Решение по дело №44782/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2717
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20211110144782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2717
гр. С., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110144782 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., моли да се осъдят ответниците Н. П., В. П. и Н. П.
/наследници на Б. В. П., срещу които е допустимо насочването на исковата молба предвид
заявеното в нея искане ако се установи, че ответникът е починал, да се счита предявена
срещу наследниците му/ да заплатят следните суми: Н. Н. П. с дял 4/6: 1356.36 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017
г. - 30.04.2019 г., 286.06 лв. законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 10.48
лв. такса дялово разпределение за периода м.6.2017 г.-м.04.2019 г. и 2.49 лв. лихва за забава
върху нея за периода 31.7.2018 г.-22.06.2021 г. и ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите; В. Б. П. с дял 1/6: 339.09 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 71.51 лв. законна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 2.62 лв. такса дялово разпределение за периода м.6.2017 г.-
м.04.2019 г. и 0.62 лв. лихва за забава върху нея за периода 31.7.2018 г.-22.06.2021 г. и ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите; Н. Б. П. с дял 1/6: 339.09 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. -
30.04.2019 г., 71.51 лв. законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 2.62 лв.
такса дялово разпределение за периода м.6.2017 г.-м.04.2019 г. и 0.62 лв. лихва за забава
върху нея за периода 31.7.2018 г.-22.06.2021 г. и ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Поддържа се, че ответниците като наследници на Б. В. П., собственик на
топлоснабдения имот – ап.74 в гр. С., ул.Б. № 20, вх.Г, ет.1, са потребители на топлинна
1
енергия за битови нужди, доставена в имота през процесния период. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която е
следвало да бъде заплатена, но ответниците не изпълнили точно /в срок и по размер/
задължението си за заплащането й. Твърди се, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който оспорват исковете
като твърдят, че нито баща им, нито те притежават посочения имот и става въпрос за грешка
и съвпадение на имената. В тази връзка поддържат, че не са легитимирани да отговарят за
процесните задължения и молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище относно иска за дялово
разпределение с твърдението, че е извършено съгласно нормативните изисквания.
В хода на делото ответницата Н. П. е починала, като на нейно място съгласно чл. 227
ГПК са конституирани наследниците й – останалите двама ответници по делото, които са с
дял по ½ от наследството на майка си, съответно по ½ е и делът им от процесните
задължения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главния иск е предпоставена от установяване наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците,
по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от
него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на потребителите за плащане на
дължимата за потреблението цена.
Основният спорен по делото въпрос е дали ответниците притежават качеството
потребители на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на ЗЕ, обуславящо
възникването и съществуването на облигационна връзка между тях и ищеца по договор за
доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна по правоотношението с топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно
2
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение /освен в хипотезата на сключен изричен договор за
продажба на топлинна енергия с ползвател на облигационно основание, което в случая не се
твърди/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите. Именно собственикът/ползвателят е задължен да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.
Установява се от доказателствата по делото, че ответниците са наследници /синове/ на
Б. В. П., ЕГН **********, роден 11.01.1934 г., починал 16.11.1999 г.
По делото е представена документация от ЖСК Стоманолеяр, построила жилищна
сграда на адрес гр. С., ул. Б. 12-32. Съгласно разпределителния протокол, апартамент № 74
от вх.Г е разпределен в дял и придобит от Б. В. П.. Съгласно удостоверение за семейно и
имотно състояние, молба и съгласие от ДСК за отпускане на заем за изплащане на
апартамента, Б. П. е роден през 1928 г., има съпруга Дила родена 1930 г., син Недю роден
1956 г. и дъщеря Лидия родена 1958 г.
Следователно ответниците не са наследници на лицето Б. П., роден 1928 г., който е бил
собственик на имота.
Съответно, не са придобили процесния топоснабден имот нито по наследство, нито по
друг начин. Те не са станали страна по правоотношението с ищеца за продажба на топлинна
енергия и не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за процесните
задължения.
Главните искове следва да се отхвърли като неоснователни.
Като неоснвомвателни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихва.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на платените от тях 1210 лв., по 605 лв. за
ответник.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
С., ....., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на В. Б. П., ЕГН **********, гр. С., ......, да заплати следните суми: 1017.27 лв. стойност на
3
доставена топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 214.54 лв. законна лихва
за забава от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 7.86 лв. такса дялово разпределение за периода
м.6.2017 г.-м.04.2019 г. и 1.87 лв. лихва за забава върху нея за периода 31.7.2018 г.-
22.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
С., ....., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на Н. Б. П., ЕГН **********, гр. С., ......, да заплати следните суми: 1017.27 лв. стойност на
доставена топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 214.54 лв. законна лихва
за забава от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 7.86 лв. такса дялово разпределение за периода
м.6.2017 г.-м.04.2019 г. и 1.87 лв. лихва за забава върху нея за периода 31.7.2018 г.-
22.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА В. Б. П., ЕГН **********, гр. С., ......, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
от 605.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. Б. П., ЕГН **********, гр. С., ......, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
от 605.00 лв. разноски по делото.

Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис” ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4