№ 625
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110208896 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес
гр.Ботевград, ул.***, чрез адв.С. С. от САК, против наказателно
постановление №209/26.05.2023 г., издадено от Заместник – директор на РДГ
София, с което на основание чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Оспорва да е
извършил вмененото му нарушение. Навежда следните аргументи: АУАН и
НП са издадени от териториално некомпетентни органи, извън района им на
действие; не знае къде се намира описания „отдел 1086“, не е ходил в него и
никога не е сякъл дървесина в него; длъжностните лица не са извършили
проверка в посочения отдел, доколкото са били изпратени на друго място по
служба; констативният протокол и АУАН са съставени на друго място, а
изнесеното в тях не отговаря на истината; не е ясно по какъв начин
1
актосъставителят е изчислил описаната в акта кубатура на дървесината, а
предвид факта, че не са му предявени доказателства за това, счита, че
описаното нарушение се явява недоказано.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. С. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Допълнително навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е отсякъл три броя
дървесина. Позовава се на противоречия в показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, съгласно които първият твърди, че е съставил АУАН в
друг обект, а не в горското стопанство, а вторият – че акта е съставен в
горското стопанство. Счита за недоказан и факта, че жалбоподателят е бил
назначен като секач във фирма, занимаваща се с дърводобив или имаща
връзка с описания отдел, доколкото свидетелят по акта заявил, че същият е
съставен против жалбоподателя за това, че е лицензиран лесовъд и отговаря
за сечите в този отдел, като сеч от последния в него не е установена, в
какъвто смисъл счита за неустановено авторството на деянието.
Претендира присъждане на направените разноски по делото в полза на
жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Заместник – директор
на РДГ София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител
– юрк.К.С., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Навежда доводи
за безспорна доказаност на вмененото нарушение, доколкото жалбоподателят
е единственото лице, което има достъп до сечището и право да извършва сеч
в него, като единствен секач на тази фирма, както и че в случая се касае за
обект, попадащ на територията на Столична община.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя възнаграждение, ако надвишава минимално определения
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
2
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.06.2023 г., видно от известието
за доставяне, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 15.06.2023 г.,
видно от дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Свидетелите М. С. В., заемащ длъжността: старши лесничей при ТП
ДГС София, и Ю. Б. Ф., заемащ длъжността: горски стражар в ДГС-София,
извършили обход в поверения на последния район – отдел „1086“, подотдел
„И“, находящ се в землището на гр.София, Столична община, горски
стопански участък „Витоша“, в местността „Ветровала“. При обхода
констатирали, че в отдела е извършена сеч на немаркирани с контролна
горска марка дървета – 3 броя дървесен вид смърч. С помощна на ролетка
изчислили кубатурата на отсечената дървесина, а след това стоящата и
лежащата маса, вследствие на което установили, че количеството на
отсечената дървесина е 4 плътни кубика стояща маса и представляват лежаща
маса 2 плътни кубични метра едра строителна дървесина и 1 плътен кубичен
метър дърва за огрев. На място не установили лицето, извършило сеч на
отрязаната дървесина, немаркирана с контролна горска марка.
На 16.02.2023 г., в 10:00 часа, свидетелят Фиданков съставил
констативен протокол с бл.№001241, с участието на свидетеля В. и в
присъствието на жалбоподателя В. Н. Й., в качеството му на работник – секач,
в който отразил извършена проверка в отдел „1086“, подотдел „И“, обект
№22224 на фирма „***“ ЕООД, и описал направените констатации в нейния
ход, а именно, че лицето В. Н. Й. е отсякъл три броя дървета от дървесен вид
смърч, немаркирани с контролна горска марка, на които посочил общата
кубатура.
Същевременно, на същата дата – 16.02.2023 г., в 13:3 часа, свидетелят
М. С. В. съставил констативен протокол с бл.№001243, в присъствието на
3
свидетеля К.К.Д., в качеството на управител на фирма „***“ ЕООД, в който
отразил извършена проверка в обект №23220 – отдел 269 р, отдел 269 с, във
връзка с подадено заявление от фирмата и извършен оглед в посочените обект
и отдели.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършения
обход, компетентно длъжностно лице: М. С. В., заемащ длъжността: старши
лесничей при ТД РДГ София, в присъствието на един свидетел при
установяване на нарушението и съставяне на акта – Ю. Б. Ф. /също
длъжностно лице/, съставил на 16.02.2023 г. АУАН, Серия ЮЗДП, с бл.
№010152, против В. Н. Й., затова, че на 16.02.2023 г., в землището на
гр.София, Столична община, отдел „1086“, подотдел „И“, извършва сеч на
немаркирани с контролна горска марка дървета. Общият брой на отсечените
немаркирани дървета е 3 броя от дървесен вид смърч, количеството на
отсечената немаркирана дървесина е 4 плътни кубика стояща маса, 2 плътни
кубика едра строителна дървесина и 1 плътен кубик дърва за огрев, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – 16.02.2023 г., със саморъчно вписани възражения, че не
е съгласен с направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени
възражения пред АНО в законоустановения срок.
Въз основа на така направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Заместник – директор на РДГ София, издал процесното НП
против жалбоподателя, с което за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ,
изразяващо се в това, че на 16.02.2023 г. е извършил сеч в отдел „1086“,
подотдел „И“, землище на гр.София, Община Столична, на 3 броя дървета от
смърч, равняващи на 2 плътни куб.м. едра строителна дървесина и 1 плътен
куб.м /1,67 пр.м.куб./ дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка,
му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева на
основание чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите В., Ф. и Д.; от
приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; два броя
констативни протоколи; сортиментна ведомост за изчисляване на обема и
4
сортиментите от маркирания лесосечен фонд в плътни кубични метра;
рапорт; Заповед №694/13.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ към
МЗ; Заповед №РД-49-194/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и
храните; трудов договор на актосъставителя и длъжностна характеристика за
длъжността: старши лесничей.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди, трудов
договор и длъжността характеристика, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че още в началната си фаза административно-
наказателната процедура е проведена при съществено процесуално
нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя за недоказаност на авторството на деянието в негово лице, са
изцяло основателни.
С процесните АУАН и НП на жалбоподателя е вменено нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, която разпоредба въвежда изрична забрана за
провеждане на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите,
върбовите и нискостеблените гори. Санкционната разпоредба на чл.266, ал.1,
пр.1 от ЗГ, предвижда да се налага на физически лица глоба от 500 до 5000
лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, което в нарушение на този закон
и на подзаконовите актове по прилагането му, сече дървесина и недървесни
горски продукти. Правният анализ на посочените разпоредби навежда на
извод, че изпълнителното деяние на нарушението предполага единствено
активно действие за неговото осъществяване, изразяващо се в извършване на
сеч на дървесина. От събраните по делото доказателства не се установява по
никакъв начин кое физическо лице е осъществило изпълнителното деяние на
описаното в АУАН и НП нарушение, т.е. кое лице е извършило сеч на три
броя дървета от смърч в отдел „1086“, подотдел „И“, находящ се в землището
на гр.София. Нито актосъставителя – свидетелят В., нито свидетелят Ф.,
двамата установили лично трите отрязани, немаркирани с контролна горска
марка, дървета от вид смърч по време на обхода, имат преки впечатления за
лицето, което ги е отсякло, доколкото такова не са установили на мястото.
Свидетелят В. твърди, че тъй като жалбоподателят има сключен договор с
5
фирма „***“, на която процесния отдел е предоставен за сеч чрез търг, и е
назначен за секач само той за извършване на тази дейност в този отдел, е
съставил АУАН именно против него. Същевременно е категоричен, че не е
видял жалбоподателя да реже процесните дърва. От показанията на свидетеля
Ф. се установява, че на място не са установили кой е отсякъл дървата, но
смята, че те са отрязани от фирмата, която извършва тази дейност, при
извършена проверка установили, че разрешително за сеч в този отдел има
издадено на името на жалбоподателя, в качеството му на частен лесничей, и
предвид, че само той има разрешение за достъп извежда предположение, че
или той е отсякъл немаркираните дървета, или е наел секачи за това.
Категоричен е, обаче, че на място не са установили, че жалбоподателят ги е
отрязъл. От така събраните гласни доказателства не може да се изведе
категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят е извършил сечта на
описаната в АУАН и НП дървесина и то на посочената дата, нито в какво
качество е сторил това. По делото не са приложени доказателства, от които да
се установява фирмата, на която този отдел е предоставен за сеч, нито
връзката на жалбоподателя с тази фирма. Не са ангажирани никакви
доказателства, че жалбоподателят има издадено разрешително за сеч на
маркирана с горска марка дървесина в процесния отдел, въз основа на
сключен договор с тази фирма, но дори и да има такива, то те не дават
основание да се изведе категоричен извод, че именно той е отсякъл
процесната немаркирана дървесина, извън предоставените му права с
разрешителното.
Отделно от горното, не става ясно на коя точно дата свидетелите В. и Ф.
са извършили обход в процесния отдел, съответно на коя дата са установили
отсечената немаркирана дървесина в него. Съмнение във факта, че това е
станало на 16.02.2023 г. внасят показанията на свидетеля Д., който твърди, че
на тази дата от сутринта в 08:30 часа до след обяд, заедно със жалбоподателя
Й., назначен в неговата фирма „***“ като частен лесничей, и свидетелите В. и
Ф., са извършвали оглед на гора в местността „Бонсови поляни“, във връзка с
участие в търг. Показанията му, че тогава, на това място и лично на него е
връчен от горските служители констативен протокол, а на жалбоподателя –
АУАН, намират подкрепа в данните, съдържащи се в съставения на
16.02.2023 г. в 13:30 часа от свидетеля Ф. констативен протокол, и отразената
дата на съставяне на процесния АУАН. Горните данни внасят сериозно
6
съмнение и относно датата на извършване на нарушението, като съществен
елемент от обективната му страна.
При така установените факти по делото, съдът намира, че не се доказа
по необходимия за потвърждаване на НП категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Доказателствената тежест в процеса се носи от АНО, но в настоящото
производство не ангажира доказателства относно авторството на деянието в
лицето на жалбоподателя, и неговата вина за извършване на твърдяното
нарушение. Вместо това, празнотите в необезпечената с достатъчно
доказателства обвинителна теза се запълват с предположения, което
демонстрира проява на предубеденост още в началната фаза на образуваното
административно-наказателното производство. Този недостатък разколебава
цялата теза на АНО, доколкото не разполага с преки доказателства за това, че
именно жалбоподателят е извършил резултатната дейност – отсичане, на
описаната в санкционния акт немаркирана с контролна горска марка
дървесина, кога и в какво си качество я е осъществил. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, основателна се явява
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, които
съгласно представения договор за правна защита и съдействие представлява
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева. Доколкото
заплатеното възнаграждение на един адвокат не надвишава минималния
размер на предвиденото възнаграждение в Наредба №1/09.07.2004 г. за
МРАВ, направеното възражение от ответната страна за неговата
прекомерност, се явява неоснователно. Заплащането на разноските следва се
възложи на структурата, от която е част АНО, а именно: на РДГ София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№209/26.05.2023 г., издадено от Заместник – директор на РДГ София, с което
на В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес гр.Ботевград, ул.***, на основание
чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-СОФИЯ, да заплати на В. Н. Й., ЕГН
**********, с адрес гр.Ботевград, ул.***, сумата от 380 лева /триста и
осемдесет лева/, представляващи направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8