№ 4
гр. ХАСКОВО, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20225600100482 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I
т.3 от ЗОДОВ
Обстоятелства по иска
Представена е искова молба от К. Д. К., ЕГН:**********,*********
против Прокуратурата на Република България с твърдяно основание чл.2 ал.I
т.3 от ЗОДОВ за изплащане на 60 000 лева неимуществени вреди,ведно със
законната лихва върху тази сума.Основната претенция е осъдителен иск с
правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ,акцесорната претенция е
осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове исковете си си ищецът твърди,че от 1994г. работи в
системата на митниците. Последната заемана длъжност била Инспектор с
ранг „IV младши" в Агенция „Митници" в МП „Капитан Андреево" към
Митница Свиленград.Изпълнявал работата си с голямо желание и старание.
Чувствал се удовлетворен и мотивиран да се развива в професията си.
Справял се добре, бил награждаван, поощряван и получавал високи оценки.
Работата била по-голямата част от живота му и семейството му се
съобразявало с този факт.
Всичко в работата и живота на ищеца вървяло нормално до датата
13.12.2015г., когато бил уведомен да се яви в ОД-МВР -Хасково. Тогава
установил, че срещу него е образувано досъдебно производство №2/2015г. по
описа на С"БОП" Хасково, Кърджали за извършено престъпление от общ
характер. В дома му били извършени претърсвания. На 14.12.2015г. бил
1
несправедливо обвинен в това, че в периода от месец март 2015г. до
13.12.2015г. в област Хасково и на ГКПП Капитан Андреево", с Г.П.Р. с
ЕГН:**********, А.К.С. с ЕГН:**********, Ц.Н.П. с ЕГН:**********, С.П.Ч.
с ЕГН:**********, С.П.К. с ЕГН:**********, Н.Р.К. с ЕГН:**********,
А.Т.А. с ЕГН:**********, Д.А.К. с ЕГН:**********, Д.Л.Л. с
ЕГН:**********, Г.Г.Г. с ЕГН:**********, А.Б.С. с ЕГН:**********, Г.А.Г. с
ЕГН:**********, П.П.А. с ЕГН:**********, С.Н.К. с ЕГН:**********, К.А.С.
с ЕГН:**********, И.Н.Ч. с ЕГН:**********, Д.Й.Г. с ЕГН:**********, Д.М.
Д. с ЕГН:**********, П.Г.П. с ЕГН:**********, З.С.Б. с ЕГН:********** и Х.
С.А. с ЕГН:**********, участвал в организирана престъпна група-
структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши
престъпления по чл.301, ал.1 от НК -Длъжностно лице, което поиска или
приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме
предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не
извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило
такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години
и глоба до пет хиляди лева. " и по чл.282, ал.1 от НК – „Длъжностно лице,
което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши
властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или
да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни
последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може
да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с
пробация.", като групата е създадена с користна цел и в нея участвал като
длъжностно лице — старши митнически инспектор на Митнически Пункт
„Капитан Андреево" в Митница „Свиленград" при Агенция „Митници" -
престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.4 т.2 във вр. ал.2 от НК.
Въпреки доброволното явяване на ищеца в полицията и
добросъвестното му поведение, бил задържан в ареста. За периода от
29.12.2015г. до 01.03.2016г. имал наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража" и прекарал повече от 3 месеца в ареста в гр.София.
Малко след проведената акция със Заповед №425 от 11.01.2016г. на
Директора на Агенция „Митници" служебното правоотношение на К. бе
прекратено. От този момент насам, освен,че бил несправедливо обвинен, бил
и несправедливо уволнен от работат.
Станалото през края на 2015г. и началото на 2016г. причинило голям
срив за здравето и психиката на ищеца. Не можел да проумее как бил обвинен
в извършването на нещо, което никога не е направил. Тази несправедливост
го съсипвала.
Близките на К. били в подобна ситуация,като не можели да проумеят
случилото се,но и силно се притеснявали за него.
Ищецът сочи,че не знаел по какъв начин да им обясни че не е дал повод
за случващото се. Те му вярвали, но изживяли заедно с него срама от
ставащото.
Започнали да излизат публикации в местния и централния печат и по
централните новини, които направили случая достояние на всичките му
близки и познати. Точно в този момент митничарите от ГКПП „Капитан
Андреево" били най-обсъжданата тема в цялата страна и същите понасяли по
свой адрес повече негативни коментари, дори и от политиците. Дълги години
след случая ищецът го било срам да споделя пред непознати, че по професия
съм бил митнически инспектор.
2
Целият живот на К. се преобърнал,като се влошило здравето м. Развил
исхемична болест на сърцето, артериална хипертония
и нарушен глюкозен толеранс. Преди случилото бил здрав, свеж
и пълноценен, редовно посещавал фитнес и спортувал. Сривът в
състоянието му се дължал само и единствено на огромния стрес заради
наказателното дело. Изведнъж остарял с години. Косата му набързо побеляла,
а от стреса му окапали зъбите и се наложило да сложи импланти. Отслабнал
много. Медицинските изследвания на здравословното състояние на ищеца се
влошавали с бързи темпове. Развил също коронарна атероматоза, а
впоследствие и остеофитоза. Бил диагностициран и с тежко заболяване -
Ласлатерална амиотрофична склероза - болест на двигателния неврон.
Вследствие на това вече бил инвалидизиран със 100% инвалидност - ТНР с
чужда помощ. Престоят му в болници стана често явление. Живеел на легло,
във физически мъки и душевни терзания,не можел да се храни
нормално,можел да употребява само епределени храни. К. не бил пълноценен
да се обслужва и придвижва сам. В тежест бил на близките си и се чувствал
ненужен и безполезен.
К. твърди и че заради повдигнатото обвинение и обстановката у дома
се променила към зле. Породили се семейни конфликти. Синът на ищеца не
можел да издържи на случващото се, срамувал се и не можел да остане у дома
и напуснал страната. Заминал да живее и работи в Англия, като зарязал
образованието и професията си.
Според ищеца още два пъти - на 07.06.2017г. и 31.01.2019г. му били
повдигани нови прецизирани обвинения, съдържащи същите измислени и
непонятни твърдения как участвал в организирана престъпна група с цел да
извършва престъпления по чл.301 от НК и чл.282, ал.2 от НК.
Във връзка с повдигнатото обвинение ищецът и семейството му
изпаднали и в тежко материално положение. Поради налични задължения и
поради липсата на трудов доход вследствие на отстраняването от работа, се
наложило К. да продава част от личното си имущество, за да събере
необходими за покриване на битовите нужди на семейството м средства.
Наложило се да заплаща адвокатски хонорари във връзка с воденето на
наказателното производство. Бил освободен от ареста с мярка за
неотклонение гаранция в размер на 10 000 лева, чието внасяне било
изключително непосилно,което принудило ищеца да потърси помощ от от
роднини и близки. През времето докато бил без работа, семейството се
издържало от доходите на съпругата му, но те почти не стигали. Разчитали на
помощ от страна на родителите на ищеца на родителите на съпругата му.Това
много тежало на ищеца, тъй като се чувствал виновен, че епоставил близките
си в това положение и то без вина.
Ищецът твърди,че едва с постановление от 12.02.2020г. на
Специализирана прокуратура наказателното производство по Досъдебно
производство №2/2015г. по описа на ГД „БОП" - МВР в частта, в която срещу
него е водено наказателно производство и е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т,2 във вр. ал.2 от ПК,
било прекратено.
Воденото срещу наказателното производство обаче, продължило
приблизително пет години и нанесло непоправими вреди на него и
семейството му.
3
Съобразно изложеното ищецът извежда,че има правен интерес да заведе
настоящото дело, тъй като е пострадал от действията на българските
правораздавателни органи, които неоснователно образували срещу него
наказателно производство за неизвършено от мен престъпление.
Спрямо К. бил налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди - „Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление.... ".
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължала на ищеца
обезщетение „за всички имуществени и неимуществени щети, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. "
В съответствие с горепосочените правни норми ищецът сочи,че имал
право да бъде обезщетен за всички вреди от неимуществен характер, които са
му причинени в резултат на образуваното и водено наказателно
производство, прекратено с Постановление от 21.02.2020г. на прокурор от
специализирана прокуратура.
Видът и характерът на причинените му неимуществени вреди следвало
да се извлече от спецификата на случая - наложената мярка ,,задържане под
стража" от 29.12.2015г. до 01.03.2016г., дългото времетраене на
наказателното производство, изначалната липса на достатъчно данни и
доказателства за образуване на наказателното производство, множеството
извършени процесуално-следствени действия и последствията от всички тях
за психиката и здравето му, възрастта му и отражението на делото върху
начина ми на живот, семейното и социалното му положение, трайните
негативни последици за живота му, огромния стрес и неудобства, създадени
на него и близките му, уронването на авторитета на ищеца в обществото и
демотивирането му за развитие и усъвършенстване в работата, огромните
разочарования и тежко преживените чувства на безпомощност и усещане за
несправедливост.
Размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение на К.,
следвало да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла
и съдържанието на чл.52 от Закона за задълженията и договорите,което
изисквало то да бъде в размер на 60 000 лева.
Тази сума се дължала заедно със законната лихва върху нея, считано от
датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство - 20.02.2020г., в какъвто смисъл било
постановеното в т.4 от ТР №3/22.04.2004г. по т.д. 3/2004г. на ВКС.
Предвид на изложеното К. К. иска на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
да се осъди ответника Прокуратурата на Република България, да му заплати
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени щети в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконно
воденото срещу него наказателно производство - ДП №2/2015г. по описа на С
„БОП" Хасково Кърджали, пр.пр. №2/2015г. по описа на Специализирана
прокуратура, прекратено с постановление на прокурор от специализирана
4
прокуратура от 21.03.2019г., която сума да се заплати заедно със законната
лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство -20.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
Ответната страна представя отговор на исковата молба ,с който се
оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като недоказана по
основание и размер.От приложеното постановление за прекратяване не
можело да се направи извод, че същото е добило стабилитет, доколкото е
подлежало на обжалване.
В тежест на ищеца било да докаже търпените вреди, техния размер и
връзката им с повдигнатото обвинение.
Не били подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че е търпял
вреди във връзка с негативно отражение върху емоционалния му живот,
психиката и душевния мир.Липсвали доказателства за твърдяното медийно
разгласяване на воденото производство.
Прокуратурата на Република България не следвало да носи отговорност
за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.С оглед правното
основание за уволнението-„съкращаване на длъжността " същото явно не
било в причинна връзка с повдигнатото обвинение.Не било в причинна връзка
с воденото производство и прекратеното трудово правоотношение на ищеца с
правно основание-чл.10, ал.1 от Закона за митниците.
Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност и
за полицейското задържане по ЗМВР.
Оспорва се и претенцията за неимуществени вреди в размер на 60 000
лв. и като прекомерна. Наказателното производство било с продължителност
от 3 години и 3 месеца,не било извън разумния срок.Повдигнати били
обвинения на множество лица, делото било с фактическа и правна сложност,
приключило е на досъдебната фаза на процеса, не се твърдял и интензивност
на процесуална-следствените действия. Мярката за неотклонение-„парична
гаранция" не довела да значителни ограничения. Във връзка с наложената
забрана за напускане на страната-липсвали доказателства за реално осуетени
пътувания на ищеца.
Не била доказана и причинната връзка между заболяванията на ищеца и
твърдените вреди върху физическото и психично му здраве и воденото
наказателно производство.
Ответникът оспорва и началния момент на акцесорната претенция за
законова лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.Същата била
дължима най-рано от стабилизиране на постановлението за прекратяване т.е
след изтичане на 7-дневния срок за обжалване, а не от по-ранен момент.
Становище относно началния момент на лихвата ответникът щял да вземе
след представяне на доказателства за стабилизиране на постановлението.
В съдебно заседание страните поддържат доводите и възраженията си.
Факти по делото
С постановление,предявено на К. К. на 14.ХII.2015 г.,същият е привлечен
като обвиняем по досъдебно производство №2/2015 г. на С“БОП“
5
Хасково,Кърджали за извършване на престъпление от общ характер – за
това,че в периода март 2015 г. до 13.ХII.2015 г. в област Хасково и на
територията на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с други лица участвал в
организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече от
три лица с цел да върши престъпления по чл.301 ал.I и чл.282 ал.I от НК,като
групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно леице-
митнически инспектор в митница гр.Свиленград-престъпление по чл.321
ал.III пр.2 и пр.4 вр. с ал.II от НК.
Видно от протоколи от 13.ХII.2015 г. са осъществени действия по
претърсване и изземване в къщата на ищеца в гр.Свиленград,и на два леки
автомобила.
Съобразно протокол от 29.ХII.2015 г. на К. е извършен обиск в арест на
ОС „ИН“,гр.София.
Със заповед №425/11.I.2016 г. директорът на Агенция „Митници“
прекратява служебното правоотношение на К. К. от длъжността „Старши
митнически инспектор“ в митница Свиленград с ранг IV младши считано от
12.I.2016 г,поради съкращаване на длъжността.
С постановление от 14.VII.2016 г. на прокурор от Специализиран
прокуратура-София е оставено без уважение искането на К. К. за разрешение
да напуска пределите на страната.
С постановление от 07.VI.2017 г. на разследващ полицай в С“БОП“-
Хасково,Кърджали ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321 ал.III пр.2 и пр.4 т.2 вр. с ал.II от НК по досъдебно производство
№2/2015 г.
С постановление от 31.I.2019 г. на разследващ полицай в С“БОП“-
Хасково,Кърджали К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321
ал.III пр.2 и пр.4 вр. с ал.II от НК.
С постановление от 12.II.2020 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура прекратява ДП №2/2015 г. на ГД“БОП“ – МВР по отношение на
К. К..Видно от писмо от 27.ХI.2022 г. на СГП горното постановление било
обжалвано пред съда само от А. С.,не и от К. К.,но нямало данни кога на
последния връчено същото.На 18.II.2020 г. на ищецът били върнати
веществени доказателства с протокол.
Въпросният протокол е приложен по настоящото дело.
Съобразно удостоверение на ГД“ИН“ ищецът е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по ДП №2/2015,търпяна в ареста „М-р
Векилски“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.София за
времето от 29.ХII.2015 г. до 01.III.2016 г.
Случаят по въпросното досъдебно производство е отразен в
медиите-„Медиапуул“ под заглавие „Арест на 33-ма подкупни митничари от
ГКПП Капитан Андреево“ от 13.ХII.2015 г.; „Новините на Нова“-„Масови
арести на митничари при спецакция на „Капитан Андреево“ от същата
дата;“Economic.bg“ – „ Обиски и арестувани митничари на ГКПП“ Капитан
Андреево“ също от 13.ХII.2015 г.
Представени са поделото и лабораторни изследвания на ищеца на л.31 и
32 от делото.
Видно от образно изследване в МБАЛ-Свиленград ООД на К. са
установени запазена лордоза,запазени дискални пространства,ръбови
6
остеофити,остеофитозис ва лумбалис.
Съобразно епикриза на клиника по нервни болести при
УМБАЛ“Софиямед“ ищецът е постъпил на 09.III.2022 г. и е изписан на
12.III.2022 г.
Видно от епикриза на Клиника по нервни болести при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД К. е приет на 21.Х.2021 г. и е изписан на 26.Х.2021 г. с
окончателна диагноза лечение на наследствени и дегенративни заболявания
на нервната система при възрастни пациенти,засягащи централната нервна
система и моторния неврон,болест на двигателния неврон.
Представена е и експертиза на отделение по инвазивна кардиология при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- Пловдив от която видно ,че същият е приет на
12.Х.2021 г. и е изписан на 13.Х.2021 г. с окончателна диагноза коронарна
атероматоза и придружаващи заболявания артериална хипертония.
Съобразно експертно решение от 13.VII.2022 г. на
ТЕЛК,МБАЛ“Св.Екатерина“-Д.град ЕООД К. е определена оценка на
трудоспособността-100% ТНР с чужда помощ с посочени водеща диагноза и
общо заболяване болест на двигателния неврон и хипертонично сърце без
застойна сърдебна недостатъчност.
Свидетелят Х. Г.М. установи,че познава ищеца повече от двадесет
години,били приятели,а и той му бил личен лекар.Свидетелят посочи,че
преди да го задържат К. бил много здрав, жизнен, спортувал,работел с
удоволствие и в митницата,и като автобояджия. Здравословните проблеми на
ищеца започнали след 2015,2016 г.-след ареста му и уволнението от
митницата.Развил диабет,изпадали му зъбите,започнал да се оплаква от болки
в крайниците и кръста.Преди разследването не се оплаквал от подобни
симптоми.Много трудно понесъл ареста си,тежко преживял,че го третирали
като престъпник,отказал да сключи споразумение, тъй-като не бил
виновен.Заболяванията му се развивали прогресивно към влошаване.В
момента не можел да се обслужва,бил жив труп-не се движел, не можел да се
храни сам,да се изкъпе,да става,не можел се обади по телефон. Бил в тежест
на близките си. М. посочи,че основното му заболяване било латерална
склероза,която спирала функциите на крайниците, на малкия мозък.К.донив
се лекувал експериментално в Барселона, бил ходив два пъти.Според
свидетеля диабета на ищеца можело да бъде провокиран от стресовите
състояния,в които се намирал по повод на наказателното преследване.След
излизането му от ареста видимо се състарил,изпадали му зъбите.
Свидетелят К.В. установи,че работили заедно с ищеца повече от двадесет
години на митницата в гр.Свиленград.К. бил служител за пример,отличник в
работата си,ползвал се с много добро име сред колегите си.Бил в отлично
физическо здраве,ходел на фитнес,на туризъм,бил активен и жизнен.Нещата
обаче коренно се променили за К. след ареста и наказателното
разследване,които същият много тежко преживялц.Бил задържан около 2-3
месеца.След излизането си от ареста не бил същия човек, бил коренно
променен физически и психически. К. бил много отслабнал,побелял,изпадали
му зъбите,развил диабет. Ищецът казвал,че е невинен,след излизането си от
ареста нямал никакъв социален живот,затворил се в себе си,не се показвал на
публични места,спрял да спортува.Тогава според свидетеля се отключила и
7
тази болест,довела до обездвижването му.На К. много ме тежало и че нямал
работа,не можел да се грижи за семейството си,че се налага да иска
пари.Поради разследването и синът му,който учел право,напуснал страната и
заминал за Великобритания,тъй-като и той тежко преживял случващото се с
баща му.Свидетелят Вучков установи и че случая с разследването и
задържането на митничарите,сред които и К.,станал много известен в
гр.Свиленград,навсякъде се говорело само за това,още повече,че и медиите
много отразявали случая.Буквално ищецънт бил известен като престъпник.
В момента К. бил изцяло обездвижен,като за него се грижели родителите
на съпругата му и самата тя.
Свидетелят Г.Г. установи,че познава К. от 25 години,заедно работели в
митниците.Бил много работоспособен, умен, готов по всяко време да
помогне,работел с хъс,имал нюх.Искал да се образова и развива
професионално.Бил спортист,жизнен човек,държал много на семейството.
При въпросната акция,К. не бил задържан на пункта,а няколко дни след
това го извикали в гр.Хасково и там го арестували за три дни.В последствие
вече бил задържан за няколко месеца.
След излизането си от ареста ищецът видимо не бил същия човек-бил
отслабнал,побелял,започнал да вдига кръвно,окапали му зъбите говорел само
за ареста и делото,психически бил потиснат.От около две години започнало и
обездвижването му,като сега не можел нищо да направи сам,трябвало
непрекъснато да има човек до него.Много му тежало,че е в тежест на
близките си,че не може да работи.Въпреки отминалото време пак се връщал
на темата за разследването и ареста.
Самата акция била тема на обсъждане в гр.Свиленград,както и самия
К.,че бил част от тази престъпна група.Синът на ищеца заминал в чужбина
защото го било срам от случващото се с баща му.Това също много тежало на
К..
Съдебномедицинската експертиза изведе,че латералната амиотрофична
склероза ,от която страдал ищеца,била прогресивно неврологично заболяване
свързано с дегенерация на мозъчния кортекс,което водело до мускулна
слабост и двигателна недостатъчност.Само 1-2% от случаите на заболяването
били с генетична причина,поради което същото се отнасяло към
невродегенаритивните заболявания с неясен произход.
Вещото лице Х. Е. сочи,че не било възможно претърпян стрес,вкл. и
такъв от задържане под стража да провокират у ищеца появата и развитието
на тази болест.
По отношение на установения диабет,бързо побеляване на косата на
ищеца,окапването на зъбите и прекомерното отслабване,вещото лице
извежда,че е възможна да се търси причинна връзка с претърпения стрес от
ищеца.Отслабването,падането на зъби,оредяването и побеляването на
косата,общия вид на състаряване можели да се обяснят с появата и
неконтролираното протичане на захарен диабет.
Правни съображения
Предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2
8
ал.І т.3 от ЗОДОВ са установени по основание,предвид проведеното от ищеца
главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими
обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по
надлежен начин.
Безспорно,е че К. е бил обект на наказателно производство продължило
близо пет години и завършило с постановление за прекратяване от
съответната прокуратура.За този период от време ищецът търпи
изключителна интервенция и модификация в негативен план на личния си
живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на
обвиняем в производствените действия на воденото досъдебно
производство,изискващи негово участие,вкл и три пъти повдигане на
обвинение и привличане като обвиняем,търпене на действия по претървнае и
изземвнане и др. под. Същевременно К. търпи и негативното
влияние,породено от тежестта на повдигнатите обвинения, посочени по-
горе,които касаят тежко умишлено престъпление съобразно легалното
определение на чл.93 т.7 от НК, свързано с очакването за налагане на
завишена наказателна репресия спрямо него-санкционната част на чл.321
ал.III т.2 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет
години. От друга страна за периода 29.ХII.2015 г.-01.III.2016 г. ищецът е
търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“,което обстоятелство
допълнително засилва и катализира негативните преживявания от негова
страна,още повече,че тази мярка за процесуална принуда е осъществена в
ареста в гр.София,а не в арест в близост до местоживееното му.Това от своя
страна още веднъж и на собствено основание засилва чувството за
безизходица и безнадеждност.
Наказателния процес,воден по отношение на К. в досъдебната си фаза
надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид
ниската степен на фактическа и правна сложност на обвинението,което сочи
за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22
ал.II и чл.234 от НПК,носеща отговорност за своевременното приключване на
разследването.Самият ищец,като обвиняем не е допринесъл за тази
необоснована продължителност на досъдебната част на делото,а същата е
породена основно от действията/бездействията на органите, осъществявящи
разследването и контрола върху му.Въпросния период от време е значителна
репресия по отношение на ищеца,която предполага вреди и катализира
общата им степен на интензивност.
Като резултат от незаконното обвинение и продължилото
разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му
и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е
превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и
досега.
Ето защо се налага извода,че Бакалов е бил обект на това незаконно
обвинение,което е прекратено.Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.І т.3 от
ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца.
Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратуата,тъй-като
самата тя прекратява образуваното от нея против него наказателно
производство..
В рамките на проведеното съдебно дирене и събраните доказателства се
изведе ясно разграничение в живота на ищеца преди,по време,и след
9
завършване на наказателното производство.
Преди образуваното наказателно дело същият е бил
енергичен,общителен,усмихнат,с много приятели,спортувал,държал много на
семейството си.В работата си като старши митнически инспектор в митницата
Свиленград същият бил работохолик,изпълнявал задълженията си с хъс и
нюх,искал да се развива професионално,ползвал се с уважение сред колегите
си.
След образуване на наказателното производство против него,докато
същото тече,и особено по време и след излизането си от ареста, същият
трайно изпаднал в депресивни настроения,станал трудно контактен, мълчалив
и затворен,избягвал публични места,бил обсебен от несправедливото
обвинение против него,с ясното съзнание,че е невиновен.
Здравословното му състояние се сринало необратимо в негативна
насока и с много висок интензитет в кратък период след излизането от ареста-
тежкия психически стрес преживян от воденото наказателно дело и
задържането под стража го променил физически до неузнаваемост-същият
бил изключително отслабнал,състарен, с побеляла коса,опадали зъбите му и
не след дълго бил принуден да си сложи протези,развил високо кръвно
налягане и диабет.Видно от приетото по делото съдебно медицинска
експертиза тази изцяло негативна и трайна физическа метаморфоза на К. е в
причинна връзка с претърпения стрес.Отслабването,падането на
зъби,оредяването и побеляването на косата,общия вид на състаряване
обясняват с появата и неконтролираното протичане на захарен диабет като
резултат от преживения стрес.Тази изцяло негативна и необратима промяна в
здравното и психическото състояние на К. е от изключително естество,води
до го до значителни страдания,което извежда и висок размер на обезщетение
на собствено основание.
Поради оставането си без работа и поради тежкото си психическо и
физическо състояние К. не можел да изпълнява задълженията си в къщи Тези
обстоятелства засилили вече наличните отрицателни преживявания на
ищеца,тъй-като преди обвинението същият изключително се уповавал на
семейството,а сега бил в тежест.
Допълнителни негативни емоции ищецът преживял и от създалото се
негативно отношение към него от страна на единствения му син,който поради
този случай изпитвал срам от баща си и се принудил да напусне страната.
Особена катализация на негативното състояние на ищеца е и
обстоятелството,че за същият в работата си като орган на реда-митничар
влагал много енергия за да подобрява професионалните си умения,обичал
професията си,а и изпълнявал стриктно и точно задълженията си по
същата,нещо което високо се ценяло от колегите му. Поради това ищецът
много тежко преживял случилото се,обосновано именно с обвинение спрямо
него за тежко нарушение при изпълнение на служебните си задължения в
работата,която изпълнявал професионално и с желание.Допълнителни вреди
ищецът търпи и от отказа на прокуратурата да напуща пределите на
страната,тъй-като същият искал да стори това с оглед предложение за работа
свързано с излизане в чужбина.
Естеството на повдигнатите обвинения спрямо К. и колегите му
предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая,довело
до засилена негативна обществена реакция спрямо него. Ищецът станал
10
разпознаваем именно като престъпник,извършил престъпление по
служба.Следва да се съобрази и че Свиленград е малък град и тези
обстоятелства придобиват особено и негативно значение,тъй-като К. е лесно
разпознаваем,за разлика от сравнителната анонимност на големите
градове.На практика всяко негово появяване на обществено място,дори и за
най-елементарни нужди,води до проява на описаното по-горе отношение.
И към настоящия момент,повече от осем години след образуване на
наказателното производство и въпреки прекратяването на производството
спрямо него,живота на К. е съществено модифициран в негативен аспект,като
описаните по-горе обстоятелства продължават да съществуват макар и в по-
ниска степен,и да определят поведението и битието му.Ищецът живее по
съвсем различен начин,от колкото преди това.
Освен изложеното дотук,при определяне от страна на съда на
конкретните размери на търсените обезщетения,следва да се съобрази
процесуалното поведение на К. във воденото спрямо него наказателно
производтво, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този
въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания,
Същевременно няма доказателства,че ищеца е дискредитиран в обществото и
има негативен облик.Напротив-събраните доказателства по делото извеждат
един изцяло положителен образ на К..Поради незаконното обвинение той
търпи вече осем години изключително тежки отрицателни емоции и
преживявания.
Установеното обездвижване на ищеца по делото в резултат на
заболяването латерална амиотрофична склероза ,от която страдал ищеца от
около две години отпреди настоящия момент,била прогресивно неврологично
заболяване свързано с дегенерация на мозъчния кортекс,което водело до
мускулна слабост и двигателна недостатъчност.Само 1-2% от случаите на
заболяването били с генетична причина,поради което същото се отнасяло към
невродегенаритивните заболявания с неясен произход.Вещото лице Х. Е.
сочи,че не било възможно претърпян стрес,вкл. и такъв от задържане под
стража да провокират у ищеца появата и развитието на тази болест.Ето защо
това заболяване и последците му не могат да обосноват причинна връзка с
наказателното производство,поради което и не следва да се обхващат от
обезщетението.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди,търсени от ищецът,следва да се съобрази и конкретната икономическа
ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни
предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В
подобна насока е и Решение №55/11.ІІІ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012
г., IV г. о.
Съвременното общество е изградено върху завишената защита правата
на личността от неоснователните посегателства на държавата. Именно
подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на
справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна
защита на нарушените права на личността от държавните органи от една
страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на
българското общество и държавна администрация в насока на реално
11
спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ
за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства.
По-горе съдът подробно обсъди и изведе параметрите на пряко
причинените от воденото против ищецът наказателно производство
неимуществени вреди.
Конкретното измерение на водещия принцип на справедливостта
меродавен при извеждане величината на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.52 от ЗЗД по настоящото дело е 60 000 лева. Съгласно ППВС №
4/64 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Това обезщетение е съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
Процесното обезщетение удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от
ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на
претърпените от страна на К. К. преки и непосредствени неимуществени
вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за
престъпление по чл.321 ал.III пр.2 и пр.4 вр. с ал.II от НК,което е прекратено
спрямо него следва да намери остойностен израз в сумата от 60 000 лв. Тези
размери на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на
действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен
израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния
случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно със
законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на
постановлението да прекратяването на досъдебното производство.
Действително в хода на делото не се установи точна дата на връчване на това
постановление от 12.II.2020 г. на К.,видно от приложените писма от
СГП.Безспорно е че ищецът не е обжалвал този акт.Безспорно е също така,че
същият е получил иззетите от него веществени доказателства на 18.II.2020 г.
когато е сигурната дата,че същият е узнал за прекратяването на делото
спрямо него.От тази дата именно следва да тече срока за обжалване,респ. за
влизане в сила на прекратителното постановление или същото е влязло в
12
законна сила на 26.II.2020 г. Поради това и претенцията за изплащане на
лихва по чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли за периода от 20.II.2020 г. до
26.II.2020 г. като неоснователен.
По делото е отправено искане за изплащане на направените
разноски в размер на 6500 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна
такса,които следва да се изплатят от ответника поради изхода от делото и на
основание чл.78 от ГПК,като няма основание за прилагане хипотеза на
прекомерност на адв.възнаграждение,предвид правната и фактическа
сложност на делото и обстоятелството,че минималния размер за зе
предявените претенции е 5 450 лв. по чл.7 ал.II т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения..
Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.І т.3, и чл.4 от
ЗОДОВ вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
К. Д. К.,ЕГН:**********, ********* обезщетение от 60 000-шестдесет
хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени от
незаконно обвинение по досъдебно производство №2/2015 г. на ГД“БОП“
– МВР за извършване на престъпление по чл.321 ал.III пр.2 и пр.4 вр. с
ал.II от НК,прекратено с постановление от 20.II.2020 г. на прокурор от
Специализирана прокуратура,в сила от 26.II.2020 г. ведно със законната
лихва върху сумата от тази дата до окончателното й изплащане
изплащане,като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за
изплащане на законна лихва върху присъдената сума за периода
20.II.2020 г. до 26.II.2020 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на К. Д. К., ЕГН:**********, ********* сумата 6 510 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжавване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13