Решение по дело №1077/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 260239

гр. Сливен, 18.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1077  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК ********* срещу Т.Д. Хитова, ЕГН: ********** ***, с която обективно кумулативно са съединени установителни главен и акцесорен иск  с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. При условие на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от определения и назначен особен представител на ответницата.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.  422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД. При условие на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер EMLN-15171094, като ответницата била дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. Ответницата на 03.04.2018 г. била активирала предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 3000 лв. Върху усвоената сума се била начислявала годишна лихва и такси за обслужване за периода на ползване съгласно определен годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя било възниквало задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на вземането. Ответницата била преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., когато било последното плащане по нея и балансът по същата бил минус 3649,16  лева. Поради тази причина кредиторът бил блокирал използването й.

Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 5858/2019 г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 3099,48 лв., съставляваща главницата по договор за револвиращ кредит, сумата от 549,68 лв., съставляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. и  сумата от 165,10 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 г. до окончателното плащане. При условие на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.  Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответницата депозира отговор на исковата молба. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК , тъй като не били спазени императивните изисквания на закона предвидени в чл. 10 ЗПК, тъй като размера на използвания шрифт на договора и приложението към него бил по-малък от 12. Не било спазено и изискването на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не се била съдържала информация за лихвения процент и условията по прилагането му не била ясна базата върху която се прилага лихвения процент, нито как се разпределя във времето, нито как се формира договорната лихва. Не било спазено и императивното изискване на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не бил се съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.  Цитира задължителни указания на СЕС в този смисъл. В процесния договор нито годишния процент на разходите по кредита, нито общата сума били посочени в действителния им размер. От ответницата се било изисквало да заплати застрахователна премия в размер на 3213,60 лева, която съставлявала вноска в размер на 25 % от получената сума  извън договорната лихва от 10,69 % и същата не била включена в годишния процент на разходите. Не била спазена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като от представения погасителен план не могло да се преценят конкретните параметри на дължимите суми, тъй като не бил посочен размера на главницата и лихвата за всяка една погасителна вноска. В договора не се била съдържала информация и относно размера на лихвения процент на ден, което било императивно изискване предвидено в чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК. Приложението към процесния договор било нищожно поради противоречие с добрите нрави, тъй като бил уговорен лихвен процент в размер на 35 % и надвишавал трикратния размер на законната лихва, който практиката на ВКС приемала за максимален размер непротиворечащ на добрите нрави. Не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожността на предвидените  в договора клаузи водила до неговата пълна недействителност. Изискването за заплащане на застрахователна премия целяло да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно ГПР да не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Цитира чл. 21, ал. 1 ЗПК. Изискването за заплащане на такса „ангажимент” било нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не било доказано и че ответницата била усвоила претендираната от нея сума. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и на основание чл. 22 ЗПК да се обяви договора за потребителски кредит и приложението към него за недействителни.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Страните бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер EMLN-15171094, като ответницата била дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. Ответницата на 03.04.2018 г. била активирала предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 3000 лв. Върху усвоената сума се била начислявала годишна лихва и такси за обслужване за периода на ползване съгласно определен годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя било възниквало задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на вземането. Ответницата била преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., когато било последното плащане по нея и балансът по същата бил минус 3649,16  лева. Поради тази причина кредиторът бил блокирал използването й.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза на ответницата бил отпуснат револвиращ кредит по кредитна карта в размер на 3000 лв. съгласно чл. 1 от Приложение CARD-15803203/22.08.2017 г. към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта № ENLN-1517094/22.08.2017 г. Разрешеният револвиращ кредит бил усвоен по издадената кредитна карта чрез преводи на суми от картата по сметката, теглене от АТМ и начислени дължими такси за теглене. Размерът на задълженията на ответницата са следните-3099, 48 лв. усвоена главница, сумата от 549,68 лв., съставляваща задължения от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г., които включват начислена месечна лихва върху размера на усвоената главница, дължима застрахователна премия, дължими такси за обслужване на сметки. Задълженията след 03.04.2019 г.-датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до 29.10.2019 г.- датата на подаване на заявлението са в размер на 180,77 лв. и съставляват законна лихва за забава. Годишният процент на разходите по револвиращия кредит по кредитната карта съгласно чл. 17 от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта № ENLN-1517094/22.08.2017 г. е изчислен при допускане, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло и за срок от една година и ще бъде погасяван на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи съгласно условията на договора. Ежемесечната вноска включва размера на усвоената част от кредитния лимит, начислената месечна лихва върху размера на усвоения кредитен лимит, за времето му на ползване и месечна такса за обслужване в размер на 4 лв. Месечните вноски се правят до първо число на месеца, най-малко в минимален размер определен съгласно Тарифата представена с Приложението към Договора. Уговорения в договора годишен  лихвен процент в размер на 35 % надхвърля трикратния размер на законната лихва с 5 %, която е 30 %. Със сключената застраховка „Защита на плащанията по кредитните карти” ответницата се била задължила да заплаща и застрахователна премия в размер на 0,602 % от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение по кредитната карта за съответния месец. Съгласно чл. 7 от Общите условия към застрахователния договор дължимата месечна застрахователна премия се заплаща от застрахования като задължение по кредитната карта на застрахования в срока за заплащане на месечната погасителна вноска. Размерът на усвоените по кредитната карта суми бил различен през отделните месечни отчетни периоди и начислената застрахователна премия била в различен размер, тъй като същата се била изчислявала като процент от усвоената сума. Застрахователната премия не била включена в ГПР, тъй като в договора не било посочено изрично задължение за сключването на застраховка като условие за получаване на кредита. В приложението към договора бил посочен годишен лихвен процент начислен върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, а именно 35 %, както и месечен лихвен процент в размер на 2,91 %. В договора не се съдържа информация относно размера на лихвения процент на ден. Месечните погасителни вноски в погасителния план към договора били относими към друг договор за потребителски кредит отпуснат на ответницата в размер на 13 000 лв. При ползвания револвиращ кредит в размер на 3000 лв. съгласно чл. 12 от договора и приложението няма погасителен план с фиксирани месечни вноски. По револвиращия кредит съгласно условията на договора кредитополучателят дължи месечна погасителна вноска, включваща усвоената част от кредитния лимит, дължима лихва за ползване на усвоената част за времето на ползване, както и всички дължими такси във връзка с ползването на картата. Дължимата месечна вноска е най-малко в минимален размер определен в Тарифата към Приложението към договора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД  и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за револвиращ потребителски кредит, като сумата е усвоена от кредитополучателя с активирането на кредитната карта, като е преустановил плащанията си на 01.11.2018 г. Особеният представител на ответницата не е оспорил настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответницата следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

Съдът констатира, че вземанията за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и които са предмет на настоящия иск произтичат от договор сключен с потребител, поради което следва да се направи преценка дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, като въз основа на събраните писмени доказателства по делото, съдът следва да прецени, дали е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи. Съдът счита, че длъжникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На длъжника, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- кредитор клаузи на договора/.

От длъжника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, се претендират и вземания за административни разноски, както и задължение за застрахователна премия.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК съгласно който: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“

Съгласно чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит (ДПК) се посочва и „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит“. И двата параметъра не са посочени в договора (в случая в приложението към него) в реалният им размер. От длъжникът се изисква да заплаща и застрахователна премия, която вноска не е включена в годишния процент на разходите, а би следвало. Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза със сключената застраховка „Защита на плащанията по кредитните карти” ответницата се била задължила да заплаща и застрахователна премия в размер на 0,602 % от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение по кредитната карта за съответния месец. Съгласно чл. 7 от Общите условия към застрахователния договор дължимата месечна застрахователна премия се заплаща от застрахования като задължение по кредитната карта на застрахования в срока за заплащане на месечната погасителна вноска. Размерът на усвоените по кредитната карта суми бил различен през отделните месечни отчетни периоди и начислената застрахователна премия била в различен размер, тъй като същата се била изчислявала като процент от усвоената сума. Застрахователната премия не била включена в ГПР, тъй като в договора не било посочено изрично задължение за сключването на застраховка като условие за получаване на кредита. В приложението към договора бил посочен годишен лихвен процент начислен върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, а именно 35 %, както и месечен лихвен процент в размер на 2,91 %. В договора не се съдържа информация относно размера на лихвения процент на ден. Месечните погасителни вноски в погасителния план към договора били относими към друг договор за потребителски кредит отпуснат на ответницата в размер на 13 000 лв. При ползвания револвиращ кредит в размер на 3000 лв. съгласно чл. 12 от договора и приложението няма погасителен план с фиксирани месечни вноски. По револвиращия кредит съгласно условията на договора кредитополучателят дължи месечна погасителна вноска, включваща усвоената част от кредитния лимит, дължима лихва за ползване на усвоената част за времето на ползване, както и всички дължими такси във връзка с ползването на картата. Дължимата месечна вноска е най-малко в минимален размер определен в Тарифата към Приложението към договора. По дефиницията на чл. 19 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Разходът допълнително заплащане на застрахователна премия е очевидно пряко свързан с договора за кредит, но кредиторът е пропуснал да го включи в годишния процент на разходите. Невключването му в ГПР въвежда кредитополучателят в заблуждение относно реалната цена на кредита. Тъй като застрахователната премия съставлява много съществена част от общия размер на задълженията на длъжницата и тя не е била включена в ГПР следва да се приеме, че ГПР не е посочен съгласно изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК. Нарушена е и разпоредбата на  чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, като не е посочена коректно и общия размер на кредита, което също е основание за недействителност на договора за кредит.

Съдът споделя възраженията на особения представител на ответницата, че не е спазена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като от представения погасителен план не може да се преценят конкретните параметри на дължимите суми, тъй като не бил посочен размера на главницата и лихвата за всяка една погасителна вноска. Единствено в приложението минималната погасителна вноска при размер на усвоен лимит, но не се посочва какво се включва в тази погасителна вноска. В договора не съдържа информация и относно размера на лихвения процент на ден, каквото е заключението на вещото лице, което е императивно изискване предвидено в чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК. Приложението към процесния договор е нищожно поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорен лихвен процент в размер на 35 % , който надвишава трикратния размер на законната лихва, който практиката на ВКС приемала за максимален размер непротиворечащ на добрите нрави и това също е констатирано от вещото лице. В посочените хипотези, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК длъжницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Размерът на задълженията на ответницата видно от кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза са следните-3099, 48 лв. усвоена главница, сумата от 549,68 лв., съставляваща задължения от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г., които включват начислена месечна лихва върху размера на усвоената главница, дължима застрахователна премия, дължими такси за обслужване на сметки. Задълженията след 03.04.2019 г.-датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до 29.10.2019 г.- датата на подаване на заявлението са в размер на 180,77 лв. и съставляват законна лихва за забава. Съдът, счита, че чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК в случая се равнява на 3099, 48 лв., съставляваща усвоената от ответницата главница по договора за револвиращ потребителски кредит и само тази сума следва да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца. Останалите задължения на ответницата за сумата от 549,68 лв., съставляваща задължения от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г., които включват начислена месечна лихва върху размера на усвоената главница, дължима застрахователна премия, дължими такси за обслужване на сметки не следва да се признава за установено, че ответницата дължи на ищеца, тъй като договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Задълженията след 03.04.2019 г.-датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до 29.10.2019 г.- датата на подаване на заявлението са в размер на 180,77 лв. , които съставляват законна лихва за забава също не следва да бъде признато, че са дължими от ответницата на същото основание.

С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати сторените разноски от ищеца - в размер на  102,62 лв., съставляващи сторени в заповедното производство разноски съобразно с уважената част на исковете и сумата от 663,52 лв., съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с уважената част на исковете. Ответницата не е сторила разноски в настоящото производство, които да му се присъдят с оглед частичното отхвърляне на исковете. По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД в отношенията между страните по делото, че ответницата Т.Д. Хитова, ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК *********, сумата от 3099,48 лв., съставляваща главницата по Приложение CARD-15803203/22.08.2017 г. към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта № ENLN-1517094/22.08.2017 г., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 г. до окончателното плащане., за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е издадена заповед № 3420 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5858/2019 по описа на РС – Сливен.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 23 ЗПК, поради недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК предявените акцесорни положителни установителни искове за сумата от 549,68 лв., съставляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. и  сумата от 165,10 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Т.Д. Хитова, ЕГН: ********** ***, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК *********, сумата от 102,62 лв., съставляваща сторени в заповедното производство разноски съобразно с уважената част на исковете и сумата от 663,52 лв., съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с уважената част на исковете.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: