Решение по дело №660/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.Ц.Ц.,***, подадена чрез процесуален представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 23-0814-000012/10.03.2023 г., издадена от ВПД началник на РУ Стралджа към ОДМВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с № А 0164 НТ, както и СРМПС № *********.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По подробно изложени доводи се иска отмяна на издадената ПАМ и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.

Ответникът – ВПД началник на РУ Стралджа към ОДМВР - Ямбол предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя по делото писмено становище, с което излага съображения за неоснователността на подадената жалба и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 23-0814-000012/10.03.2023 г., издадена от ВПД началник на РУ Стралджа към ОДМВР – Ямбол, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с № А 0164 НТ, както и СРМПС № *********.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 10.03.2023 г., около 15: 10 часа, в Община Стралджа по път трети клас №III-III 5308 km11+200, в посока от с. Каменец към гр.Ямбол, С.Ц. управлявал собствения си лек автомобил "БМВ – 323 Ци", с рег. № А 0164 НТ. При извършената проверка от мл. автоконтрольор при РУ Стралджа, ОДМВР-Ямбол, било установено, че водачът управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство № TSENO806229ST9FD 21, категория „С“, след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Р. България, т. е. установено било, че лицето не е подменило СУМПС след пребиваване повече от три месеца в Р. България, като е установено, че водачът е влязъл в страната на 24.08.2022 г. За нарушението е съставен АУАН с бланков № 164188, видно от който, като нарушена е била посочена нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДВП. В момента на проверката са били иззети СРМПС и регистрационните табели на автомобила.

Въз основа на данните от съставения АУАН била издадена оспорваната Заповед № 23-0814-000012/10.03.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта не е посочено, дали е счетено, че водачът не притежава СУМПС, валидно за територията на Република България, а единствено това, че като български гражданин водачът управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца в Р България на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.04.2023 г. Недоволен от така постановената заповед, е обжалвал същата в настоящото производство с жалба, депозирана в съда с вх. № 3806/10.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 326з-99/01.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Ямбол, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност началниците на РУ в ОДМВР - Ямбол, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаване на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:............ 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед не е посочил словесно нито една от горните хипотези, а единствено е изложил фактически констатации, че водачът управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Р. България, каквато хипотеза в правната норма няма.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

Нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не е измежду хипотезите на приложената от органа норма. Посочената разпоредба предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От мотивите на административния акт не става ясно, след като органът е констатирал, че водачът притежава чуждестранно свидетелство за правоуправление и е на територията на страната повече от три месеца и управлява МПС без българско свидетелство за правоуправление, това прави ли го неправоспособен водач, за да е възможно приложима първата хипотеза от изброените в нормата. Никъде в мотивите органът не е направил преценка за валидността на представеното чуждестранно свидетелство за правоуправление, респ. на какво основание не го зачита, още повече, че изводите биха били различни в зависимост от датата на издаване на СУМПС – преди или след 31.12.2020 г. След като органът не е изложил мотиви дали счита водачът за правоспособен или не, съдът не би могъл да тълкува неговата воля, респ. да прецени дали е приложен правилно материалния закон.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, но при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същата е незаконосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 760 лева, от които 10 лева - държавна такса и 750 лева – адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0814-000012/10.03.2023 г., издадена от ВПД началник на РУ Стралджа към ОДМВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с № А 0164 НТ, както и СРМПС № *********.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ямбол да заплати на С.Ц.Ц., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: