№ 1208
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.07.2024г по гр.д. № 39/2024г Окръжен съд- Перник е уважил
частично предявения иск от Н. Б. Б. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на неимуществени вреди на осн. чл.2б от ЗОДОВ в размер на 3 000лв , като
е отхвърлил предявения иск за сумата до 50 000лв, частично претендирани от
90 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Решението на ОС-Перник е обжалвано с въззивни жалби и от двете страни в
процеса.
Въззивникът- ищец Н. Б. обжалва решението в отхвърлителната част като
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че определеното му
обезщетение за неимуществени вреди е занижено и немотивирано. Оспорва изводи на
съда, че самият ищец като обвиняем и подсъдим е станал причина за
продължителността на производството. Счита, че предявеният иск е доказан по своя
размер изцяло. Моли решението на ОС-Перник да бъде отменено в обжалваната част и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
1
изцяло.
Въззивникът – ответник Прокуратура на Република България обжалва
решението в осъдителната му част , с оплакване за неправилност. Поддържа, че съдът
се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че решението е неправилно по
същество и липсват предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в полза на ищеца. Моли в обжалваната част решението на ОС-Перник да бъде
отменено, а предявеният иск – да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално моли размерът
на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
Ищецът Н. Б. депозира писмен отговор , с който оспорва жалбата на
прокуратурата.
Н. Б. депозира и насрещна въззивна жалба против решението на ОС-Перник в
отхвърлителната част, с оплакване за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Счита,
че по делото е доказал неимуществени вреди, чието справедливо обезщетение възлиза
на претендираната сума.
В о.с.з. въззивникът- ищец Н. Б. се явява и се представлява от своята майка Б.
С.. Въззивникът поддържа въззивните си жалби по съображенията , изложени в тях.
Моли въззивните жалби да бъдат уважени и да му бъде присъдено обезщетение в
максимален размер.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П.,
която оспорва въззивните жалби на ищеца и поддържа въззивната жалба на ответника
Поддържа, че по делото не се доказват неимуществени вреди в пряка причинно-
следствена връзка с действията на прокуратурата. Моли предявеният иск да бъде
изцяло отхвърлен или размера на присъденото обезщетение да бъде намален.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Ищецът е предядвил иск, уточнен в о.с.з. на 14.11.2024г, за ангажиране на
имуществената отговорност на държавата, чрез нейни процесуални субституенти –
органите, причинили твърдяните вреди на ищеца- поради бавно правосъдие. Ищецът
твърди, че е обвиняем по ДП № 541/2020г . Твърди, че през месец ноември 2020 г. е
образувано досъдебно производство № 541/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР
– Перник за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е бил привлечен като
обвиняем. Твърди, че 05.05.2022 г. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –
Перник , че с присъда № 9/28.02.2022 по НОХД № 730/2021 г по описа на ПРС е бил
осъден , че присъдата е била потвърдена с решение № 60/2023 г по НОХД № 119/2022
г. по описа на ПОС и с решение № 343 по НД № 895/2022 г по описа на САС по реда
на възобновяването е отменена присъдата и е възобновено производството по НОХД
№ 730/2021г по описа на ПРС. Твърди, че с определение № 590/14.12.2002 г. по НОХД
№ 1769/2022 г. по описа на ПРС производството е прекратено и делото е върнато на
Районна прокуратура – Перник за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения и че производството е все още на етап досъдебно производство. Твърди, че
по досъдебното производство не са събрани доказателства, които да могат да
обосноват повдигане на обвинение, поради което е подал молба от 03.07.2022 г. с
искане за прекратяването му. Твърди, че е изтекъл и давностният срок за образуване на
наказателното производство по чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди, че ответникът бездейства
и не предприема действия за развитие на производството. Твърди, че по наказателното
производство има наложена забрана да напуска пределите на страната , че са му
съставяни протоколи за предупреждение, че търпи неимуществени вреди, изразяващи
се в безсъние, главоболие, болки в корема, повръщане, болки в ставите, притеснение,
унижение, несигурност, психичен тормоз.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява, че ищецът е причина
за забавянето на производството, тъй като той и защитникът му – неговата майка
непрекъснато подават искания, уведомления, протести, апели, жалби, с което
препятстват хода на делото, тъй като същите изискват произнасяния на наблюдаващия
прокурор, за които е необходимо технологично време. Възразява още, че двамата се
укриват и препятстват възможността за призоваването им за явяване пред
разследващия орган за извършване на процесуални действия, с които да бъдат
изпълнени дадените от съда указания. Ответникът оспорва настъпването на
твърдяните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между
твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Възразява, че
ищецът е осъждан, поради което отрицателните му изживявания не са свързани с
процесното наказателно производство.
Фактическата обстановка е правилно и пълно установена от
първоинстнационният съд и въззивният състав препраща към тази част от мотивите на
обжалваното решение, на осн. чл.272 от ГПК, като обосновка на собствения си акт.
3
По делото е установено, че на 15.10.2020 г. с постановление на прокурор при
Районна прокуратура – Перник е образувано наказателно производство – ДП №
541/2020 г. на 01 РУ при ОДМВР – Перник, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. По
това ДП първоначално ищецът е разпитан като свидетел. На 13.04.2021 г. по това ДП
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и е
разпитан в това качество. По отношение на него е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
Не се спори, че това досъдебно производство все още е висящо, като на
10.05.2024 г. е изготвен обвинителен акт, с който ищецът е предаден на съд,
образувано е НОХД 706/2024г по описа на ПРС, производството по което е прекратено
е делото върнато на РП-Перник за отстраняване на допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. В своето протоколно определение съдът е
приел, че не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
По делото е установено още, че против Б. е бил внесен обвинителен акт и е било
образувано НОХД № 730/2021г , по което е била постановена присъда, потвърдена от
по ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС и отменена по реда на възобновяването по
НОХД № 895/2022 г. по описа на САС. Делото е върнато в ПРС на 21.11.2022 г. и е
образувано НОХД № 1769/2022 г. по описа на ПРС, по което дело съдът с протоколно
определение е прекратил съдебното производство и е върнал материалите на РП –
Перник за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
От приложеното наказателно дело се установява, че Б. се е явявал на насрочените
съдебни заседания и не е ставал повод за отлагане на разглеждането на делото в
съдебна фаза.
От приложеното дело се установява още, че по време на разследването ищецът-
обвиняем в наказателното производство и неговия защитник са депозирали множество
молби и искания, които са налагали произнасяне от наблюдаващия прокурор, а в
някои от случаите и от прокурор от Окръжна прокуратура – Перник. Постъпили са
искания за достъп до доказателства, както и молби с представени доказателства.
Постъпили са няколко искания за отвод на разследващите/28.06.2023г, 08.07.2023г /,
по които се е налагало произнасяне на прокурори от ПОП и САП. Направени са
няколко искания от ищеца за прекратяване на наказателното производство /
03.04.2023г, 04.07.2023г /– оставени без уважение от РП- Перник и ОП-Перник. Б. е
обжалвал и привличането му като обвиняем.
След съставянето на постановление от 26.06.2023 г. за привличане на Б. като
обвиняем са правени опити за призоваването му за предявяване на постановлението и
за разпита му в качеството на обвиняем. Така първоначално-видно от докладна записка
от 17.07.2013 г. ищецът и пълномощникът му са отказали да получат призовката и са
4
заявили, че няма да се явят на датата, за която са призовани, тъй като са подали жалба
по досъдебното производство до Районен съд – Перник, след това са отказали да се
явят на 18.07.2023 г., поради изложени от тях причини, след това изпратените до тях
призовки не са връчени, тъй като адресатите не са открити на адреса. С постановление
от 05.12.2023 г. на разследващ полицай е постановено принудително довеждане на Б.
на 11.12.2023 г. за предявяване на постановлението за привличане като обвиняем.
Отново е изготвена докладна записка от 12.12.2023 г. от която се установява, че
лицето не открито на известните адреси, поради което принудителното довеждане не е
осъществено. С постановление от 22.12.2023 г. Б. е обявен за общодържавно
издирване. С постановление от 18.01.2024 г. на прокурор при РП – Перник му е
наложена забрана да напуска пределите на РБ, която е отменена с определение от
26.01.2024г. Б. е конвоиран до кабинета на разследващия полицай на 14.02.2024г,
когато му е предявено постановлението за привличане на обвиняем. Ищецът твърди
във въззивната си жалба, че всъщност на посочената дата по работа е отишъл в РПУ-
Перник, но е бил задържан принудително.
По делото е представено свидетелство за съдимост на ищеца от 29.02.2024 г., от
което е видно, че Б. не е осъждан.
Пред настоящата инстанция Б. представя и доказателства, че е безработен.
Останалите събрани по делото доказателства не установяват по надлежен ред
факти, относими към спора предмет на делото - в това число определения и съдебни
протоколи от други съдебни производства/ ЧНД № 308/2023г, №1419/2020г/ и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза по друго съдебно производство.
Изготвената по друго дело експертиза не може да се ползва по настоящото
производство поради съществуващия принцип в гражданското производство за
непосредственост и предвид изискването на чл. 195 и чл. 200 от ГПК за назначаване на
вещото лице от съда, който разглежда делото, по което е необходимо изслушването на
вещо лице.
При така установените факти съдебният състав намира искът по чл. 2б от ЗОДОВ
за процесуално допустим – по аргумент за противното не е необходимо да е изчерпана
административната процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ , за да бъде допустим за
разглеждане настоящия иск, търсещ обезщетение за вреди от бавно правосъдие по
висящ спор.
Неоснователно е и оплакването на прокуратурата за това, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Видно и от направеното уточнение на исковата молба
в о.с.з. на 14.11.2024г ищецът търси обезщетение за вреди от нарушаване на правото
на разглеждане в разумен срок на наказателно производство ДП № 541/2020 г по описа
на 1-во РУ при ОДМВР- Перник, а не само от липсата на произнасяне на ответника по
молба на ищеца за прекратяване на това производство. До този извод би могло да се
5
достигне и тълкувайки изложените факти от ищеца в исковата молба и искането му
към съда, така както е направил и първоинстанционният съд. Произнасянето на съда е
по фактите и искането, заявени в исковата молба, поради което въззивният състав
пирема,че постановеното решение е допустимо и не страда от процесуалните пороци,
посочени във въззивната жалба на ответника.
По съществото на спора
В националното и европейското законодателство няма определение за „разумен
срок“. Съгласно чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, като за определяне дали е
нарушено изискването за решаване на дело в разумен срок съдът следва да вземе
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Посочените в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ обстоятелства, относими към извода имали
допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС са общовалидни , извлечени от
практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на
други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния
случай, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в
практиката на ЕСПЧ критерии- в този смисъл решение № 50280/2023 по гр.д. №
4210/2021г на ВКС. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да
съобрази установените от националното право правила, в конкретния случай
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При така изяснената правна уредба съдебният състав намира, че ищецът е страна
в наказателното производство- обвиняем, което го прави активно материално правно
легитимиран по делото, който факт не е спорен по делото между страните. По
отношение на пасивната легитимация на ответника няма спор по делото.
Изследвайки относимите , посочени в закона обстоятелства, за мотивиране на
извод дали е спазен разумния срок на висящност на наказателното дело, образувано
против Б. по обвинение по чл.209, ал.1 от НК в стадия на досъдебното производство,
съдът приема, че предметът на наказателното производство не се характеризира с
висока правна и фактическа сложност. Наказателното делото не е голямо по обем, не
се установява извършването на усложни процесуално-следствени действия, събирането
на комплексни или множество експертизи, събиране на доказателства от други
съдебни райони или други процесуално-следствени десйтвия обективно оправдаващи
по-дълъг период на разследване. Напротив, установява се, че по ДП № 541/2020г са
разпитвани няколко свидетели и са събрани писмени доказателства.
6
Освен , че не се отличава с фактическа или правна сложност следва да се отчете
,че обвиняем по делото е само един- настоящия ищец. Не се разследват множество
лица, разследва се едно лице за едно деяние, което не съставлява някаква сложност и
против което лице е повдигнато обвинение по основен състав на НК за извършено
престъпление.
Отделно от това следва да се посочи, че веднъж обвинението е било внесено вече
в съд, което навежда на извод, че голяма част от доказателствата са събрани, а по
отношение на нужните за извършване действия са давани задължителни указания на
разследващите органи, което би следвало да води до извършване на конкретни
действия, за да бъде годно обвинението да се разгледа от съда и да се постанови
съответен съдебен акт като край на производството.
Що се отнася до поведението на компетентните органи, като едно от
обстоятелствата подлежащи на изследване според разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ,
според настоящият съдебен състав разследването на повдигнатото на Б. обвинение се
характеризира с неритмичност и неоправдано забавяне при събирането на
доказателства и извършването на действията, за които на разследващите органи са
дадени указания. Като извод може да се обоснове, че продължителната висящност на
наказателното производство от 13.04.2021г до датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция 14.11.2024г се дължи не на усложнена фактическа
и правна обстановка по разследването , а на неритмичната работа по разследването,
проведено под ръководната функция на ответника.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че е търпял вреди и поради проведения
му разпит му като свидетелпо ДП № 541/2020г. Процесни в настоящото производство
са вредите, претърпени от ищеца за това, че е нарушено парвото му на справедлив
процес в разумен срок. Това право може да бъде нарушено спрямо обвиняемото лице
от момента на повдигане на обвинение, но не и преди това. Ето защо, съдебният състав
приема, че периода на висящност на наказателното производство против ищеца е
именно от 13.04.2021г и от този момент следва да се преценява дали разследването е
извършено в разумен срок.
Също така съдът следва да съобрази, че ищецът е станал повод за забавянето на
производството с оглед установеното обстоятелство, че за периода от 17.07.2023г до
14.02.2024 г същият е отказвал да приеме изпратените до него съобщения и призовки
от органите на досъдебното производство, укривал се е и нееднократно не е бил
намерен на известните по делото свои адреси.Тези факти са установени от
приложеното към настоящото дело ДП № 541/2020г , удостоверени са в нарочно
съставени протоколи от органите на разследването и тези протоколи не са оспорени от
ищеца и тяхното съдържание не е опровергано. Ето защо, съдебният състав следва да
приеме,че по делото е установено, че за период от време забавянето на производството
7
се е дължало и на поведението на самия обвиняем, настоящ ищец.
Предвид изложените мотиви съдебният състав приема, че развиващото се
наказателно производство е висящо за срок, надхвърлящ разумния срок. Това е така,
защото считано от 13.04.2021г , за период от 3 години и 7 месеца и до настоящия
момент производството се намира в стадия на досъдебното производство и по него
няма развитие за внасяне на обвинителен акт в съда и стартиране на съдебното
производство или за прекратяване на делото. Не се установяват причини от обективно
естество, които да оправдаят този дълъг период на досъдебно производство,
многократно надхвърлящ сроковете за разследване определени в чл.234 от НПК-
както беше посочено по-горе делото не се отличава с фактическа или правна сложност
, подсъдим по него е само Б. и не може да се приеме, че разследваното деяние е
усложнено и изисква събиране на доказателства, които да оправдаят разследване от
повече от три години. Всички факти относно движението на процесното досъдебно
производство и на действията на ответника, установени по настоящото дело, водят до
извод, че ответникът като ръководещ разследването, не е изпълнил своевременно
задълженията си за пълно и всестранно разследване, не е упражнил правомощия по
закон и не е изпълнил свои задължения така че да осигури приключване на
разследването в разумни срокове и внасянето на годен обвинителен акт в съда, не е
предприел своевременни действия по преценка за установяване и събиране на
относимите и необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и
постигане целите на разследването.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за това, че
наказателното производство по ДП 541/2000 е продължило за период над разумния
срок за разглеждане и решаване.
За претърпените неимуществени вреди от разследването на ДП № 541/2020 за
срок над разумния ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от
ЗОДОВ, в размер определен съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. №
3537/2015г, решение по гр.д. № 4210/2021г всички на ІV ГО на ВКС, при
претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство,
свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този
вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с
установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за
8
ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с
оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се
справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи ,
ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за
ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищцата ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Приема се, че бавното правосъдие засяга неговата ефективност и надеждност.
Възприета е оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са
свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в
ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, преживява стрес, накърнено е
чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и
сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че истината по
делото да бъде установена.
В конкретния случай не се доказва наличие на допълнителни претърпени вреди,
извън обичайните такива, водещи до определянето на по-висок размер на
обезщетението.
Следва да се посочи, че твърдяните от ищеца в исковата молба и въззивните му
жалби незаконосъобразни действия на ответника във връзка с разследването на
повдигнатото обвинение по чл.209,ал.1 от НК, извън тези забавящи развитието на
досъдебното производство, не съставляват основание за обезщетяване на претърпени
вреди в настоящото производство. Законосъобразността на тези действията на
прокуратурата би била предмет на проверка при евентуално съдебно производство по
повдигнатото обвинение, както и при претърпени вреди от незаконосъобразно
обвинение , но не подлежат на проверка в рамките на настоящото производство. Също
не е предмет на настоящото производство обезщетяването на вредите на ищеца от
евентуално неоснователното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, както и
от наложените му мерки за неотклонение.
Не се установява и твърдението на ищеца, че вследствие на забавеното
наказателно производство същият е останал безработен. По делото действително се
установява, че ищецът към настоящият момент е без работа, но не се установява от
нито едно доказателство, че това се дължи на воденото против него за период повече
от три години досъдебно производство.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
9
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ възлиза на сумата от 3 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав съобразява,
че ищецът е претърпял вреди в обем и интензитет на обичайните, претърпявани от
хора в неговото състояние, пострадали от продължителността на наказателно
производство над разумния срок. При определяне на дължимите се по справедливост
вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
С така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от неразумната продължителност
на наказателното производство по ДП 541/2020 г, като над посочената сума
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора и приетата неоснователност на депозираните жалби
разноските остават върху страните, както са направени.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №237 от 01.07.2024г, постановено по гр.д. №
39/2024г по описа на Окръжен съд- Перник , изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10