Решение по дело №14305/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1934
Дата: 18 май 2016 г. (в сила от 27 декември 2016 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20153110114305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

1934/18.5.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14305 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от Т.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** срещу З.Т.Ж., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с Решение № 889/31.03.2009 г. на ВРС мерки относно определяне местоживеенето на детето * Ж., ЕГН **********, режима на лични контакти и издръжка за детето и предоставяне ползването на семейното жилище.

Излагат се следните факти и твърдения:

Бракът им с ответницата, е прекратен с решение по гр.д. № 8941/2008 г. на ВРС, влязло в законна сила на 31.03.2009 г. Със същото решение упражняването на родителските права върху детето * е предоставено на майката, а на ищеца е определен съответен режим на лични отношения. Ответницата, заедно с детето, получила и правото на ползване върху семейното жилище собственост на негов роднина до навършване на пълнолетие на сина им.

Твърди се, че след 2012 - 2013 г. ответницата е променила поведението си, като е започнала да злоупотребява с алкохол и участва в скандали при които се е налагала намеса на полиция. Налагат се твърдения за липса на грижи от страна на ответницата за ненавършилото пълнолетие дете *, за водене на начин на живот, несъвместим със статута и на майка, на която е предоставено упражняването на родителските права, за създаване на неблагоприятна за израстването на детето среда. Налагат се твърдения, че поведението на ответницата довело до конфликт между нея и *.

Излага се в исковата молба, че ищецът е осигурил за * отделена самостоятелна стая и от есента на 2015 година * иска да живее с него, но се страхува от реакцията на майка си. Има възможност и желание да се грижи за сина си, който е почти на 15 г. и има нужда от пълноценни контакти с родителя, при който живее. При него и жената, с която живее на съпружески начала * се чувства добре, обгрижван и има желание пребивава колкото може в дома им.

Налага твърдения за наличие на промяна в обстоятелствата, явяващи се основание за промяна на първоначално установените с Решение № 889/31.03.2009 г. на ВРС  мерки относно родителските права върху детето *,  при което същите да бъдат предоставени на ищеца, а на ответницата да бъде определен съответен режим на лични отношения с него, за осъждане на ответницата и да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от датата на постановяване на решението в първата инстанция и предоставяне на него и детето ползването  на семейното жилище, находящо се в гр. *, *.

В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим и неоснователен. Оспорва посочените в исковата молба обстоятелства, че не работи, че злоупотребява с алкохол, и че е в компания на хора, които са опасни за детето. Заявява, че работи в магазин за бельо с адрес: *, управител е на „*“ ЕООД, съвестно изпълнява задълженията си на родител и притежава необходимите качества за възпитание и отглеждане на дете. Твърди, че при отглеждането на детето си получава помощ от своята майка - *. Твърди, че ищецът не плаща издръжка за детето си.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно съдебно решение № 8941/2008 г., постановено по гр. Дело № 8941/2008 г. на ВРС, родителските права по отношение на детето * са предоставени на ответницата, определено е при нея и местожителството му, определен е режима на личния контакт на * с неговия баща, както е дадена възможност на последния да вижда и взема детето всяка първа и трета  събота и неделя от месеца, от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва платения си годишен отпуск. Със същото съдебно решение е осъден ищеца да заплаща в поза на детето месечна издръжка в размер на 70 лева. Семейното жилище представляващо  апартамент  № 7, находящ се в гр.*, ул.”Константин Величков” №33, ет. 4  е предоставено на З.Т.Ж.  и детето * Ж., до навършване пълнолетие от последното

 

 

 

 

Депозиран е по делото социален доклад от 18.04.2016 г. от ДСП *, във връзка с настоящото производство, в който контролиращата страна сочи, че към момента на изготвяне на социалното проучване детето * се отглежда преобладаващо от своята майка, подкрепяна от бабата на детето по майчина линия. Сочи, се че детето често посещава дома на бащата с преспиване, общува с него регулярно и извън установения режим на лични контакти, за което майката не е създавала пречки. Сочи се, че емоционалната връзка между детето и двамата родители е стабилна, детето е споделило, че се чувства добре в компанията и на двамата родители.  Появата на нов партньор през изминалата 2015 година в живота на майката среща неодобрението на *, като младежът се противопоставя на контактите й с този мъж, не желае той да посещава техния дом и това става причина за възникнали спорове и скандали между него и отв. Ж.. В края на м. август 2015 год. момчето моли баба си по майчина линия да го приеме в дома си и напуска жилището на майка си като й оставя бележка. Няколко месеца по- късно бащата научава каква е причината * да живее с баба си и му предлага да се премести в неговия дом. Решението за завеждане на настоящото производство за промяна на родителските права е взето взаимно между * и неговия баща. След това ответницата е напуснала семейното жилище, което е собственост на родителите на ищеца и е заживяла на квартира заедно с приятеля си. От около месец вече се е преместила в дома на своята майка, където живеят заедно с * и бабата на детето. * е споделил със социалните работници, че и двамата родители взимат участие в неговата издръжка. Ищецът Т.Ж. живее с г-жа * и тяхното дете * в жилище на свободен наем. Домът представлява апартамент от две спални, дневна и кухня, които са преустроени като едно голямо, общо помещение. Жилището е обзаведено функционално, предлага удобства и добри условия за едно съвременно домакинство. Поддържаната в него хигиена е на високо ниво. Предвижда се на * да бъде предоставена за ползване стаята, която са обзавели като детска за тяхното собствено дете. Мебелите и постелките вътре в нея са съобразени изцяло с потребностите на дете в ниска възраст, в каквато е *. За * за осигурили еднокрилен гардероб в коридора срещу вратата на детската стая, тъй като мебелите в стаята са вече заети от други вещи. В тази стая * спи по време на гостуванията си в техния дом, а тригодишния * си има друго детско легло, монтирано в спалнята на родителите. * и З.Ж. в настоящия момент живеят в дома на майката на г-жа Ж., *. Жилището се състои от две стаи и кухня. За * няма обособена детска стая. Детето ползва по- голямата стая от жилището, където има осигурено легло. Уроците си подготвя на масата в стаята. Между * и партньорката на бащата са се развили много добри отношения от една страна, а от друга,  в лицето на баба си по майчина линия, *, * среща разбиране и подкрепа. Именно поради тази причина момчето и потърсило подслон в дома й, когато е решил да напусне дома на своята майка.

 

 

 

 

 

 

 

 

В хода на делото, по реда на чл. 15 ЗЗДетето бе изслушан непълнолетния *. В хода на проведеното събеседване, същият  заяви, че желае да бъде изслушан и сам е взел това решение. Наясно е с отношенията между неговите родители. Заявява, че в момента живее при баба си и при нея се чувства добре. Мотивира желанието си да се премести да живее при баща си с мотива, че там ще ме се чувства по-удобно и ще е по-спокоен. Изразява личен опит от пребиваването си както при единия родител, така и при другия родител и заявява, че при баща си ще се чувства по-добре. Според * условията при баща му са по-добри. С приятелката на баща му и братчето му са изградили добри отношения и се разбират помежду си. Изрично изразява, че желанието му да се премести и да заживее с баща си е добре обмислено и категорично. От друга страна желае когато е възможно да се вижда и с майка си и да пребивава при нея с преспиване. Нито един от двамата родители не му е създавал пречки, да общува с другия родител и досега е можел да ходи свободно и при единия и при другия родител. Надява се, че при баща си ще се чувства по-спокоен и ще живее при по-добри условия. Заявява, че не харесва приятеля на майка си, който въпреки, че се държи се добре, не му допада като човек и страни от него. Не се чувства, като пречка за отношенията между майка си и нейния приятел, нито чувства вина, че присъствието му ще навреди на майка си и приятеля й. Решението да се премести при баща си взел преди няколко месеца.

 

 

 

 

Разпитана в хода на съдебното производство са е свидетелите *, * (сестра на ищеца), Величка Славова Николова и * (майка на ответницата) от чиито показания се установи, че двамата родители са полагали адекватни грижи за ненавършилия пълнолетие младеж. След развода на родителите грижите за него били поети от майката, която успявала да осигури всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. Майката и *, заедно с по-голямата му сестра са заживели в семейното жилище собственост на бабата и дядото по бащина линия. Бащата също е осигурявал необходимите грижи и внимание по отношение на сина си. Отношенията между ответницата и ищеца се влошили от няколко години. От една страна свидетелите водени от ищеца (неговата сестра) сочат аморално поведение на майката, а от друга свидетелите водени от ответницата (майката на ответницата) сочат опити на бащата да настройва сина си срещу майката и нейния нов приятел.    

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

По отношение на родителските права:

 

 

 

 

Съобразно разпоредбата на , ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. С Постановление на пленума на ВС № 1/74 г. е дадено тълкуване на понятието "изменение на обстоятелствата" по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК(отм.), сега чл. 59, ал.9 СК, като е прието, че такова е налице, когато настъпят нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание, както и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение.

 

 

 

 

Съгласно трайно установената практика интересът на детето е основание за възлагане на родителските права, в това число и за промяна на мерките за упражняването му. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.

 

 

 

 

В случая не се спори между страните, а и се установява от събраните доказателства по делото, че родителските права по отношение на * са предоставени с бракоразводното решение на ответницата - негова майка, като на бащата - ищец в производството е определен режим на личен контакт с детето, съответно същия е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето, като семейното жилище е предоставено на майката и детето за ползване до навършване на неговото пълнолетие.

 

 

 

 

От съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства - гласни и писмени такива, съдът приема, че са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на горепосочения текст, които предпоставят и необходимостта от изменение постановените с решение по гр. дело № 8941/2008 г. на ВРС мерки. От събраните гласни доказателства и от изслушването на детето се установи, че в живота на ответницата е настъпила промяна, като същата има нов човек в живота си, който * не одобрява. От друга страна не се установи по безсъмнен начин твърденията на ищцовата страна за нейно аморално поведение, създаващо опасност за нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на младия човек. В този смисъл показанията на сестрата на ищеца, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК не се кредитират от съда относно преценката на моралните качества и прояви на майката. От друга страна и по причина, че свидетелката * е майка на ответницата, съдът не кредитира показанията на същата относно твърденията на ответната страна за действия на бащата по настройване и манипулиране на младежа срещу майката. Събраните доказателства в своята съвкупност и изявленията на младежа при проведеното изслушване не навеждат съда до извода за наличието на неморално поведение на майката, или за наличието на манипулации и настройване от бащата.   

 

 

 

 

Както съдът вече посочи, водещ критерия за вземане на решение досежно упражняването на родителските права по отношение на детето, са именно неговите интереси. Съдът намира, че в интерес на детето е същото да бъде отглеждано в спокойна среда, който да спомогне за неговото правилно емоционално развитие. В тази връзка съдът намира, че предвид наличието на нов партньор в живота на майката и неодобряването му от страна на *, същата към момента не може да осигури спокойна среда за отглеждане на младежа, с оглед на което в негов интерес е, родителските права да бъдат упражнявани от бащата.

От друга страна, се установи 

 

 

 

, че е налице добре изградена емоционална връзка между баща и син, съответно, че същия разполага с по-добри битови условия за настаняването му, както и че е подпомаган и поощряват за това от своята партньорка в живота. Между младия човек и жената с която ищецът живее са изградени нормални отношения, без наличие на напрежение, което също мотивира съдът да приеме, че бащата може да осигури условия за живот, които да спомогнат за правилното физическото, психическото и нравственото развитие на *.

          Не на последно място, като причина за да приеме съдът, че са налице обстоятелствата обуславящи промяна по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК са личните впечатления, получени при изслушване на ненавършилия пълнолетие младеж. В изявлението си 15 годишният * демонстрира достатъчно зрялост и увереност в желанията си и взетите от него решения. В преценено съвкупност с останалите доказателства, желанието на детето да заживее с баща си също съставлява важна причина за изменение на постановените с Решение № 889/31.03.2009 г. на ВРС мерки в съответствие с разрешенията дадени с Постановление на пленума на ВС № 1/74 г..

          В обобщение на изложеното дотук съдът приема, че по делото се събраха достатъчно данни от които да се обоснове извода, че в интерес на детето * е, упражняването на родителските права да се предоставят на бащата, като по този начин, би се подобрило положението на * при такова ново разрешение. Това е така, защото при баща си младежът ще намери търсеното от него спокойствие и по-добри условия за настаняване, каквито в дома на баба си, или в присъствието на новия приятел на майката не би получил.

 

 

 

 

Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че следва да измени постановените с решение № 889/31.03.2009 г. по гр. дело № 8941/2008 г. мерки за упражняване на родителските права над детето *, като предостави упражняването на същите на бащата, съответно определи и при последния постоянния адрес на детето.

 

 

 

 

По отношение на режима на личните отношения:

 

 

 

 

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на детето, така и конкретните мерки на лични отношения между детето и родител, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на детето.

Тъй като майката не поставя искане за определяне на подходящ режим на лични контакти о 

 

 

 

сновния въпрос, който се поставя в настоящия случай е относно обема на режима на лични отношения, и доколко разширен следва да бъде същият.

 

 

 

 

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, в някои случаи всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в други всяка втора и четвърта. Когато възрастта на детето и обстоятелствата позволяват и когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт.

 

 

 

 

Както съдът вече посочи, в случая * е 15 годишен младеж, разполагащ с достатъчно зрялост и самостоятелност. Налице е и стабилна емоционална връзка, както с двамата родители, така и с разширения кръг от семействата на двамата родители. Не на последно място при определяне режима на лични контакти са и личните желания на *, заявени при изслушването му. Предвид така изложеното, съдът намира, че в интерес на младия човек е същият да поддържа контакт с ответницата, която е негова майка, като предвид близостта си с нея и баба си по майчина линия, намира, че режима на родителски контакт следва да бъде по-разширен от заявения с молбата, като се вземат предвид и училищните ваканции, официалните празници и личните празници. За да възприеме този си извод, освен желанието на детето съдът взе предвид и свидетелските показания на свидетелите * и *, от които може също следва извода, че * поддържа стабилна във времето връзка, както със своите родители, така и с разширения кръг роднини.

 

 

 

 

Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че следва да измени решение № 889/31.03.2009 г. по гр. дело № 8941/2008 г., като определи режим на лични отношения на детето * с неговата майка, както даде възможност на последната да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома й, както и по два дни през Коледните и Великденските празници, както и в продължение на един месец през лятото, когато бащата не използва платен годишен отпуск, от 09.00 сутринта до 18.00 часа в последния ден за личен контакт, също така през всяка нечетна година за рождения му ден и всяка година за рождения ден на майката.

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на издръжката:

 

 

 

 

Съобразно чл. 143, ал.1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съобразно ал.2, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

 

 

 

 

От ангажираните по делото доказателства съдът приема, че всяка от страните реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната (така соц. доклад и удостоверението на л. 44 от делото). При така изложеното съдът намира, че в интерес на детето * е да му бъде определена издръжка в размер на 240 лева, като ответницата следва да бъде осъдена да заплаща 160 лева в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лева с падеж пето число на месеца, за който същата се дължи, платима чрез неговия баща, до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение, като за горницата над уважените 160 лева до пълно предявения размер от 180 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.

По отношение ползването на семейното жилище:

Предвид предоставяне родителските права по спрямо ненавършилия пълнолетие * за упражняване от бащата Т.Ж. основателно се явява искането на последния за предоставяне ползването на семейното жилище. Нуждата на ответницата да ползва това жилище е отпаднала, а и същото, както безспорно се установи по делото е напуснато от майката, след напускането му от *. Същото следва да се предостави на ищеца и детето, с оглед задоволяване на техните жилищни нужди.

 

 

 

 

Направено искане от страните за присъждане на разноски, с оглед на което съдът дължи произнасяне в тази връзка, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 340 лева съобразно уважената част на исковете, а в полза на ответницата в размер на 33,33 лева, съобразно отхвърлената част от иска за издръжка.

 

 

 

 

На осн. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 220,80 лева, съставляваща 4% ДТ върху платежите до навършване на пълнолетие на детето, съобразно уважения размер на присъдената издръжка.

         Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

         ИЗМЕНЯ постановените с решение № 889/31.03.2009 г. по гр. дело № 8941/2008 г. на ВРС мерки за упражняване на родителските права, личен контакт и издръжка на детето * Ж., ЕГН **********, като:

          

 

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето * Ж., ЕГН ********** на бащата Т.С.Ж., ЕГН **********, като определя при него и местоживеенето на детето.

          

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката З.Т.Ж., ЕГН ********** с детето * Ж., ЕГН **********, както следва: майката З.Т.Ж., ЕГН ********** може да вижда и взима детето * Ж., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома й, както и по два дни през Коледните и Великденските празници, както и в продължение на един месец през лятото, когато бащата не използва платен годишен отпуск, от 09.00 сутринта на първия ден до 18.00 часа в последния ден за личен контакт, също така през всяка нечетна година за рождения му ден и всяка година за рождения ден на майката.

          

 

 

 

ОСЪЖДА З.Т.Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето * Ж., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, чрез неговия баща и законен представител Т.С.Ж., ЕГН **********, с падеж пето число на месеца, за който същата се дължи, платима от датата на постановяване на настоящото решение до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение, като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 160 лева до пълно предявения размер от 180 лева.

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,  представляващо  апартамент  *, находящ се в гр. *, *” на Т.С.Ж., ЕГН ********** и детето * Ж. ЕГН **********, до навършване пълнолетие от последния.

ОСЪЖДА З.Т.Ж., ЕГН ********** да заплати на Т.С.Ж., ЕГН ********** сумата от 340 лева за разноски съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Т.С.Ж., ЕГН ********** да заплати на З.Т.Ж., ЕГН ********** сумата от 33,33 лева за разноски съобразно отхвърлената част на иска за издръжка.

          

 

 

 

ОСЪЖДА З.Т.Ж., ЕГН ********** да заплати в по сметка на ВРС, към бюджета на съдебната власт сумата от 220,80 лева държавна такса, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          

 

 

 

ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: