№ 287
гр. Плевен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202387 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №24-1772-000314/21.11.2024г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, на В. В. Н.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца, за извършено
нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба
в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 – 7 вкл.,
без да конкретизира тази своя позиция. Наред с това, оспорва фактическата
обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство
като бланкетно отбелязва, че същата не отговаря на истината. На тази основа,
моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че в за
1
нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е наложено наказание при условията на
повторност, без обаче в обстоятелствената част на НП да е описано, че е
налице този квалифициращ признак, както и че не са запазени никакви
видеоматериали от служебния полицейски автомобил. Наред с това, счита
нарушенията, за които е издадено НП, за недоказани; в тази връзка изтъква, че
тезата на административното „обвинение“, се гради единствено върху
показанията на разпитаните полицейски служители; отбелязва, че на
представените по делото и експертно изследвани видеозаписи, не е заснета
ситуация като описаната в АУАН/НП, а и според заключението по приетата
видео-техническа експертиза, не е налице възможност за извършване на
лицево разпознаване. Подчертава, че не са запазени никакви други
видеозаписи от процесната ситуация, а такива е следвало да бъдат запазени, за
изясняване на случая, както и че е напълно недоказано авторството на
процесните нарушения. В този смисъл, пледира за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР –
ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното
писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно
становище за нейната неоснователност, както и е отправено бланкетно
възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за
адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1134679/ 31.10.2024г. от страна на В. К. Л. – ст.полицай при 01 РУ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетелите К. Г. М. и И. К. И., както и на нарушителя В. В.
Н.. Съставен е за това, че на 22.10.2024г. около 00:30 часа, в гр.ПЛЕВЕН,
кръстовище образувано от БУЛ. „***“ и УЛ. „***“, с посока на движение към
ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** (собственост на М.
К. Б.), не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършва резки
рисковани маневри, като при извършване маневра завой на дясно, умишлено
подава газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила, внезапно преминава в лентите за
движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол (поднася
задната част на автомобила и извършва дрифт) – нарушение по чл.104б т.2
ЗДвП; при подаден светлинен и звуков сигнал от контролен орган с униформен
брандиран автомобил с надпис „Полиция“, водачът не изпълнява
задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и
да изпълнява техните указания, а рязко увеличава скоростта и се оттегля в
посока ул. „***“ – нарушение по чл.103 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че в
2
АУАН най-общо е отбелязано, че нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е
извършено „повторно“, както и че след отправена първоначална покана за
съставяне на АУАН, нарушителят не се е явил на 25.10.2024г., поради което е
съставен, в негово присъствие, на 31.10.2024г. Наред с това, нарушителят най-
общо отбелязал, че има възражения и отказал да подпише така съставения
АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетел – К. К.. По реда и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, нарушителят депозирал писмено възражение, в
което изцяло оспорил отразената в АУАН фактическа обстановка, вкл. – че е
извършил действия, съставляващи „дрифт“, че е управлявал процесния лек
автомобил и че е осуетил извършването на проверка по ЗДвП; на тази основа,
отправил искане за прекратяване на административнонаказателното
производство.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушенията,
респ. – приел като неоснователно, направеното от Н., възражение. Наред с
това, също отбелязал най-общо, че нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е
извършено „повторно“, без каквато и да било конкретика. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В. В. Н. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 36 /тридесет и шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2
ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата -
глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.21 – 27 от делото/. Не с налице претендираните от
страна на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление съдържа достатъчно обстойно описание на
нарушенията, датата и мястото, където се твърди, че са извършени,
обстоятелствата, при които са извършени. Действително, за нарушението по
чл.104б т.2 ЗДвП, е отбелязано само най-общо, че се касае за „повторност“,
без конкретизация от кое предходно административно наказание, се обуславя
наличието на този квалифициращ признак, но макар това да съставлява
нарушение на процесуалните правила, то не е съществено, защото основните
характеристики на твърдяното нарушение / чл.104б т.2 ЗДвП/ са надлежно
изложени, а същевременно, въпросът доколко е налице „повторност“, е такъв
от правно естество, подлежи на доказване и доказателствената тежест за
неговото установяване, е възложена върху административнонаказващия
орган, т.е. ненадлежното описание на нарушението в очертаната насока, не
повлиява негативно нарушителя при упражняване правото му на защита.
Наред с това, в НП е посочено, че се издава въз основа на актова преписка,
3
образувана със съставен АУАН № 1134679/ 31.10.2024г. от страна на В. К. Л.,
т.е. налице е яснота и относно доказателствата, въз основа на които НП е
издадено; същевременно, ясно и разбираемо са посочени законовите
разпоредби, които се твърди, че са нарушени виновно, както и вида, и размера
на наложените административни наказания. В този смисъл, не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 – 7 ЗАНН,
както се сочи в жалбата, т.е. същото оплакване, се явява неоснователно.
Същевременно, нито в направеното по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН възражение,
нито по друг начин, обективиран по административнонаказателната преписка,
е отправено искане до компетентните полицейски органи за запазване на
видеозаписи от авто- и боди-камери, с които са били оборудвани съответните
полицейски автомобил и служители, по времето на твърдените нарушения,
т.е. не може да бъде споделено виждането на защитата, че липсата на такива
запазени видеозаписи, е ограничила или нарушила правото на защита на
нарушителя, доколкото последният не е отправил съответно, своевременно
искане в очертаната насока. Служебната проверка за законосъобразност,
извършвана от въззивната инстанция, не установява и други, допуснати в хода
на административнонаказателното производство, нарушения на
процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В. К. Л.,
К. Г. М., И. К. И., М. К. Б., писмени доказателства и експертно заключение по
видео-техническа експертиза /л.11, л.17 – 20, л.43, л.56, л.59 – 76, л.99 – 101 от
делото/. Следва да бъде отбелязано, че съобразно експертното заключение, за
изследване е представен един компакт диск марка „** DVD+R **" с бланков
номер „.***", чиято основна директория съдържа шест файла, записани в
специализиран за файлове, съдържащи видеозапис формат „.MP4"; при
прегледа на съдържанието на файловете е установено, че съдържат в себе
видеозаписи, заснети от четири заснемащи устройства/камери/, записаното
изображение е цветно, с два размера - единият е 3840x2160, а другият -
2560x1440 пиксела, с вкопирана в тях информация за дата и час на заснемане,
според която видеозаписите са заснети на 17.12.2024г., за времето от 00:09:56
до 01:00:01 часа - системно време; не са установени следи от манипулация или
намеса върху записаната информация; отбелязано е, че на видеозаписите има
заснети преминаващи автомобили - сив на цвят, наподобяващ по външни
белези на марка „***", модел „***", трета серия, производство 1998-2005г.,
комби и бял на цвят, наподобяващ по външни белези на марка „***", модел
„***", с полицейски опознавателни знаци; вещото лице посочва, че ниското
качество на заснетото изображение не позволява да се разчетат
регистрационните табели на двата автомобила; движението на гореописаните
автомобили е илюстрирано с кадри, извлечени от видеозаписите, подредени в
хронологичен ред, поместени в приложение в изследователската част на
протокола; изследваните изображения се определят като негодни за
4
провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Във
връзка с така приетото по делото експертно заключение, са необходими
няколко бележки. На първо място, посочената дата - 17.12.2024г., очевидно е
резултат от техническа грешка, тъй като както от прегледа на видеозаписите в
хода на открито съдебно заседание, така и от приложените кадри, извлечени
от същите видеозаписи е видно, че се касае за датата 22.10.2024г., която е
отбелязана на всеки от тях в горния ляв ъгъл. На второ място, видеофайловете,
съдържащи процесните видеозаписи, са предоставени на електронен носител
от страна на МБАЛ „***“-ПЛЕВЕН /гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „***“ №24/, във връзка
с отправено искане от страна на органите на 01 РУ-ПЛЕВЕН /л.15 от делото/,
като е повече от очевидно, че на тях е заснет участък от УЛ. „***“, на която е
разположено същото лечебно заведение, но не и кръстовището, образувано от
БУЛ. „***“ и УЛ. „***“, което се сочи както в АУАН, така и в НП, като
местоизвършване на процесните нарушения. С други думи, напълно
разбираемо е, че така изследваните процесни видеофайлове, съдържащи
видеозаписи, не съдържат – и не биха могли да съдържат – заснемане на
описаната в АУАН/НП ситуация, а това на свой ред не означава нищо друго,
освен че видеозаписите, не се ползват с никакво доказателствено значение.
Този извод не се променя от обстоятелството, че според същото експертно
заключение, налице са кадри от видеозаписите, на които са заснети л.а. „***",
модел „***", трета серия, производство 1998-2005г., комби и л.а. „***", модел
„***“ с полицейски опознавателни знаци, т.е. превозни средства, външно
наподобяващи, съответно, посоченото в АУАН, МПС и това, използвано от
дежурния полицейски екип, защото от една страна, качеството на
изображенията не позволява разчитането на регистрационните им номера, а от
друга – придвижването на превозните средства извън процесния пътен
участък, отбелязан в АУАН/НП, не е в състояние да обоснове никакви
конкретни фактически или правни изводи. Последното следва и от приетите
по делото скици-извлечения от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, от които е
видно, че процесното кръстовище няма как да е било заснето от
разположените в близост до МБАЛ „***“-ПЛЕВЕН, охранителни камери, а
още по-малко – в тъмната част на денонощието. Поради това, макар да не
намира основания да лиши от кредитиране така приетото по делото експертно
заключение по видео-техническа експертиза /с направената по-горе бележка
относно действителната дата, посочена в тайм-кода/, Съдът държи сметка, че
същото експертно заключение на практика не способства за разкриване на
обективната истина – и не се ползва с доказателствено значение.
От друга страна Съдът намира, че естеството на случая е такова,
че от особено значение за щателното му изясняване, се явяват гласните
доказателствени средства. В тази връзка Съдът счита, че показанията на
свидетелите В. К. Л., К. Г. М., И. К. И. са подробни, безпротиворечиви, не
будят съмнение в тяхната достоверност и са изцяло в подкрепа на изложената
в АУАН/НП, фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и макар по-общите
по своя характер, показания на св. М. К. Б., който по същество потвърждава
5
изнесеното в представената по делото Декларация на основание чл.188 ЗДвП
от М. К. Б., а именно – че доколкото му е известно, на 22.10.2024г. около 00:30
часа, собственият му л.а. „***“ с рег.№***, е бил управляван именно от
жалбоподателя В. В. Н.. Показанията на свидетелите Л., М., И., обаче са в
абсолютно същата насока, като свидетелите са категорични, че са възприели
лично и непосредствено, от относително малко разстояние /няколко метра/, че
водач на посочения лек автомобил, е именно В. Н., служебно известен им във
връзка с предходни нарушения на ЗДвП. Наред с това, свидетелите Л., М., И.
еднопосочно и безпротиворечиво свидетелстват, че жалбоподателят е
предприел т.нар. „дрифт“ в кръстовището – рязко подаване на газ, умишлено
поднасяне на автомобила и извеждането му извън контрол – при което дори е
бил налице риск от ПТП, с находящия се в близост патрулен автомобил, в
който се намирали споменатите полицейски служители; не само това, но
впоследствие, при ясно подаден сигнал да спре за проверка, Н. не се подчинил,
не спрял плавно в дясната част на пътното платно, а рязко увеличил скоростта
- и избягал от местопроизшествието. Липсват каквито и да било разумни
юридически съображения, показанията на Л., М., И., да бъдат преценени като
недостоверни – напротив, същите са изключително убедителни и не оставят
никакво съмнение в добросъвестното изложение на фактите и
обстоятелствата, поради което Съдът им отдава вяра. Ето защо Съдът приема
като достоверни и кредитира показанията на свидетелите Л., М., И., Б., които
са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка,
приема същата за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104б т.2 ЗДвП, „ На
водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Видно е, че е налице
изводимо задължение за водачите, стриктно да се придържат към
използването по предназначение на пътищата, отворени за обществено
ползване: за превоз на хора и товари, което задължение, при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, водачът В. В. Н., не е изпълнил, а вместо
това е предприел самоцелна, рискова маневра, извеждайки извън контрол
управляваното от негова страна МПС – т.нар. „дрифт“. В този смисъл,
нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява
доказано по несъмнен начин.
Също така следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП,
„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е изводимо задължение за
действие от страна на водачите, а именно - при подаден сигнал за спиране от
контролните органи - да спрат плавно в най-дясната част на платното за
6
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълняват неговите указания; също така е видно, че при описаните и
приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение, т.е. нарушението по чл.103 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
също се явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо Съдът намира, че правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата, за извършеното нарушение по чл.103 ЗДвП, а
именно - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. От друга страна, неправилно е
пристъпил към налагане на административни наказания на основание
чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „За повторно нарушение по ал. 1
наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от три години и глоба 5000 лв.“. Отново следва да бъде
подчертано, че нито в АУАН, нито – в НП, са изложени определени факти и
обстоятелства, сочещи наличието на „повторност“, а същевременно,
доказателствената тежест в настоящото производство, е възложена върху
административнонаказващия орган. Нещо повече, съобразно легалната
дефиниция, съдържаща се в §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „"Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.“. Същевременно, видно от справката за нарушител на името на Н., не
се установява нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП, за което да са налице
предпоставките по §6 т.33 от ДР на ЗДвП; всъщност, за нарушение по чл.104б
т.2 ЗДвП, е налице НП №21-0938-004189/08.11.2021г., което обаче е влязло в
сила на 31.10.2022г., т.е. считано от тази дата и към 22.10.2024г., е изтекъл
срок, по-голям от едногодишния, а последното изключва наличието на
„повторност“. В този смисъл, обсъжданият квалифициращ признак се явява
изцяло недоказан, а оттук – приложението на квалифицирания състав на
административно нарушение по чл.175а ал.2 вр. ал.1 ЗДвП – неправилно. Ето
защо и при отчитане на задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в
тази част, НП следва да бъде изменено, като Съдът приложи Закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част
на нарушението, а именно – чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата
– глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б
т.2 ЗДвП. Доколкото се касае за абсолютно определен размер на санкцията, то
размерът на тези административни наказания, не подлежи на обсъждане. От
7
друга страна, касателно наложените на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата административни наказания, а именно - глоба в
размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП, Съдът преценява
същите като коректно определени в размер около средния, предвиден в
административнонаказателната разпоредба. Това е така, защото видно от
справката за нарушител на името на жалбоподателя, спрямо Н. са налагани
множество административни наказания, за различни нарушения на ЗДвП, при
това – при отчитане на обстоятелството, че същият е правоспособен едва от
2021г.; прочее, видно от справката за съдимост на жалбоподателя, същият е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а НК, отново за престъпление против
транспорта. Всичко това идва да покаже, че се касае за деец, който не се
отнася с необходимата сериозност към задълженията си по ЗДвП, при това – в
исторически период, ноторно известен с широко разпространение на
нарушенията по ЗДвП, както и широко разпространение на транспортната
престъпност, сочещи на актуална и завишена обществена опасност на този род
деяния. Тук е мястото да бъде отбелязано и това, че никое от нарушенията, за
които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не може да се разглежда
като „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като от
една страна, не се събраха доказателства за това, че някое от тези нарушения
представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения
случай на нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП и чл.103 ЗДВП, а от друга – именно
предвид множеството налагани в миналото, административни наказания за
нарушения на ЗДвП, а и наказателното преследване за престъпление по
чл.343в ал.1 НК, които красноречиво разкриват, че настоящият случай
представлява продължение на една тенденция в поведението на
жалбоподателя, изразяваща се в упорито незачитане на правилата за
движението по пътищата, т.е. очевидно, случаят не е „маловажен“.
В съответствие с всичко изложено дотук, обжалваното НП следва
да бъде изменено в частта, в която на В. В. Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца,
за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП, като бъде приложен закон за по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, а именно: на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по
чл.104б т.2 ЗДвП; НП следва да бъде потвърдено в останалата му част. Наред с
това, предвид този изход на административнонаказателното производство и
при съобразяване на обстоятелството, че по делото са сторени разноски в общ
размер на 362,71 лв. /триста шестдесет и два лева и седемдесет и една
стотинки/ – л.64 от делото - на основание чл.189 ал.3 НПК, следва да бъде
8
осъден В. В. Н. ЕГН: ********** да заплати направените по АНД
№2387/2024г. разноски в размер на 362,71 лв. /триста шестдесет и два лева и
седемдесет и една стотинки/ – по сметка на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 вр. ал.2 т.4 вр.ал.1
ЗАНН и чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-
1772-000314/21.11.2024г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН,
01 РУ-ПЛЕВЕН в частта, в която на В. В. Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца,
за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП, КАТО ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА
ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, а именно: НАЛАГА на В. В. Н. ЕГН:
********** административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-
1772-000314/21.11.2024г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН,
01 РУ-ПЛЕВЕН в частта, в която на В. В. Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение
по чл.103 ЗДвП.
На основание чл.189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА В. В. Н. ЕГН:
********** да заплати направените по АНД №2387/2024г. разноски в размер
на 362,71 лв. /триста шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ – по
сметка на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9