№ 1309
гр. С., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110211887 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г., с адрес гр. Х., ул. „Б.“ № ***, чрез адв. В. Д., съдебен
адрес гр. Х., ул. „Х.К.“ № 8, ет. 3, офис 13, против наказателно постановление № 566441-
0346941/19.03.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ С. в
Централно управление на НАП, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
6 ДОПК. На основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК му е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лв.
В жалбата се поддържа, че нарушението не е извършено, тъй като жалбоподателят е
изпълнил задължението си да достави превозваната стока на мястото на
получаването/разтоварването й, макар и с известно закъснение, което не било по негова
вина, а се дължало на затруднената пътна обстановка по маршрута му. Поради това се прави
искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски.
За проведеното на 23.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ЦУ на НАП се представлява от юрк. Й., а жалбоподателят Г. не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В дадения ход по същество юрк. Й. намира нарушението за доказано и пледира НП да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай,
че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 24.09.2020 г. в 07:29 ч. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин - Дунав мост 2,
органи по приходите поставили под фискален контрол МПС „М.“ с ДК № *** и с ремарке с
ДК № ***, управлявано от жалбоподателя Г., превозващо стоки с висок фискален риск -
захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза в твърдо състояние -
бяла захар. Жалбоподателят декларирал място на получаване/разтоварване гр. С., ул. „П. В.
З.“ № ***, дата и час на пристигане 24.09.2021 г., 12:01 ч., които данни били въведени в
поставеното техническо средство за контрол.
На същата дата, 24.09.2020 г. в 12:01 ч., на декларирания от водача на МПС адрес в гр.
С. - ул. „П. В. З.“ № ***, в присъствието на упълномощено от получателя на стоката лице,
органите по приходите - свидетелят Г.Д. и колегата му С.К., извършили последващ
фискален контрол върху движението на горепосочената стока, като установили, че водачът
Г. не я е доставил на мястото на получаването/разтоварването й, въведено в техническото
средство за контрол. Инспекторите изчакали до 13:23 ч. на 24.09.2020 г., до който час
жалбоподателят не се явил, и пристъпили към съставянето на протокол за извършена
проверка № 050901662220_2/24.09.2020 г.
Същевременно, докато инспекторите по приходите изготвяли протокола,
управляваното от Г. МПС пристигнало на мястото на получаване/разтоварване, като
жалбоподателят в саморъчно писмено обяснение декларирал, че закъснението му се дължало
на усложнена пътна обстановка по маршрута от ГКПП Видин - Дунав мост 2, до гр. С..
Въпреки това, С.К. съставила на място срещу Г. АУАН № 0346941/24.09.2020 г. за
извършено нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 6 ДОПК. Г. подписал АУАН и екземпляр от същия
му бил надлежно връчен.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ С. в ЦУ на НАП издал атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК наложил на Г. глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Г.Д., и писмени - протоколи за извършена
проверка на стоки с висок финансов риск № № 050901662220_1/24.09.2020 г. и
050901662220_2/24.09.2020 г.; декларация Приложение № 1 към чл. 13, ал. 3 ДОПК; писмено
обяснение от Г. Д. Г.; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съдът кредитира депозираните от свидетеля Д. показания, преценявайки ги като
логични, достоверни и в корелация с писмените доказателства, които установяват
обстоятелствата по осъществения върху превозваната от жалбоподателя стока първоначален
и последващ фискален контрол, както и въведените съгласно поставеното техническо
средство за контрол данни относно мястото и времето на получаването/разтоварването й.
Освен това, посредством свидетелските показания се установява, че жалбоподателят все пак
е доставил превозваната стока на мястото на получаването/разтоварването й, въведено в
техническото средство за контрол, макар и след посочения час.
Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН, респективно на
наказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и
правомощията, предоставени по силата на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 ЗАНН и са редовно връчени на жалбоподателя. И двата акта съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, времето и
2
мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Налице е идентитет
между фактическото описание и посочената като нарушена правна норма - чл. 13, ал. 2, т. 6
ДОПК.
Що се отнася до приложението на материалния закон обаче, съдът прецени, че е
приложен неправилно.
Съгласно инкриминираната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 6 ДОПК, при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, водачът на
транспортното средство е длъжен да достави превозваната стока на мястото на
получаването/разтоварването, въведено в техническите средства за контрол. Между
страните не се спори, че стоката, обект на фискален контрол, в случая е била доставена на
мястото на получаването/разтоварването, макар и след посочения час /12:01 ч./. Предвид
това според настоящия съдебен състав вмененото нарушение не е осъществено от Г. от
обективна страна, доколкото стоката е била доставена именно на въведеното в техническото
средство за контрол място на получаване/разтоварване. Задължение за незабавно
уведомяване на органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на
получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път,
съществува за лицето - получател/купувач на стоката, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3,
т. 1 ДОПК, но не и за водача на МПС.
Предвид това в случая не се констатира извършено от Г. от обективна, респективно
субективна страна нарушение с правна квалификация по чл. 13, ал. 2, т. 6 ДОПК. Издавайки
процесното наказателно постановление, наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон, което обуславя извод за незаконосъобразността на НП и обуславя
отмяната му. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено до пълния претендиран размер
от 300 /триста/ лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
доколкото кореспондира с минималния размер, предвиден съобразно чл. 36 ЗА вр. чл. 18, ал.
1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 566441-0346941/19.03.2021 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ С. в Централно управление на НАП срещу Г.
Д. Г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 6 ДОПК, за което на
основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК му е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., ул. „Б.“ № ***, сума в размер на 300 /триста/ лв. - направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд С. град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4