№ 60230
гр. София, 05.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110135112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от К. ЕООД срещу Н. Д. Ш., ЕГН: **********, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 6116,95лв., от които: главница
2383,29лв., 613,19лв. договорна лихва, 2329,45лв. неустойка, 75лв. разходи за извънсъдебно
събиране и разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3
ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна
преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузите на договора, предвиждащ дължимост на
неустойка и разходи за извънсъдебно събиране и разноски.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите
на ЗПК, съответно ЗЗП.
В чл.25, ал.2 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчител, който да отговаря на
определени в договора изисквания, така и е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнителното обезпечение дължал неустойка от 3151,39лв., като страните се
съгласявали тази неустойка да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски. Клаузата представлява неустойка, която уговорена по този начин обезпечава не пряко
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва
по заема, вкл. е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до
извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с
което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП,
касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което
на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
На следващо място, съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени.
Съгласно чл.21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне
изискванията на закона е нищожна. Клаузи, касаещи такси разходи, свързани с действия на
заемодателя при забава в плащанията, представляват обезщетение за забавено плащане, каквато
1
отговорност представлява неустойка, а не за покриване на разходи по събиране на вземането. С
предвиждане и начисляване на такива такси по същество се цели заобикаляне ограничението на
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника, поради което претендираната такса от 75лв. за извънсъдебно събиране на вземането
съдът намира за вероятно неравноправна.
По данни на заявителя – длъжникът е направил плащане в общ размер на 1879,74лв.
(първите 6 вноски), в които е включено и заплащане на неустойката, която е нищожна. Съгласно
чл.19, ал.6 ЗПК „При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по
ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.“,
прилаган във връзка с чл.76, ал.2 ЗЗД, позволява на съда според настоящия състав и с оглед
решение от 30.06.2022г. по С-170/21 на СЕС служебно прихващане на плащанията извършени въз
основа на неравноправна клауза.
Следователно с платената сума от 1879,74лв. е следвало да се погасят първите 10 вноски
изцяло, а от 11-та вноска – лихвата изцяло и частично главницата, като неплатената част от
вноската остава в размер на 59,56лв., а главницата по вноски от 12та до 23 са в общ размер на
1789,43лв. или общо дължимата главница е в размер на 1848,99лв., до която сума следва да се
уважи заявлението за главница. Дължимата лихва от 12-та до 23-та вноска е в размер на 325,55лв.,
до която сума следва да се уважи заявлението.
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и разноски
само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 42лв. за д.т. и 238лв. за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 135009/29.06.2022 г., подадено от К. ЕООД, ЕИК: 00000 В ЧАСТТА, с която
се иска длъжникът Н. Д. Ш., ЕГН: **********, да заплати: сумата от 593,86лв., представляваща
разликата над уважената част от претендираната главница от 1789,43лв. до пълния претендиран
размер от 2383.29лв., 287,64лв., представляваща разликата над уважената част от претендираната
лихва от 325,55лв. до пълния претендиран размер от 613,19лв., сумата от 2329.45лв. неустойка,
както и сумата от 75лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск
за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2