№ 2135
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156782 по описа за 2024 година
Ищецът А. Г. А. твърди, че на 9.5.2023г. сключил с ответника „ Айзаем.БГ“ ООД
договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 400лева главница, като сочи, че
към него бил сключен договор за допълнителна услуга, за което се дължала допълнителна
вноска от по 91,32 лева , и общо плащане по договора - 505 лева,. Ищецът твърди, че е
заплатил цялата сума на ответника, в срок. Твърди, че разходите за допълнителната услуга
не са включени в ГПР, поради което счита договора за нищожен. Предявява главен иск за
признаване разпоредбата в договора за кредит , която предвижда такса за допълнителна
услуга, за нищожна, съединен при условията на кумулативност, с иск за връщане на сумата,
предявен като частичен за 10 лева, от 91,32 лева.
Ответното дружество, в срока за отговор, сочи, че не оспорва твърдението, че е
платена сумата 505 лева от ищеца, сочи, че на 13.11.2024г. му е възстановил сумата 91,32
лева, както и признава иска по твърденията в исковата молба. Сочи, че доколкото сумата
91,32 лева е върната на ищеца, то счита, че не е станал повод за завеждане на делото, не е
поискал извънсъдебно да се зачете наличието на неравноправни клаузи в договора, поради
което се прави искане по чл.78,ал2 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: Предявен е главен
установителен иск / с правно основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.19 ЗПК и чл.26 ЗЗД –
заобикаляне на закона/ за признаване разпоредбата на чл.IV, 1 от договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е нищожна, както и за връщане
на сумата от 91,32 лева, предявен като частичен с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, като
СРС допусна увеличение на иска до пълния му размер, по искане на ищеца.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 5.5.2023г. страните са сключили
договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, в
който е вписано, че за услугата на ответника се следва сумата 91,32 лева, че на 9.5.2023г е
сключен договор за заем, с който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 400 лева
главница, че в уговорения в договора срок, ищецът е заплатил на ответника общата сума 505
лева, в която се включва и сумата от 91,32 лева.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Сключеният между договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител,
поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада под изключенията на
чл.4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Таксата за услугата се основава на нищожна, защото противоречи на
чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП, разпоредба -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е нищожна. Твърдението се
признава с отговора, поради което и искът е основателен.
По твърдението за връщане на сумата. От представените писмени документи е
видно, че в договора за кредит е предвидена възможност заемната главница 400 лева да се
получи от заемополучателя по два начина – в брой или по банкова сметка, което следва да се
2
отбележи при подписване на договора. В погасителния план е вписано изявление, че сумата
е получена от заемателя, на договора не е отбелязано, че сумата следва да се преведе с
банков превод. Ето защо, налага се извод, че сумата е получена в брой, като по делото няма
данни ищецът да е предоставил на ответника своя банкова сметка. Представен е разходен
касов ордер, от който се установява, че сумата е платена „на ръка” на ищеца. Падежът
вземането е 9.6.2023г. Ищецът е представил фискален бон за заплащане, на 12.5.2023г., на
пос терминал, на сумата 505 лева в полза на ответника. Препис от исковата молба е връчен
на 16.10.2024г. на ответното дружество. Представена е разписка № ***/13.11.2024г., с която
ответникът е изпратил пари в брой на ищеца, като основание е посочено, че се плаща
възстановяване на недължимо платена сума по договор 33485 М от 9.5.2023г., посочено е
ЕГН на ищеца, телефонен номер. На самия платежен документ е посочено, че след 7 дни от
превода, непотърсените от получателя суми се връщат на наредителя. Ищецът оспорва да е
получил превод.
Задължението на ответника да върне сумата, получена без основание /нищожна
разпоредба/, възниква от получаването на сумата, като от получаването, задължението е
изискуемо. За да изпълни редовно задължението си, и да се освободи от задължението,
ответникът следва, съгласно чл.75,ал.1 ЗЗД, да изпълни на кредитора – тоест, на ищеца или
на лице, което въз основа на обстоятелствата се явява овластено да получи изпълнението
лице.
„Изипей” АД не може да се приеме за овластено да получи от името на ищеца – в
договора не е посочено, че сумата е получена от ищеца чрез микросметка в Изипей АД, за да
се приеме, че страните са се спогодили за този начин на изпълнение. Следователно,
приложима е разпоредбата на чл.75,ал.1,изр.2 ЗЗД и изпълнението е действително, само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Ищецът – кредитор на
задължението, оспорва да е получил плащането, поради което и чл.75,ал.1,изр.2 ЗЗД е
неприложима и съдът не може да зачете плащането, което е отменяемо, видно от вписването
на самата разписка. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските. При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, като
искането на ответното дружество за прилагане на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК е
неоснователно – разпоредбата е приложима, когато ответникът едновременно не е станал
повод за завеждането на делото и е признал иска. Ищецът претендира заплащането на
разноски от 100 лева – платена държавна такса и определяне на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв, за защита на материално затруднено лице. Възражението за
прекомерност, направено от ответника в отговора, не следва да се обсъжда от съда, тъй като
възнаграждението на адвоката не е платено, а се определя от съда, на основание сочената
разпоредба. При съобразяване на относително ниската фактическата и правна сложност на
делото- предявен е главен и евентуален иск с предмет валидност на договора и определена
разпоредба / цитирани разпоредби, но относно два юридически факта – ГЛП и ГПР/,
проведено е едно открито съдебно заседание, в което са събирани само писмени
доказателства, то съдът намира, че възнаграждение от 480 лева с ДДС е съобразено с
3
изложените предпоставки.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от А. Г. А. ЕГН ********** с адрес ***
против Айзаем. БГ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1, ап-123 установителен иск,
разпоредбата на чл.IV, 1 от договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, сключен към договор за потребителски кредит от
9.5.2023г. е недействителна, на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА Айзаем. БГ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1, ап-123 да заплати на
А. Г. А. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 91,32лева – платено при изначална липса на
основание възнаграждение, платено на основание чл.IV, 1 от договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен към договор за
потребителски кредит от 9.5.2023г., заедно със законната лихва от предявяване на иска –
25.9.2024г. до плащането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, сумата 100 лева разноски по делото
за държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 480 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Айзаем. БГ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1, ап-123да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ с номер *********,
ф.д. № 24/2021г. по описа на 24- ти състав на СГС, сумата 480 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Ищецът е посочил, на основание чл.127,ал.4 ГПК, начин на доброволно плащане : по
банков път, по сметка: BG83CECB979050C6694200.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4