Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                     2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Алина Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 1004 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба Г.Ш. Щ.твърди, че на 15,09,2017г., около 18,40ч в гр.София, по бул.“Ал.Малинов“, на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8,2, намираща се преди СКГТ „бл. 43“, бил блъснат от л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, управляван от С. И.К., движещ се в посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бел. „Андрей Сахаров“, който нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащия по маркираната пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - Г.Ш. Щ.и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а именно: разкъсване на двата мениска, предното сухожилие на колянното капаче, частични навяхвания на АЦЛ, както и на мускулус сарториус /шивашки мускул/ и на част от предната колатерална глезенна съединително-тъканна връзка; частично отделяне от залавното му място за костта на мусукулус вактус медиалис; хлътнало костно-хрущялно счупване на голябопищялната кост /лявата, на левия крак/ следтравматичен остеит /възпаление на костта/ на малкопищялната кост; реактивни синовит и бурсит; периартарален следтравмен целулит и при двата изследвани обекта /коляно и глезен/, в съвкупност причинили на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период повече от 30дни от датата на получаване на травмата, което е престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А“, пр. ІІ-ро, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.  чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му се налага наказание  „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от четири месеца, като изпълнението на наказанието ЛОС е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила, на основание чл. 66 НК. С одобряване на споразумението наказателното производство е прекратено. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г. 

Твърди, че на 27,09,2017г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице позитивно произнасяне.

Твърди, че след ПТП е откаран по спешност в изключително тежко състояние в болница и, че търпял изключителни балки и страдания, които търпи и до момента, както и ще търпи и за в бъдеще.

Претендира присъждане на сумата 80000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането – 15,09,2017г. до окончателното и изплащане, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 15,09,2017г., виновно причинено от С. И.К., който около 18,40ч в гр.София, по бул.“Ал.Малинов“, на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8,2, намираща се преди СКГТ „бл. 43“, управлявайки л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, движещ се в посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бел. „Андрей Сахаров“, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащия по маркираната пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - Г.Ш. Щ.и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г. 

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г., както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че на местопроизшествието освен пешеходна пътека, която е описана в констативния протокол има и светофарна уредба, като ищецът е пресичал при ченвен сигнал на същата

 В условие на евентуалност възразява, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер и несъответстваща на степента и характера на претърпените вреди.

Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С одобрено споразумение  обективирано в Протокол от 13,11,2018г. съставен по НОХД № 12134/2018г. по описа на СPC С. И.К. е признат за виновен в това, че на 15,09,2017г., около 18,40ч в гр.София, по бул.“Ал.Малинов“, на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8,2, намираща се преди СКГТ „бл. 43“, при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******, движещ се в посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бел. „Андрей Сахаров“, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащия по маркираната пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - Г.Ш. Щ.и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а именно: разкъсване на двата мениска, предното сухожилие на колянното капаче, частични навяхвания на АЦЛ, както и на мускулус сарториус /шивашки мускул/ и на част от предната колатерална глезенна съединително-тъканна връзка; частично отделяне от залавното му място за костта на мусукулус вактус медиалис; хлътнало костно-хрущялно счупване на голябопищялната кост /лявата, на левия крак/ следтравматичен остеит /възпаление на костта/ на малкопищялната кост; реактивни синовит и бурсит; периартарален следтравмен целулит и при двата изследвани обекта /коляно и глезен/, в съвкупност причинили на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период повече от 30дни от датата на получаване на травмата, което е престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А“, пр. ІІ-ро, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.  чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му се налага наказание  „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от четири месеца, като изпълнението на наказанието ЛОС е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила, на основание чл. 66 НК. С одобряване на споразумението наказателното производство е прекратено.

За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К-660/2017г., от СДВР, Отдел „Пътна полиция“.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г.  

 От приетото по делото заключение на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:

В резултат от ПТП от 15,09,2017г., за ищеца са настъпили следните травматични увреждания – тежко навяхване на лява колянна става с предна нестабивност на същата и лезио /скъсване/ на медиалния мениск.

Съгласно заключението лечението е било оперативно – пластика на предна кръстна вързка с трансплантат на пателарното сухожилие и парциална /частична/ менисцектомия на медиалния мениск. Поставена ортеза за 45 дни. Болките и страданията през първите 15-20дни, когато започва процесът на зарастване на предната кръстна връзка са били с голям интензитет, като във времето постепенно са намалявани.

Съгласно заключението от извършения клиничен преглед и нови ренгенографии е установено, че пациента – ищец има дорзален /преден/ оперативен цикатрикс в областта на лява колянна област. От клиничното изследване не е установено увредан а връзков апарат на коялнната става /предно чекмедже/ и има пълен обем на движенията в ставата. Не са установени патологични промени на ляво коляно. Оздравителният процес е напълно завършен, без остатъчна патология. Отчетена е възможност при промяна на времето и по интензивно физическо натоварване да се появят болеви симптоми, които биха могли да се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.

От показанията на разпитания като свидетел извършител на ПТП С. И.К. се установява механизъм на ПТП идентичен с установения с констативния протокол изготвен на място и последвалото споразумение по НОХД.

От показанията на свидетеля Ш.Д.– сестра на ищеца се установява, че след инцидента от приятели разбрала, че брат и е в болницата. Там го намерила на легло. Ревял, болял го крака. Провели лечение ходили по лекари, после го възстановявали. Взели патерици, шини. Приемал много лекарства и обезболяващи. След операзцията не можел да става, носели му храна, сменяли му превръзки. Патериците носил около месец. Поне 5-6 месеца се възстановявал с рехабилитация. Още го боляло коляното.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че по отношение на увреждащия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** и водача С. И.К., към датата на ПТП е имало валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г.  

Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача С. И.К., както настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с това поведение телесни увреждания на ищеца фиксирани в споразумението, а именно: средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а именно: разкъсване на двата мениска, предното сухожилие на колянното капаче, частични навяхвания на АЦЛ, както и на мускулус сарториус /шивашки мускул/ и на част от предната колатерална глезенна съединително-тъканна връзка; частично отделяне от залавното му място за костта на мусукулус вактус медиалис; хлътнало костно-хрущялно счупване на голябопищялната кост /лявата, на левия крак/ следтравматичен остеит /възпаление на костта/ на малкопищялната кост; реактивни синовит и бурсит; периартарален следтравмен целулит и при двата изследвани обекта /коляно и глезен/, в съвкупност причинили на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период повече от 30дни от датата на получаване на травмата, са установени в настоящия процес с одобреното от съда споразумение обективирано в Протокол от 13,11,2018г. съставен по НОХД № 12134/2018г. по описа на СPC.

Съдът намира заключението на в.л. по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз основа заключението по СМЕ, споразумението и събраните в производството доказателства приема, че са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда - причинените травматични увреждания на ищеца така, както са твърдяни с исковата молба.

Съдът цени показанията на св. Димитрова при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. 

Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ приема за установено, че ищеца е претърпял оперативните интервенции така, както са описани в същото, че болките и страданията през първите 15-20 дни са били с голям интензитет, като във времето постепенно са намалявали. Приема за установено и, че понастоящем оздравителният процес е напълно завършен, без остатъчна патология. Единствено при промяна на времето и изключително натоварване би могъл да се появи болеви синдром, който може да се купира с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.

Въз основа показанията на свидетеля и заключението по приетата СМЕ приема за установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и страдания в резултат на ПТП с голям интенцитет за период от 15-20дни след опаративното лечение, а впоследствие са намалели. През периода на възстановяване е имал нужда от чужда помощ за да се обслужва и придвижва.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно събитие, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в трудоспособна възраст /37 години към датата на произшествието/, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: разкъсване на двата мениска, предното сухожилие на колянното капаче, частични навяхвания на АЦЛ, както и на мускулус сарториус /шивашки мускул/ и на част от предната колатерална глезенна съединително-тъканна връзка; частично отделяне от залавното му място за костта на мусукулус вактус медиалис; хлътнало костно-хрущялно счупване на голябопищялната кост /лявата, на левия крак/ следтравматичен остеит /възпаление на костта/ на малкопищялната кост; реактивни синовит и бурсит; периартарален следтравмен целулит и при двата изследвани обекта /коляно и глезен/, в съвкупност причинили на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период повече от 30дни от датата на получаване на травмата. Остатъчна патология не е налице. Оздравителният процес е завършен.

Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания, за претърпените неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ, през първите 15-20 дни, когато е провеждал лечение при постелен режим, както и необходимстта да се придвижва с помощни средства след този период, по време на рехабилитацията, както и за търпяните през  целия 5-6 месечен период болки и страдания, като през първите 15-20 дни непосредствено след злополуката  и по време на проведената рехабилитация болките са били с по интензивен характер.

Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Такива доказателства не са събрани.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 10 000,00лв. и отхвърлен за сумата 70000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до общо претендираните 80000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увредата – 15,09,2017г., до окончателното изплащане на главницата.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат, с изключение на внесените разноски за изготвяне на СМЕ в размер на 400,00лв.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2630,00лв., формирани от хонорар за защита от адвокат в размер на 2230,00лв. и внесени 400,00лв. депозит за изготвяне на СМЕ. Съдът, предвид изричното възражение на ответника за прекомерност и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия намира, че адекватният размер на разноските е 2230,00лв. така, както е поискан, съответен на установения в наредбата минимум за дела с идентичен материален интерес. Възражението за прекомерност е неоснователно.

Ответникът е не е представил списък за извършени разноски, затова съдът не присъжда такива в негова полза.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 328,75лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 400,00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ш. Щ.ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, – адв. В.А., сумата 10000 /десет хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 80000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 15,09,2017г., около 18,40ч в гр.София, по бул.“Ал.Малинов“, на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8,2, намираща се преди СКГТ „бл. 43“, виновно причинено от водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** - С. И.К., движещ се в посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бел. „Андрей Сахаров“, който нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащия по маркираната пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - Г.Ш. ЩАКИР, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/117000526752, валидна до 24.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на настъпване на деликта -  15,09,2017г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 70000,00 /седемдесет хиляди/лв.,  която е разлика над присъдените 15000,00лв. до пълният претендиран размер от 80000,00лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ш. Щ.ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, – адв. В.А., сумата 328,75 /триста двадесет и осем, 0.75/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 400,00 /четиристотин/лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: