Решение по дело №4298/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 285
Дата: 9 май 2024 г. (в сила от 9 май 2024 г.)
Съдия: Вера Чочкова
Дело: 20231100604298
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.а

Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20231100604298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 6988/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимият А. Е. И. е
признат за виновен в това, че на 20.01.2018 г. около 11:30 часа в апартамент № 6,
находящ се в гр. София, район „Панчарево“, вилно селище „Бели вал“, ул. ****, като
бутал в гърдите и нанесъл удар със стъклена ваза върху лявата ръка, както и като излял
горещ чай върху врата и гърба на Д. М. А., му причинил травматични увреждания:
контузия с подкожен хематом – травматичен оток и кръвонасядане по гръбната
повърхност на лявата длан, в основата на втори, трети и четвърти пръсти, включително
дланно-фалангеалната става на трети пръст, с дълбоко охлузване в централната част на
хематома, както и повърхностно изгаряне на кожата I-ва степен с еритем, с характерна
форма по задната повърхност в долната трета на шията, разширяваща се към горната
част на гърба, на обща площ с размер 13/5-18,5 см, а също и контузии с
кръвонасядания на ограничена площ в лявата и дясна половини на гръдния кош, под
гръдното зърно, които увреждания представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, платима в полза на държавата и по
сметка на СРС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А. И. е осъден да заплати направените
по делото разноски, както следва: сумата от 12 (дванадесет) лева на частния тъжител
Д. А., представляваща заплатена държавна такса, и сумата от 1 138,74 (хиляда сто
тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева по сметка на СРС,
представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица и превод на съдебни книжа.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалби и допълнение
към тях от подс. А. И. чрез защитника му, с които се оспорва нейната правилност.
Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия. Алтернативно се иска прилагане на института
на реторсията по смисъла на чл. 130, ал. 3 от НК.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. А. И. пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна и постановена
при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излага
конкретни съображения, че инициатор на конфликта е бил частния тъжител. Прави
искане за присъждане на разноски.
Повереникът на частния тъжител Д. А. моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна. Поддържа, че по делото са събрани
доказателства, които са изцяло в подкрепа на изложената в частната тъжба фактическа
обстановка. Оспорва обясненията на подс. А. И. и показанията на св. Т. И., дадени в
хода на въззивното съдебно следствие, както и приобщения по делото видеозапис, за
което излага конкретни съображения.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА в частта относно искането
за прилагане на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.
Първоинстанционната присъда е постановена при частично неправилно приета
фактическа обстановка, което се дължи на неправилна оценка и анализ на част от
събраните по делото доказателства и непълнота на доказателствения материал, което
беше преодоляно от въззивната инстанция. Въз основа на събрания от
първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен със събраните във
въззивното производство доказателствени източници (обясненията на подс. А. И.,
показанията на св. Т. И. и видео-техническа експертиза с обект представен от св. И.
оптичен носител, съдържащ видеозапис от разглежданите събития), настоящата
инстанция прие за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият А. Е. И. е роден на **** г. в гр. Свищов, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, трудово ангажиран, неосъждан.
С решение от 07.09.2017 г., постановено по бр. д. № 596/3017 г. по описа на
Районен съд – гр. Пирдоп, 3-ти състав, бракът между св. Т. И. и частния тъжител Д. А.
бил прекратен и упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете М.
А.а било предоставено на майката, а за тъжителя бил определен режим на лични
отношения с детето.
След това св. Т. И. сключила брак с подс. А. И., като заедно с детето М. А.а
живеели в жилище, находящо се в гр. София, район „Панчарево“, вилно селище „Бели
вал“, ул. ****, апартамент № 6. Между ЧТ Д. А. и св. Т. И. имало конфликти по
отношение на изпълнението на определения му режим на лични отношения с дъщеря
им, като св. И. настоявала режимът да бъде осъществяван в жилището, а тъжителят
искал да взима детето със себе си.
2
На 20.01.2018 г. преди обяд ЧТ Д. А., придружен от св. Б.К., с която
съжителствал на семейни начала, отишъл в дома на св. Т. И. и подс. А. И., за да
упражни режима на лични отношения с двегодишната му дъщеря. ЧТ А. позвънил на
вратата на апартамента и поискал да вземе дъщеря си, но св. Т. И. му обяснила, че не
може да взима детето и ако иска да го види, трябва да влезе вътре. Тъжителят влязъл, а
св. К. останала отвън. В апартамента по това време били и свидетелите Е. Л. и С.В. –
приятели на подсъдимия и св. И., с които няколко дни по-рано се разбрали да гледат
заедно по телевизията тенис турнир. Те седели на диван, разделящ холната от
кухненската част на всекидневната, като били с гръб към кухненската част.
Около 11:30 часа подс. А. И. и ЧТ Д. А. се скарали. Конфликтът ескалирал и в
един момент подс. И. започнал да бута в гърдите тъжителя, нанесъл му удар със
стъклена ваза върху лявата ръка и излял горещ чай върху врата и гърба му. Държейки
детето си в дясната ръка, ЧТ Д. А. изритал с десния си крак подсъдимия по задните
части, след което с лявата си ръка го хванал за врата и го избутал до хладилника,
където ударил главата на подсъдимия в дървената му рамка. Св. Т. И. се намесила,
заставайки между двамата мъже, като започнала да избутва тъжителя, който в този
момент й ударил шамар. Детето се разстроило и започнало да плаче и св. И. го взела от
ръцете на тъжителя, за да го успокои. Свидетелите Е. Л. и С.В. станали от дивана и се
приближили към подсъдимия и тъжителя, които вече преустановили конфликта между
тях. Тъжителят показал мокрото петно по ризата си от излятата във врата му гореща
течност на св. Е. Л., след което отишъл на терасата на апартамента. Подс. А. И. го
последвал, но тъжителят затворил вратата на терасата, затискайки лявата длан на
подсъдимия.
ЧТ Д. А. подал сигнал на спешен телефон 112, като съобщил, че след като
отишъл да вземе дъщеря си в дома на бившата си съпруга Т. И. заварил и други хора в
апартамента, бил провокиран, нападнат, със залят врат, заключен на терасата и по този
начин възпрепятстван да си тръгне. Тъжителят се обадил и на приятелката си Б.К. и й
казал, че е нападнат и е сигнализирал на телефон 112.
Подс. А. И. също се обадил на спешен телефон 112, като провел три
последователни разговора с оператор, съобщавайки, че иска да бъде изпратен
полицейски екип и линейка, тъй като бившият съпруг на жена му е упражнил домашно
насилие, както и че го е наранил в ставата и пръста на лявата ръка, която кървяла.
Подсъдимият казал също, че бившият съпруг се самонаранява, като хапел ръката си,
блъскал си носа и си поставял ръцете под гореща вода, с цел да обвини него след това.
След като на мястото на инцидента пристигнали полицейски и медицински
екипи, подс. А. И. бил прегледан, като бил издаден фиш за спешна медицинска помощ,
в който било отразено, че са ударени главата и ръката му.
ЧТ Д. А. си тръгнал, като отказал да бъде прегледан от медицинските лица.
Състоянието му било възприето непосредствено от св. Б.К., която го чакала отвън и
била обезпокоена от чуващите се зад вратата на апартамента викове. Свидетелката
видяла, че гърбът на тъжителя е мокър, а по ръката му имало кръв. Той й обяснил, че
подсъдимият го провокирал, но тъй като не отговорил на провокацията, подсъдимият
го ударил с тежък предмет по ръката, след което го залял с горещ чай.
На 22.01.2018 г. подс. А. И. бил прегледан от съдебен медик, на когото
съобщил, че на 20.01.2018 г. около 12:00 часа в дома му бил нападнат от познат мъж.
Съгласно издаденото съдебно-медицинско удостоверение подс. А. И. е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата в дясно, тилно, с оток и
контузия на лява длан, с охлузване и оток на трета дланно-фалангеална става. Тези
наранявания се дължат на действието на твърди, тъпи предмети и получаването им
може да се обясни по време и начин със съобщеното от пострадалия. Установените
3
увреждания в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На 23.01.2018 г. ЧТ Д. А. също бил прегледан от съдебен медик, на който
съобщил за случилото се и му било издадено съдебномедицинско удостоверение. От
заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи
се установява, че при извършения преглед на тъжителя са констатирани следните
травматични увреждания: контузия с подкожен хематом-травматичен оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, в основата на втори, трети и
четвърти пръсти, включително дланно-фалангеалната става на трети пръст, с дълбоко
охлузване в централната част на хематома, както и повърхностно изгаряне на кожата I-
ва степен с еритем, с характерна форма по задната повърхност в долната трета на
шията, разширяваща се към горната част на гърба, на обща площ с размери 13/5-8,5
см., а също и контузии с кръвонасядания на ограничена площ в лявата и дясна
половини на гръдния кош, под гръдното зърно. Установените увреждания са
причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, се различава от тази,
приета за установена от първоинстанционния, по отношение на нанесените от страна
на ЧТ Д. А. травматични увреждания спрямо подс. А. И., след като самият той е бил
обект на нападение. Тези различни фактически положения настоящата инстанция прие
за установени въз основа на обясненията на подс. А. И., показанията на свидетелите Т.
И., Е. Е. и С.В., експертните заключения на изготвените по делото съдебно-техническа
и видео-техническа експертизи и приобщените медицински документи:
съдебномедицинско удостоверение № Ж-5/2018 г., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 20.01.2018 г. и фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2018 г.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, въззивната инстанция
направи самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и достигна до
различни доказателствени изводи от тези на районния съд, като даде вяра, макар и
частично, на доказателствени източници, чиято достоверност районният съд е отрекъл
– показанията на свидетелите Е. Е. и С.В., подкрепени пред въззивната инстанция от
заявеното от св. Т. И. и подс. А. И. и заключението на видео-техническата експертиза.
Налице са две основни групи свидетелски показания, формирани според
близките отношения с едната или другата страна в спора като обяснимо те пресъздават
случилото се, описвайки неправомерните действия на противната страна,
омаловажавайки и дори спестявайки тези на сочещата ги страна. Независимо от това
при съпоставка на свидетелските показания с приложените по делото писмени
доказателства се установяват посочените фактически положения.
Въззивната инстанция, подобно на районния съд, кредитира показанията на св.
Б.К., доколкото съобщените от нея наранявания на ЧТ Д. А. съответстват на
приложената по делото медицинска документация и заключенията на основната и
допълнителната съдебномедицински експертизи. Действително свидетелката не е
очевидец на инкриминираните събития и в този смисъл показанията й не са пряко
доказателствено средство, но тя е контактувала с частния тъжител непосредствено след
инцидента, като е имала възможност лично да възприеме нараняванията му. В
подкрепа на обстоятелството, че частният тъжител е бил залят с гореща течност са и
показанията на св. Е. Е., който заявява, че тъжителят е държал да му покаже петното от
залятото върху ризата си.
По-нататък първостепенният съд правилно е кредитирал заключенията на
основната и допълнителната съдебномедицински експертизи, които изясняват, че
констатираните травматични увреждания на ЧТ Д. А.: контузия с подкожен хематом –
травматичен оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, в основата
4
на втори, трети и четвърти пръсти, включително дланно-фалангеалната става на трети
пръст, с дълбоко охлузване в централната част на хематома, както и повърхностно
изгаряне на кожата I-ва степен с еритем, с характерна форма по задната повърхност в
долната трета на шията, разширяваща се към горната част на гърба, на обща площ с
размер 13/5-18,5 см, а също и контузии с кръвонасядания на ограничена площ в лявата
и дясна половини на гръдния кош, под гръдното зърно, са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Експертните заключения установяват и това, че травмите в областта на лявата длан и
тези в областта на гърдите се дължат на отделни травматични въздействия с неголяма
травмираща сила от твърди, тъпи предмети, и могат да се причинят от удари с ваза, по
време и начин съобщени от пострадалия. Констатираното изгаряне от първа степен в
долната част на задната повърхност на шията и горната част на гърба, срединно, по
своята морфология и форма, е причинено от сравнително непродължително, локално
въздействие на течност, с висока температура, по време и начин, съобщени от
тъжителя. Вещите лица разясняват, че характерната форма на това увреждане, добре
обяснява въздействие именно на гореща течност, попаднала по задната повърхност на
долната трета на шията, с последващо стичане на нагорещената течност надолу и
изключват други възможни причини за реализирането му.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза, от което се изяснява съдържанието
на разговора между тъжителя и оператора на спешен телефон 112, както и на трите
последователни разговора, които подсъдимият също е провел при подадения от него
сигнал. Частният тъжител е сигнализирал, че в апартамента, където е следвало да види
дъщеря си, е бил провокиран, нападнат, със залят врат, заключен на терасата и по този
начин възпрепятстван да си тръгне.
Въз основа на показанията на св. К. и тези на св. Е. отчасти, както и на
заключенията на изготвените по делото съдебно-техническа, основна и допълнителна
съдебномедицински експертизи въззивният съд прие за установено, че на процесните
време и място подс. А. И. е нанесъл инкриминираните телесни увреждания на ЧТ Д. А..
Първоинстанционният съд е приел, че ЧТ Д. А. не е причинил описаните в
съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания на подсъдимия, тъй
като, от една страна, в разговора си с оператора на спешния телефон не е сигнализирал,
че е бил душен, а е посочил единствено нараняването си в областта на ръката, а, от
друга страна, приел е, че показанията на Е. Е. и С.В. по отношение на тези
обстоятелства са пристрастни и не ги е кредитирал. Тези изводи на районния съд се
базират на превратен и едностранчив анализ на показанията на свидетелите Е. Е. и
С.В., към които следва да бъдат отнесени и показанията на св. Т. И. и обясненията на
подс. А. И.. Въззивната инстанция, за разлика от СРС, кредитира заявеното от тях в
частта, че ЧТ Д. А. е изритал с десния си крак подсъдимия по задните части, след което
с лявата си ръка го хванал за врата и го избутал до хладилника, където ударил главата
на подсъдимия в дървената му рамка, защото изложеното от свидетелите е
еднопосочно, взаимно подкрепящо се и кореспондира с приобщената по делото
медицинска документация и заключенията на изготвените по делото съдебно-
техническа и видео-техническа експертизи.
Въззивният съд не кредитира заявеното от тази група свидетели и подсъдимия
единствено в частта, че началото на физическия конфликт е било поставено от ЧТ Д.
А., като той първи е нанесъл удари на подсъдимия. Подобно твърдение не съответства
на правилата на житейската логика и на безсъмнено установените обстоятелства по
делото – предварително уговореното посещение на ЧТ А. в жилището на И.и,
мотивирано от изпълнение на режима на лични отношения с малолетната му дъщеря.
5
Несъстоятелно и несъответно на обстановката, в която се е разиграл конфликта - в
чуждо за А. жилище, в присъствието на детето му и на двама приятели на подсъдимия
и св. И., изглежда твърдението, че тъжителят е поставил началото на физическия
сблъсък, поради което въззивната инстанция не го възприе.
В хода на въззивното съдебно следствие св. Т. И. е предала оптичен носител,
съдържащ видеозаписи от част от разглежданите събития. Предаденият от
свидетелката оптичен носител е бил обект на видео-техническа експертиза, като
експертното заключение установява, че при преноса на данни от него не са налични
следи от манипулации с цел изменение на съдържанието на записите. Щом съгласно
заключението на техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като
обективно и професионално изготвено, изследваният предмет е запазен в
първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална манипулация/намеса,
той е необходим за разкриването на истината и следва да бъде ценен като част от
доказателствената съвкупност.
Въз основа на заключението на изготвената видео-техническа експертиза
въззивният съд установи ясно видимите действия на ЧТ Д. А. срещу подс. А. И.. В този
смисъл неговите действия се извеждат недвусмислено от доказателства, чието
съществуване и установяване не зависи от волята на нито една от страните в
конфликта, защото от записа е видно, че докато държи детето си в дясната си ръка, ЧТ
А. изритва с десния си крак подсъдимия по задните части и с лявата си ръка го хваща и
го избутва, след което св. И. се намесва, избутвайки тъжителя от подсъдимия.
Въпреки че вещите лица са изяснили, че въз основа на кадрите от
видеозаписите не може да бъде извършено сравнително лицево-идентификационно
изследване на заснетите лица, въззивният съд обосновава изводите си, че тези лица са
именно ЧТ Д. А. и подс. А. И. въз основа на показанията на свидетелите И., Е. и Вътев
и обясненията на подс. И., които по идентичен начин описват наблюдаваните на
видеозаписите действия на частния тъжител спрямо подсъдимото лице.
Възражението на повереника на частния тъжител, че видеозаписите,
съдържащи се на оптичния носител, не са иззети по предвидения процесуален ред и
следва да бъдат изключени от доказателствения материал, са неоснователни. Записите
от охранителните камери по естеството си представляват предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на
събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК,
след като събирането им е допустимо. Процесуалната допустимост на доказателствата
съгласно чл. 104 от НПК се обуславя именно от характера им на случайни
доказателства за обстоятелства, случили се извън процеса, защото се изисква
доказателствата пряко или косвено да носят информация за предмета на делото.
Съдебната практика и доктрина трайно назовават допустимите доказателства
„случайни“, защото това понятие ясно акцентира върху същностната им
характеристика на факти, които са се случили в естествения житейски ход на
събитията и не са създадени преднамерено, за да бъдат използвани в наказателния
процес, нито съществуват във връзка с него. В процесния случай записите от камери,
поставени в процесното жилище, са именно такива случайни доказателства. Също така
несъмнено е установено кога, по какъв начин и от кого е бил предаден посоченият
оптичен носител, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от съдържанието му да
се извеждат изводи за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява и
съдържанието на трите последователни разговора, които подсъдимият е провел с
оператора на спешен телефон 112. Подсъдимият е подал сигнал, че бившият съпруг на
6
жена му е премазал ръката му, след което последният е започнал да се самонаранява.
Обстоятелството, че в тези разговори подсъдимият не е съобщил, че е бил хванат за
врата и е била ударена и главата му, не е основание да се приеме, че това не се случило
в действителност. Непосредствено след пристигане на медицински екип на спешна
помощ на подсъдимия е извършен преглед, при който се е оплакал както от болка в
ръката, така и от болка в главата си. Както се изясни, противоправните действия от
страна на частния тъжител спрямо подсъдимия се доказаха по несъмнен и категоричен
начин от показанията на свидетелите Е., Вътов и И. и обясненията на подс. И., от
приложената по делото медицинска документация и заключението на видео-
техническата експертиза.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № Ж-5/2018 г.
се установяват уврежданията, които тъжителят е нанесъл на подсъдимия, а именно:
контузия на главата в дясно, тилно, с оток и контузия на лява длан, с охлузване и оток
на трета дланно-фалангеална става, които са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и отговарят да са причинени по съобщения начин – бил е
хванат за врата и блъснат в хладилник, при което се ударил в тилната област, и ръката
му е била затисната с врата. Тези увреждания в съвкупност са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на първоинстанционния съд в частта им относно
осъщественото от страна на подс. А. И. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна, в съответствие с материалния закон, районният съд е
изяснил, че на инкриминираните време и място подс. А. И. като бутал в гърдите и
нанесъл удар със стъклена ваза върху лявата ръка, както и като излял горещ чай върху
врата и гърба на ЧТ Д. А., му причинил травматични увреждания: контузия с подкожен
хематом – травматичен оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, в
основата на втори, трети и четвърти пръсти, включително дланно-фалангеалната става
на трети пръст, с дълбоко охлузване в централната част на хематома, както и
повърхностно изгаряне на кожата I-ва степен с еритем, с характерна форма по задната
повърхност в долната трета на шията, разширяваща се към горната част на гърба, на
обща площ с размер 13/5-18,5 см, а също и контузии с кръвонасядания на ограничена
площ в лявата и дясна половини на гръдния кош, под гръдното зърно, които
увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна Д.ието е осъществено при пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че нанася удари на частния тъжител и
излива горещ чай върху него, предвиждал е общественоопасния резултат на своите
действия - причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като пряко е целял неговото настъпване.
За разлика от първата инстанция обаче въззивният състав счете, че в настоящия
случай същото противоправно Д.ие е осъществил и ЧТ Д. А. по отношение на подс. А.
И.. Като го изритал с десния си крак по задните части, след което с лявата си ръка го
хванал за врата и го избутал до хладилника, където ударил главата му в дървената му
рамка, ЧТ А. е причинил на подс. И. идентични по вид телесни увреждания: контузия
на главата в дясно, тилно, с оток и контузия на лява длан, с охлузване и оток на трета
дланно-фалангеална става, които са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Този извод се основава на прието за установено от въззивната
7
инстанция, че непосредствено след като подсъдимият е извършил противоправни
действия спрямо тъжителя, последният е предприел действия, с които му е причинил
същата по вид телесна повреда, поради което е налице фактическо основание за
приложение на института на реторсията, уреден в чл. 130 ал. 3 от НК.
Обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон води до изключение от правилото, че за всяко престъпление,
извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответното наказание. Без
значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа сезира съда. Правната последица на коментирания институт е
отпадане на наказуемостта на извършеното, което налага изменение на постановената
присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание, като на основание
чл. 130 ал. 3 от НК, макар и признат за виновен по повдигнатото му обвинение, той
следва да бъде освободен от наказание.
При разглеждане на въпроса за отговорността за разноски настоящата
инстанция съобрази трайната съдебна практика, че при прилагане на реторсия разноски
не се присъждат, а остават да тежат върху страните така, както са направени. С оглед
изхода от делото във въззивната инстанция, присъдата на районния съд следва да се
измени и в частта за разноските, тъй като и подсъдимият, и частният тъжител са
причинили лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Предвид приетото
за установено, че и двете страни са извършили противоправни Д.ия, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК разноските за възнаграждения на вещи лица и превод на съдебни
книжа, направени от СРС, следва да бъдат присъдени по равно в тежест на подсъдимия
и частния тъжител. Въпреки това въззивният съд не може да се произнесе за тези
разноски по отношение на частния тъжител за първи път, тъй като с това би ограничил
правото на страните за двуинстанционен контрол върху актовете на съда.
В същото време неправилно е опредЕ. и точната сума, която следва да заплати
подсъдимият. Видно от приложените в хода на първоинстанционното съдебно
следствие фактури са извършени следните плащания: частният тъжител е заплатил
сумата от 200 (двеста) лева по сметка на СРС за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза, а от бюджета на СРС са заплатени общо 938,74 лева, както следва: 218,74
(двеста и осемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева за съдебно-
техническа експертиза, 195 (сто деветдесет и пет) лева за допълнителна
съдебномедицинска експертиза и сумите в общ размер 525 (петстотин двадесет и пет)
лева за превод на съдебни книжа. Поради това въззивният съд намалява размера на
разноските, които следва да заплати подсъдимият в полза на СРС, а именно от 1 138,74
(хиляда сто тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева на 469,37
(четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева, като
изключва сумата от 200 (двеста) лева за изготвяне на СМЕ, тъй като е платена от
частния тъжител, както и сумата от 469,37 (четиристотин шестдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки) лева, която би следвало да се заплати от тъжителя.
Доколкото и частният тъжител е причинил лека телесна повреда на подсъдимия
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, сторените от него разноски за заплатена държавна
такса в размер на 12 (дванадесет) лева за образуване на делото, както и сумата от 200
(двеста) лева за изготвяне на СМЕ, следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият и частният тъжител следва да
заплатят сумата от 842,20 (осемстотин четиридесет и два лева и двадесет стотинки)
лева – по 421,10 (четиристотин двадесет и един лева и десет стотинки) лева всеки, по
сметка на Софийски градски съд, представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице за изготвяне на видео-техническа експертиза в хода на въззивното съдебно
следствие.
8
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не намери други
основания, освен посочените, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и
с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 334, т. 3 от НПК
и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 13.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 6988/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, като я
ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият А. Е. И. е освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК и му наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като вместо това и на основание чл. 130, ал.
3 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАНИЕ, поради това, че пострадалият Д. М.
А. е отвърнал на дееца веднага със същата телесна повреда.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимият А. Е. И. е осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд направените разноски за възнаграждения
на вещи лица и превод на съдебни книжа, като НАМАЛЯВА сумата от 1 138,74
(хиляда сто тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева на 469,37
(четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева.
ИЗМЕНЯ присъдата, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият А. Е. И.
е осъден да заплати на частния тъжител Д. М. А. сумата в размер на 12 (дванадесет)
лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. Е. И. да заплати
сумата в размер на 421,10 (четиристотин двадесет и един лева и десет стотинки) лева
по сметка на Софийски градски съд, представляваща разноски в производството пред
въззивната инстанция за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК частния тъжител Д. М. А. да
заплати сумата в размер на 421,10 (четиристотин двадесет и един лева и десет
стотинки) лева по сметка на Софийски градски съд, представляваща разноски в
производството пред въззивната инстанция за възнаграждение на вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9