Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІI „Г” състав,
в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 593 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 452733 от 18.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18478/2014 г.,
СРС, 163-ти състав, е отхвърлил предявените от Х.С.Т., Л.С. Антова, С.Г.Т. и К.Г.Ц.
активно субективно съединени ревандикационни искове
срещу Д.Й.Д. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим
имот, който към момента на обобществяването му е представлявал земеделска земя,
а към момента на подаване на исквоата молба - УПИ № XXVII-171 от кв.3, с площ
от 633,00 кв.м., находящ се в гр. София, вилна зона „Киноцентъра III част”, при
съседи по скица: дере, УПИ № XXII-927, УПИ № X-170 и ПИ № 169.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищците чрез своя
процесуален представител – адв. М.В., в която излагат съображения за
неправилност и необоснованост на крайния съдебен акт, постановен от СРС.
Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд приел, че ищците не са
собственици на процесния недвижим имот и че не било установено, че част от
имота на наследодателя им, притежаван от него преди внасянето в ТКЗС, бил
идентичен с имта, който към настоящия момент се владее от ответника.
Собствеността на процесния недвижим имот била възстановена на ищците с влязло в
сила решение по гр. д. № 39920/2012 г. по описа на СРС, 36 състав, по което
безспорно била установена идентичността. Идентичността на владения от ответника
недвижим имот с част от имота на наследодателя на ищците била установена и в
производството пред ОСЗ „Овча купел“ в процедурата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, по
която били издадени скица от 20.01.2012 г., заповед от 04.11.2011 г. на кмета
на СО, район „Витоша“ и удостоверение от 20.01.2012 г. Заключението на вещото
лице пред първоинстанционния съд категорично установявало идентичността на
имота, основавайки се на подробно изследване на документите относно
собствеността. Въпросът за идентичността на имтоа не можел да бъде пререшаван,
като същата била безспорно установена, както и че ищците са собственици на
процесния имот. По делото не било доказано какви помещения били изградени в
имота към момента на възстановяване на собствеността и дали видът и състоянието
на евентуалната постройка не попадало в изключенията на параграф 1в, ал. 3 ДР
на ППЗСПЗЗ. Не се доказало дали сградата била предназначена за постоянно,
сезонно или временно обитаване към 01.03.1991 г., дали е имало условия за
обитаване като ток, вода, канализация или септична яма. Ответникът не доказал
по категоричен и безспорен начин предпоставките за отказ на реституция на
процесния недвижим имот, предвидени в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Предвид
разпределената с доклада доказателствена тежест, съдът неправилно приел за
доказано, че към 1991 г. имотът бил застроен. Единственото доказано
обстоятелство било, че към 2018 г. в имота имало сграда, която била наполовина
дървена, наполовина тухлена, с ламаринен покрив. Ето защо, молят въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д.Й.Д. е подал в
срок отговор на въззивната жалба, чрез
адв. Е.Х., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано,
поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СРС,
163 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени петиторни искове с
правно основание чл. 108 ЗС.
За
да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че от доказателствата по делото
се установява, че ответникът владее имот ПИ № 68134.1944.171 по КК на гр.
София, с площ от 830 кв.м., с построена в него жилищна сграда на един етаж,
полумасивна според заключението на вещото лице. Приел е, че е спорно по делото
дали този имот е част от дял 1-ви от делба от 1943г., т.е. дали е собственост
на ищците като, наследници на С.Т. К.. Счел е, че от заключението на вещото
лице се установило, че липсват графични данни за това как е бил ситуиран дял
1-ви от делбата, като вещото лице извеждало извода си за идентичност на имотите
по записи за съседи в КП от 1962 г. Посочил е, че за да са идентични два имота
следва да съвпадат по площ, местонахождение /местност, землище/ и съвпадение на
минимум три граници. От заключението на вещото лице не ставало ясно дали тези
критерии са изпълнени, поради което съдът достигнал до извод, че след като не
са ясни границите на дял 1-ви от делбата от 1943г., то нямало как да се
установи идентичност на имоти по КП от 1962г., защото това е бил план, приет
много по-късно от извършването на делбата. Имотите видимо не съвпадали и по
площ, и по граници, поради което СРС достигнал до извод, че липсва идентичност
между описания от ищците имот и владяния от ответника имот. Отделно от това,
съдът е приел, че дори и да било установено, че ищците са собственици на
спорния имот по наследяване и реституция, същия не подлежал на реституция,
защото бил застроен преди 1991 г. с жилищна сграда, което се доказвало и от
депозираните пред съда свидетелски показания. Съдът е достигнал до извод, че
след като имотът на ответника е бил придобит по замяна от ТПС комисия и е бил
застроен преди 1991г., то не могло да се възстанови на ищците, поради
установената забрана с чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
По отношение на фактическата обстановка:
От
препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 185, том XXII, рег. №
4385, дело № 3979/ 1940 г., се установява, че на 02.12.1940 г. Г.М.К.продал на В.М.,
С.Т. К. и Й.В.А., като законен представител на малолетните си деца Н., В.и Е.Й.В.,
недвижими имоти, сред които под номер 1, 2 и 3 са посочени нива в местността
„Голема могила” от около 4 дка., при съседи: наследниците на И.М.К.от две
страни, Е.Г. К. и бара, нива в местността „Голема могила” от около 3, 3 дка.,
при съседи: наследниците на Г.М.К.от две страни, А.И.М.и Драгалевска муша,
както и нива в местността „Зад Голема могила” от около 6, 5 дка., при съседи:
наследниците на И.М.К., Е.Г. К., братя И.М.и Драгалевска муша.
С
определение на съда, постановено в съдебно заседание от 10.07.1943 г. по
ч.гр.д. № 133/1943 г. е утвърден разделителен протокол, изготвен в
производството по съдебна делба, съгласно който в дял на С.Т. К. се възлга нива находяща се
в местността „Голема могила” от около 4 дка., при съседи: наследниците
на И.М.К.от две страни, Е.Г. К. и бара.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу такъв
включен в блока на ТКЗС № 61, том IV, дело № 602/1959 г. на I нотариус при
Софийски народен съд, съставен на 30.03.1959 г., Х. Н.Б., Б.Н.Б.,
Н. Н.К., Л.З.П., О.З.Б.и В.З.Б.са признати за собственици на нива, находяща се
в землището на с. Бояна, м. „Под голема могила” с пространство от 12, 100 дка.,
при граници: Драгалевска муша, С.М.а, П.Б., М.Х., път и Е.Ж., дадена им от ТПС
комисия в замяна срещу включените в блока на ТКЗС в с. Б.техни имоти, а именно
11/12 ид.ч. от нива от 4.900 дка., находяща се в същото землище, м. „Бело поле”,
11/12 ид.ч. от ливада от 3, 600 дка., находяща се в същото землище, м. „Крива”
и ½ ид.ч. от нива от 2.500 дка., находяща се в същото землище, м.
„Голема могила”. Със същия нотариален акт посочените лица са признати за
собственици и на нива, находяща се в землището на с. Бояна, м. „Под голема
могила” с пространство от 900 кв.м., при граници: В.И.П., Г.А.Б., наследници на
И.Ш.и блок на ТКЗС - Бояна, дадена им от ТПС комисия в замяна срещу включените
в блока на ТКЗС в с. Б.техни имоти, а именно 1/12 ид.ч. от нива от 4.900 дка.,
находяща се в същото землище, м. „Бело поле” и 1/12 ид.ч. от нива от 3.600 дка.
На
08.08.1966 г. е подписан писмен договор за покупко-продажба на недвижим полски
имот, с който Х. Н.Б., Б.Н.Б., Н. Н.К., Л.З.П., О.З.Б.и
В.З.Б.са изразили воля да продадат на Й.Д.Й. недвижим имот, представляващ 1.500
кв.м. от неурегулираната част от дворно място, цялото с площ от 12 100 кв.м.,
влязло в кадастралния план на III част „Вилна зона – Киноцентъра”, м. „Под
голямата могила”, Боянско землище.
На
19.01.1993 г. е съставен нотариален акт № 38, том I, дело № 2204/1992 г. на
нотариус при Софийски нотариална служба, с който Йвчо
Д.Й. и Г.Р.Й.са признати за собственици по давност на недвижим имот,
представляващ неурегулирано дворно място от 730 кв.м., съставляващо имот пл. №
171, кад. лист 616 по кадастралния план на гр. София, м. „Голямата могила”,
Бояна, при съседи: Й.Т.Ф., имот пл. № 170, имот пл. № 172 и бара „Драгалевска
муша”.
От
удостоверение за наследници, издадено на 31.01.2014 г. се установява, че С.Т. К.
е починал на 04.05.1974 г. и е оставил за наследници по закон Х.С.Т. – син, Л.С.
А.– дъщеря, Г.С.Т. – син, който от своя страна е починал през 2005 г. и оставил
за наследници С.Г.Т. – син и К.Г.Ц. – дъщеря.
Издадено
е удостоверение от Техническата служба при СО-район „Витоша”, с което на
основание чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ е удостоверено, че съгласно действащия ПУП на
гр. София, в.з. „Киноцентър III част”, бившият имот пл. № 4313 от кад.л. № 640
попада в границите на следните урегулирани ПИ или върху части от тях: УПИ
III-128, УПИ IV-129, УПИ V-130, 135 от кв.4, в.з. „Киноцентър III част”, УПИ
IX-168, УПИ X-170, УПИ XI-172, УПИ XXVII-171 от кв.3, в.з. „Киноцентър III
част”. В т. 7 е записано, че УПИ XXVII-171 от кв.3, в.з. „Киноцентър III част”
е застроен с едноетажна сграда без одобрени строителни книжа, при неспазване на
всички нормативни изисквания, като законно разрешеният строеж не е започнал към
01.03.1991 г. Посочено е, че съгласно приложената скица № 9400-2932/20.01.2012
г. по чл.13, ал. 6 ППЗСПЗЗ бившият имот съдържа 3 523 кв.м., като от тях могат
да бъдат възстановени 2 612 кв.м., показани на скицата в жълт цвят.
С
решение № 6818 от 22.06.2012 г. на ОСЗ – Овча купел е признато правото на собственост
на наследниците на С.Т. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху имот, представляващ нива от 3.523 дка., находящ се в землището на кв.
Бояна, местността „Голяма могила”, който имот представлява имот № 4313 от стар
кадастрален план, кад.л. № 616. С т. II от това решение е постановен отказ да
се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху така описания недвижим имот, тъй като е налице хипотезата на чл. 18з,
ал. 3 ППЗСПЗЗ.
С
решение от 25.10.2013 г., постановено по гр. д. № 39920/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 36 състав, е отменено /по жалба на Х.С.Т./ горепосоченото Решение №
6818/22.06.2012 г. на Общинска служба по земеделие „Овча купел”, в частта, с
която е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на реална част от нива от 3.523 дка., находящ се в землището на
с. Бояна, м. „Голяма могила”, цялата представляваща имот № 4313, кад.л. № 616
от кадастралния план, изработен през 1956 г., която реална част е с площ от 633
кв.м. и съставлява по действащия регулационен план на местността УПИ XXVII –
171 от кв.3, вилна зона „Киноцентъра III част” и е заключена по цифри
10-11-24-25-25'-10'-10 от комбинирана скица, представляваща приложение към
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и вместо това е
възстановено на наследниците на С.Т. К. правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху имот, представляващ реална част от
нива от 3.523 дка., находящ се в землището на с. Бояна, м. „Голяма могила”,
цялата представляваща имот № 4313, кад.л. № 616 от кадастралния план, изработен
през 1956 г., която реална част е с площ от 633 кв.м., съставлява по действащия
регулационен план на местността парцел УПИ XXVII – 171 от кв. 3, вилна зона
„Киноцентъра III част” и е заключена по цифри 10-11-24-25-25'-10'-10 от
комбинирана скица - приложение към заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, подписана от съда и представляваща неразделна
част от решението.
За
установяване на обстоятелствата относно застрояването на владяния от ответника
имот, пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. От
показанията на свидетеля А.М.В., които съдът намира за достоверни и житейски
логични, се установява, че преди 1991 г. процесният имот е бил застроен с къща
на един етаж, в която ответникът живее.
От
показанията на свидетеля В.К.М., преценени на основание чл. 172 ГПК, не се
установяват обстоятелства, от значение за настоящия спор, поради което
въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда.
Установено
е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че няма графични данни за
дял I по делбата от ч. гр.д. № 133/1943 г. по описа на Софийски Околийски съд.
Вещото лице посочва, че от записите в разписния лист по КП от 1962 г. и площта
на имотите 4313 и 4352, съответно 3480 кв.м. и 3490 кв.м., могло да се направи
извод, че имот с пл. № 4313 е бил на С.Т. К., като дял първи. На следващо
място, вещото лице посочва, че процесният имот бил застроен, като в него била построена
едноетажна полумасивна сграда, която в момента се ползвала за жилище от
ответника. Тя е стъпила върху бетонова основа и има стени от тухли и дърво.
Състои се от стая, кухня, баня с тоалетна и покрит навес пред кухнята и стаята.
Покривът е ламаринен. Подът е от дървени плоскости върху бетоновата основа.
Няма данни за строителни книжа. Сочи още, че за да се отговори на въпроса кога
е построена сграда е необходим писмен документ. В делото на лист 97 се съдържа
скица от 24.08.1992 г., в която е отбелязано, чи имот с пл. № 171 е бил заснет
и нанесен в кадастралния план през 1989г. В тази скица е изчертана и сградата. С
оглед на горното вещото лице достига до извод, че тя е съществувала към 1989 г.
По
делото пред настоящия съдебен състав е прието заключение на изготвената СТЕ,
което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано и от което се
установява следното:
Процесният
имот представлява част от стар имот пл. № 4313, нанесен в кад. лист 616 от КП
на землищата на селата Б.и Драгалевци, изработен около 1950 г. Това е най –
старият наличен КП за местността;
Наличните
разписни книги към стария КП съдържат следните данни за изследвалите имоти:
В
най-старата разписна книга с арх. № 17-7-02 от 1950 г. за имоти пл. № 4313,
4352, 4353, 4354 и 4355 не са попълнени данни, с изключение на графата „вид и
назначение на дворището", в която е записано „нива".
В
разписна книга с арх. № 17-14-02 на м. „С. Драгалевци - Киноцентъра III част“
от 1962 г. имената на съделителите по ч. гр. дело № 133/1943 г. са записани в
следните имоти:
пл.
№ 4313 - собственик: С.Т. К. и В.М. М.и Н., В.и Е.Й.В.; документ за собственост: н.
а. 85 т. XXII д. 3979/40 г. 6500 м
(номерът на акта е записан грешно - „85" вместо „185");
пл.
№ 4352 - собственик: ТКЗС - Б.(В.М.), документ за собственрст
няма данни-, С. К.- замянка, документ за собственост:
няма данни, Х. Н.Б., документ за собственост: н. а. 37 т. XXVII д. 4784/965 г.
п. X 775 (последният запис е направен по-късно и впоследствие е задраскан);
пл.
№ 4354 - собственик: В.М. М., С.Т. К., документ за
собственост: н. а. 185 (отбелязан е само номерът на документа за собственост);
пл.
№ 4355 - собственик: Н., В.и Е.Й., документ за собственост: н. а. 185 т. 17д.
3979/40 г. 4 дек.;
пл.
№ 122 - собственик: Е.и Н. В.Й., в графата за документ за собственост са
записани само данни за площта: 2245м2.
В
резултат от образуване на ТКЗС и заменки на имоти от ТПС комисия, за изброените
по-горе имоти в КП са отразени следните изменения (виж ПРИЛОЖЕНИЯ № 1 и 2 към
експертизата): 1/ имот пл. № 4313 е заличен (североизточната и югозападната
граници, както и самият номер са задраскани), а територията му е приобщена към
имот пл. № 4352; образуван е нов
имот с пл. № 4313, разположен през един имот в северозападна посока от
заличения, с площ 1316 кв. м; 2/ имот пл. № 122 също е заличен, като западно от
него е нанесен нов имот с пл. № 122 с площ 600 кв. м; 3/ части от имоти пл. №№
4354 и 4355 са включени в новообразуван имот пл. № 4357 с площ 1200 кв. м; 4/
имот пл. № 4352 е изменен в най-голяма степен, като в новонанесените граници
включва около 10524 кв. м.
В
разписната книга с арх. № 17-14-03р към РП от 1964 г. за новообразуваните и
изменените имоти се съдържат следните данни:
пл.
№ 4313 - собственик: Н-ци Н.С.Б., документ за собственост: няма
данни, за имота е отреден парцел I от кв. 4;
пл.
№ 4352 - собственик: Н-ци Н.С.Б., документ за
собственост: н. а. 61 т. IVд. 602/59 г., за имота са отредени парцели: IX и X
от кв. 3; IV, Vи VI от кв. 4; IX от кв. 2;
пл.
№ 4354 - собственик: Т.Ж.И.и В.С. М., Й.Н.В., документ за собственост: н. а.
135 т. X д. 1788/972 г. ½ ид. ч.
910 м2, за имота е отреден парцел VII от кв. 2;
пл.
№ 4355 - собственик: Й.В.А., документ за собственост: протокол/15.IХ.61
г. на СНС V p. IV у. I с., за имота е отреден парцел VIII от кв. 3;
пл.
№ 4357 - собственик: Й.К.; М.Й.А.и В.С.А., документ за собственост: н. а. 71 т.
V д. 798/67 г. 2/5 ид. ч. от 994 м2, за имота е отреден парцел VIII
от кв. 2;
пл.
№ 122 - собственик: И.М., документ за собственост: няма данни, за имота е
отреден парцел XII от кв. 3.
Имот
пл. № 4352, за собственици на който се легитимират наследниците на Н.С.Б.
съгласно Нотариален акт № 61, том IV, дело № 602/30.03.1959 г., остава частично
извън обхвата на РП от 1964 г., като площта на неурегулираната част е 2106 кв.
м, изчислена от цифров модел на плана (защрихована с лилави успоредни линии на
скицата в ПРИЛОЖЕНИЕ № 3). Върху тази част по реда за поддръжка в КП са
нанесени нови имоти с пл. номера и собственици съгласно разписни книги с арх.
№№ 17-14-05 от 1967 г. и 17-14-06 от 1969 г. на м. „В. з. Киноцентъра III част“
- разширение от 1969 г. както следва:
пл.
№ 33, площ 1018 кв. м, попадащ върху част от заличения имот пл. № 122,
собственик: Й.Д.Й., „*****., документ за собственост: ч. д. 8. VIII. 66 г. за
1500 м2;
пл.
№ 34, площ 734 кв. м, попадащ върху източната част на заличения имот пл. №
4313, собственик: В.И.Х., „*****, бл. 27а, документ за собственост: няма данни;
пл.
№ 42, площ 590 кв. м, попадащ върху източната част на бившия имот пл. № 4352,
собственик: В.М.Ф.„Д. Благоев"7, документ за собственост: ч. д. 8. VIII.
66 г. 500 м2.
Горните
констатации са визуализирани графично на комбинираната скица в ПРИЛОЖЕНИЕ № 3,
съвместяваща цифрови данни от: 1/ РП на вилна зона „Киноцентъра" - III
част от 1964 г., означени с червен цвят (улична регулация) и син цвят (вътрешни
регулационни линии и бордюри); 2/ граници на имот пл. № 4352 съгласно
кадастралната основа на РП от 1964 г. - с лилав цвят; 3/ граници на имот пл. №
4352 и на заличения имот пл. № 4313 по първоначалното отразяване в стария КП -
със зелен цвят; 4/ граници на новообразувани имоти с пл. №№ 33, 34 и 42 - със
сив цвят.
Процесният
имот съответства на частта от стария имот пл. № 4313, попадаща в
новообразувания имот пл. № 34 и е защрихована плътно с жълт цвят на горната
графика.
През
1975 г. е изработен нов КП с обхват планоснимачен район „В. з. Драгалевци - I
част - Ботаническа градина", в който за имоти пл. №№ 33 и 34 от стария КП
е нанесен имот пл. № 171 с площ около 1700 кв. м, попадащ в кад. листове 616 и
640. В разписната книга към този план срещу имот пл. № 171 първоначално са
записани имената В.... Й...., без данни за документ за
собственост.
При
попълване на КП през 1989 г. от имот пл. № 171 са образувани два нови имота: 1/
пл. № 171 с площ 830 кв. м, съответстващ на имот пл. № 34 от стария КП и 2/ пл.
№ 927 с площ 1019 кв. м, съответстващ на имот пл. № 33 от стария КП. В
разписната книга новообразуваният имот пл. № 927 е записан на В.И.Х., без данни
за документ за собственост. За имот пл. № 171 са нанесени корекции, като името
на В.е задраскано, а данните за Й. са дописани: „Д.Й., договор за продажба“.
Върху
основата на КП от 1975 г. е изработен действащият РП на м. „Вилна зона
„Киноцентъра" - III част", одобрен със Заповед №
РД-50-09-76/16.03.1990 г., спрямо който имот пл. № 171 остава извън
регулацията. Същият е урегулиран с проект за ИПР и ПЗ, одобрен със Заповед № №
РД-09-50-677/10.06.2009 г., съгласно който за имот пл. № 171 е отреден УПИ
XXVII от кв. 3 по имотни граници и достъп от проектна улица по осови точки
35-34-33-33а.
В
КК и КР на землището на кв. Бояна, в сила от 2011 г., имотът на ответника е
нанесен с идентификтор 68134.1944.171 и граници, идентични с границите на имот
пл. № 171 по предходния КП (л. л. 58 и 83 от гр. дело № 18478/2014 г. на СРС,
163 с-в).
Относно
застрояването на процесния имот, вещото лице посочва следното:
При
първоначалното заснемане за изработване на КП на пл. район „В. з. Драгалевци -
I част - Ботаническа градина" през 1975 г. в имот пл. № 171 няма нанесени
сгради. При попълване през 1989 г. по реда за поддръжка на неодобрен КП в имота
е нанесена сграда със застроена площ 44 кв. м (от цифров модел) с условен знак
„ПЖ“ означаващ паянтова жилищна едноетажна постройка.
При
огледа се установи, че понастоящем към първоначалната постройка са пристроени
баня и тоалетна на около 9 кв. м - към южната фасада и кухня и стая на около 20
кв. м - към северната фасада, т. е. застроената площ е около 73 кв. м
(защриховани с жълт цвят на скицата в ПРИЛОЖЕНИЕ № 4). Описаното разширение не
е отразено в КК, както и в предхождащия я КП.
Съществуващото
застрояване е елемент и от съдържанието на ЕТК в М 1:5000 (за разлика от
имотните граници, които не са предмет на отразяване в същата). Територията на
м. „Киноцентъра - III част" попада в картен лист К-9-34-Г23), отпечатан
през 1991 г. и изработен по стереофотограметричен метод от въздушно заснемане
на база дешифриране от 1988 г., т. е. отразеното застрояване се отнася към 1988
г. Копие-извадка от казтен лист К-9-34-(23) е показано в ПРИЛОЖЕНИЕ № 5. На
графиката допълнително са нанесени от експертизата границите на имот с идентификатор
68134.1944.171 с черен цвят, а местоположението му е локализирано с червен
кръг. Вижда се, че сградата в процесния имот е съществувала към момента на
изработване на ЕТК.
За
сградата в процесния имот е налично Удостоверение за ТЪРПИМОСТ № УТ-94-Д-6/20.03.2012
г., издадено от Дирекция „Общински строителен контрол" при НАГ - СО на
основание § 16 от ПР на ЗУТ за строеж „Едноетажна жилищна сграда - ЗП = 60 кв
м“, находящ се в УПИ XXVII-171, кв. 3, м. „В.з. Киноцентър III част" по
плана на гр. София, р-н „Витоша" - СО.
В
обобщение вещото лице посочва, че по наличните доказателства не могат да се
определят точно границите на поделяемия имот по ч. гр. д. № 133/1943 г. на
Софийския околийски съд спрямо имоти пл. № 4313, 4352, 4354, 4355 и 122 в кад.
лист 616 от стария КП, за собственици/съсобственици на които в разписната книга
фигурират имената на съделителите по делото. На следващо място вещото лице
посочва, че не може да се потвърди наличието на
идентичност между дял I от разделителния
протокол от 10.06.1943 г. и заличения имот пл. № 4313 по първоначалната
редакция на КП от 1950 г. Вещото лице посочва още, че може да се направи извод,
че сградата в спорния имот е построена преди 01.03.1991 г., към която дата имот
пл. № 171 е бил неурегулиран.
На
следващо място обобщава, че от проучените графични материали, описани в т. 3 от
констативната част на СТЕ, може да се направи извод, че сградата в спорния имот
е построена преди 01.03.1991 г., към която дата имот пл. № 171 е бил
неурегулиран.
По
отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е правилно като краен резултат. Във връзка с доводите в жалбата е необходимо да
се добави следното:
Предявени
са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет
– спорния имот. Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на
пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея
принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне
ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за
това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият
състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право
да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две
положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154,
ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри
на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее
или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да
установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или
облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
Тъй
като правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява
по право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се
докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се
осъществили всички материални предпоставки /юридически факти/, обуславящи
възникването на правото им да бъде реституиран процесният имот, а именно – 1.
имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването
му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства; 2. земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено,
да съществува в стари /реални или възстановими/ или в нови граници /с план за
земеразделяне/; 3. по отношение на имота да не е проведено мероприятие по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ /независимо дали застрояването е
законно/, чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /при законно застрояване/ и чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ
/независимо дали застрояването е законно/, като са непротивопоставими всички
разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации – арг. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е
установена идентичността между исковия имот и недвижимия имот, който ответникът
владее. Както се изясни, от заключението на изслушаната пред настоящата съдебна
инстанция СТЕ се установява следното:
1/ В разписна книга с
арх. № 17-14-02 на м. „С. Драгалевци - Киноцентъра III част“ от 1962 г. имената
на съделителите по ч. гр. дело № 133/1943 г. са записани в посочените в
експертизите имоти, межди които: пл.
№ 4313 - собственик: С.Т. К.
и В.М. М.и Н., В.и Е.Й.В.;
2/ В резултат от
образуване на ТКЗС и заменки на имоти от ТПС комисия, за изброените по-горе
имоти в КП са отразени изменения, като имот пл. № 4313 е заличен /североизточната
и югозападната граници, както и самият номер са задраскани/, а територията
му е приобщена към имот пл. № 4352;
3/ Имот пл. № 4352, за собственици на който се
легитимират наследниците на Н.С.Б. съгласно Нотариален акт № 61, том IV, дело №
602/30.03.1959 г., остава частично извън обхвата на РП от 1964 г., като площта
на неурегулираната част е 2106 кв. м, изчислена от цифров модел на плана. Върху
тази част по реда за поддръжка в КП са нанесени нови имоти с пл. номера и собственици съгласно разписни книги с
арх. №№ 17-14-05 от 1967 г. и 17-14-06 от 1969 г. на м. „В. з. Киноцентъра III
част“ - разширение от 1969 г., между които: пл. № 34, площ 734 кв. м, попадащ върху източната
част на заличения имот пл. № 4313,
собственик: В.И.Х., „*****, бл. 27а, документ за собственост: няма данни;
4/ През 1975 г. е
изработен нов КП с обхват планоснимачен район „В. з. Драгалевци - I част -
Ботаническа градина", в който за имоти пл. №№ 33 и 34 от стария КП
е нанесен имот пл. № 171 с площ
около 1700 кв. м, попадащ в кад. листове 616 и 640. В разписната книга към този
план срещу имот пл. № 171 първоначално са записани имената В.... Й...., без данни
за документ за собственост. При попълване на КП през 1989 г. от имот пл. № 171
са образувани два нови имота: 1/ пл. №171 с площ 830 кв. м, съответстващ на
имот пл. № 34 от стария КП;
5/ Върху основата на КП
от 1975 г. е изработен действащият РП на м. „Вилна зона „Киноцентъра" -
III част", одобрен със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г., спрямо който
имот пл. № 171 остава извън регулацията. Същият е урегулиран с проект за ИПР и
ПЗ, одобрен със Заповед № № РД-09-50-677/10.06.2009 г., съгласно който за
имот пл. № 171 е отреден УПИ XXVII от кв. 3 по имотни граници и достъп от
проектна улица по осови точки 35-34-33-33а. В КК и КР на землището на кв.
Бояна, в сила от 2011 г., имотът на ответника е нанесен с идентификтор
68134.1944.171 и граници, идентични с границите на имот пл. № 171 по предходния
КП.
От
гореизложеното е видно, че имотът, който се владее от ответника, а именно: УПИ
№ XXVII-171 от кв.3, с площ от 633,00 кв.м., при съседи по скица: дере, УПИ №
XXII-927, УПИ № X-170 и ПИ № 169, е част от заличения имот пл. № 4313, за който
в разписната книга с арх. № 17-14-02 на м. „С. Драгалевци - Киноцентъра III
част“ от 1962 г. за собственици са посочени С.Т. К. и В.М. М.и Н., В.и Е.Й.В.. Т.е. наследодателят на ищците е бил
съсобственик на процесния недвижим имот. Обстоятелството, отразено в
горепосочената разписна книга, което писмено доказателство, макар и да не
съставлява титул за собственост, е категорична индиция за титуляра и характера
на собствеността на терена /в този смисъл Решение № 45 от 04.05.2012 г.,
постановено по гр. д. № 482/2011 г. по описа на ВКС, II г.о.
и Решение № 113 от 13.04.2011 г., постановено по гр. д. № 463/2010 г. по описа
на ВКС, II г.о./.
Невъзможността
да се установят границите на дяловете по делбата от 1943 г. не опровергава
извода, че съделителите са съсобственици на целия стар имот пл. № 4313,
нанесен в кад. лист 616 от КП на землищата на селата Б.и Драгалевци, изработен
около 1950 г. Всеки съсобственик на имот има правен интерес да предяви
ревандикационен иск срещу трето лице, дори и да не може да докаже ищецът, че е
индивидуален собственик на имота, предмет на иска. Достатъчно е да се установи,
че ищецът/ищците е съсобственик, съобразно изложеното по – горе.
Не
се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява,
че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето
предназначение земеделска земя.
Следователно,
с извършване на нейното масовизиране земеделската земя е загубила своята
индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав
на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на
кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата,
които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й
граници, а в границите на кооперативните блокове. И тъй като с обобществяването
земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като
отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на
кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на
собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално
административно производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на
органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален
административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще
възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на
процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно
действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.
По
уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост
върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски
характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените
места, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или
други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии /населени места/,
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този
случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината
следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и
удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни
постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за
да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ.
дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на
собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Следва
да се изясни, че тъй като ответникът не основава своите вещни права върху
процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху
спорната недвижима вещ преди обобществяването на земеделската земя, в материалноправен
смисъл е недопустимо да се изследва фактът дали праводателят на ищците е бил
титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на
нейното масовизиране /в този смисъл е Решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 298/2011 г., II г. о., ГК/.
Следователно,
ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да
навежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ.
на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими
права, възникнали в периода след обобществяването на имота. Той не може обаче
да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,
или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, в което се
приема, че „ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция,
който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да
се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на
общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но
само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно
е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че
лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,
или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията.”.
Такъв
е и настоящият казус. Ответникът основава своята материална легитимация на
правопораждащ юридически факт, настъпил след обобществяването на процесната
земеделска земя. Следователно, при влязло в сила решение на органа на
поземлената собственост, с което се възстановява правото на собственост върху
обобществена земеделска земя, той не може да възразява нито че праводателят на
ищците не е бил носител на правото на собственост върху спорната земя преди
включването й в ТКЗС, нито че възстановеният имот не е идентичен с притежавания
преди масовизацията.
Съгласно
чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, замяната, извършена по реда на ЗТПС /отм./, запазва
действието си в два случая - при застрояване на получената по замяна земя или
при извършване на разпоредителни сделки с нея, т.е. при настъпили както
фактически, така и правни промени с придобития по замяна имот. Двете основания
за запазване действието на замяната са в отношение на алтернативност. В
хипотезата на застрояване законът придава правна значимост на факта на
извършено в имота строителство, което води до промяна на неговото основно
предназначение - от такова за земеделско ползване в такова за задоволяване на
жилищни, курортни или здравни нужди. Обстоятелството дали строителството е
осъществено от собственика по замяна или от друго лице, което не е притежавало
вещни права върху имота и не е имало право да строи в чужд имот, касае техните
вътрешни отношения и е ирелевантно за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /в
този смисъл Решение № 135 от 03.08.2012 г. постановено по гр. д. № 1200/2010 г.
по описа на ВКС, I г.о./. За възстановяването на
собствеността върху включени в регулация земеделски земи, които впоследствие са
заменени по ЗТПС и са застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима
нормата на чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а не тази
на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Съответно – в тази хипотеза не се изисква законност на
застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица, при
наличието на която да се изключва правото на възстановяване на собствеността на
предишните собственици на застроения имот /в този смисъл Решение № 173 от
04.04.2016 г., постановено по гр. д. № 2030/2016 г. по описа на ВКС, II г.о./.
В
частност, както от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ
и заключението на изслушаната пред настоящата съдебна инстанция СТЕ, така и от
показанията на разпитания пред СРС свид. А.М.В., се установява, че още преди
1991 г. процесният
имот бил застроен, като в него била построена едноетажна полумасивна сграда,
която в момента се ползвала за жилище от ответника. Тя е стъпила върху бетонова
основа и има стени от тухли и дърво. Състои се от стая, кухня, баня с тоалетна
и покрит навес пред кухнята и стаята. Покривът е ламаринен. Подът е от дървени
плоскости върху бетоновата основа.
Така
установените обстоятелства обосновават извод, че са се осъществили всички
елементи от фактическия състав на първата от хипотезите по чл. 18з, ал. 3
ППЗСПЗЗ и са налице предпоставките за запазване действието на замяната.
С
оглед застрояването на имота е налице хипотеза по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ /пречка
за възстановяване на собствеността без оглед законността на строителството,
което придава на земята характеристиката на вещ с несамостоятелно значение/,
която изключва възможността теренът да бъде възстановен на предишните
собственици.
По
отношение на решението от 25.10.2013 г., постановено по гр. д. № 39920/2012 г.
по описа на СРС, ГО, 36 състав, с което е отменено Решение № 6818/22.06.2012 г.
на Общинска служба по земеделие „Овча купел”, в частта, с която е отказано да
се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на
реална част от нива от 3.523 дка., находящ се в землището на с. Бояна, м.
„Голяма могила”, цялата представляваща имот № 4313, кад.л. № 616 от
кадастралния план, изработен през 1956 г., която реална част е с площ от 633
кв.м. и съставлява по действащия регулационен план на местността УПИ XXVII –
171 от кв.3, вилна зона „Киноцентъра III част”, следва да се отбележи, че
доколкото не е участвал в производството пред СРС, ответникът не е обвързан от
силата на пресъдено нещо.
Както
се изясни, спорът между страните по делото не е относно притежание правото на
собственост върху спорния имот към минал момент - преди колективизацията на
земеделските земи, поради което по повод оспорване реституционния ефект на горепосочените
решение на ПК и решение на СРС, гражданският съд следва да осъществи косвен
съдебен контрол за тяхната законосъобразност само въз основа на факти,
настъпили след масовизацията на земеделската земя/образуването на ТКЗС, но не и
относно правото на правоимащото лице да му бъде възстановена земеделска земя,
доколкото насрещната страна по настоящия спор не е участвала в административото
производство по издаването им и този акт й се противопоставя. Това важи и за
косовения съдебен кнотрол върху съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ /в
този смисъл Решение № 71/15.07.2015 г. по гр.д.№ 35082015 г. на ВКС, ГК, II
г.о./. Ето защо, въззивният съд намира, че следва да осъществи такъв косвен
съдебен контрол не само спрямо решението на ПК в полза на ищците, но и относно
съдебното решение от 25.10.2013 г. на СРС, постановено по гр. д. № 39920/2012
г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, но само относно наличието на пречка за
издаването му, каквато е осъщественото застрояване на имота.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски в настоящото производство има единствено
въззиваемата страна Д.Й.Д.. Същият претендира
разноски в общ размер на 1800 лева, от които 1600 лева за адвокатско
възнаграждение, платени изцяло и в брой, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, както и 200 лева – депозит за вещо лице.
Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като претендираното такова е в минималния
размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 452733 от
18.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18478/2014 г., СРС, 163-ти състав.
ОСЪЖДА Х.С.Т., ЕГН **********,
Л.С. А., ЕГН **********, С.Г.Т., ЕГН ********** и К.Г.Ц., ЕГН **********, да
заплатят на Д.Й.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
1800 лв., представляваща сторени разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от решението от страните
пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.