Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-164                             07.07.2020 година                             град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На двадесет и трети юни                                                                     година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                              2. Йорданка Майска-Иванова        

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  974 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5547/03.02.2020г. на БРС от С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.** чрез адв.Б.Костадинов,  против  решение № 255/20.01.2020г. по гр.д.№ 4289/2019г. на БРС в частта, с която съдът е приел за установено по отношение на него, че В.Н.П., ЕГН: ********** с адрес: с.К., общ.Н., ул.“В.“ № *** е собственик на 2/3 ид.ч. от подробно описания в диспозитива на съдебното решение недвижим имот – апартамент, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Зорница“ бл.38, вх.3, ет.6, ап.среден. Твърди на първо място неправилна преценка на събраните доказателства и на следващо – неправилно приложение на закона. Моли решението да бъде отменено и искът – отхвърлен изцяло. Няма доказателствени искания, с въззивната жалба не претендира разноски за въззивната инстанция.

По делото е постъпила още една въззивна жалба – вх.№ 7572/13.02.20г. на БРС от К.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул. „К.П. В.“ № *, чрез адв.Ат.Тасков, против цитираното по-горе решение в частта, с която е уважен предявения от В.П. против нея установителен иск. Твърди, че не е правилно, като подробни аргументи излага в депозираната въззивна жалба. Моли да бъде отменено в атакуваната част и бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен и досежно уважената с първоинстанционното решение част. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата В.Н.П. оспорва въззивните жалби чрез процесуалния си представител адв.Ст. Славов. Твърди, че не са основателни и моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Районният съд е разгледал пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК.

Производството пред БРС е образувано по искова молба от В.Н.П., ЕГН: ********** с адрес: с.К., общ.Н., ул.“В.“ № ***, против   С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и К.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул. „К.П. В.“ № *, с иск да се приеме за установено, че е собственик на 10/12 ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.38.2.64, находящ се в гр.Бургас, жк.“Зорница“, бл.38, вх.3, ет.6, ап.среден, намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.601.38 по КККР на гр.Бургас. Твърди, че имотът е придобит от нея и бившия й съпруг под режима на СИО. След прекратяването на брака им със смъртта на съпруга й, тя е останала собственик на 1/2ид.ч. – нейната част след прекратяване на СИО, а 4/12ид.ч. е наследила от съпруга си.

Въззивницата К.Н. – една от наследниците на съпруга й, се е снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно владение  върху целия имот и го е продала на другия въззивник – С.М.. Така тя се е разпоредила с имущество на въззиваемата. При изложените твърдения моли да бъде установена собствеността й върху процесните 10/12ид.ч. от спорния имот, както спрямо Н., така и спрямо преобретателя на имота. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В отговора срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, С.М. оспорва иска. Заявява, че е придобил имота добросъвестно, заплатил е продажната цена по банков път, след като продавачът се е легитимирал пред нотариуса като негов собственик. Моли искът да бъде отхвърлен. Също ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Исковата молба е оспорена и от К.Н. в депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Позовава се на трансформация на лично имущество на наследодателя И.С.П. при закупуването на процесния апартамент. Твърди извършено в негова полза дарение на парична сума от страна на баща му и отрича да е придобит при условията на СИО. На следващо място се позовава на самостоятелни права върху апартамента - придобиване чрез упражнявано владение в продължение на повече от 10 години. Моли искът да бъде отхвърлен, ангажира доказателства, претендира разноски.

Видно от приложеното на стр.13 по гр.д.№ 4289/19г. на БРС удостоверение за сключен граждански брак, В.Н. П. и И.С.П. са сключили брак на 27.06.1987г., от който нямат родени деца.

Бракът е прекратен със смъртта на съпруга на 10.10.2018г. След смъртта си И.П. е наследен от преживялата го съпруга – В.П. и низходящите по права линия на сестра му – Т.Х.Б. и К.Х.Н. – удостоверение за наследници изх.№ 94-01-13870/23.04.2019г. на Община Бургас – стр.10 по гр.д.№ 4289/19г. на БРС.

През време на брака с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 21.11.1991г. И.С. е закупил процесното жилище за сумата от 9 377лв., изцяло заплатена от купувача – стр.7. В договора е вписано, че цената е покрита със собствени средства.

Както стана ясно, страните спорят относно режима на придобиване на апартамента, който от своя страна е предпоставен от произхода на средствата за закупуването му. По този повод съдът отбелязва, че цитираният по-горе договор представлява диспозитивен документ, съдържащ и удостоверителна част, свидетелстваща за стоящи извън документа факти, а именно – източника на средствата за заплащането на имота. От твърденията на въззивницата Н. става ясно, че не се оспорва материалната доказателствена сила на договора за продажба на държавен недвижим имот в съответната част,  но се твърди, че вписаната като продажна цена сума по договора е получена по дарение, извършено от бащата на наследодателя И.С. в негова полза.

В тази връзка  по делото са ангажирани както писмени, така и гласни доказателства. От приложената на стр.53 декларация от двамата съпрузи и от приложената на стр.54 Заповед № 2748/25.Х.1991г. на Председателя на ИК на ОНС Бургас се установява, че към датата на създаване на двата документа И.С. е имал ежемесечен доход в размер на 300лв., а съпругата му В. П. – в размер на 240лв.

От приложените на стр.57 – 58 копия от спестовната книжка на И.С. става ясно, че спестовният му влог е открит на 30.09.1988г. със сумата от 652.02лв., като към крайната дата, отразена на последния ред от стр.4 на книжката съдът установи, че след поредица от вноски и теглене от влога, през м.октомври, 1990г. е внесена сума в размер на 2300лв. и така към същия месец спестяванията са възлезли на 3694.13лв. След още две вноски – от 120лв. и от 180лв. и олихвяване на сумата по влога към м.декември, 1990г. общата сума е възлязла на 4 010.39лв.

По делото липсват доказателства за произхода на средствата по спестовния влог, ето защо следва да бъде приложена презюмпцията за придобиването им под режима на СИО, както постановява чл.19 СК от 1985г. отм.

За да докажат твърденията си, страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на св.Калчева, роднина по сватовство на И.С., се установява, че непосредствено преди придобиването на процесния апартамент, тя и съпругът й са пътували, заедно с наследодателя П., до с.Драка. П. е искал да посети баща си, за да вземе от него пари за закупуването на жилището. На следващия ден, на връщане към гр.Бургас, се похвалил, че има 10 000лв.

 От показанията на св.К., единствена свидетелствала за произхода на средствата за жилището, не може да се установи дали получената сума е била дарена или е дадена в заем, както и не е ясно каква точно сума е дал бащата на наследодателя. Не се установява дали е дал сума, която добавена към тази по спестовния влог, общо възлизат на 10 000лв. или е дал цялата сума от 10 000лв.  

При това положение настоящият състав приема, че при покупката на имота е вложена сумата от 4010.39лв. представляваща общи средства на съпрузите, придобити по време на брака, за които не е опровергана презюмпцията за общност по чл.19 СК от 1985г. отм. Остатъкът до крайната цена на жилището – 9377лв., са средства, получени от бащата на П. за закупуване на апартамента, като не е доказано по безспорен и достатъчно убедителен за съда начин, че този остатък е дарен в полза на П..

При постановяване на решението си районният съд е приел, че П. е получил като дарение цялата стойност на жилището от баща си, ето защо е налице трансформация на лични средства по отношение на цялата вещ. Затова е счел, че след смъртта на П., В.П. се легитимира като собственик на наследствен дял от 2/3 части, доколкото бракът й с наследодателя е продължил повече от 10 години, от него нямат родени деца и тя наследява редом с неговата сестра, съответно низходящите й по право на заместване – чл.9, ал.2, предл.I ЗН.

По делото са депозирани две въззивни жалби – от К.Н. и от купувача С.М.. В.П. не е изразила недоволство от първоинстанционното решение, ето защо положението на двамата въззивници не може да бъде влошавано.

С отговора срещу исковата молба Н. се е позовала и на друго правозащитно възражение - придобиване на имота в резултат от упражнявано повече от 10 години владение. Ангажирани са противоречиви гласни доказателства. Най-общо казано, ангажираните от въззиваемата страна свидетели са твърдели, че не познават К.Н., тя не е живяла в процесното жилище и за пръв път са я видели на погребението на наследодателя П..

Ангажираните от въззивницата Н. свидетели са заявили, че тя е живяла дълги години в него, грижела се е за наследодателя П. след фактическата му раздяла с В.П. и дори го е прибирала в апартамента в ж.к.“Зорница“, бл.38, вх.3, гр.Бургас, понеже той е заживял в къщата на баща си в с.Драка.

От показанията на всички разпитани свидетели безпротиворечиво става ясно, че след пенсионирането си В.П. е заживяла в с.Кошарица,, където известно време са живели съвместно със съпруга й И.С.. През 2011г. П. се е върнал в гр.Бургас, а В.П. е останала да живее в с.Кошарица, където живее и понастоящем.

По делото е приложен частен документ, стр.60 - изходяща от наследодателя декларация, че преди повече от 12 години е преотстъпил изцяло на К.Н. владението и ползването на имота, описан подробно в декларацията.

Документът не е официален и има само материална доказателствена сила, доколкото тя не е оборена. Като частен такъв, той следва да бъде ценен по правилото на чл.180 ГПК - че изявленията, които се съдържат в него, са направени от автора, посочен от документа.

Както вече бе изяснено по-горе, не може да бъде прието за безспорно, че въззивницата Н. е установила фактическа власт върху вещта, с намерение да я свои и владението е продължило явно, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, за да се възприеме твърдението й за придобиване на собствеността.

Още повече, че дори и да бе демонстрирала това си намерение, явно то не е манифестирано пред съсобственицата В.П., на която то не е станало известно, понеже от пенсионирането си въззиваемата живее в с.Кошарица и никой не я е виждал да посещава жилището. В тази връзка съдът се съобразява с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова и приема, че твърдението за придобиване на имота по давност от страна на въззивницата Н. е недоказано и поради това – необосновано.

Така се налага заключение, че вторият въззивник – Ст.М., макар и добросъвестен, доколкото е придобил частта на В.П. от процесния имот на правно основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че го закупува от лице, което не е негов собственик, не може да обоснове собственически права, защото те не са част от патримониума на прехвърлителя.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема по изложените по-горе мотиви, че постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 925лв.

 Водим от изложеното БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 255/20.01.2020г. по гр.д.№ 4289/2019г. на БРС в  обжалваните части.

ОСЪЖДА К.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул. „К.П. В.“ № *, и С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплатят на В.Н.П., ЕГН: ********** с адрес: с.К., общ.Н., ул.“В.“ № ***, сумата от 925лв. разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

           

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: