Решение по дело №3342/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 336
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Джулиана Петкова
Дело: 20211000503342
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503342 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решението на СГС , І-4 състав от
27.07.2021г. по гр.д.№ 14042/2018г., с което е уважен частично предявения иск по чл. 432,
ал.1 КЗ, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2018г. в
размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2018г. и е отхвърлен иска за
разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева.
Въззивникът Д. Г. С. иска отмяна на решението в частта, с която искът му е отхвърлен,
като твърди неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият ЗД Бул инс АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищеца като
пострадал от ПТП от 13.08.2018г. и на ответника, в качеството му застраховател на
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата –И. В. М..
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на М. и причинно –
следствената връзка между същото и травматичните увреди на С. не са спорни пред
настоящата инстанция и са установени по реда на чл. 300 ГПК от влязлото в сила решение
по нахд № 6072/2019г. по описа на СРС, НО, 7 ми състав.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, счетено от първата инстанция
за недоказано, не е предмет на инстанционен контрол, предвид липсата на съответни
оплаквания от страна на ответника- въззиваем.
1
В резултат от произшествието С. е получил политравма, травматичен шок, закрита
многофрагментна фрактура на лявата тазобедрена става, обхващаща предната , задната
колона и долното рамо на лявата срамна кост; закрита фрактура на дясната ключица;
охлузвания и подкожни хематоми в областта на счупванията. И двете фрактури са били
многофрагментни и разместени, довели са до голяма кръвозагуба. Ищецът е хоспитализиран
по спешност, опериран два пъти, за всяка от фрактурите, при което е поставена метална
остеосинтеза. Впоследствие е извършена нова операция за отстраняване остеосинтезния
материал от ключицата. Изпитваните от ищеца болки са били интензивни, като два месеца
след злополуката и два месеца в началото на рехабилитацията – особено. Ищецът е бил на
постелен режим близо три месеца, а пълното натоварване на левия крайник е започнало
едва на осмия месец. Общият оздравителен период при ищеца е осем месеца, като през
цялата му продължителност е имал необходимост от чужда помощ за битово и хигиенно
обслужване. При извършения от в.л. Б. преглед близо година и половина след инцидента, се
установява, че състоянието на ищеца е стабилизирано, фрактурите са зараснали, предстои
операция за изваждане на остеосинтезата от тазобедрената става. Движенията на
тазобедрената става са възстановени по обем и сила, но са болезнени.Ищецът не може да
кляка, има затруднения при качване на стълби и се придвижва с накуцваща походка вляво.
При последното рентгеново изследване на таза е установено развитие на ранни артрозни
изменения, които са сигурен бъдещ източник на болки. Ключицата е зараснала окончателно
с малка деформация, движенията на рамото са възстановени, но отвеждането встрани е с
намален обем от 15 градуса.
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите; хирургичните интервенции;
дългия и съпроводен със сериозен битов и психологически дискомфорт възстановителен
период; възрастта на ищеца – 47г. към датата на ПТП и факта, че са налице остатъчни
явления - ограничения обем на движение на рамото и болезненото придвижване, които са
принципно преодолими, но чрез допълнителна рехабилитация или нова хирургична
интервенция ( подмяна на тазобедрената става с изкуствена), намира за справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 80 000 лева. Същото репарира и
психологическата травма на ищеца от инцидента и последиците му, за която свидетелства
неговата майка св. С..
Не е предмет на спора пред въззивния съд началния момент, от който се държи лихва
върху обезщетението – 10.10.2018г.
С оглед изложеното, като достига до различни крайни изводи с първоинстанционния съд,
въззивният следва да отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
40 000 лева до 80 000 лева и я присъди на ищеца , и потвърди решението в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева.
На пълномощника на ищеца се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за
представителство пред въззивния съд, съразмерно на уважената част от жалбата или 1758
лева с ДДС , а на ответника – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата или отново 1758 лева с ДДС, при основателност на
възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Присъдените от СГС разноски подлежат на корекция, като дължимите на ищеца бъдат
увеличени с 1418 лева, а тези на ответника- намалени на 1841, 70 лева.
Въззиваемият дължи държавна такса по сметка на САС в размер на 2 400 лева (6 % ( 4%
плюс 2%) от 40 000 лева), както и още 407 лева над присъдените от СГС за разноски от
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС , І-4 състав от 27.07.2021г. по гр.д.№ 14042/2018г. в частта,
2
с която е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 40 000 лева до 80 000 лева,
както и в частта, с която на ответника са присъдени разноски над 1841, 70 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр.София да плати на Д. Г. С. ЕГН **********, съдебен адрес
адв. Н. Д., гр.***, ул. *** № 2, 4-ти полуетаж, офис 4, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
разликата над 40 000 лева до 80 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 10.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС , І-4 състав от 27.07.2021г. по гр.д.№ 14042/2018г. в
останалата обжалвана част, с която искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен за разликата над 80 000
лева до 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр.София да плати на адв. Н. Д., гр.***, ул. *** № 2, 4-ти
полуетаж, офис 4, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 1758 лева– възнаграждение за
представителство на ищеца пред въззивния съд и още 1418 лева, над присъдените от СГС,
за представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. С. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. Д., гр.***, ул. *** № 2, 4-ти
полуетаж, офис 4 да плати на ЗД Бул инс АД, гр.София, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата 1758 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред
въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр.София да плати по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6
ГПК, сумата 2400 лева за държавна такса и още 407 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3