Определение по дело №995/2019 на Окръжен съд - Бургас

        

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1666

 

                                                

                                                     град Бургас ,11.09. 2019 година     

 

 

Бургаският   окръжен     съд ,  гражданска колегия  , в   закрито

 заседание на ...............11.09.................   през

две хиляди и деветнадесета година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                           ЧЛЕНОВЕ:Таня Русева-Маркова  

                                                               мл.с.Марина Мавродиева   

                                                                                             

                     при секретаря..................................................,като   разгледа  докладваното

                       от...съдията Карастанчева................................ч..гр.д. №  995    по описа  за

               2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                    Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК  и е образувано по повод молбата на процесуалния представител  на „Алианц банк България „  за  допълване   на определението от 16.07.2019 г.    год.постановено по настоящото дело   в частта му за  разноските .

                                                    Съдът на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на противната   страна за исканото допълване  с указание да представи  отговор в едноседмичен срок .Такъв  е постъпил  от процесуалния представител на  въззивницата ,като се изразява становище за недопустимост и  евентуално-неоснователност на молбата и искане за оставянето й без уважение .

                                                    Молбата е  подадени в срок/входирана е на 25.07.2019 г./ и е процесуално допустима.

                                                    Разгледана по същество същата е   основателна.

                                          Настоящото частно  гражданско дело  е образувано по повод частната  жалба на П.И.В. ***   против разпореждане  от 11.02.2019 г.  постановено по ч.гр.д. № 168/2019 г.  на АРС ,с което е постановено незабавно изпълнение и издадена заповед за незабавно изпълнение против частния жалбаподател в полза на „Алианц Банк България „АД,като по делото е разгледана и частна жалба от длъжника В.  против определение от 22.05.2019 г. по същото ч.гр. д № 168/2019 г. на РС-Айтос ,с което е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението по реда на чл. 420 ал. 2 ГПК .

                                                    С определението си от  16.07.2019 г. Бургаският окръжен съд е  оставил без уважение и двете жалби-против разпореждането за незабавно изпълнение и против определението  ,с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ал. 2 ГПК .

                                                    При този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по частните жалби се дължат направените от него разноски по делото пред настоящия съд .Съдът не се е произнесъл  по исканията за разноски ,направени и в двата отговора на частните жалби ,депозиране по делото ,поради което и искането за допълване на определението по исканията за присъждане на разноски  е основателно  .

                                                    И по двете частни жалби са депозирани писмени отговори от ответната страна  и към всеки отговор  е представен договор за правна помощ и платежни нареждания ,удостоверяващи заплащането на адвокатски възнаграждения за изготвянето им –в размер на 267,75 лв. по отновора  на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и в размер на 267,75 лв. – по отговора на частната жалба против определението по чл. 420 ал. 2 ГПК .Затова и  в полза на ответника по жалбите следва да бъдат присъдени общо 535,50 лв. – направени разноски по делото пред настоящата инстанция.

                                                    Възраженията ,направени  от частния жалбоподател   относно допустимостта и основателността на молбата за допълване на решението ,са абсолютно неоснователни .

                                                    За процесуалното представителство на  адвокатския повереник на ответника по частните жалби  са били представени договори за правна помощ от 01.07.2019 г. /на лист 66 и л.119 от  делото/,в което изрично е посочено ,че за изготвяне на отговори по частните жалби    договореното  между   ответника  и адв. Б.  адвокатско възнаграждение е в размер на 267,75 лв. за първия отговор и 267,75 лв. – за отговора на частната жалба против определението за спиране    ,като  същото  е изплатено изцяло в брой на адвоката-за което  са представени преводни нареждания.Освен това  и в двата отговора  са направени изрични искания за присъждане на направените разноски от ответната страна .Затова и молбата за допълване на определението относно разноските  е основателна Възражението,че  молбата за допълване била недопистима поради  липса на представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК ,е неоснователно .В т. 2 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението/определението на съда в частта за разноските. В случаите,

                                                                                                                     2.

                когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е процесуална пречка страната да поиска да й бъдат присъдени разноските по реда на чл. 248 ГПК. В случая е  налице  хипотеза, при която съдът е сезиран с искане по чл. 248 ГПК за допълване на определението по частните жалби  против разпореждане за незабавно изпълнение и отказ за спиране на изпълнението , в което изобщо няма произнасяне по отговорността за разноски. Поради това допустимостта на искането не е обусловена от наличието на списък по чл. 80 ГПК и неговото отсъствие не би могло да доведе до недопустимост на определението по чл. 248 ГПК/респективно на молбата за допълване по чл. 248 ал. 1 ГПК/.Всъщност  в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС ,ОСГТК  недвусмислено са дадени разяснения по приложението на правилото на чл. 80 ГПК ,а именно:   

„Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

 Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“

                           В настоящия случай  е налице искане за допълване на определението на съда  относно разноските  и липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е пречка  за реализиране на допълването  на определението в тази му част .Цитираната съдебна практика от  представителя на частния жалбоподател касае  хипотези на изменение на решението /определението в частта за разноските , а не  искането за допълване .Затова и възраженията в тази връзка са неоснователни /двете хипотези се смесват и не се разграничават /.

                      Както стана дума по-горе , в двата отговора на частната жалба изрично е направено искане за присъждане на разноски ,поради което несъстоятелни са писанията и относно липсата на такова искане .

                                          Затова молбата за допълване на определението  в частта относно разноските  по реда на чл. 248 от ГПК  в полза на ответника по частната жалба   следва да бъде уважена .

                                          Основателно е  искането на ответника за поправка на допуснатата в определението очевидна фактическа грешка при посочване размера на  дължимата главница ,която е в размер на 8 770,40 лв. ,а не ,както е отразено в диспозитива на определението – 87 770,48 лв. ,поради което  и на осн.чл. 247 от ГПК следва да се извърши поправка на допуснатата фактическа грешка .

                                           Затова и на осн.чл. 248 ал. 1 и чл. 247 от ГПК  Бургаският окръжен съд

 

                                                      

 

 

                                                            О     П    Р     Е     Д     Е     Л     И   :

 

 

 

                                                                        ДОПЪЛВА  определението от 16.07.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 995/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА  за разноските  ,като ОСЪЖДА  П.И.В. ,ЕГН  ********** *** ,съдебен адрес *** – чрез адв. С.А. ДА ЗАПЛАТИ  на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ „АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –гр.София,район Възраждане ,бул.“Мария Луиза“ № 79 ,представлявана заедно от изп.директови Светослав Велеславов Гаврийски  и Росен Стоядинов Станимиров –чрез пълномощника – адв. В.Б.  от БАК ,сумата 535,50/петстотин тридесет и пет лв. и 50 ст. /лева-направени разноски по делото пред настоящата инстанция .

                                                                        ИЗВЪРШВА  ПОПРАВКА НА  ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА ,допусната в  определението от 16.07.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 995/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд,като на лист 4,стр. 7 от определението ,лист 126 от делото,ред 9

                                                                                                                                                   3.

                                   отгоре надолу  на  диспозитива на определението вместо  „за сумата 87770,48 лв-главница „ ДА СЕ ЧЕТЕ :“сумата 8 770,48 лв.-главница „

                                                                       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на обжалване  .

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                             

                                                                                                                      2.