РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Троян, 23.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН СЪД , трети  състав,

в  открито  заседание на  двадесет и шести февруари,

през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

                                                         Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

.............................

Секретар  В.М.

Прокурор   

като разгледа докладваното от съдията   Гатева

АНД №  382 по описа  на ТРС за  2019год., за да се произнесе – съобрази:

            Производство  с правно основание чл.59 от ЗАНН.

            С Наказателно постановление  № 11-0001136/04.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ловеч инж. М.Л.М.на основание чл. 416 ал.5 във вр.чл.414 ал.3  от Кодекса на труда  на жалбоподателя «*** със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от Д.Г.П. - управител,  в качеството му на  работодател,  е наложена имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева за нарушение по чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от Кодекса на труда.Посоченото наказателно постановление е обжалвано от дружеството, чрез пълномощника му адв.А.П., който в законоустановения срок  е подал жалба до Троянски районен съд и като се позовава на   незаконосъобразността му, моли съда да постанови решение, с което да  отмени обжалваното постановление. В жалбата са изложени съображения, че  НП  е издадено при неизяснена фактическа обстановка,  като се оспорва истинността на съдържанието на  декларацията по чл. по чл.402 ал.1 т.3  от КТ, тъй като е подписана от неграмотно лице. В подкрепа на твърденията си  жалбоподателят   е ангажирал   доказателства.

            В съдебно заседание за  жалбоподателя ***гр.** се явява процесуалният му  представител адв.А.П. ***, който моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, по изложените в жалбата съображения, подробно доразвити в представена по делото молба.

            За ответника по жалбата –Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда “-София, Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Ловеч, редовно призовани, се явява директорът М.М., който моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното НП, като подробни съображения за направеното искане са изложени в   представени по делото писмени  бележки.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:На  21.05.2019г. около 11.15часа  свидетелите  И.Д.Б., Е.Н.И. и К.И.П. - главни инспектори в Д «ИТ» гр.Ловеч са извършили проверка  по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект «Овощна градина с насаждения от сливи», находящ се в землището  с.**, Община Троян, експлоатиран от ***гр.**.При проверката са  заварени на работа   пет лица, които почиствали овощната градина от суха маса и я товарели в ремарке, включително и лицето Г.З.М.. Същият е подписал декларация по чл.402 ал.1 т.3  от КТ, в която е посочено, че  местоработата му е във фирма  ***гр.**, където работи на длъжност „ работник”    и почиства сливова градина от сухи клони, както и че работи за посочената фирма  за времето  от 15.05.2019г. до 21.05.2015г. и  има установено работно време от  08.00 часа  и край на работното време  16.30 часа.В декларацията е отбелязано, че  М. е с уговорено  възнаграждение в размер на 25.00 лева на ден, както и че не  е получил екземпляр от договор и копие от уведомление до НАП за регистрацията на договор с посоченото  дружество.Служителят на Д”ИТ” гр.Ловеч И.Д.Б. е съставила Протокол за оглед  №11-С-02-69/21.05.2019г., в който отразила резултатите от  проверката, а именно, че в  овощната сливова градина в с.Врабево,Ловешка област, се извършва почистване на сухи клони от пет лица, които в момента на проверката не са представили еднодневни трудови договори, както и че са продължили да работят след проверката.  Съставеният протокол е подписан от съставителя  И.Д.Б.  и от присъстващите на огледа лица Е.  Н. И., И.Н.  К.,  К.И.П. и  Ц. И. Ц.. На 13.06.2019г. в офиса на Д”ИТ” гр.Ловеч е извършена  проверка по  документи, предоставени от Д.Г.П.- управител на дружеството жалбоподател  ***. В съставения протокол за това е отразено, че не са представени никакви документи  за наличие на трудови правоотношения. Представени са  писмени обяснения  от управителя на дружеството от 13.06.2019г. и от 20.06.2019г., в които същият излага, че  на 21.05.2019г., датата на извършване на проверката, се е намирал в чужбина  и не е възлагал на никого да  извършва  работа.Уточнил е, че  на по-ранна дата е  възложил на свидетеля И.К. да  премахне сухата дървесина от сливовите дръвчета. На 12.07.2019г. е издадено Постановление за обявяване съществуването на  трудово правоотношение между ***гр.** и Г.З.М. за извършване на работа като „ работник” в експлоатирания от дружеството обект  «Овощна градина с насаждения от сливи» в землището на с.**,Ловешка област. Издадено е и Предписание по чл.405 а  ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ1 9066108/ 12.07.2019г. за  сключване на  трудов договор, считано от  21.05.2019г.По делото    не е представен договор, сключен между ***гр.Велико Търново  и Г.З.М..

           Въз основа на твърдяните  констатации на жалбоподателя ***гр.** е съставен АУАН 11-0001136/05.08.2019г. от К.И.П., главен инспектор в Д»ИТ» гр.Ловеч, в присъствието на свидетелите  И.Д.Б.  и Е.Н.И., за това, че   в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило  писмен трудов договор  с лицето Г.З.М.  за предоставената от него работна сила като „ работник”  в експлоатирания от търговеца обект «Овощна градина с насаждения от сливи», находящ се в землището  с.Врабево, Община Троян, преди датата на постъпване на работа на лицето – 21.05.2019г. Констатирано е, че е налице нарушение по чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от Кодекса на труда.АУАН  е съставен в отсъствието на представител на дружеството, като  същото предварително е било уведомено по надлеждия ред да се яви представител за съставяне на АУАН.На представител на дружеството –  адв.А.Г.П. е връчен екземпляр от акта. В АУАН е отразено, че ще бъдат направени впоследствие възражения. Представени са  в законоустановения  срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН допълнителни такива. Въз основа на акта е издадено НП  № 11-0001136/04.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ловеч инж. М.Л.М., с което   на основание чл. 416 ал.5 във вр.чл.414 ал.3  от КТ  на жалбоподателя ***гр.**,  в качеството му на  работодател, е наложена  имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева за нарушение по чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите  И.Д.Б., К.И.П., Х.Г.М. и И.Н.К. и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа  на така установената фактическа обстановка  съдът  приема за установено  от  правна страна следното:

          Жалбата е  подадена от надлежна страна  и в изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество  жалбата  е неоснователна поради следните съображения:

             Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

          Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай,  е разпоредбата на чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от Кодекса на труда, съдържащ изискване за работодателя да сключи в писмена форма трудов договор с работника или служителя  преди постъпването му на работа. Видно от материалите по делото и от разпита на  всички  разпитани по делото свидетели, включително и тези на жалбоподателя, лицето Г.З.М. на 21.05.2019г. е работило като „ работник”  и е почиствало процесната сливова градина от сухи клони  заедно с други четири лица. Към този момент не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с ***гр.**. Впоследствие също не са представени  такива документи.Съдът намира за неоснователни  и недоказани твърденията на жалбоподателя, подкрепени от показанията на свидетелите Е.  Н. И. и И.Н.  К., че  установените работници  в овощната градина, въпреки че са попълнили декларация, в която е отразено, че работят за жалбоподателя ***гр.**, не са знаели името на дружеството, за което работят.Свидетелят  И.Н.К. твърди, че именно той се е договорил с управителя на дружеството  Д.Г.П., който му е възложил почистването на градината,  като К.  по своя инициатива е извикал  петте установени да извършват трудова дейност лица.Свидетелят К. излага също в с.з.,че той е осигурил трактора, с който са работили.Уточнява, че по време на проверката не се е намирал на обекта, но е имал  уговорка с П. да не работи всеки ден.Сочи, че след проверката работниците се изплашили  и си тръгнали.  Съдът счита, че посочения свидетел е заинтересован, тъй като  явно същият работи за жалбоподателя.Обясненията, дадени от него пред настоящия съд, че  управителят на «** не е знаел каква е организацията във връзка с и възложената дейност, съдът не счита, че следва да кредитира.Такива обяснения се дават едва в съдебната фаза за процеса, а не и пред проверяващите органи в деня на проверката.Недоказани са и твърденията  на  К., че П. не е знаел  за наетите работници, тъй като  същият  когато е пристигнал на мястото на проверката  е дал телефония номер на управителя на дружеството на проверяващите да разговарят с него.Представил се е като служител на дружеството, носил е празни бланки  за 2018г., каквито се попълвали от  работници в селското стопанство. К. обяснил на служителите на ИТ Ловеч, че  дружеството имало и друг обект –овощна градина в с.** и същия ден попълвал договори с работници в него, като предстояло да попълни  и договори с работниците, извършващи трудова дейност в овощната градина в с.**,Ловешка област. Нито веднъж пред проверяващите свидетелят К. не  е споменал, че управителят на дружество ***не е знаел за наетите от него работници. И това няма как да е вярно, тъй като същият е имал и друг обект в района- овощната градина в с.** и няма как да не е знаел, че и там се извършва трудова дейност. Освен това  е установено по делото, че лицето Г.З.М. е полагал труд под контрола на  свидетеля И.Н.  К., който  е бил служител в  «**, работил е с негови средства и материали,за което му е изплащано и съответно възнаграждение в размер на 25.00лева за деня. В декларацията по чл.402 ал.1 т.3  от КТ подробно са отразени констатираните от проверяващите обстоятелства и дори тя да не е попълнена от М., тъй като  е бил неграмотен, той е отговарял на въпросите, задавани му от  проверяващите, след което е бил запознат със съдържанието и и я  е подписал.Поради изложеното настоящата инстанция приема за доказано, че ***има в случая качеството на работодател и следва да носи административнонаказателна отговорност за констатираното нарушение.В този смисъл са  неоснователни твърденията на жалбоподателя, че  в  декларацията по  чл.402 ал.1 т.3  от КТ се съдържат неверни обстоятелства и че тя е попълнена предварително от служителите на ДИТ Ловеч и е дадена на работника само за подпис.

          Неоснователни и  обяснима защитна реакция  са и останалите многобройни  възражения   на жалбоподателя.Фактът, че в декларацията  фигурира подпис на лицето  Г.З.М., а не  само отпечатък, не я прави негодно доказателство, тъй като М. може да е неграмотен, но да може да полага подпис. Освен това съдът не счита, че  служителите на инспекцията, които са  свидетели на  изявлението на неграмотното лице, не биха могли да  приподпишат  декларацията.Действително същите са  служители на Д «ИТ», но това не  опорочава ролята им на свидетели за декларираните обстоятелства.

          Относно възраженията по съществото на спора, че свидетеля И.Н.К. не е действал като пълномощник или представител на жалбоподателя, действително по делото не са представине писмени доказателства в този смисъл. Въпреки това, съдът счита за безспорно установено, че същият е бил точно такъв и това се потвърждава   от твърденията на управителя на ***гр.Велико Търново, че лично е възложил на  К. да организира  дейността по почистване на сливовата градина, което същият е сторил.Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че Г.З.М. е работил в процесния обект само на дата 21.05.2019г., тъй като същият е обяснил пред служителите на   инспекцията, че е работил от   15.05.2019г., което обстоятелство е отразено и в подписаната от него декларация.

          Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето  Г.З.М.,  без да е сключил с него трудов договор в писмена форма,  действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от КТ нарушение. Съдът намира, че АНО орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

С НП на ***гр.Велико Търново е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. чл. 414 ал. 3 от КТ. В разпоредбата на чл. 414 ал. 3 от КТ законодателят е предвидил наказание в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който извърши нарушение по чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1  от КТ. В конкретния случай на жалбоподателя е наложено наказание в минималния предвиден размер 1500 лева и съдът счита, че същото би постигнало целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.                      

Съдът счита, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ, която разпоредба  урежда случаите на маловажни нарушения на трудовото законодателство и се явява специална норма по отношение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично изключва нарушенията, свързани с наемането на работа на лица без трудов договор и неизпълнение на задълженията по оформяне на трудовите правоотношения да бъдат квалифицирани като маловажни случаи. В този смисъл в наказателното постановление наказващият орган е изложил мотиви, че нарушението по чл. 62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1 от КТ е от изрично посочените в чл. 415в ал. 2 от КТ и не може да бъде квалифицирано като маловажно.       

          При тези съображения  жалбата се явява  неоснователна   и недоказана и  НП № 11-0001136/04.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ловеч инж. М.Л.М.следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

          Водим от изложеното съдът

                                                

                                              

 

 

                                               Р      Е      Ш      И   :

         

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001136/04.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ловеч инж. М. Л. М. , с което  на жалбоподателя ***със седалище и адрес на управление  гр.**, , представлявано от Д.Г.П.,  в качеството му на  работодател, за нарушение по чл.62 ал.1 във вр.чл.61 ал.1 от Кодекса на труда е наложено  административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и   законосъобразно.          

          Решението може да се обжалва пред Ловешки административен съд в четиринадесетдневен срок  от съобщението на страните.

                                                                        

                                                                                  Районен съдия: