Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 27.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9631 по
описа за 2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от С.С.А., П.Й.А. и И.Й.А., конституирани на основание чл. 227 ГПК, в
качеството им на наследници на първоначалния ищец Й.Д.А., срещу П.на
Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати сумата от 26 600
лв. за С.С.А. и сумите от по 6 600 лв. за всеки един от ищците П.Й.А. и И.Й.А..
Претенцията представлява обезщетение за причинени на първоначалния ищец Й.Д.А. неимуществени вреди от обвинение в извършване
на престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда №505027 от
05.10.2018 г. по НОХД № 5191/2018 г. по описа на СРС, Н.О., 130 състав, влязла
в сила на 24.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на повдигнатото срещу него обвинение -
29.08.2017 г. (за която следва да се счита датата, на която е
извършено първоначално следствено действие – претърсване, обиск и изземване), до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че с горепосочената присъда,
потвърдена от Софийски градски съд, Й.Д.А. е признат за невиновен в
престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Твърди се , че необосновано
повдигнатото му обвинение му е причинило емоционални страдания, накърняване на
неговите чест, достойнство и личен авторитет и сериозното влошаване на
здравословното му състояние. Сочи, че е човек на над седемдесет години, военен
пенсионер, който никога не е бил съден, честно и почтено е работил и си е
изкарвал хляба. В уточнителна молба от 04.12.2020 г. се поддържа, че
влошаването в здравословното състояние на Й.Д.А. се изразява в разболяването му
от рак на черния дроб.
Ответникът П.на Република България в писмения отговор
по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана. Счита, че
отговорността му не следва да бъде ангажирана, тъй като ищецът е оправдан не
поради неосъществен състав на престъпление, а с оглед неговата незначителност
по отношение на обществената опасност – чл. 9, ал. 2 НК. В този смисъл
поддържа, че претенцията е силно завишена по размер и несъответства на
претендираните вреди и техния интензитет.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
постановление за привличане на обвиняем от 15.02.2018 г. по досъдебно
производство № 225 3МК 2210/2017 г. по описа на 01 РУ – СДВР, на Й.Д.А. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, предявено
на обвиняемия на 22.02.2018 г., за това че на 29.08.2017 г., в гр. София, на
ул. „******, е държал в себе си 50 броя патрони – стандартни огнестрелни
боеприпаси – калибър 22 Long Riffle, с периферно
възпламеняване, предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър,
които представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Видно от представената присъда № 505027
от 05.10.2018 г., постановена по НОХД № 5191/2018 г. на СРС, 130 с-в, Й.Д.
Дойнов е признат е признат за невиновен за престъпление по чл. 339, ал.1, пр. 2
от НК.
С
решение № 383 от 24.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 797/2019 г. на СГС, НК, II
въззивен състав, е
потвърдена изцяло оправдателната присъда на СРС от 05.10.2018 г.
От свидетелство за съдимост от
17.07.2019 г., издадено от Бюро съдимост при Софийски районен съд, се
установява че Й.Д.А. не е осъждан.
По
делото са представени епикризи от различни болнични заведения, като съдът
намира, че въз основа на тях, не може да се направи извод, за наличие на
причинно – следствена връзка между повдигането на обвинение и наличието на чернодробен
карцином.
Видно
от удостоверение за наследници от 01.12.2020 г., издадено от Столична община,
район „Искър“, С.С.А. – съпруга, П.Й.А.
– син и И.Й.А. – син, са наследници по закон на първоначалния ищец Й.Д.А.,
починал на 14.09.2020 г.
По
делото са изслушани показанията на Янко Георгиев Георгиев, който сочи, че
познава семейството на Й.А. от 1996 г., като Й. А. е бил военнослужещ. Сочи, че при
претърсването и изземването Й.А. е преживял голям стрес. Знае за случай, при
който при преминаване на границата, е бил отделен от останалите и са му
направили проверка на багаж, тъй като срещу него е образувано дело. Знае го
като изпълнителен човек, бивш военен, който е бил много притеснен, не е знаел какво точно се случва. Сочи, че
проблемите му със здравето са започнали сред това, видът му е бил нездрав,
прежълтял и си е личало, че има проблеми със здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П.или съда
от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За
уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки:
повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на
лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или
неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността
на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 339, ал.
1, пр. 2 НК, по което е
оправдан на първа инстанция, а присъдата е потвърдена от въззивната инстанция.
Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК), продължителността на наказателното производство (две години), при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, здравословно
му състояние, съдът намира, съобразявайки социално – икономическите условия в
страната, че справедливото обезщетяване на за незаконното обвинение в извършване на
престъпление се равнява на сумата от 6 000 лв., което следва да бъде присъдено
съобразно наследствените им квоти на ищците, както следва: 3 000 лв. на С.А. и по 1000 лв. на
синовете му П.А. и И.А.. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над тези
суми до пълния предявен размер от 26 600 лв. за съпругата, съответно по
6 600 лв. за синовете на първоначалния ищец. Върху така определеното
обезщетение, се дължи и законна лихва, считано от 04.04.2019 г., от влизане в
сила на оправдателната присъда, като за периода от 29.08.2017 г. до 04.04.2019
г. исканията за присъждане на законова лихва подлежат на отхвърляне.
Относно
разноските
С
оглед уважената част от иска, ищците има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие за защита по настоящето
дело, с посочен размер на адвокатското възнаграждение, поради което по аргумент от приетото в т. 1 от ТР№ 6 от
06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокат
не следва да бъдат присъдени на ищците.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. София, бул. „*****да заплати на С.С.А. с ЕГН **********,
конституирана по чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец Й.Д.А., представлявана от адв. Х.Н. и адв. Д.Г., гр. София, бул. „Витоша“ № 1а,
Търговски дом, кантора 115, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от
4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което Й.Д.А.
е оправдан с влязла в сила присъда №505027 от 05.10.2018 г. по НОХД № 5191/2018 г. по
описа на СРС, Н.О., 130 състав, ведно със законна
лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното плащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 26 600
лв., като неоснователен и законна лихва от 29.08.2017 г. до 04.04.2019 г.
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на П.Й.А.
с ЕГН ********** и И.Й.А. с ЕГН **********, конституирани по
чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец Й.Д.А., представлявани от адв. Х.Н. и адв. Д.Г., гр. София, бул. „Витоша“ № 1а,
Търговски дом, кантора 115, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от
по 1 000 лв. (хиляда лева) на всеки ищец поотделно, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване
на престъпление, за което Й.Д.А. е оправдан с влязла в сила присъда от присъда от с присъда №505027 от 05.10.2018 г. по НОХД № 5191/2018
г. по описа на СРС, Н.О., 130 състав, ведно със законна
лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното плащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над по 1 000 лв. за всеки един до пълния предявен
размер от по 6 600 лв., като неоснователни и за законна лихва от 29.08.2017 г.
до 04.04.2019 г.
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. София, бул. „*****да заплати на С.С.А. с ЕГН **********,
на П.Й.А. с ЕГН ********** и И.Й.А. с ЕГН **********, представлявана от адв. Х.Н. и адв. Д.Г.,
гр. София, бул. „Витоша“ № 1а, Търговски дом, кантора 115, основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: