Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261 /12.06.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА Д., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 219 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба
№ 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020г.
Образувано е по жалба
на „Никта – М“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 24А, представлявано от управителя М.С.Д., срещу Акт
за прекратяване на ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от ПРСР
2014-2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане с
изх. № 01-2600/1032 от 28.02.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие”, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от
№ 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020г. (Наредба № 4), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. чл.
165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е прекратен поетият от жалбоподателя
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022 г. и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление “Биологично
растениевъдство“ за кампания 2021 във връзка с подаденото от „Никто-М“ ЕООД заявление
за подпомагане с УИН 08/150621/28492 в размер на 13 194, 80 лева (тринадесет хиляди сто деветдесет
и четири лева и осемдесет стотинки).
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на
установената форма. Излагат се доводи за допуснато нарушение на чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, във вр. чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 г., тъй като не са извършени всички задължителни административни
проверки и проверки на място на описаните в заявлението имоти. Твърди се, че
административният орган е прекратил поетия от дружеството ангажимент, без да
вземе предвид чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4. Иска се обявяване на
нищожността или отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
От
данните по административната преписка се установява, че „Н.-М.“ ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен
номер (УРН) 749618 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и
е одобрено за
участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. през кампания 2021 за две
години на основание чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4. Кандидатът е
заявил площи в преход с код на дейност – БРП 4 – За Биологично растениевъдство
в преход – ароматни и медицински растения. Общо одобрената по направлението
площ е в размер на 13, 1 ха, включваща 6 парцела, подробно описани в таблица 1
към уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с изх. №
02-080-2600/15.06.2022 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
През първата година от поетия двугодишен ангажимент ЗП е получил финансова помощ в
размер на 13 194, 80 лева, видно от приложеното по делото извлечение от СЕБРА.
С общо заявление за
подпомагане с УИН 08/010622/34756 жалбоподателят е заявил за подпомагане шест
парцела на площ от 12, 11 ха за кампания 2022, като е декларирал, че през
текущата година намалява площта, за която има поет биологичен ангажимент.
При
извършените административните проверки на заявлението е установено, че процентът
на припокриване на площта от географското пресичане на заявените от ЗП през текущата кампания
парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление
„Биологично растениевъдство“ е 77, 18 %. Установено е, че два от
одобрените за участие парцели (парцел 18575-385-1-2 в землището на с.Горица и парцел
56509-217-1-2 в землището на с.Писарово) не са заявени за кампания 2022 г. Вместо
това е заявен парцел 36467-764-1-1 в землището на с.Кардам. Кандидатът се е
запознал с резултатите от извършените проверки, като е приложил към заявлението
си обяснения относно причините за намаляване на площите. Посочил е, че
процесните два парцела отпадат от стопанството на дружеството поради изтичане
на договора за наем, като са добавени нови 2, 0007 ха в землището на с.Кардам, засадени
с лавандула.
С писмо с изх. № 01-2600/5950 от 12.10.2022
г. заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя за откриване на
административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ
на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, като му е дал
14-дневен срок да представи своите възражения и доказателства. В писмото е посочено, че не
са спазени изискванията
на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4, тъй като процентът на
припокриване е под минимално изискуемите 90 %, поради което са налице предпоставките за
прекратяване на поетия от дружеството ангажимент и за предприемане на действия
по възстановяване на получената от него финансова помощ по
направлението при условията на чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б.
„а“ от Наредба № 4. В справка в табличен вид на стр. 2 от писмото са посочени
референтните (одобрените) парцели и заявените парцели в текущата кампания, както
и площта на припокриването им.
Писмото е връчено
на управителя на дружеството на 18.10.2022 г. съгласно ръкописното отбелязване
в него.
На 02.11.2022 г. кандидатът
е подал възражения с вх. № 01-2600/5950 (л.21), в които е преповторил причините
за намаляване на одобрените площи (изтичане на наемния договор). Посочил е, че
отпадналите два имота продължават да се отглеждат биологично, като новият
собственик е сключил договор за сертифициране и ги е заявил по мярка 11. Дружеството
не е намалило биоплощите в стопанството си за сметка на конвенционално
земеделие, а поради независещи от него причини, което е наложило да замени част
от площта с друга.
Въз основа на
констатациите от извършените проверки е издаден оспорваният акт за прекратяване
на ангажимента по мярка 11 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1032/28.02.2023
г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ. Административният орган е
отхвърлил възраженията на кандидата, като е изложил допълнителни аргументи, че
от подписаните от дружеството резултати от автоматични проверки на въведените
данни е видно, че при подаване на заявлението ЗП е бил предупреден, че не е декларирал
същите площи по направлението спрямо декларираните от предходната година.
Данните за одобрените и заявените парцели и площите на пресичане са дадени в
таблица 1 към акта, като са възпроизведени фактическите и правните съображения
от уведомителното писмо. Прекратяването на ангажимента е мотивирано с
разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4. На основание чл. 15, ал. 4,
т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 е прието, че кандидатът следва да възстанови 100 %
от общата изплатена сума по направлението, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента. В резултат от това и съобразно чл. 27, ал. 3, ал.
5 и ал. 7 от ЗПЗП, във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 166 от ДОПК е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2021 г. в размер на 13 194, 80
лева.
Актът е съобщен на
дружеството на 14.03.2023 г., видно от направената отметка на ръка върху самия
акт.
От т. 6 на
приложената по делото заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ е видно, че на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ –
Владислава Илиева Казакова, са делегирани правомощия да издава и подписва
актове по мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява
поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената
финансова помощ по направлението.
В обясненията си в
съдебно заседание управителят на „Н.-М.“ ЕООД е пояснил отново, че два от
одобрените парцели не са заявени през текущата 2022 година поради изтичане на
договора за наем. Дружеството се е опитало да поднови договора, но собственикът
е отказал.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба
№ 4, във вр. чл. 20а, ал. 1, ал. 5 и ал. 6, чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП и приложената
по делото упълномощителна заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, в рамките на делегираните му правомощия.
Спазена е
установената от закона писмена форма. Административният акт съдържа фактически
и правни основания за неговото издаване съгласно изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК.
При издаването на
акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. ЗП е уведомен за започналото административно производство и му е
осигурена възможност да вземе участие в него, като е упражнил правото си на
възражения. Актът е издаден, след като са изяснени всички относими за случая
факти и обстоятелства. При подаване на заявлението са извършени необходимите
административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, включващи автоматично
географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11,
направление „Биологично растениевъдство“ и тези, които са заявени по
направлението през текущата кампания в ИСАК, в резултат на които е установено
по безспорен и категоричен начин, че процентът на припокриване между тях е
по-малко от 90 %.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не са извършени всички задължителни проверки
и проверки на място съгласно чл. 37 от ЗПЗП и чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от
Регламент № 809/2014 на описаните в заявлението имоти, защото в случая не е
било необходимо извършването на проверки на място. Намаляването на площите се
вижда при обикновена съпоставка между заявените и одобрените парцели, поради
което извършените автоматични проверки в ИСАК са били достатъчни за
установяване на нарушението на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4.
Оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Не е
спорно по делото, че през кампания 2021 жалбоподателят е поел двугодишен
ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“ на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014-2020 на основание чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Съгласно тази разпоредба през 2021 г. могат да се изпълняват текущи ангажименти,
поети през 2020 г., да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не
по-късно от 2022 г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност две
години по направление „Биологично растениевъдство“, когато в ангажимента се
включват площи в преход. Т.е. законодателят е предвидил три хипотези на
изпълнение на ангажименти по мярка 11 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., като
кандидатът попада в третата хипотеза, предвиждаща поемането на нови двугодишни
ангажименти по програмата.
Член 15, ал. 3 от Наредба № 4 (изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила
от 26.04.2022 г.) предвижда няколко хипотези, при които ДФЗ едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, като едно
от основанията е, когато подпомаганите
лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2 – т. 1 на същия текст.
В чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022, в сила от 01.01.2023 г.) е предвидено, че РА е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани
от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Според ал. 5 на същия текст вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК, а според ал. 7 (ред.
ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и на бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно законодателят
допуска едновременното постановяване на два отделни акта - за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 и за установяване на публично държавно вземане, макар и
да са различни по
своите правни последици, стига
да са налице материалноправните предпоставки за това.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 (изм. – ДВ, бр. 21/2021 г.) дейностите по
направление „Биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент, а съгласно ал. 2 одобрената площ за
извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде
намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по
направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент
съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5.
Между страните не
се спори, че през втората година на ангажимента два от одобрените за участие
парцели не са заявени за подпомагане поради изтичане на договора за наем, като
процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели спрямо
одобрените парцели по направлението е 77, 18 %, а не поне 90 %, както е
предвидено в чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4.
При тези обстоятелства правилно и законосъобразно административният орган е
приел, че намаляването на одобрената за подпомагане площ с повече от 10 % има
за последица прекратяване на поетия от лицето ангажимент по мярка 11 на
основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при постановяване на акта
не са спазени разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4.
Действително в чл. 17, ал. 2, изр. второ от наредбата е предвидена възможността
за намаляване на одобрената за подпомагане площ с повече от 10 %, но тя касае
само удължените след 2020 година ангажименти по направление „Биологично
растениевъдство“, а не и новите ангажименти по това направление, какъвто е и
настоящият случай. Когато кандидатът не е удължил ангажимента си, а е поел нов
ангажимент, е длъжен да спазва правилото на чл. 17, ал. 2, изр. първо, като
всяка година поне 90 % от заявената от него площ по направлението следва да се
припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Само при изпълнение
на условията по ал. 2 се приема, че намаляването на одобрената площ по
направление „Биологично растениевъдство“ не съставлява поемане на нов ангажимент
и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ
в съответствие с ал. 3 на същия текст. В случая жалбоподателят не е спазил тези
условия, тъй като процентното съотношение е по-малко от 90 %, поради което няма
как да се възползва от възможността по ал. 3 и правилно административният орган
е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на поетия от него ангажимент
поради неспазване на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4. Обстоятелството, че
кандидатът е заявил нови площи в преход на мястото на отпадналите референтни
парцели, не променя този извод, защото изискването на цитираната норма е да не
се намалява одобрената за подпомагане площ с повече от 10 %, което следва от спецификата
на поетия ангажимент. За биологичните дейности е характерно, че земеделските
производители поемат многогодишни задължения да съобразяват селскостопанската
си дейност с опазването на околната среда, като процесът съставлява
продължителен и непрекъсваем период от време. Израз на тази специфика е и задължението
по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 дейностите по направление „Биологично
растениевъдство“ да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове
на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент. В случая
новозаявеният парцел не е част от одобрените площи за извършване на дейности по
направление „Биологично растениевъдство“ и не може да компенсира разликата между
заявените през текущата кампания площи и одобрените по направлението площи,
която е над допустимите 10 %.
Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че неправилно административният
орган е прекратил ангажимента, тъй като част от одобрените площи са отпаднали
по независещи от него причини. Самият факт на намаление на одобрените площи с
повече от 10 % води до настъпване на задължителната нормативна последица по ал.
3, т. 1 – прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или
липса на виновно поведение на бенефициера, аргумент за което е и разпоредбата
на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4. В този смисъл са решение № 12684/13.12.2021 г.
по адм. дело № 8312/2021 г. по описа на ВАС, V о. ; решение № 16769/10.12.2019
г. по адм. дело № 2447/2019 г. по описа на ВАС, IV о.
При прекратяване на ангажимента чл. 15, ал. 4, т. 2 на Наредба № 4 (изм. – ДВ, бр. 32 от
2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) предвижда задължение за подпомаганите
земеделски стопани да възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление, като размерът на подлежащата на връщане сума е
диференциран в зависимост от годината, в която е прекратен ангажиментът по
направлението. Безспорно това задължение не е безусловно и възниква само ако неизпълнението не се
дължи на форсмаржорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал.
5 от Наредба № 4, но в случая жалбоподателят не е доказал наличието на такива. Съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и идентичния му § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 „форсмажорни
или изключителни обстоятелства“ са: а) смърт на
бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в)
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест
по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Намаляването на одобрените площи
поради изтичане на договора за наем не попада в нито една от изброените
хипотези, макар и да се дължи на обективни причини. С поемането на ангажимента
жалбоподателят е бил наясно, че следва да осигури стопанисването на
референтните парцели за целия двегодишен период, включително като сключи
договор с по-дълъг срок на действие. Ето защо изтичането на наемния срок не
може да бъде окачествено като изключително и непредвидено обстоятелство, което
освобождава подпомаганото лице от отговорност за
връщане на изплатените суми. Липсата на непреодолима сила поражда
правото и задължението на РА да предприеме действия по възстановяване на получената финансова помощ,
поради което правилно административният орган е
упражнил правомощието си по чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4, установявайки
процесното публично вземане. Прекратяването на ангажимента през втората година
прави недължими плащанията по мярката в пълен размер съгласно б.“а“ на същия
текст. С оглед на това законосъобразно е разпоредено връщане на 100 % от
получената субсидия. Правилно съобразно извлечението от СЕБРА е
определена и дължимата за възстановяване сума, а и жалбоподателят не е оспорил
нейния размер.
С оглед на изложеното следва
да се приеме, че административният
орган е постановил един законосъобразен акт по същество, който съответства и
на целта на закона – да бъдат подпомагани земеделски производители, които
спазват поетия биологичен ангажимент за целия период на задължението. Обжалваният акт не страда
от пороци, които да водят до неговата нищожност или унищожаемост по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
В съответствие с изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Никта – М“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. „Методи
Кусевич“ № 24А, представлявано от управителя М.С.Д., срещу Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания
2022 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/1032 от
28.02.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
ОСЪЖДА „Никта – М“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. „Методи
Кусевич“ № 24А, представлявано от управителя М.С.Д., да заплати на ДФ „Земеделие“ - София разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :