Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3686/2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К., с която са срещу В.Н.Х.
– лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х., Е.Х.Д.,*** община искoве с правно основание чл.124 ГПК,
вр. чл.77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на основание сделка, а при условията на евентуалност –
по силата на изтекла придобивна давност на недвижим
имот, представляващ жилищна сграда, с адрес: гр. София, СО р-н Лозенец, нов
бул. „********стар бул. „********/, със застроена площ от 75 кв.м., състояща се
от две стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с ¾ идеални части от дворно място, в което е сградата,
съставляващо УПИ XIV от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец,
цялото с площ от 640 кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м.,
при съседи по скица: бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ XIV – 644, УПИ XII –
646, които според актуалния си градоустройствен статут представляват самостоятелен обект с идентификатор № 68134.902.645.2.4,
(стар идентификатор 68134.902.645.2.2), представляваща източната част от
сграда с идентификатор № 68134.902.645.2, заедно с ¾ ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 68134.902.645.
С Определение от 11.07.2017 г. за
съвместно разглеждане са присъединени и исковете, по които е образувано гр.д.
№5613/2017 г. както следва: по искова молба от В.Н.Х. –
лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д., с която са предявени срещу Т.Т. Ч.-Г., И.К.Г. (конституиран с определение от 17.04.2019
г.), Д.С.К. и К.М.Б., искове с правно основание чл.124 ГПК, вр., чл.77, вр.
чл.79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на основание сделка, а при условията на евентуалност – по силата на
изтекла придобивна давност на недвижими имоти, както
следва:
- за В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“
и А.Т.Х.: самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.902.645.2.4 по КККР на гр. София, (стар
идентификатор: 68134.902.645.2.2), представляваща източната част от сграда с
идентификатор № 68134.902.645.2, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец,
ул. „********“ №******, находящ се в сграда №2, построена в поземлен имот с идентификатор №
68134.902.645 по КККР на гр. София, заедно с ¼ идеална част от
поземления имот с идентификатор №
68134.902.645,
- за Е.Х.Д. и К.Н.Д.:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.902.645.2.3 по КККР на гр. София, с адрес: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, (стар идентификатор:
68134.902.645.2.1), представляваща западната част от сграда с идентификатор №
68134.902.645.2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.902.645 по КККР на гр. София, заедно с ½ идеална част от поземления имот с
идентификатор № 68134.902.645.
По
исковете на Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К.:
Ищците твърдят, че на основание сделки,
обективирани в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №
126, том IV, рег. № 11893, дело № 627/2016г. по описа на н-с С.Т., с рег. № 065
от регистъра на НК и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том IV,
рег. № 11894, дело № 628/2016г. по описа на н-с С.Т., са собственици на недвижим
имот – жилищна сграда, с адрес: гр. София, СО р-н Лозенец, нов бул. „********стар
бул. „А. ******със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения, заедно с ¾
идеални части от дворно място, в което е сградата, съставляващо УПИ XIV
от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец, цялото с площ от 640
кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м., при съседи по скица:
бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ XIV – 644, УПИ XII – 646. При условията на евентуалност твърдят,
че са собственици на поземления имот и сградата на основание изтекла в полза на
праводателите им придобивна давност.
Ответниците В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“,
А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д. оспорват иска, твърдят, че праводателите на ищците не са
били собственици на процесния имот, а легитимиращите ги документи - Нотариален
акт № 74, том III, дело № 405/1963 г. и Нотариален акт № **, том XXI, дело №
3507/1962 г., са неистински, неавтентични и неверни. Оспорват и заявеното
евентуално придобивно основание – изтекла придобивна давност, като оспорват ищците и техните
праводатели лично или чрез други лица да са упражнявали фактическа власт върху
имота.
Ответникът Столична община се
позовава на недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като твърди,
че процесният поземлен имот е деактуван и Столична община няма претенции върху него.
По
исковете на В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д.:
Ищците твърдят, че са придобили
процесните имоти – две самостоятелни жилищни сгради и ¾ ид.ч. от дворното място по силата на сделка. На основание
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 87, том II, рег. № 2050, нот. д.
№ 289/1999 на нот. И. Н., с рег. № 040 на НК, В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и
А.Т.Х. са придобили самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 68134.902.645.2.4 по КККР на гр. София, стар
идентификатор: 68134.902.645.2.2, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец,
ул. „********“ №******, находящ се в сграда №2, построена в поземлен имот с идентификатор №
68134.902.645 по КККР на гр. София, заедно с ¼ идеална част от
поземления имот. На основание Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 86,
том LLXXXII, нот. д. № 25900/1997 на нот. И. Н., I-ви нотариус при СНС към СРС,
Е.Х.Д. и К.Н.Д. са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.902.645.2.3 по КККР
на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, стар
идентификатор: 68134.902.645.2.1, находящ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор №
68134.902.645 по КККР на гр. София, заедно с ½ идеална част от
поземления имот. Е.Х.Д. и К.Н.Д. са придобили самостоятелния обект в
сграда, заедно с ½ идеална част от поземления имот от В.Н.Х. и А.Т.Х. на основание
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 34, том XXXIX, нот. д. № 289/1999
на нот. И. Н., I-ви нотариус при СНС към СРС. При условията на евентуалност, ищците твърдят, че са собственици
на имотите на основание изтекла придобивна давност,
като владеят имотите в периода от придобиването им през 1997 г., а преди това
владение са осъществявали праводателите им.
Ответниците оспорват исковете,
позовават се на правата, произтичащи от договора за дарение и покупко-продажба
и на изтекла в тяхна полза и в полза на праводателите им придобивна
давност.
Ответникът К.М.Б. не взема
становище по иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Относно индивидуализацията на
имота, претендиран от ищците на Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К.:
С оглед обстоятелството, че след
предявяване на иска е одобрена кадастрална карта със Заповед
№РД-18-739/21.11.2017 г., на ищците е предоставена възможност да
индивидуализира имота съобразно актуалния му градоустройствен статут. С молба
от 13.03.2019 г. ищците са посочили, че предмет на иска е самостоятелен обект в
сграда с 68134.902.645.2.2, представляващ източната част от сграда с
идентификатор 68134.902.645.2, както и ¾ ид.ч.
от дворното място с идентификатор 68134.902.645. След предоставяне от
насрещната страна с молба от 14.03.2019 г., с оглед промяна в номерацията на обектите
в сградите в процесния недвижим имот, на ищците отново са дадени указания да
индивидуализират спорния имот, представляващ обект в сграда, съобразно
актуалния градоустройствен статут. Макар указанията да не са изпълнени, доколко
от представената Схема №15-202397-08.03.2019 г. (л.432) е видно, че самостоятелен
обект с идентификатор № 68134.902.645.2.4 отговаря на стар идентификатор
68134.902.645.2.2 и е в източната част на сграда № 2 с идентификатор №
68134.902.645.2, то следва да се приеме, че това е имотът, предмет на
предявения от ищците установителен иск.
Относно
допустимостта на исковете, предявени срещу Столична община:
Ищецът обосновава правния си
интерес с издаване от
ответника на Акт за общинска собственост № 4649/05.06.2003 г., с който
процесния имот е обявен за общинска собственост. От приложената по делото
Заповед № CO15-РД-57-3/19.01.2015 г. на Столична община, неоспорена от
страните, се установява, че процесният имот е частна собственост и издаденият акт
за общинска собственост № 4649/05.06.2003 г. е неправилно съставен. Приложен е и
АОС № 4649/05.06.2003 г., в който е отбелязано, че същият е отписан като
неправилно съставен. По делото не се сочат други правни или фактически
действия, с които ответникът Столична община да оспорва правата на ищците.
Доколкото преди предявяване на иска издадения за процесния имот акт за общинска
собственост е отменен и не се сочи друго оспорване от ответника Столична община
на правата на ищците, то за последните не е налице правен интерес от
предявените срещу този ответник искове. Производството в тази му част следва да
бъде прекратено като недопустимо.
По
исковете, предявени от Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К., за
собственост върху имотите, придобита по силата на прехвърлителни
сделки:
Ищците се легитимират като
собственици на имотите, върху които претендират право на собственост (обекта от
сградата и поземления имот) на основание Нотариален акт за дарение на идеална
част от недвижим имот № 126, том IV, рег. № 11893, дело № 627/2016г. по описа
на н-с С.Т., с рег. № 065 от регистъра на НК с район на действие СРС и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 11894, дело №
628/2016г. по описа на н-с С.Т..
С Нотариалния акт за дарение К.М.Б.
прехвърля 1/100 идеална част от жилищна сградата /предната/, находяща се в гр.
София, СО, р-н Лозенец, бул. „********“ № 8, със застроена площ от 75 кв.м.,
заедно с ¾ от процесния поземлен имот при
квоти: за Т.Т. Ч.-Г.– 20% и Д.С.К. – 80 %. С Нотариалния
акт за продажба К.М.Б. продава 99/100 идеални части на ищците, при квоти: за Т.Т. Ч.-Г.– 20% и Д.С.К. – 80 % от жилищна сградата
/предната/, находяща се в гр. София, СО, р-н Лозенец, бул. „********“ № 8, със
застроена площ от 75 кв.м., заедно с ¾ от процесния поземлен имот.
При двете сделки прехвърлителят К.М.Б. се легитимира като собственик с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 199, том II, рег. № 3285, дело
№382/2008 г. по описа на н-с С.Т., с който на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК
нотариусът я е признал за собственик на основание наследство, покупка на
наследство и покупка. Пред нотариуса в производството по чл. 587, ал. 1 ГПК за
удостоверяване на собствеността си молителката К.М.Б. е представила Нотариален
акт № 144, том II, рег. № 2994, дело №331/2008 г., с който купува ½ ид.ч. от сградата и от дворното място от майка си П.М.Б. и Договор
за продажба на наследство от 10.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите, с
който купува от майка си П.М.Б. наследството, оставено от покойния й съпруг М.Ц.Б..
П.М.Б. и М.Ц.Б.от своя страна се легитимират като собственици на процесния имот
с Нотариален акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г. на I-ви нотариус при СРС и Нотариален
акт № 74, том III, дело №405/1963 г. на I-ви нотариус при СРС, по силата на
които са придобили чрез покупко-продажба сградата и ¼ ид.ч. от дворното място, а впоследствие още ½ от
дворното място.
От съдебно-техническата
експертиза се установява, че имотът, представляващ къща (предна), описан в Нотариален
акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г.,
съответства на източния дял на предната сграда или на имота със стар
идентификатор 68134.902.645.2.2, или с актуален идентификатор №
68134.902.645.2.4 (виж т.4.3.4 от Заключението - л.232).
Двата нотариални акта - Нотариален
акт № **, том XXI, дело №3507/1962 г и Нотариален акт № 74, том III, дело
№405/1963 г. на I-ви нотариус при СРС не са вписани в служба по вписванията,
като това обстоятелство не е спорно между страните, а и е удостоверено от
издаденото от Службата по вписванията удостоверение. По реда на чл.183 ГПК ищците
представят пред съда официално заверени преписи със заверка от служба „Стара
архива“ на СРС, като заявяват изрично, че не разполагат с оригинали на
документите. По възражение на ответниците, е открито е производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на заверката за вярно с оригинала, извършена с
печат и подпис на 04.03.2008 г., в
което производство се установи неистинност на заверката. По
делото са събрани писмени доказателства, установяващи какви са печатите,
използвани от служба „Стара архива“ на СРС, както и имената и сравнителни
образци от почерците и подписите на съдебните деловодители, работили в службата
към 04.03.2008 г., когато са заверени двата нотариални акта. От приетата по
делото съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, се установява,
че подписът върху копието на Нотариален акт № **, положен от лицето, посочено
като „секретар“ под щемпелите с текст „Вярно с оригинала“ и кръгъл печат на
служба „Стара архива“, не е положен от служителите, работещи в служба „стара
архива“ при СРС към датата на въпросните заверки. По отношение на подписа, положен
в отпечатъка от щемпел за заверка „Вярно с оригинала“, положен върху приложеното
по делото копие на Нотариален акт № 74, се установява, че същият е коренно
различен от представените сравнителни образци от подписи; по структурна
сложност той е абсолютно прост, лесно може да бъде изпълнен от всяко едно лице,
такава транскрипция на подписите много често се използва от лица, които работят
на длъжности, подобни на длъжността, на която са работили и лицата, чиито
сравнителни образци от подписи са представени, в него не се съдържат достатъчен
брой почеркови признаци, поради което експертизата не може да отговори дали
обследваният подпис е положен от служителите, работещи в служба „стара архива“
при СРС към датата на въпросните заверки. Съгласно заключението, към датата на
заверка на копията (04.03.2008г.) в служба „Стара архива“ не е имало служител,
чиито подпис да има транскрипция като на подписите, обекти на експертизата.
Освен това, не са установява идентичност между поставените в нотариалните
актове печати на служба „Стара архива“ и щемпел „Вярно с оригинала“ с
печатите, съответно – щемпелите, поставяни от служба „Стара архива“ към дата
04.03.2008 г. Тъй като в производството по чл. 193 ГПК е доказана неистинността
на официалната заверка, извършена с печат и подпис на 04.03.2008 г. върху
процесните копия на нотариални актове №74 и №**, съдът приема, че представените
от ищците по реда на чл.183 ГПК заверени преписи от двата документа не
представляват официално заварени преписи по смисъла на чл.183 ГПК поради
неистинност на официалното заверяване. Ето защо същите следва да се считат
изключени от доказателствени материал по реда на чл.183, изр.2 ГПК и съдът не
следва да опира фактическите си изводи на тези документи.
След изключване на двата
нотариални акта, от които произтича материалната легитимация на праводателите П.М.Б. и М.Ц.Б., отпада легитимацията като
собственик на имотите и на К.М.Б., от която ищците претендират да са ги
придобили чрез сделка. Поради това, че Б. не е носител на вещни права,
сделките, обективирани в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 126, том IV, рег. № 11893, дело № 627/2016г. и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 11894, дело № 628/2016 г.,
нямат вещно-транслативно действие и не са доставили
собствеността върху процесните имоти в патримониума
на ищците. Предявените искове за собственост върху имотите, основана на сделка,
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
исковете, предявени от Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К., за
собственост върху имотите, придобита по силата на изтекла придобивна
давност:
При
условията на евентуалност ищците твърдят да са придобили имотите по силата на
изтекла в тяхна полза и в полза на праводателите им придобивна
давност в периода от 60-те години на миналия век до предявяване на исковата
молба.
По силата на
чл.79,
ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно
право чрез фактическото упражняване на съдържанието на това право в определен в
закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане
на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.
По силата на
чл.68, ал.1 за придобиването по давност е необходимо на да бъде установено
упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта. Ищците твърдят,
че имотите са владени от лице, което и чиито праводатели са го владели необезпокоявано
повече от тридесет години - от 1962 г. - 1963 г. и това е продължава и до
момента. Твърдят, че имотите са владяни от праводателката лично или чрез други – имала е свободен
достъп до имотите, влизала е вътре, съхранявала е свои вещи, ползвала ги е
лично и ги е стопанисвала като свои, не е допускала други хора, включително
ответниците или техни работници. Ответниците оспорват тези фактически
твърдения, като от своя страна твърдят, че процесните недвижими имоти са в
тяхно явно, непрекъснато и необезпокоявано владение и фактическа власт, които
осъществяват, е от датата на тяхното придобиване със съответния нотариален акт.
В.Н.Х. и А.Т.Х. осъществят владение и фактическа власт върху едната част от
сградата, заедно със съответната идеална част от поземления имот - от месец
април 1997 г., а от 18.09.1997 г. до днес владението върху другата сграда се
упражнява от Е.Х.Д. и К.Н.Д.. Владението върху имотите се упражнява чрез
другиго - чрез настаняване на работници от предприятията – собственост на В.Н.Х..
Твърдят, че преди да установят своята власт през 1997 г. във фактическо
владение – явно, неоспорвано и непрекъснато са били праводателите им.
За
установяване на спорните факти кой и по какъв начин е упражнявал фактическа
власт върху имота от 1962 г. до настоящия момент са събрани гласни
доказателства и писмени доказателства (за проверка достоверността на гласните).
Гласните
доказателства могат да се разделят на две групи:
Свидетелите,
доведени от ищците - И.П.П. и С.П.Ц. сочат, че ползват имота от 2006 г. за склад за
строителни материали, мебели и стоки. Имотът им е предоставен от К. и в периода
2006 г. – 2018 г. двамата са го използвали основно за складиране на стоки и
багаж. В този период посещавали имота или всеки ден или 2-3 пъти седмично. През
2018 г. след започнал ремонт на булеварда, спрели да ползват имота, като се
обадили на новия собственик Д., извикали фирма да постави СОТ и след това
напуснали имота. Твърдят, че в този период никой освен тях не е имал достъп до
имота, не е влизал в него и не е имал претенции да го ползва. Описват сградата
като един имот с множество стаи, твърдят, че в сградата няма ток и вода.
Свидетелите,
доведени от ответниците - Т.Г.М., Х.Н.М.и М.А.Х.
сочат изцяло различни факти. Т.М.е праводателка на ответниците, тя има наблюдения върху имота от 60-те години
на миналия век, в известен период е живяла в едно от жилищата в предната
сграда. Сочи, че в целия периода от 1962 г. до 1997 г., когато сградата е
продадена на ответниците, в имота са живели членове на семейството й. Описва
сградата, като сочи, че същата се състои от две къщи – близнаци, огледални една
на друга, представляващи две отделни самостоятелни жилища със собствени
входове. Х.М.и М..Х. сочат, че след 1997 г. в имота са настанявани строителни
работници на предприятието на В.Н.Х., който е строителен предприемач. Имотът се
състои от две отделни жилища – две къщи близнаци, като първоначално и в двете е
имало строителни работници, а през 2007 г. едното жилище е отдадено под наем на
свидетеля М..Х., който заживял там със семейството си, а другото жилище
продължило да се ползва от строителни работници. През целия период от 1997 г.
до предявяване на иска имотът е ползван по описания начин необезпокоявано, с
изключение на случай през 2018 г., когато в имота нахлули служители а СОТ и
инсталирали без съгласие на живущите охранителна система, но след сигнализиране
на полицията охранителната система била демонтирана и ползването на имота
продължило по същия начин. По повод самоуоправното
нахлуване на служители на СОТ е образувано полицейско разследване, в рамките на
което били снети обясненията им, както и на живущите с имота. Свидетелите
сочат, че имотът е водо и електро снабден, като
поради проблем с електрозахранването, има инсталирани генератори.
При преценка
на коя група от свидетели да даде вяра съдът съобрази и останалите събрани
доказателства – писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице след личен оглед на имота. От проведения
разпит на свидетелите, включително очна ставка, съдът формира убеждение, че
показанията на свидетелите на ищците са противоречиви, характеризират се с липса
на детайлни описания на имотите, а част от даденото описание противоречи на
останалите събрани доказателства, в това число техническата експертиза. Двамата
свидетели са възприели сградата като един имот от няколко стаи, а не като две
отделни къщи-близнаци, представляващи самостоятелни жилища, като очевидно
разлика може да бъде направена само при наличие на собствени и непосредствени
впечатления от вътрешността на постройката, каквито свидетелите би следвало да
имат, ако са обитавали имота в продължение на години. Вещото лице при огледа
също така е установило, че вътрешността на сградата е занемарена, но има
частично възстановяване на ВиК и електроинсталациите и има ел. захранване с
генератор. Свидетелите на ищците сочат, че в имота няма ток и вода, което също
не отговаря на истината. Освен това свидетелите на ищеца са викани в полицията,
за да дадат писмени сведения във връзка с инцидента с нахлуването на служители
от СОТ (видно от писмените доказателства – л.387 и сл.), но не споменават за
това при разпита си, което също внася съмнение в достоверността на показанията
им.
Свидетелите
на ответниците от друга страна дават детайлна информация за вътрешността на
имота, разположението на стаите в двете къщи, вида на дограмата,
местоположението на входовете, както и описват захранването на обекта с
генератор, което съответства изцяло на заключението на вещото лице. Описват и
инцидента с нахлуване на служители на СОТ и полицейската намеса по случая.
След анализа
на така изложеното съдът намира, че показанията на свидетелите на ищците са
противоречиви и недостоверни и следва да се кредитират показанията на свидетелите
на ответниците, които се потвърждават както от представените писмени доказателства,
така и от техническата експертиза. Поради това съдът приема, че в периода от
1962 г. до предявяване на исковата молба върху имота са упражнявали фактическа
власт праводателите на ответниците, а след 1997 г. – ответниците. По делото не
се събраха никакви доказателства в периода от 1962 г. имотът да е ползван от
член на семейство Б.и, а относно ангажираните доказателства за ползване на
имота след 2006 г. от К.Б. чрез държатели, съдът не кредитира показанията на същите.
Поради това съдът приема, че ищците, в съответствие с доказателствената си
тежест, не установяват в периода от 1962 г. до предявяване на иска техен
праводател да е упражнявал владение върху имота за срок от не по-малко от 10
години. Поради това не се установява в полза на ищците или на техни праводатели
да е възникнало право на собственост по реда на чл.79 ЗС и евентуалните искове
за придобиване на имотите по давност следва да бъдат отхвърлени.
По
исковете на В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х., Е.Х.Д. и К.Н.Д.:
Ищците твърдят, че са придобили
имотите по силата на прехвърлителни сделки - легитимират
като собственици на процесните имоти на основание нотариални актове за замяна на
недвижими имоти. Доказателствената сила на нотариалния акт относно
съществуването на правото на собственост, за разлика от обвързващата
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК за извършените пред него факти, не е
установена с изрична законова разпоредба. Тя се основава на задължението на
нотариуса да провери легитимацията на прехвърлителя при изготвянето на
нотариалния акт за сделката. На това основание се приема, че когато такава
проверка е била извършена и това е отразено в акта, същият се ползва със
своебразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление на
нотариуса, че правото на собственост съществува. Следователно този, който се
позовава на нотариалния акт, с който е извършена сделка за придобиване на
собствеността, по принцип се освобождава от доказване правото на собственост на
своя праводател. Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които
изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже, като при
успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на законната
доказателствена сила на нотариалния акт.
В конкретния случай, видно от
приложения по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 87, том II,
рег. № 2050, нот. д. № 289/1999 на нот. И. Н., с рег. № 040 на НК, В.Н.Х. –
лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х. са придобили, чрез замяна, правото на
собственост върху процесния имот с
идентификатор № 68134.902.645.2.4, заедно с ¼ идеална част от процесния поземлен
имот, а на основание приложения Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
86, том LLXXXII, нот. д. № 25900/1997 на нот. И. Н., I-ви нотариус при СНС към
СРС, Е.Х.Д. и К.Н.Д. са придобили, чрез замяна, от В.Н.Х. – лично и като ЕТ „В.Х.“
и А.Т.Х., собствеността върху имота с идентификатор № 68134.902.645.2.3, заедно
с ½ идеална част от поземления имот. Към всеки от нотариалните актове са
описани титулите за собственост, с които се легитимира праводателят на правото
за собственост. По делото са представени и всички документи, удостоверяващи
правата на праводателите на ищците и на техните праводатели както следва:
С Нотариален акт №149 от
08.10.1932 г. Л.Ф.и И.Т.са придобили чрез договор за покупко-продажба дворно
място от 640 кв., представляващо парцел XIVот квартал №143 по плана за гр.
София.
През 1943 г. след смъртта на Л.Ф.,
по силата на наследствено правоприемство нейната част от имота преминава към
наследниците й И.Т.и Т.Т.и така става съсобствен на двете при квоти ¾ ид.ч.
за И.Т.и ¼ ид.ч. за Т.Т..
След издаване на съответни строителни книжа в имота се изграждат две постройки
– вътрешна къща (която не е предмет на процесния спор) и предна къща, състояща
се от източен и западен близнак. По силата на извършена през 1957 г. съдебна
делба И.Т.придобива в свой дял вътрешната къща, заедно с общо ¾ ид.ч. от дворното място, в това число и т.нар. западен
близнак от предната къща, а Т.Т.става собственик на
предната къща и ¼ ид.ч. от дворното място.
През 1957 г. с нотариален акт
№114 от 06.12.1957 г. И.Т.прехвърля чрез договор за покупко-продажба на М.А.и М.П.¼
ид.ч. от дворното място и вътрешната къща (тази част
от имота не е предмет на спора). Така в собственост на И.Т.остава ½ ид.ч. от дворното място и т.нар. западен близнак.
През 1967 г. с нотариален акт
№113 от 06.04.1967 г. Т.Ж.Д. (преди Т.) дарява на сина си Г.Д.¼ ид.ч. от предната къща и 40/681 ид.ч.
от дворното място.
През 1972 г. след смъртта на Т.Д.
(преди Т.) съсобственици на нейната част от имота стават Г.Д.и А.Л.. По силата
на извършена през 1977 г. съдебна делба Г.Д.придобива в свой дял предната къща,
заедно с общо 1/4 ид.ч. от дворното място.
През 1979 г. на Нотариален акт
№26 от 18.04.1979 г. Г.Д.дарява на дъщеря си Т. Д. 1/3 ид.ч.
от предната къща и 1/12 ид.ч. от дворното място. През
1984 г. с Нотариален акт №40 от 25.04.1984 г. Г.Д.дарява на дъщеря си Т. Д. 1/6
ид.ч. от предната къща и 1/4 ид.ч.
от дворното място. Така към 1984 г. Т. Д. е собственик на ½ ид.ч. от предната къща и ¼ ид.ч.
от дворното място.
През 1980 г. след смъртта на И.Т.частта
й от процесните имоти се придобива по силата на
наследствено правоприемство от А.Т., който през 1996
г. с Нотариален акт №187 от 19.06.1996 г. по силата на договор за
покупко-продажба прехвърля на Б.Б.собствената си
½ ид.ч. от дворното място и сградата,
обозначена като западен близнак.
През 1996 г. с Нотариален акт №45
от 27.06.1996 г. Б.Б.дарява на баща си Г. Г.
придобитата ½ ид.ч. от дворното място и
сградата, обозначена като западен близнак.
Така към 1996 г. т.нар. западен
близнак, заедно с ½ ид.ч. от дворното място е
собственост на Г. Г., а другият близнак, обозначаван в документите за собственост
като „предната къща“, заедно с ¼ ид.ч. от
дворното място са съсобствени на Т. Д. и Г. Димитров.
През 1997 г. с Нотариален акт №34
от 09.04.1997 г. Г. Г. прехвърля с договор за замяна на ищците В.Х. и А. Х.
½ ид.ч. от дворното място и сградата - т.нар.
западен близнак.
През 1997 г. с Нотариален акт №86
от 18.09.1997 г. В.Х. и А. Х. прехвърлят с договор за замяна на ищците Е.Д. и К.Д.
½ ид.ч. от дворното място и сградата западен
близнак.
През 1999 г. с Нотариален акт №87
от 22.05.1999 г. Т. Д. и Г.Д.прехвърлят чрез договор за замяна на В.Х. и А. Х.
¼ ид.ч. от дворното място и предната къща,
представляваща източен близнак.
От съдебно-техническата
експертиза се установява, че описаните в документите за собственост имоти са
идентични с посочените в исковата молба и представляващи съобразно актуалния
градоустройствен статут сгради както следва: самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор №
68134.902.645.2.4 по КККР на гр. София, стар идентификатор:
68134.902.645.2.2, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „********“ №******,
находящ се в сграда №2, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.902.645.2.3 по КККР на гр. София, с адрес:
гр. София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, стар идентификатор:
68134.902.645.2.1, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.902.645 по КККР на
гр. София, заедно с идеални части от поземления имот с
идентификатор № 68134.902.645.
По изложените съображения съдът
приема, че предявените от ищците В.Н.Х., А.Т.Х., Е.Х.Д. и К.Н.Д. искове за
установяване на собствеността им по силата на договори за замяна върху имоти,
представляващи обект с идентификатор № 68134.902.645.2.4, заедно с ¼ ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 68134.902.645 и обект с идентификатор № 68134.902.645.2.4,
заедно с ¼ идеална част от процесния поземлен имот № 68134.902.645, са
основателни.
Поради уважаване на главните
искове за установяване на право на собственост на процесните имоти на основание
правна сделка, съдът няма да разглежда евентуалните искове за придобиване на
имотите на основание придобивна давност.
По
разноските:
С оглед изхода по делото на В.Н.Х.
– лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х., Е.Х.Д., К.Н.Д. – ответници
по исковете на Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К. и ищци срещу Т.Т. Ч.-Г.и Д.С.К. следва да се присъдят на основание чл.78,
ал.1 ГПК заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат.
А. Т.Х.
е представила списък разноски и претендира сумата от 3078,97 лв. – разноски по
делото, от които: общо 35 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения,
43,97 лв. – такса вписване и 3000 лв. - адвокатско възнаграждение. Представено
е доказателство за вписване на искова молба в размер на 41,97 лв. Представено е
платежно нареждане за превод на сумата от 3000 лв. по договор в полза на процесуалния
представител на А. Х., но от платежното нареждане не може да се направи извод,
че тази сума е за представителство по конкретното дело; не е представен договор
за правна защита, доказващ, че претендираната и платена сума от 3000 лв. е за
представителство по настоящото дело. Поради това, на осн. чл. 78, ал. 1 и по
арг. от ТР № 6/2012 г. ОСГТК, не следва
да се уважава претенцията на А. Т.Х. за присъждане на адвокатско
възнаграждение, както и за разноски за сумата над 41,97 лв.
ЕТ В.Х.
е представил списък разноски и претендира сумата от 3440 лв. – разноски по
делото, от които: 840 лв. – държавна такса, 600 лв. – депозит за съдебно-технологична
експертиза и 2000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Приложен договор
за правна защита, съгласно който договореното възнаграждение е за един адвокат
по гр.д. №5613/2017г., присъединено по настоящото дело, и е платено в брой.
Е.Х.Д.
и К.Н.Д. са представили списък разноски и претендират адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лв. Приложен е договор за правна защита, съгласно който
претендираното възнаграждение е за един адвокат по гр.д. №5613/2017г.,
присъединено по настоящото дело, и е платено в брой. В законоустановения срок
процесуалните представители на насрещната страна са направили възражение по
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и цената на иска, намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение от ЕТ В.Х.Е.Х.Д. и К.Н.Д. не е
прекомерно, поради което, претенциите за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъдат уважение е размера, в който са претендирани.
Поради гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.Т. Ч.-Г., ЕГН ********** и Д.С.К.,
ЕГН **********, срещу В.Н.Х., ЕГН ********** – лично и като ЕТ „В.Х.“, А.Т.Х.,
ЕГН **********, Е.Х.Д., ЕГН ********** и К.Н.Д., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
вр. чл.77 и чл. 79 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици, на
основание правна сделка, евентуално – по силата на изтекла придобивна
давност на недвижим имот, представляващ 3/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 68134.902.645 по КККР на гр. София, съставляващо
УПИ XIV от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец, цялото с площ
от 640 кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м., при съседи по
скица: бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ IV – 644, УПИ XII – 646 и изградената
в имота жилищна сграда представляваща самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.902.645.2.4 (стар идентификатор: 68134.902.645.2.2), с
адрес: гр. София, СО р-н Лозенец, нов бул. „********стар бул. „А. ******със
застроена площ от 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни
помещения.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.Т. Ч.-Г., ЕГН **********, И.К.Г.,
ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, и К.М.Б., ЕГН:**********,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.77 ЗС, че В.Н.Х., ЕГН **********
– лично и като ЕТ „В.Х.“ и А.Т.Х., ЕГН ********** са собственици, на
основание правна сделка – по силата договор, сключен с Нотариален акт за замяна
на недвижими имоти № 87, том II, рег. № 2050, нот. д.
№ 289/1999 на нот. И. Н., с рег. № 040 на НК, на
следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор №
68134.902.645.2.4 по КККР на гр. София, (стар идентификатор:
68134.902.645.2.2), представляваща източната част от сграда с идентификатор №
68134.902.645.2, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „********“ №******,
застроена на 65,60 кв.м., заедно с ¼ идеална част от дворното място,
в което е построена, представляващ имот с идентификатор № 68134.902.645, съставляващо УПИ XIII – 645 в квартал №133 по плана на гр. София, местност
„Лозенец“, с площ от 680 кв.м., при съседи по скица: бул. „********“,
УПИ XII – 646, УПИ VII-583, УПИ
IV – 644 и УПИ XIV –
642.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.Т. Ч.-Г., ЕГН **********, И.К.Г.,
ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, и К.М.Б., ЕГН:**********,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.77 ЗС, че Е.Х.Д., ЕГН **********
и К.Н.Д., ЕГН **********, са собственици, на основание правна сделка –
по силата договор, сключен с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 86,
том LLXXXII, нот. д. № 25900/1997 на нот. И. Н., на следните недвижими имоти: жилищна сграда
близнак, представляваща самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.902.645.2.3 по КККР на гр. София, (стар идентификатор: 68134.902.645.2.1), с
адрес: гр. София, р-н Лозенец, ул. „********“ №******, застроена на площ от 72
кв.м., заедно с ¼ идеална част от дворното място, в което е
построена, представляващ имот с
идентификатор № 68134.902.645,
съставляващо УПИ XIII – 645 в квартал №133 по плана на гр. София, местност
„Лозенец“, с площ от 680 кв.м., при съседи по скица: бул. „********“,
УПИ XII – 646, УПИ VII-583, УПИ
IV – 644 и УПИ XIV –
642
ОСЪЖДА Т.Т.
Ч.-Г., ЕГН **********, И.К.Г., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********
и К.М.Б., ЕГН:**********, да заплатят на А. Т.Х., на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК, сумата от 41,97 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.Т.
Ч.-Г., ЕГН **********, И.К.Г., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********
и К.М.Б., ЕГН:**********, да заплатят на В.Н.Х., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК, сумата от 3440 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т.Т.
Ч.-Г., ЕГН **********, И.К.Г., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********
и К.М.Б., ЕГН:**********, да заплатят на Е.Х.Д., ЕГН ********** и
К.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК, сумата от 3000
лв., представляваща съдебни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по
предявените от Т.Т. Ч.-Г., ЕГН ********** и Д.С.К.,
ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *******искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
вр. чл.77 и чл. 79 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици, на
основание правна сделка, евентуално – по силата на изтекла придобивна
давност на недвижим имот, представляващ 3/4 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор № 68134.902.645 по КККР на гр. София,
съставляващо УПИ XIV от кв. 143 по плана на гр. София, местност Долни Лозенец,
цялото с площ от 640 кв.м. по документ за собственост, а по скица: 681 кв.м.,
при съседи по скица: бул. „********“, УПИ XIV – 642, УПИ IV – 644, УПИ XII –
646 и изградената в имота жилищна сградам
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.902.645.2.4 (стар идентификатор: 68134.902.645.2.2), с адрес: гр.
София, СО р-н Лозенец, нов бул. „********стар бул. „А. ******със застроена площ
от 75 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: