№ 369
гр. Дупница, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в закрито
заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Гиздова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20231510200727 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба, подадена от С. Д. И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, против Наказателно постановление № 23-
0348-000472,от 06.06.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ
Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева., за извършено нарушение на чл.
104а ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Оспорва се фактическата обстановка описана в
атакуваното НП, като се излагат съображения че неправилно е възприета фактическата
обстановка, и че не е извършил нарушението за което е наказан По тези съображения моли
НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като
отново се твърди,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е бил
санкциониран.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, и не изразява становище
по депозираната жалба.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.05.2023 г., в 12.15 часа,в гр.Дупница,по ул.“Хемус“, жалбоподателят управлявал
товарен автомобил „***“, с рег.№ ***,като по време на движение използва мобилен
телефон,без устройство,позволяващо ползването на телефона,без участие на ръцете му.
За констатираното нарушение свидетелят В. К. И.– мл. автоконтрольор в в група в ОДМВР
Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил в присъствието на нарушителя и свидетеля И. Н.
З.,съставил АУАН №472 от 18.05.2023 г. Жалбоподателят получил препис от акта и
подписал същия без да сочи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН №472 от 18.05.2023 г.
е издадено атакуваното наказателно постановление №23-0348-000472,от 06.06.2023г.,
издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева., за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели –както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: от НП, АУАН Заповед на Министър на вътрешните работи ,Справка
за нарушител/водач на жалбоподателя, и останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
а жалбата е от 28.06.2023 г., и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
съобразно приложената по делото на Министъра на вътрешните работи.Лицата, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР и в техните териториални структурни звена
имат право да съставят АУАН, а наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят
и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат
за него административно наказание, като този въпрос не е оспорван от жалбоподателя. На
2
следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и
законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН
актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяните нарушения и
обстоятелствата по извършването им. АУАН съответства на предвидените с чл. 42 ЗАНН
изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето
и мястото на извършването му, както и конкретните действия, с които жалбоподателят е
нарушил законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при
извършването и установяването му.
Императивно установените реквизити, които наказателното постановление задължително
следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Видно от съдържанието на
атакуваното НП, законосъобразно е нарочно описано, че на водача се налага наказание,
както следва: по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева. В случая съдът
намира, че съдържанието на атакуваното НП отговаря изцяло на законоустановените
изисквания. С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт. На следващо място настоящият съдебен
състав намира, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
жалбоподателят Чавдаров е осъществил от обективна и субективна страна соченото в НП
административно нарушение.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен
извод, че от обективна страна на посочените дата и място, жалбоподателят управлявал
товарен автомобил „***“, с рег.№ ***,като по време на движение използва мобилен
телефон,без устройство,позволяващо ползването на телефона,без участие на ръцете му.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя и защитата възражения,че жалбоподателя
не е извършил нарушението за което е санкциониран. Видно от показанията на свидетелите
разпитани по време на съдебното следствие които са установили нарушението е че ясно са
възприели нарушението и са описали къде точно е бил засечен да говори по мобилния си
телефон жалбоподателя.Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-
И. и З.,тъй като същите са обективни логични подкрепят се от събраните по делото
доказателства,дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото лица, и не кредитира
показанията на разпитания един свидетел от страна на жалбоподателя, тъй като от разпита
му не става ясно в кои точно момент той е възприел случващото се.
Нарушението е от категорията на т. нар. „формални нарушения“ и за съставомерността му е
достатъчно поставяне в опасност на охранените обществени отношения по безопасност на
движението, като не са необходими настъпването на каквито и да било общественоопасни
последици. От субективна страна, нарушенията са извършено виновно. Жалбоподателят в
качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с разпоредбите на ЗДвП, поради
което е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си със забраната за управление на
3
МПС по време на което е забранено използването на мобилен телефон.
С новата разпоредба на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
законодателят изрично изключи приложението на чл. 28 ЗАНН за извършени нарушения по
ЗДвП. Независимо от горното и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи следното: Съгласно текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021 г.), маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не е такъв.
Извършеното нарушение е от категорията на формалните – не се изисква настъпване на
вредни последици, които съдът да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността
им е поставяне в опасност на охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по
опазване живота, здравето и имуществото на гражданите при осъществяване на дейността
по транспорта, представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други
смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а НП – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0348-000472,от 06.06.2023г., издадено
от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на С. Д. И. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, на
основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева., за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП , като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4