Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 18.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на осми септември

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 3521 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.С.А. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 04.02.2017 г., около 16,00 часа, в гр.София пътувала като пътник на предна дясна седалка в л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № *******, който автомобил се движел в крайна дясна лента по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с посока от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоанна“. Пътното платно било мокро, поради паднал и продължаващ да вали сняг. Твърди се, че водачът на лекия автомобил загубил контрол над него, при което автомобилът поднесъл, излязъл от платното за движение, преминал през бордюра и се ударил с предна дясна част в крайпътно дърво.

 Поддържа се, че вследствие на горното ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на дясна лакътна кост, фрактури на 2, 3 и 4 метатарзални кости на дясно ходило, контузия на дясна ябълчна кост и гърба на носа, без данни за фрактура на лицеви кости. Лечението на горния крайник било извършено чрез поставена гипсова шина, а на долния крайник чрез оперативна интервенция с поставяне-имплантиране канюлиран винт и две киршнерови игли и гипсова имобилизация, след което на 10.04.2017 г. ищцата претърпяла втора операция за изваждане на иглите, а на 27.03.2018 г.-трета за отстраняване на канюлирания винт. Твърди се, че вследствие на получените травми ищцата изпитвала силни физически болки и дискомфорт от невъзможността да се обслужва сама. Отсъствала два месеца от учебни занятия и пропуснала много от учебния материал, което й се отразило негативно на оценките и крайния успех при дипломирането. През месец май 2017 г. била абитуриентка, но балът по-скоро бил разочарование, резултат от неотшумяващата болка от травмите. Не успяла да завърши курсовете за шофьор и не кандидатствала в Академията на МВР, което било нейна мечта, поради невъзможността да се яви на изпита по физическа подготовка.

 Твърди се, че вината на водача е установена с влязло в сила Решение № 333457/07.02.2018 г. по н.а.х.д. № 18362/2017 г. на СРС, VІІІ състав.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № ******* е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица № 02116003211335, валидна от 18.12.2016 г. до 17.12.2017 г.

Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП и получените от него травми, ищцата извършила редица разходи за заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински изделия и услуги на обща стойност 1 365,40 лв.

Твърди се, че извънсъдебната претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред ответника на 05.10.2018 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 48 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 04.02.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № *******, който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица № 02116003211335, валидна от 18.12.2016 г. до 17.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 1 365,40 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.

Прави при условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата с твърдението, че е била без поставен предпазен колан.

На 04.04.2019 г. ответникът е депозирал списък с разноските по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ с оглед разноските пред настоящата инстанция.

В срока по чл.372 ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички твърдения заявени с отговора на ответника като неоснователни и необосновани. Твърди, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в писмена защита депозирана по делото. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълен размер. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлото в сила на 23.02.2018 г. решение от 07.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 18362/2017 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 8 състав, М.М.А.Я.е признат за виновен, в това, че на 04.02.2017 г. около 16 часа в гр.София, при управление на л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № ******* по платното за движение на бул. „П.Дертлиев“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоанна“ и срещу бл.317, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост от 80 км/ч, несъобразена с конкретните атмосферни условия-валеж и със състоянието на пътя-мокър асфалт, загубил контрол над управлявания от него автомобил, след което напуснал пътното платно и реализирал пътнотранспортно произшествие като самокатастрофирал в крайпътно дърво и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил С.С.А., изразяващи се в счупване короноидния израстък на дясна лакътна кост, довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на три предходни кости на дясно стъпало, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.

 

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, както и предвид утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.М.А.Я.и вида на телесните увреждания на ищцата са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 23.02.2018 г. решение от 07.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 18362/2017 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 8 състав.

Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-04.02.2017 г. за л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № ******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица № 02116003211335, валидна от 18.12.2016 г. до 17.12.2017 г.

Вследствие на настъпилото произшествие ищцата получила следните травматични увреди: закрито счупване на ІІ, ІІІ и ІV-та предноходилни кости в дясно, причинило трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за около 2,5-3 месеца, счупване на короноидния изрстък на лакътната кост в дясно, причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 1,5-2 месеца и контузия на носа и дясната ябълчна кост, причинило болки и страдания.

Установява се, че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 10-14 дни, болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. При последната операция болките са били с умерен интензитет и са продължили около месец. Установява се, че нормалната функция на десния горен крайник е била нарушена за около два месеца, а на долния десен крайник-за около три месеца. Травмата на главата е причинила болки за около 7-8 дни. През тези периоди ищцата е имала ограничения на движенията на двата крайника, затруднения в придвижването, самообслужването и ежедневните дейности.

От заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че с оглед механизма на процесното ПТП, скоростта на движение на автомобила, деформациите му, характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, последната е била с поставен предпазен колан по време на ПТП.

От заключението на комплексната СППЕ се установява, че претърпяната от ищцата психотравма, каквато представлява пътната злополука с увреждания наложили хоспитализации и оперативни интервенции, е довела до разстройство в адаптацията: остра стресова реакция с изразена вегетативна симптоматика. След този емоционален срив е възникнала тревожно-депресивна симптоматика като: понижено настроение, притеснение, тревожност, напрежение, безсъние, намален апетит, която е нарушила обичайното й психично и социално функциониране за периода на възстановяването. Тази симптоматика вече е напълно компенсирана.

От разпита на свидетеля С.Т.А.-баща на ищцата, се установява, че посетил дъщеря си в Пирогов, непосредствено след като бил уведомен за произшествието. Дъщеря му имала счупване на пръстите на десния крак, счупване на десния лакът, охлузвания по дясната страна на лицето. Емоционално била много разстроена. Получила много силни болки. Били й направени операции и поставени импланти. Заради тази катастрофа ищцата не могла да кандидатства в Академията на МВР, каквото било желанието й. След изписването ищцата продължила лечението си вкъщи, където също имала много силни болки. Не можела да се движи сама вкъщи, изцяло движението й било с подкрепата на родителите й. До тоалетна е носили или на ръце, или със стол на колелца. Докато била в „Пирогов“, ищцата ползвала памперси, защото не можела да става и да се движи. Получила психични травми, защото трябвало да кандидатства и последните месеци, в които трябвало да ходи на училище, а тя не можела, й променили и успеха. Вкъщи докато била с гипс на ръката и на крака, не можела да става от леглото. Като й свалили гипса се движела с патерици, като пак била подпомагана, защото имала болки в крака, който се подувал страшно много. След премахване гипса на крака, ищцата ползвала постоперативна обувка, за да може да стъпва правилно, т.е. само на петата, за да може да не се получи усложнение при заздравяването на крака.Свидетелят установява, че до м. май ищцата работела в казино, но работата там е почти постоянно на крак, нямат право да сядат, поради което лекарят дал указания, че ищцата трябва да си намери друга работа, на която да е седнала, в противен случай ще се наложи да й извадят ставата на крака. Поради тази причина и от м. май, ищцата е безработна. Изгубила апетит, отслабнала някъде около 7-8 кг. Чувствала се много зле, първо от болките, второ от напрежение, какво ще се случи в бъдеще, дали ще може да се възстанови, дали ще може да учи, да кандидатства, да работи. Абитуриентският бал бил под въпрос, защото до последно болките били силни. Накрая ищцата отишла на бал с равни обувки, но не могла да изкара цялата вечер. След това трябвало пак някъде да ходи с класа си, но ищцата не успяла, защото я боляло.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

За лечението на получените травми, ищцата направила следните разходи:

по Фактура № **********   от 06.02.2017 г.-8 лв., стойността на памперси за възрастни,

по Фактура № **********   от 09.02.2017 г. - 8,88 лв., стойността на закупени Аулин, памперси за възрастни,

по Фактура № **********   от 10.02.2017 г. - 1 114 лв., стойността на закупени Титаниева плака и канюлиран винт,

по Фактура № ********** от        10.02.2017 г. - 66,45 лв., стойността на закупени Ампули „Зибор” 5 бр.,

по Фактура № **********   от 20.02.2017 г. - 56,30 лв., стойността на закупени „Ендотелон” таблетки, Ампули „Зибор” 3 бр.,        

по Фактура № **********   от 24.02.2017 г.- 26,58 лв., стойността на закупени ампули „Зибор” 2 бр.,

по Фактура № **********   от 03.03.2017 г.-17,29 лв., стойността на „Ендотелон” таблетки, 

по Фактура №********** от         11.04.2017 г. 65 лв., стойността на закупена постоперативна обувка,

Фискален бон от 28.04.2017 г., удостоверяващ заплащането на потребителска такса в полза на     „ДКЦ-ХХ София” ЕООД в размер на 2,90 лв.

Общата стойност на сторените от ищцата разходи възлиза на сумата от 1365.40 лева и тази сума е била необходима за закупуване на медикаменти и др., необходими и във връзка с лечението на травмите, получени от процесното ПТП.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявените искове са процесуално допустими.

На 05.10.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си за неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл съответно на 07.01.2019 г. (първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден) ответникът не е заплатил застрахователни обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 13.03.2019 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.

По същество на предявения иск.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.02.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

С ангажираните по делото писмени доказателства и влязлото в сила Решение, постановено по н.а.х.д. и заключението на САТЕ безспорно се установява виновно поведение на водача на л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № *******.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С ангажираните по делото доказателства ответникът не доказа заявеното възражение за съпричиняване, а именно, че ищцата не е била с поставен предпазен колан.  

Тези обстоятелства не бяха установени с приетите по делото комплексна СМЕ и САТЕ, напротив вещите лица сочат, че ищцата е била с поставен предпазен колан, в противен случай е щяла да получили повече на брой и по-тежки телесни увреждания.

Предвид горното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определените застрахователни обезщетения не следва да бъдат намалявани.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 48 000 лв., поради което и предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

При определяне на този размер съдът съобразява следните обстоятелства:

Към датата на произшествието ищцата е била на 18 годишна възраст и са й предстояли завършване на средно образование, абитуриентски бал и кандидат студентски изпити. В резултат на произшествието, настъпило през месец февруари 2017 г., ищцата в продължение на три месеца е следвало да се възстановява от причинените травми, т.е. до месец май, което я лишило от възможността да посещава училище, да кандидатства в Академията на МВР и да изживее пълноценно емоцията от абитуриентската си вечер. В периода от 04.02.2017 г. до 27.03.2018 г. е претърпяла три оперативни интервенции: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-тарзални и метатарзални и две операции за отстраняване на имплантите.

Претърпените травми и свързаното с тях лечение са довели до болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 10-14 дни, болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. При последната операция болките са били с умерен интензитет и са продължили около месец. Нормалната функция на десния горен крайник на ищцата е била нарушена за около два месеца, а на долния десен крайник-за около три месеца. Травмата на главата е причинила болки за около 7-8 дни. През тези периоди ищцата е имала ограничения на движенията на двата крайника, затруднения в придвижването, самообслужването и ежедневните дейности. И към момента ищцата не може да упражнява професии, при които работата е свързана с продължително стоене на крака.

Отделно и от горното и в резултата на претърпяното произшествие и получените от него травми, ищцата е получила разстройство в адаптацията: остра стресова реакция с изразена вегетативна симптоматика, след което е възникнала тревожно-депресивна симптоматика като: понижено настроение, притеснение, тревожност, напрежение, безсъние, намален апетит, която е нарушила обичайното й психично и социално функциониране за периода на възстановяването. Тази симптоматика вече е напълно компенсирана.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Искът за имуществени вреди е доказан, съобразно писмените доказателства и следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 05.10.2018 г., но доколкото ищцата претендира лихва от 29.10.2018 г. искът следва да бъде уважен от този момент.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски на ищцата се дължат направените от нея разноски в пълен обем.

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което й се дължат само направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., съобразно приложения договор за правна помощ от 08.09.2020 г., имащ характер на разписка, в частта на заплатената в брой сума.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1974,62 лв., съобразно уважената част от иска и сума в размер на 600 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.С.А., ЕГН **********,***, кв.“Борово“, бл.********, със съдебен адрес ***, офис 13, адвокат А.К. сумата от 48 000 лв. (четиридесет и осем хиляди), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 04.02.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 318 ИС“ с рег. № *******, който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица № 02116003211335, валидна от 18.12.2016 г. до 17.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 1 365,40 лв. (хиляда триста шестдесет и пет и 0,40 лв.)-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 2200 лв. (две хиляди и двеста лв.) разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 1974,62 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и четири и 0,62 лв./, както и сумата от 600  лв. /шестстотин лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: