№ 484
гр. Русе, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520200242 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58 д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. Д. ИВ. от гр.София, против Наказателно постановление №
79/22.12.2021 г. на Директор РИОСВ Русе, с което за административно нарушение по чл.166
т.3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ вр. чл.14 ал.ІV от ЗООС, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Жалбоподателят моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на закона е недоказаност.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Т.И. е постоянен синдик на дружеството „Полисан“ АД в
несъстоятелност.
На 17.08.2021 г., с Писмо с изх.№ И- 3170/17.08.2021 г. от страна на РИОСВ- Русе било
дадено задължително предписание във връзка с дейността на дружеството, а именно- да се
извърши класификация на отпадъците, събрани и съхранявани на площадката с
местонахождение гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100, като се предприемат всички необходими
действия по реда на Наредба № 2 за класификация на отпадъците, обн. в ДВ бр.66/2014
г.Това предписание било със срок на изпълнение до 30.09.2021 г., а като отговорник бил
1
определено лицето- законен представител на „Полисан“ АД в
несъстоятелност.Предписанието било известено чрез връчване с писмо с обратна разписка,
адресирано до „Полисан“ АД на дата 19.08.2021 г., и не било обжалвано по реда на
АПК.Причината за даване на такова предписание се заключавала в установените предходни
обстоятелства, че именно посоченото дружество в несъстоятелност се явява „причинител на
отпадъци“. Така, от страна на РИОСВ било прието, че „причинителят на отпадъци е длъжен
да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме
всички необходими действия по реда на Наредба № 2 за класифициране на отпадъците, а
когато причинителят е неизвестен, класификацията на отпадъка се извършва от лицето, в
чието владение се намира отпадъкът, т.е. класификацията е задължителна за причинителя
или притежателя“.
При тези обстоятелства, на 05.10.2021 г., след извършена документална справка в
РИОСВ Русе, от служители на инспекцията било установено, че жалбоподателят в
качеството му на постоянен синдик на „Полисан“ АД в несъстоятелност, не е изпълнил така
даденото задължително предписание, поради което Н.А.- началник отдел „Управление на
отпадъците и опазване на почвите“ в дирекция „КОС“ при РИОСВ Русе, съставила срещу И.
АУАН № 0002412/17.11.2021 г., сочещ административно нарушение по чл.166 т.3 вр. чл.14
ал.ІV от ЗООС.Актът бил предявен и лично връчен.След направените констатации и
съставянето му, жалбоподателят, като представител на дружеството, поискал еднократно
удължаване на срока на изпълнение на предписанието на 05.10.2021 г., като с писмо от
11.10.2021 г. РИОСВ била уведомена и за предприети действия, във връзка с даденото
предписание.Същевременно срещу АН било депозирано и възражение, като се сочело липса
на виновно поведение. В нарочно становище, наказващият орган приел, че възраженията по
акта не са основателни и издал обжалваното постановление, с което за осъщественото
нарушение бил наказан жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 2000
лева.В производството пред въззивната инстанция доводите за незаконосъобразност на
АУАН и НП се поддържат, като се твърди, че са налице процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 0002412 от 17.11.2021 г., възражения по акта,
експертизи на ДАМТН за съответствие на течни горива с изискванията за качество,
кореспонденция между „Полисан“ АД в несъстоятелност и РИОСВ Русе, както и други
държавни органи- Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, БАН,
Агенция „Митници“, НАП, определение за свикване на събрание на кредитори, длъжностна
характеристика, Заповед за назначение, Заповед № 427/12.10.2018 г., Решение №
52/19.04.2022 г. на МОСВ, протокол от събрание на кредиторите.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок и от лице, разполагащо с процесуална легитимация,
поради което е допустима.Разгледана по същество, е основателна.
Възраженията за допуснати в производството по установяване на административното
2
нарушение съществени процесуални нарушения поради липса на материална компетентност
на актосъставителя са основателни.Действително, разпоредбата на чл.167 от ЗООС
предвижда акта, с който се установява административно нарушение по този закон, да се
съставя от длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите,
съответно директора на РИОСВ. Няма спор, че Н.А.- началник отдел „Управление на
отпадъците и опазване на почвите“ в дирекция КОС при РИОСВ Русе, според длъжностната
си характеристика има право да извършва проверки и да съставя актове за нарушения, но от
друга страна, по силата на Заповед № 427/12.10.2018 г., издадена от директор РИОСВ Русе,
същата е овластена да стори това само при проверки, извършвани по Закона управление на
отпадъците /ЗУО/.Посоченото процесуално нарушение се явява самостоятелно отменително
основание, тъй като съставеният акт, послужил за издаване на наказателното
постановление, се явява незаконосъобразен.
По същество, извършването на вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин.
По делото няма спор, че от директор РИОСВ Русе са дадени задължителни
предписания, предвид и правомощията му по чл.14 ал.ІV от ЗООС.В същото време, тези
задължителни предписания са адресирани до „Полисан“ АД в несъстоятелност, отправени
до законния представител на дружеството.Те са връчени на юридическото лице, видно от
обратната разписка, приложена в материалите.От самата обстоятелствена част на писмото, с
което е предписано класифицирането на конкретните отпадъци, е видно, че проверяващите
приемат за задължено лице по Наредба № 2 за класификацията на отпадъците, причинителят
на същите.Именно той е длъжен да ги класифицира, като продукти, явяващи се резултат от
дейността му, и да предприеме всички необходими действия по реда на наредбата. Когато
причинителят е неизвестен, класификацията се извършва от лицето, в чието владение се
намира отпадъка.В хода на производството е установено, че притежател на отпадъка е
дружеството „Полисан“ АД в несъстоятелност.Няма спор, че дружеството е адресат на
задълженията по наредбата, а не физическото лице Т.И., било то и в качеството му на
синдик. Независимо, че е в производството по несъстоятелност, правният субект все още
съществува, той е представляван и управляван от синдика, но в рамките на правомощията,
дадени на това лице според чл.658 от ТЗ. ЗООС и в частност- посочените като нарушение
разпоредби, отнесени към нормите на Наредба № 2 за класификация на отпадъците, не
визират синдика като отговорно лице на основание единствено това му качество, без
наличие на доказателства за други изрични решения на съда по несъстоятелността. В
самите предписания директорът на РИОСВ е определил като отговорник за изпълнението
им лице, явяващо се „законен представител на „Полисан“АД в несъстоятелност“, без да
индивидуализира жалбоподателя Т.И. като адресат на задължението.Този подход сочи на
единствен възможен извод, че като задължено към изпълнение на дадените предписания
лице е индивидуализирано именно търговското дружество и респективно- неизпълнението
предпоставя реализирането на неговата отговорност за осъществено административно
нарушение.
Известно е, че в производството по налагане на административното наказание следва
3
по несъмнен начин да бъдат установени факта на извършеното нарушение, самоличността
на лицето, което го е извършило и неговата вина. Конкретно изводите за наличие на
виновно поведение у лицето Т.И. във връзка с вмененото административно нарушение не се
обосновават от доказателствата по делото и издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна изцяло.
Съгласно нормата на чл.63 д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в
тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
ЗАдвокатурата.
От страна на жалбоподателя се претендира сума в общ размер на 953,81 лева,
включваща адвокатски хонорар от 740 лева, такса за съдебно удостоверение- 5 лв., разходи
за гориво, хотел, паркинг.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и искането на
насрещната страна, съдът намира, че претендираният хонорар за адвокат се явява
прекомерен и следва да бъде намален на 500 лева.Съдът намира, че в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 5 лв. за направени разноски във връзка
със заплатена такса за издаване на удостоверение.Що се отнася до другите заявени
претенции, то същите следва да бъдат отхвърлени, тъй като заплатените суми нямат
характер на разноски, доколкото не касаят заплащането на съдебни такси или хонорари.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 79/22.12.2021 г. на Директор РИОСВ Русе,
с което на Т. Д. ИВ. с ЕГН **********, от ****, за нарушение по чл.166 т.3 от Закона за
опазване на околната среда вр. чл.14 ал.ІV от Закона за опазване на околната среда, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РИОСВ Русе, да заплати на Т. Д. ИВ. с ЕГН **********, от ****, сумата
от 505 /петстотин и пет/ лева за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4