Решение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 46

                                      

                                                       гр.Шумен  21.02.2020г.

                                                       

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   тринадесети февруари,     две хиляди и  двадесета  година ,в състав:

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян   

                                                                 Членове:1. Зара Иванова

                                                                                 2. Соня Стефанова

при секретаря     Силвия Методиева  и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№38 по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение  №1099/14.11.2019г. по гр.д.№198 по описа за 2019г. на ШРС, поправено с решение №1255/31.12.2019г. по гр.д.№198/2019г. по описа на ШРС ,съдът   на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс е постановил ,  детето Д.А.К. с ЕГН ********** да живее при родителя си В.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, предоставил е  упражняването на родителските права по отношение на детето Д.А.К. с ЕГН ********** на майката В.С.В. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата А.А.К. с ЕГН **********,***, с детето Д. всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,  осъдил е  А.А.К. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, по банкова сметка ***, месечна издръжка в размер на 220,00 лв. (двеста и двадесет лева), считано от 22.01.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК, осъдил е  А.А.К. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното си дете Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, издръжка за периода 22.01.2018 г. – 21.01.2019г., вкл., в общ размер 1800,00 (хиляда и осемстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане, отхвърлил е предявения от Д.А.К. иск с правно основание чл. 149 от СК в останалата му част над 1800,00 лв., до пълния предявен размер от 3000,00 лева, като неоснователен и недоказан,  осъдил е  А.А.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 72,00 лв. , осъдил е  А.А.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, направените разноски по делото в размер на 300,00 лв.  , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  е осъдил  А.А.К. да заплати на В.С.В. направените разноски по делото в размер на 25,00 лева.

Решението е обжалвано от А.А.К. , действащ ,чрез назначеният му особен представител адв.С.С. от ШАК в частта му с която е осъден да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното си дете Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, издръжка за периода 22.01.2018 г. – 21.01.2019 г., вкл., в общ размер 1800,00 (хиляда и осемстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане и в частта с която е осъден да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 72,00 лв.  като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят молят решението да бъде отменено  в тази му част   и вместо това съдът да постанови ново с което  да  отхвърли иска .   

      Въззиваемите страни В.С.В. и Д.А.К. ,действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. двете, чрез пълномощника им адв.Д.П.Е. от ВАК са депозирали отговор на жалбата с който я оспорва като неоснователна и недоказана и молят съдът да потвърди решението в обжалваната му част .   

   Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е неоснователна.

    Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на настоящото въззивно производство е само исковата претенция по чл.149 от СК за присъдена на издръжка за минало време на непълнолетната Д.А.К. в размер на 1800лв. , като решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорно между страните , че те са родители на непълнолетната Д.А.К. , родена на ***г., както и че страните са във фактическа раздяла от около 8 години , както и че бащата е изплатил на детето Д. издръжка за 2018г. в размер на 600лв. Видно от  трудов договор № 2/11.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от 31.12.2018 г. ищцата В.В. работи в „Обществено хранене – Шумен“ ООД и получава основно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. Съгласно  удостоверение изх. № 270191900994641/17.04.2019 г., изд. от ТД на НАП – Варна, тя не е получавала доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 264/13.03.2019 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че В.В. е родител и на детето Д., родено на *** г. Съдът констатира от служебна бележка № 402/15.01.2019 г., изд. от СУ „...“ гр. Шумен е, че детето Д. е било записано като ученичка в 8-ми клас през учебната 2018/2019 година. В писмо изх. № 11-05-1685/#2/02.08.2019 г. на ТД на НАП – Бургас се сочи, че А.К. не е подавал годишни данъчни декларации за 2017 г. и 2018 г. По делото е представена преписка № 492/2019 г. на ШРП. Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на В. В. е, че през 2018 г. ответникът ѝ превел трикратно сума в размер на 195,00 лева. В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата В. В.. Двете обитавали жилище в къща, собственост на В., майка ѝ и брат ѝ. На детето били осигурени много добри хигиенно-битови условия. От друга страна, бащата не поддържал контакт с детето си от 08.12.2018 г. От показанията на разпитаните пред ШРС двама свидетели се установява ,че страните били разделени от 2011г.,  като В. заедно с детето се завърнала в гр. Шумен, а ответникът започнал да полага труд в Кралство Белгия. Впоследствие, периодично посещавал ищците в гр. Шумен, но постепенно това се случвало все по-рядко, а напълно преустановило след 2017 г. Тогава, в пияно състояние К. изпочупил покъщнината на семейството и оттогава не идвал в града. Бащата поддържал рядко контакт по телефона с дъщеря си. Д. посещавала тренировки по волейбол.

     При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :  Предявеният иск е с правно основание чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време за периода от една година преди датата на завеждане на исковата молба . Основанието на този иск е неплащането на издръжка за исковият период . Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си , а според чл.149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Издръжка за минало време ще се дължи ,когато в период на фактическа раздяла между родителите , родителят от когото се претендира издръжка ,не е участвал с преки грижи в отглеждането на детето или финансово ,при покриване на типичните му ежедневни нужди . В случая по делото се установи ,че бащата не е живял в едно жилище с детето си Д. от 2011г. и през исковият  период от 22.01.2018г. до 21.01.2019г. не й е осигурявал ежемесечно дължимата издръжка , с изключение на сумата от 600лв.

Предвид гореизложеното и като съобрази нуждите на детето с финансовите възможности на страните , съдът определя обща необходима издръжка за детето Д. в размер на 320лв., от които бащата следва да заплаща по 200лв. месечно ,което общо за периода от една година възлиза на сумата от 2400лв. От тази сума следва да се приспаднат заплатените от бащата 600лв., поради което  следва да се присъди на детето Д. издръжка за исковият период от 22.01.2018г. до 21.01.2019г. в размер на 1800лв., до който размер е основателен иска по чл.149 СК.

Във въззивната си жалба жалбоподателят възразява относно дължимостта на издръжката за този период тъй като лицето не се е задължило към трети лица извън кръга на тези по чл.140 СК за връщане на получените средства за издръжката му и че  детето е получавало такава от лицата ,които му дължат издръжка по закон, която покривала напълно жизнените му нужди. Съдът счита направените от жалбоподателя във въззивната му жалба възражения за несъстоятелни предвид факта , че съгласно правната доктрина /Семейно право на РБ на проф.д-р Л.Н./  ищецът не е длъжен да доказва нуждата си за този период , като основанието на този иск е неплащането на издръжка за исковият период. В случая се касае за дължима издръжка от родител в полза на непълнолетното му дете ,която е безусловна и в тежест на родителя който дължи издръжка е да докаже че е изпълнил това свое задължението  , което ответникът не е направил по делото.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да се потвърди , а депозираната срещу него въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят А.А.К. да се осъди да заплати държавна такса по делото за въззивната инстанция в размер на 36лв. и направените по делото разноски за особен представител в размер на 300лв. На жалбоподателя не се следват разноски по делото , като въззиваемите не претендират разноски за настоящата инстанция.

          Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК , съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение  №1099/14.11.2019г. по гр.д.№198 по описа за 2019г. на ШРС, поправено с решение №1255/31.12.2019г. по гр.д.№198/2019г. по описа на ШРС в   частта му с която съдът е осъдил   А.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното си дете Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, издръжка за периода 22.01.2018 г. – 21.01.2019 г., вкл., в общ размер 1800,00 (хиляда и осемстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане и е осъдил А.А.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 72,00 лв.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** ***  да заплати  държавна такса по делото за въззивната инстанция в размер на 36лв. и направените по делото разноски за особен представител в размер на 300лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Шумен.  

  Решението  не подлежи на обжалване   на основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

  

 

 Председател:                       Членове: 1.                          2.