РЕШЕНИЕ
№ ................/31.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5923 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба с вх. № */08.06.2020 г., уточнена с молба вх. №
*/09.06.2020 г., подадена от М.С.Г., ЕГН ********** и Д.М.С., ЕГН **********
действащ със съгласието на майка си М.С.Г.,*** с искане за налагане на мерки за
защита от домашно насилие срещу М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, както
следва: да се задължи ответника да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо молителите, да се задължи за срок от 12 месеца да не
приближава на по-малко от 200 метра жилището на молителите на адрес: гр. * местоработата
на молителката на адрес: гр. *, студио за красота „*“,
както и фитнес клуб „*“ на адрес: гр. *.
В първоначалната
молба за защита, както и в уточняващата
се излага, че от съвместното съжителство на молителката и ответника в
периода 2004-2019 г. е роден другия молител Д.М.С.. Поддържа се, че след
раздялата на страните от м. октомври 2019 г. двамата молители са подложени на
непрестанен психически тормоз от страна на ответника осъществяван с телефонни
разговори и съобщения. Сочи се, че след като молителката блокирала
комуникацията с ответника, която ѝ пречела на нормалното ежедневие, той
започнал да тормози детето като изисквал от него да се виждат за да му дава информация за молителката, включително му звънял
посред нощ и го карал да проверява дали тя си е вкъщи. Излага се, че ответникът
преследва ежедневно молителката от домашния ѝ адрес до работното място,
където вдига скандали и я заплашва, което я злепоставя пред колегите. Сочи се,
че психическият тормоз срещу двамата се осъществява от сутринта до късно
вечерта от около година. Молителите твърдят следните
конкретни актове на насилие: 1) на 17.05.2020 г. ответникът проследил
молителката, която имала среща с приятелка, пресякъл пътя на двете и започнал
да крещи, че молителката има късмет, тъй като е с
жена, а не с мъж, защото ако я видел с мъж щял да ги убие. Впоследствие двете
паркирали на *, където ответникът отново се появил неочаквано и започнал да
блъска по прозореца на колата на молителката, да дърпа вратата и да крещи да му даде обяснение къде
отивала, както и че щял да я убие ако я срещне с мъж. Във
връзка с този инцидент молителката подала сигнал на телефон 112. 2) На
17.05.2020 г., след като молителката се прибрала вкъщи около 01:00 ч. през
нощта ответникът събудил детето Д. с
телефонно позвъняване за да стане и да провери дали тя си е вкъщи, от което
момчето се притеснило, станало и проверило, като отговорило на баща си, че
майка му спи в спалнята, но ответникът започнал да обвинява детето, че
лъже и молителката е навън. След това детето притеснено събудило молителката и
споделило, че не издържа вече и иска да живее нормално. 3) На 05.06.2020 г.
след полунощ Д. бил привикван от ответника да слезе пред блока за да му разясни какво прави майка му, къде ходи, с кого се
вижда и с кого се чува по телефона. 4) На 06.06.2020 г. около 13:00 ч.
ответникът се появил на работното ѝ място и започнал да отправя към
молителката обиди и заплахи за живота ѝ пред колегите и клиентите, като
така уронил авторитета ѝ за месеци напред. Молителката извикала патрул от
фирмата, която охранявала работното ѝ място, но ответникът успял да се
скрие докато се отреагира на сигнала. Излага се, че за
описаните актове на домашно насилие молителката е подала в 1-во РПУ жалба с вх.
№ *-9326, като поддържа, че тормозът срещу нея и синът ѝ се засилил, след
като подала срещу ответника искова молба по чл. 127, ал.2 от СК, по която било
образувано гр.д. № 258/2020 г. по описа на ВРС. В обобщение се излага, че обидите и заплахите на ответника,
включително, че ще я пребие, убие и нарани детето или ще разруши салона в който
работи, стресират молителката, която все повече се страхува за живота си и този
на Д.. По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени
поисканите мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН със срок
от 12 месеца. Моли за издаване на заповед за незабавна закрила.
В о.с.з. молителите се явяват лично и с адв. Иван Ралчев, чрез който поддържат
изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът се явява лично и с адв. Ариф С., чрез който оспорва
изцяло молбата за защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от изготвената
справка НБД се установява, че молителката и ответника са родители на втория
молител Д.М.С..
Към доказателствата по делото на л. 15 – 16 е приета декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН,
приложена към уточнителната молба 09.06.2020 г., с която молителите са декларирали под страх от наказателна отговорност, че на 17.05.2020 г., 05.06.2020г. и 06.06.2020
г. ответникът е упражнил домашно насилие срещу тях, с твърдения идентични на условно обособените от
съда в т.1 до т.4 от доклада
на молбата.
По делото е приложено писмо от
Първо РУ при ОД на МВР ведно с копие на жалба вх. № *-*/06.06.2020 г. подадена от молителката до началника на * РУ. Жалбата съдържа
твърдения за извършените срещу нея актовет на насилие на работното ѝ
място на 06.06.2020 г. и на 17.06. 2020 г. на „*. Жалбата завършва с молба за
съдействие, тъй като молителката се страхува за живота си.
По делото е приложена жалба от молителката вх. № 9*253/03.07.2020 г. до ВРП, с която се сочи, че тя и сина ѝ се страхуват за живота си заради тормоза от страна на ответника, който на 03.07.2020 г. счупил с камък прозорец на жилището им.
Молителката е приложила разпечатка от информационната система на „СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД“ за обект *“, видно от която на 06.06.2020 г. в 12:47 ч. до охранителната фирма е подаден сигнал от паник бутон, вследствие на което към него са изпратени патрулни коли 245 и 248. Първият пристигнал на място патрул е регистрирал като резулатат от проверката, че сигналът е подаден от * Г. поради проблеми с клиент, който обаче е напуснал салона. Вторият патрул е констатирал, че сигналът е подаден от молителката заради проблеми със съпруга ѝ, който я притеснявал на работното място, но е напуснал обекта преди пристигането на охраната.
Към доказателствата е приложена неоспорена разпечатка в седем страници от онлайн приложение за мобилна комуникация „Вайбър“, за която се твърди, че е протекла между акаунти на молителката и ответника като комункацията сдържа и следния текст на изявление направено от последния във връзка със заведеното дело за домашно насилие - „чакам резултата и после почва щастието а за твоите свидетели пак щастие но от рядкото“.
От Районен център 112 към Дирекция „Национална система 112-МВР“ е получен компактдиск съдържащ електронни картони за подадения сигнал на тел. 112, хартиени разпечатки от които са приложени по делото. От реквизитите на същите се установява, че касаят обаждане от молителката до телефон 112 от дата 17.05.2020 г., в 23:44 ч., с твърдения, че е на „* и е преследвана от бившия си съпруг М. Селим, който е с автомобил „*“ с *. Помолила е за изпращане на екип на полицията.
В протоколът за о.с.з. от 20.07.2020 г. е инкорпориран разговорът от аудио файла съдържащ се на приложенив по делото компактдиск от телефон 112, както следва „Оператор: Център 112, слушам Ви.“, „Обаждащ се: Здравейте, обаждам се от *, намирам се в момента на * и понеже тук имаме една драма, тъй като моя вече бивш наречен, аз съм нямала брак с него и ме преследва и се опитва да ми създава проблеми. В момента идва пак към мене, регистрационния му номер е *, изчакайте малко, *.“„Оператор: *. Каква е колата?“„Обаждащ се: *, тъмно синя. Казва се М. * С.. Ще Ви помоля да изпратите полицейска кола.“„Оператор: М....?“„Обаждащ се: М. * С.?“„Оператор: А Вие сте? Името Ви.“„Обаждащ се: *Оператор: Аз записах номера, но Вашето име не съм записала.“„Обаждащ се: * Г. се казвам.“„Оператор: Къде ще чакате?“„Обаждащ се: Аз съм тук, на *, на паркинга. В момента излиза от паркинга. Кара постоянно след мене.“„Оператор: Там ли ще изчакате полиция?“„Обаждащ се: Ми да, тука съм.“„Оператор: Добре.“„Обаждащ се: Някъде ако го спре патрулка..... даже мисля че е и пиян на всичкото отгоре и шофира.“„Оператор: Добре, госпожо, записано е, записах. Дочуване.“„Обаждащ се: Дочуване.“.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на водената от
молителя свидетелка * и на ангажираната от
ответника свидетелка * – негова сестра.
Свидетелката Никова сочи, че
познава молителката и ответника от 2004-2005 г., като на процесната дата 17.05.2020
г. заедно с М. е била на Аспаруховия
плаж, където двете паркирали колите си решили да се разходят. След като се
разходили тръгнали обратно към колите, но тогава М. им препречил пътя с
автомобила си, слязъл и дръпнал М. на една страна, като бил ядосан и яростно ѝ
говорел нещо през зъби. Когато свършил казал към свидетелката „добре че е с
теб, а не с някой мъж, защото иначе щях да ги убия“. Тъй като и двете се
разстроили свидетелката предложила да се разходят до Морска гара, тъй като
молителката не била в състояние да остане сама. Свидетелката първа влязла на
паркинга на „* но се учудила,
че М. се бави, след което тя дошла говорйки по телефона. Плачела и била
разстроена и споделила, че докато чакалa за билет за паркинга М. много я изплашил, защото ѝ чукнал
на стаклото и я заплашвал. М. също дошъл на паркина, но като разбрал, че М.
говори с телефон 112 си тръгнал. Свидетелката успокоявала молителката и я
посъветвала да отиде до районното и да
подаде жалба, след което се разделили.
Свидетелката *, сочи че познава М. от 15 г. На 06.06.2020 г. заедно с брат си отишла на летището за да посрещне дъщеря си, когато ответникът получил смс по телефона. Тогава, около 12:30 – 13:00 ч., с колата отишли до работното място на М., а ответникът ѝ казал две приказки пред салона, след което влязъл в автомобила и потеглили.
По реда на чл. 15 ЗЗДт съдът е изслушал детето Д.М.С..
Момчето сочи, че неговите родители са разделени от октомври 2019 г., като дотогава е живял с майка си, а баща му преимуществено е бил в чужбина. От октомври 2019 г. майка му искала да прекъсне отношенията си с баща му, който не искал, преследвал и заплашвал. Д. лично е възприемал заплахите на баща си, че ако види майка му с друг мъж щял да ги убие и двамата. Момчето сочи, че повече се тревожи за майка си, но усеща психологическо насилие и върху себе си, защото баща му постоянно му звънял, без значение от времето в денонощието, включително в два и три часа през ноща, за да го разпива за молителката. Причаквал го е и в двора на училището, за да му говори за майка му. Д. сочи, че не се страхува баща си, а просто му е писнало от него. Счита, че защото е голям и едър баща му не може да му направи нищо, но се притеснява за майка си, която се се случвало да смени бравата на жилището, защото се притеснява да не я пресрещне. Излага, че дори когато семейството още е било цяло, баща му пак е искал от Д. да следи майка си и да му казва къде е и какво прави. Детето сочи, че ответникът не се интересува от него, включително как е с учението и личния живот. При срещите им започвал да го пита защо майка му се разделила с него, друг мъж ли има, ако има друг мъж щял да ги убие и двамата и т.н. Настоявал да организира срещи между двамата. В началото на май баща му го завел в заведението, където пак говорили на тези теми. Момчето сочи, че преди ответникът е проявявал и физическа агресия, като преди пет-шест години отвентикът е ударил на майка му шамар през лицето.
Във връзка с твърденията на
молителката в молбата от 03.07.2020 г., че на тази дата ответникът е счупил
прозореца на жилището им, момчето сочи, че то е разположено на втория етаж.
Преди инцидента баща му бил писал на майка му, че някой бил стрелял по неговото
куче и подозира че са те, поради което казал „сега ще видите вие“. На
следващата или по следващата сутрин, след като майка му излязла с колата за
работа, момчето установило, че единият прозорец на жилището е счупен, а допреди
минути бил цял. Виждали се следи по камък и върху вътрешното стъкло от двойния
стъклопакет. Тогава Д. се обадил на майка му, а тя е разплакала. Детето сочи,
че след това звъннал на баща си за да го пита защо е направил това, а той
накрая му казал „още нищо не сте видели“. На 06.06.2020 г.ответникът му звънял
рано сутринта да се видят за малко, но Д. му отказал защото знаел, че иска пак
да говорят за майка му. Баща му отново му звънял по телефона, после дошъл пред
тях и звънял на звънеца, като накрая момчето се изнервило и отишло да говори с
него около 12:00 ч. – 12:30 ч. Ответникът го питал как е и му казал, че ще ходи
да се види с майка му.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице
съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 2, 3 и 4 от ЗЗДН. Депозирана е в предвидения в
чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда
да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за
уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на
сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на
понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално
насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда
молба и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за това, че вечерта на 17.05.2020 г.
ответникът е проследил молителката и я е заплашвал, което се повторило на
06.06.2020 г. на работното ѝ място, както и че в нощта на 17.05.2020 г.
срещу 18.05.2020 г. с телефонно обаждане е събудил сина си за да стане и да
провери дали майка му е вкъщи, а на 05.06.2020 г. отново му звънял след полунощ
и го привиквал пред блока да му обяснява какво прави тя, къде ходи и с кого се
вижда съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на
упражнено психическо насилие, извършването на което се установява от събраната доказателствена
съвкупност по следните съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия
процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато
няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил
акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила.
В случая изложеното в молбата за защита и декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за извършени актове на домашно насилие срещу молителката в
кв. „*“ и на „*“ на 17.05.2020 г., както и на работното ѝ място на 06.06.2020 г. не се опровергава от нито едно доказателство
по делото. Напротив. Кореспондират му събраните по делото гласни доказателства посредством
разпита на свидетелката Никова, кредитирани от съда като последователни, преки
и обективни, които сочат, че на твърдяното място и време в кв. „*“, ответникът е принудил молителката да влезе
с него в нежелана от нея комуникация, като включително е отправил заплаха за
живота ѝ и независимо, че това очевидно я е разстроило сериозно,
впоследствие е проследил молителката до „*“ настоявайки по общестевно недопустим начин за нов
разговор. Тези показания корелират и със съдържанието на изслушания аудио запис
на подадения сигнал на телефон 112, които потвърждават с
материална-доказателствена сила тезата на молителката, че в процесната вечер е
търсила съдействие от органите на реда, което обстоятелство със сигурност не се
свързва с нормалния начин на протичане на ежедневието на гражданите. Актът на
психическо насилие от 17.05.2020 г. срещу молителката се потвърждава до голяма
степен и от обясненията на самия ответник дадени в о.с.з., с които се признава,
че е проследил молителката от квартал „Аспарухово“, а на бариерата на „*“ ѝ е търсил сметка къде отива и какви
ги върши, но същевременно ответникът не е изложил пред съда основателната
причина, поради която непременно е трябвало на тази дата да влезе в контакт с
бившата си партньорка, при положение, че тя не желае това. Такава причина не е
посочена и като оправдание за поведението на ответника на 06.06.2020 г., когато
се установява от показанията на ангажирания от него свидетел г-жа *, че отново е направил опит да комуникира с
молителката, независимо от инцидента на 17.05.2020 г., когато последната е
манифестирала пред него по ясен начин нежеланието си за това, търсейки
съдействие от органите на МВР. Представената разпечатка от СОТ сочеща, че на
06.06.06.2020 г. молителката е ангажирала помощта на охранителни патрули също
установява, че на 06.06.2020 г. ответникът по недопустим начин ѝ е
натрапил своето присъствие против нейната воля. Последният извод не се оборва и
от показанията на свидетелката *, доколкото същата сочи, че не е чула проведения между
двамата разговор пред салона. Следователно по делото на практика липсват доказателства, които дори
по косвен да опровергават изнесените в декларацията по ЗЗДН твърдения от молителката
за упражнено спрямо нея психическо насилие от страна на ответника, изразяващо
се в преживяни негативни психически усещания в следствие на нежеланата намеса на ответника в личния ѝ живот,
който въпреки свободния си избор на поведение и ясните знаци на бившата си
партньорка не е преустановил включително на процесните дати опитите си да я застави
протви волята ѝ да се срещне и разговаря с него.
В обобщение, събраната
еднопосочна и категорична доказателствена съвкупност, преценена с признанията
на ответника за неизгодни за него факти по смисъла на чл. 175 от ГПК, обвързва
съдът да приеме, че по отношение на молителката е налице фактическият състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие от
психически характер.
Досежно актовете на насилие спрямо молителя Д.С. съдът
приема, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да опровергават
твърденията на този молител, че след
полунощ на дати 17.06.2020 г. и 06.06.2020 г., ответникът за пореден път е
звънял на сина си за да го принуди да му даде сведения за личния живот на
неговата майка. Следователно дори само предвид особената
доказателствена стойност, която спеицалният закон ЗЗДН с чл. 13, ал.3 от ЗЗДН придава
на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът е ангажиран да приеме, че по
отношение на молителя Д.С. също е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашно насилие. Че такова е било осъществено от
ответника спрямо молителя С. се установява и от изслушването на детето по реда
на чл. 15 от ЗЗДт, което дава данни, че от
раздялата на родителите му през октомври 2019 г. баща му търси контакт с него
единствено с цел да го въвлече в опитите си да осъществи контакт с бившата си
съпруга, противно на нейното желание и за да установи контрол върху личния
ѝ живот, включително чрез отправянето на заплахи.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени,
съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката.
Доколкото се установи психическо насилие, като адекватни
и необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха
били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо неговата
бивша партньорка и общия им син. Все пак, защитните мерки
срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да
предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо
и психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл
съдът намира, че на ответника следва да му се забрани да доближава жилището на
молителите и другите посочен от молителката адреси на по-малко от 100 метра за
срок от десет месеца. Този срок съдът преценява като подходящ, с оглед
постигане на възпитателния ефект от мерките, както и за преосмисляне на
поведнието на ответника срямо сина му и неговата майка. Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 300,00 лв.
При определяне срока на мерките и размера на глобата, съдът съобрази, че действително това
формално е първо провинение на ответника по специалния закон, предвид лиспата
на доказателства за противното. От друга страна налице са данни от изслушването
на детето за предходни случаи на упражнено срещу молителите домашно насилие от
психическо естество, а и от физическо срещу молителката, макар и с давност от преди пет-шест години. Не
на последно място в хода на процеса ответникът не изрази съжаление за постъпките
си, включващи и заплахи за живота и здравето на молителката, които се
установиха от показанията на свиделката Никова и обясненията на детето дадени
пред председателя на състава. Налице са и данни, че независимо от издадената заповед
за незабавна защита тормозът върху молителката е продължил и в хода на делото
чрез отправена посредством приложението „Вайбър“ заплаха към нея и водените от
нея свидетели, видно от приложената разпечатка на кореспонденция.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка нова, дори и незначителна проява на
домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя
и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25,00 лв.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителите следва да
бъде издадена заповед за защита.
С оглед изхода на спора ответникът следва да репарира
сторените от молителката разноски по делото, чиито поискан и доказан размер
възлиза на 600,00 лв. за заплатено адвокаткско възнаграждение, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо М.С.Г., ЕГН ********** и Д.М.С., ЕГН **********,***, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да приближава на по-малко от 100
метра за срок от десет месеца жилището на молителите
на адрес: гр. *, местоработата на молителката на адрес: гр. *, * студио за красота „*“, както и фитнес клуб „*“ на адрес: гр. *на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС глоба в размер на 300,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв.,
на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на М.С.Г., ЕГН ********** и Д.М.С., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и
препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно
на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: