№ 266
гр. Видин, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. С.
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. С. Гражданско дело №
20231320102579 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на И. С. И. от гр. ******, чрез А. Д. против
„Би Енд Джи Кредит“ООД – София, с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр.
с чл. 11, т.7, 10, т. 20 от ЗПК, а при условията на евентуалност искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
Твърди се в исковата молба, че на 25.10.2022г. ищцата е сключила с ответника
договор за потребителски кредит номер MAX_300824826 от разстояние за сумата от 500.00
лева – главница с посочен ГЛП - 38.47% и ГПР – 47.57%. Договорът е сключен за срок от 12
месеца с ежемесечна погасителна вноска в размер на 95.02 лева по погасителен план.
Падежът на първата вноска е 20.11.2022г. , а на последната – 20.10.2023г. Посочено е също,
че ищцата следва да върне сумата от 1142.28 лева, като в тази сума ,без да е посочен като
част от ГПР се включват и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 212 лева и
такса за динамично плащане на кредита в размер на 318.01 лева.
Изложени са съображения, че договорът за кредит е недействителен поради не
спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК. Изложени са твърдения за неправилно посочване на ГПР, както и поради липсата на
посочен лихвен процент на ден, поради липса на информация за усвояването му. При
условията на евентуалност се твърди недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал.
2 от договора, както и недействителност на клаузата на чл. 5, ал. 7 от договора.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителност на
договора за потребителски кредит номер MAX_300824826 от 25.10.2022г. поради
1
неправилно посочване на ГПР, както и поради липсата на посочен лихвен процент на ден,
поради липса на информация за усвояването му, а при условията на евентуалност иск се
иска прогласяване на недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора,
както и прогласяване на недействителност на клаузата на чл. 5, ал. 7 от договора.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Посочил е, че ищцата сама е пожелал допълнителните действия, същите присъстват в
Стандартния европейски формуляр като цена, съдържат се в преддоговорната информация и
са индивидуално уговорени.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна
страна :
Не е спорно, че на 25.10.2022г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № MAX_300824826, по силата на който ответникът е отпуснал на
ищеца кредит в размер на 500.00 лева. Уговорената погасителна вноска по кредита е в
размер на 50.85 лева, като кредитът ще бъде погасен на 12 месечни вноски, съгласно
посочения погасителен план. Посочена е общата стойност на плащанията – 610.20 лева,
както и ГПР – 47.57% и ГЛП – 38.47%.
В чл. 6 от договора е посочен погасителен план за плащане на вноските.
В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за
кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за
бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 212.00 лева и се заплаща на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка погасителна вноска.
В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да
ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е
в размер на 318.01 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
В чл. 9.3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е 1142.28 лева при
посочен погасителен план.
Посочено е също, в чл. 10 от договора, че при предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързото разглеждане на искането му
за кредит.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че ищцата
не е извършила никакво плащане по договора за кредит. Вещото лице е дало заключение за
размера на ГПР в два варианта – на база вноските по кредита, включващи главница и лихви
и на база вноските по кредита, включващи главница, лихви, такса за бързо разглеждане и
2
сума за динамично плащане. В първия вариант ГПР е 46.03%, а във втория вариант ГПР е
475.58%.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 7 от ЗПК, тъй като в договора е посочен
общия размер на кредита и начина на усвояването му както във вариант главница и лихва,
така и във вариант главница, лихва и допълнителните такси и суми за бързо разглеждане и
за динамично плащане.
Неоснователни са и възраженията на ищеца за нищожност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени
проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен
лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за
погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване
в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание
чл. 633 от ГПК.
Не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В договора за кредит е посочена общата сума, дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Ищецът не установи да е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11
3
ЗПК, като условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски са отразени в погасителния план.
Не се установи и нищожност на договора на основание чл. 11, т. 20 от ЗПК, както и не
се установи твърдението на ишеца относно размера на ГПР.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е
действителен, от което следва, че следва да се отхвърли предявеният главен иск за
прогласяване на нищожността на целия договор и следва да се разгледа предявения при
условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на клаузите, предвиждащи такса
за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане по кредита, които
следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително са предвидени в противоречие
със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно
заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и
комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е
свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща
се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин
потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост. По делото ответникът не
ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на
процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са
във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е
уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. За ищеца
съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй
като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане
на определена сума. Макар договора да е с изтекъл срок, ответникът може да се позове на
тази клауза и да претендира плащане на процесната сума.
В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как
е определена уговорената такса, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава
услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е
пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на
4
същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената
такса е недължима.
От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за
страните.
Неоснователен се явява предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване
на недействителност на клаузата на чл. 5, ал. 7 от договора поради това, че договорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Съдът не възприема възраженията на
ищеца, че договорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Същата е в
размер, който не надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване
на договора, но преценката за противоречието й с добрите нрави не следва да се основава
само на това обстоятелство. В съдебната практика се приема, че не следва критерият
законна лихва да се абсолютизира и възнаградителната лихва да се счита, противоречаща на
добрите нрави в случай, че надхвърля трикратния размер на законната лихва. В решение №
453/03.08.2016 г. по гр. д. № 1742/2015 г. на ІV г. о. на ВКС е прието, че преценката дали
договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за справедливост и
добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на
обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен случай
релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с посочените
изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може да преодолее,
именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната норма на чл. 9
ЗЗД. В настоящия случай се установява, че доколкото липсва обезпечение по договора за
кредит и същият е предоставен за кратък срок, то определената договорна лихва е
съобразена с тези обстоятелства и не се явява прекомерна.
При този изход на делото, на процесуалнния представител на ищцата ще следва да се
присъди възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на А. Д., съдът намира за нужно да отчете следното: съобразно изричните разяснения,
дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. , постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4,
§ 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
5
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид така изложеното, съдът счита, че в полза на Антоний Д. с оглед отхвърляне на
главния иск и предвид гореизложената практика следва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да
се определи възнаграждение в размер от 350 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00
лева, както и да заплати разноски за вещо лице съразмерно уважената част в размер на 44.61
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ** **
****, ** *, ** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б.
иск за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит №
MAX_300824826 от 25.10.2022г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 20 от ЗПК, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. С. И. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ******, ул. ** ** ****, ** *, ** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25,
ет. 5, представлявано от Б. К. Б. искове в условията на евентуалност, че клаузите на чл. 9,
ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № MAX_300824826 от 25.10.2022г.,
с които е уговорена такса за бързо разглеждане на искането за кредит и такса динамично
плащане по кредита, са нищожни поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ** **
****, ** *, ** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б.
иск за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 5, ал. 7 от договор за
потребителски кредит № MAX_300824826 от 25.10.2022г. на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б.
да заплати на адвокат Антоний Д. с личен номер ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 35.00 лева.
6
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. да
заплати по сметка на Районен съд – Видин сумата от 50.00 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. да
заплати по сметка на Районен съд – Видин сумата от 44.61 лева – разноски за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7