграждения по такива дела.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца и разноски
за държавна такса в размер на 220,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата предвидена в чл.4 ал. 2 от
Договор за паричен заем № 18026588/ 07.08.2023 г., сключен между М. П. К. ,
ЕГН: **********, и „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград , ул. „Трети Март“ №83 ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. К. ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, сумата в размер на 2029.32 лева, представляваща недължимо платена
по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за паричен заем №
18026588/ 07.08.2023 г.
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград , ул. „Трети
Март“ №83 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К. ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 220,00 лв. за държавна такса.
7
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград , ул. „Трети Март“ №83 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. - АК - Ловеч на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр.
сумата в размер на 750,00 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8