Решение по дело №752/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Харманли, 29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                               

при участието на секретаря Елена Г., като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 752 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по иск за развод с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Г.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. К.К., срещу Т.Щ.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.03.1990 г. в гр. Симеоновград и нямат ненавършили пълнолетие деца. Поддържа се, че наскоро ищцата научила за тайна връзка на съпруга й с друга жена, като при проведен с него разговор той заявил, че това продължава от няколко години и няма намерение да спира да се вижда с тази жена, в чийто дом много често остава да преспива. Ищцата изтъква, че съпругът й издържа другата жена с общите им семейни пари и ползва общия им микробус, като тегли кредити без нейно знание и не внася никакви средства в семейството. Напоследък ответникът започнал да се дължи изключително вулгарно, псувал, заплашвал и посягал да я бие. Според ищцата с тези си действия съпругът й е унищожил брака им, като връзката им е дълбоко, трайно и непоправимо унищожена единствено и само по негова вина. По наведените в исковата молба доводи иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между Г.Г.И. и Т.Щ.И. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли семейното жилище, находящо се гр. Симеоновград, ул. „Стефан Стамболов“ № ., да бъде предоставено за ползване на съпругата. Претендира деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.Щ.И..

          В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощените си процесуални представители - адв. К.К. и адв. Г. Х., които поддържат подадената искова молба. Ищцата Г.И. заявява искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име – М..

          Ответникът Т.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по спора.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1/27.03.1990 г., се установява, че бракът между страните е сключен на 27.03.1990 г. в с. Свирково, общ. Симеоновград, обл. Хасково. От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

По делото е установено, че семейното жилище представлява къща, находяща се в гр. Симеоновград, ул. „Стефан Стамболов“ № ., собственост на двамата съпрузи.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Н.Ч. и Д. Т. С., ангажирани от страна на ищцата. От показанията на свидетелката Чакърова се изяснява, че познава семейството от 25 години, защото живее в съседство. Твърди, че ответникът Т.И. се държал арогантно с ищцата Г.И., като я лъжел, посягал й и непрекъснато й създавал неприятности с парични заеми, които криел от нея. Сочи, че ответникът поддържал връзки с други жени, за което имала лични наблюдения, а и други хора са и споделяли. Разказва за случай, в който ответникът напуснал дома си и заживял с друга жена в продължение на 7 месеца, след което отново се прибрал при съпругата си Г., но продължавал да се вижда с тази жена. Понастоящем от около 5 месеца съпрузите живеели разделени, като семейното жилище се ползвало само от ищцата. Свидетелката споделя, че ответникът неколкократно заплашвал да запали къщата, като имало случай, когато орязал всички кабели на верандата, взел печката, фурната и котлона и избягал. Спомня си, че ответникът накарал ищцата да изтегли пари за закупуване на микробус, след което взел ключовете и никой не знаел къде е автомобила. Излага своите впечатления, че ищцата Г. се опитвала да запази семейството си, но ответникът Т. не се интересувал от това, като я нагрубявал, псувал и се опитвал да й посегне, включително на публични места. В показанията си свидетелят Д. Т. С., син на страните, заявява, че в продължение на десет години баща му е допуснал много грешки. Твърди, че лично го е виждал с други жени и му е казвал да не постъпва така, като го е съветвал да се прибере в дома си. Сочи, че баща му Т. нагрубявал майка му Г., като викал и се карал, за което свидетелят го предупреждавал, но той продължавал по същия начин. Свидетелят също разказва за случая, когато ответникът орязал кабелите на верандата, изнесъл неща от къщата, взел микробуса и изчезнал. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите, като намира, че същите непосредствено са възприели факти от личния живот на страните и показанията им са еднопосочни, логически последователни и безпротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съобразно указанията, дадени с Постановление № 10 от 3.11.1971 г. на Пленума на ВС, във всеки отделен случай съдът следва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали в съзнанието на съпрузите и в брачния м живот.

          След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства съдът намира, че брачната връзка между страните окончателно е лишена от минимално изискуемото според закона и морала съдържание. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и разбирателство. Общността между съпрузите е напълно унищожена и те са преустановили всякакви физически, духовни и емоционални контакти. Фактическата раздяла е проява на разстройството на брачната връзка и отразява достигнатото лошо състояние в отношенията между съпрузите. От събраните по делото доказателства безспорно се установява сериозността на причините, предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изневерите от страна на съпруга, неговото неуважителното отношение, посегателствата му върху семейното имущество са дали съществено отражение в съзнанието на съпругата като непреодолими препятствия в съществуването на брачните отношения. Разстройството на брачния съюз е непоправимо, то е трайно, окончателно, не може да бъде преодоляно и не съществува възможност съпрузите да възстановят нормални отношения помежду си. Предвид изложеното бракът между страните е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите и обществото. По тази причина бракът между Г.Г.И. и Т.Щ.И. следва да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

          Съобразно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая ищцата Г.И. е направила изрично искане в този смисъл. Настоящият съдебен състав намира, че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Т.Щ.И.. През последните години от брака той е имал подчертано арогантно поведение и грубо отношение, като се е държал със съпругата си по начин, който е несъвместим с поддържането на нормална брачна връзка. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че съпругът демонстративно е нарушил брачното си задължение за преданост и уважение към съпругата си и за отговорност и грижа към семейството чрез извънбрачните си връзки и напускане на семейното жилище. Ответникът е позволил да настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка, не е положил достатъчно усилия за запазване на нормалните отношения в семейството и изглаждане на противоречията във връзка с брачния живот, което в крайна сметка е довело и до отчуждаването между съпрузите. Неговите действия по отношение на семейното имущество сочат на цялостното му неуважение към брачната връзка, семейните задължения и отговорности. С това си поведение ответникът е нарушил брачните си задължения, за което носи вина. От друга страна, в рамките на настоящото производство, не се установи ищцата да е следвала линия на поведение, с която да е допринесла за разрушаването на брака, а напротив доказа се, че е проявила търпение и правила опити за възстановяване на взаимоотношенията.

          Предоставянето за ползване на семейното жилище е следствие от развода между страните, като елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. В случая семейното жилище представлява къща, находяща се в гр. Симеоновград, ул. „Стефан Стамболов“ № ., собственост на двамата съпрузи. Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищцата и предвид обстоятелството, че ответникът доброволно го е напуснал, следва семейното жилище да бъде предоставено на ищцата Г.И..

          По въпроса за фамилното име на съпрузите законът предоставя възможност съпругът, който при сключването на брака е приел фамилията на другия, след прекратяването му да заяви дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще продължи да носи брачното такова. По този въпросът ищцата Г.И. е направила изрично искане за възстановяване на предбрачното си име, поради което след прекратяване на брака тя ще носи фамилното име М..

          При този изход на спора и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се заплати от ответника. На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК направените от ищцата деловодни разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 1400 лв. следва да бъдат възложени върху ответника.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

        ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между Г.Г.И., ЕГН ********** и Т.Щ.И., ЕГН **********, сключен на 27.03.1990 г. в с. Свирково, общ. Симеоновград, обл. Хасково с акт за граждански брак № 1/27.03.1990 г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

          ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка има Т.Щ.И., ЕГН **********.

          ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака съпругата Г.Г.И., ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име - Митева.

          ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Симеоновград, ул. „Стефан Стамболов“ № ., на съпругата Г.Г.И., ЕГН **********.

          ОСЪЖДА Т.Щ.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Харманли окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

          ОСЪЖДА Т.Щ.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: