Р
Е Ш Е
Н И Е № 617
гр. Хасково, 06.11.2018год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на единадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 1015 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Г.Г.,
от гр.Д. против М.А.Д., действащ като Едноличен търговец с фирма „В.-М. Д.“-гр.Хасково,
за сумата 3180 лева с правно основание чл. 226, ал.2 от Кодекса на труда.
В исковата молба ищецът
твърди, че за времето от 11.01.2017г. до 23.10.2017г. заемал длъжността
„шофьор“ при ответника. Поради прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя и наличие в тази връзка на дължими суми от същия, представляващи
съвкупност от трудови възнаграждения, командировъчни разходи и други, на
24.11.2017г. било сключено споразумение между страните. В същото било признато,
че за времето от 11.01.2017г. до 23.10.2017г. между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение, като първият е имал качеството „работник“.
Било признато в споразумението, че с подписването му работодателят е изплатил
сумата от 5000 лева, представляващи съвкупност от дължими към работника суми
във връзка с горното и че отношенията им ще се считат за окончателно уредени.
Посочва се още, че, съгласно разпоредбите на чл.350 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването му и да я предаде незабавно на работника или
служителя. Предвид факта, че в настоящия случай трудовата книжка на работника
била предадена и се намирала в работодателя, същият следвало да впише данните,
свързани с прекратяването на трудовото правоотношение в нея. До датата на
предявяване на иска трудовата книжка на ищеца не била върната и се намирала в
бившия му работодател. Не бил получил обяснение защо все още се задържа, нито
бил уведомен за дата, на която да се яви в седалището и адреса на управление на
едноличния търговец, за да я получи. Ищецът няколко пъти за периода от месец
ноември 2017г. до месец април 2018г. посещавал офиса на фирмата, за да си
получи трудовата книжка, но не намирал
служители или управителя, с които да разговаря по проблема. Също така в този
период се опитал няколко пъти да се свърже с управителя А. М. Димитров, като до
датата на подаване на исковата молба не бил успял, тъй като, когато се
представел, телефонът бил затварян и връзката
прекъсвала, без да му бъдат давани обяснения или разяснения. Ищецът
счита, че в случая е налице незаконно задържане на трудовата му книжка по
смисъла на чл.226, ал.2 от КТ. Вече повече от шест месеца, поради липсата на
трудовата му книжка, ищецът нямал възможност да започне нова работа. В
настоящия случай исковият период бил от 24.10.2017г. до датата на предявяване
на иска – 26.04.2018г., т.е. шест месеца и предвид факта, че последното брутно
трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 530 лева, размерът на иска
определя на сумата от 3180 лева. Твърди се също в исковата молба, че, когато
работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след
прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи
кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако работодателят не
върне надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да я
вземе, добросъвестността изисквала той да покани работника за получаването й.
Когато трудовата книжка се съхранявала от работодателя, работникът трябвало да
си я потърси, което ищецът правил нееднократно, и, ако работодателят не му я
предаде, той изпадал в забава. Работодателят можел да се освободи от
последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение за
получаването й, за каквото към датата на предявяване на иска ищецът не бил
уведомен и не бил получил. Предвид изложеното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 3180 лева, представляваща обезщетение за незаконното задържане на трудовата
му книжка за времето от 24.10.2017г. до 26.04.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, като и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на иска. Ответникът не оспорва факта, че ищецът
е заемал длъжността „шофьор“ за посочения период в исковата молба, както и че
трудовото правоотношение било прекратено при описаните условия. Изложеното
обаче във връзка с твърдяното задържане на трудовата книжка от работодателя не
кореспондирало с истината. Вярното в случая било, че трудовата книжка към
момента на прекратяване на правоотношението, а и след подписване на
представеното с исковата молба Споразумение, не се намирала при работодателя.
Документът му бил предаден след повече от три месеца, в края на месец януари 2018г.,
и то не лично от ищеца, а чрез трето лице – К.П.К.. Актът на предаване на
трудовата книжка бил осъществен в присъствието на съпругата на посоченото лице.
От друга страна, възможността на ищеца да получи трудовата си книжка не била
ограничавана и същият не бил препятстван по какъвто и да било начин за това.
Вярното било, че до момента ищецът бил провел няколко разговора, в които бил
поканен и му била указана тази възможност, но той и до датата на подаване на
отговора на исковата молба не организирал посещение в офиса на фирмата, за да
получи документа. Ответникът посочва, че още с получаване на препис от исковата
молба изготвили известие до ищеца, в което отново го уведомили за възможността
да се яви за получаване на трудовата книжка, което било получено от ищеца на
08.06.2018г. До момента обаче ищецът не бил упражнил правото си. Ето защо, моли
съда да приеме, че въпреки добрата воля и оказано пълно съдействие, ответникът
не е могъл да изпълни задължението си единствено и само по вина на ищеца.
Недобросъвестността на ищеца била видна, доколкото и към момента липсвала
активност от негова страна. Действително било налице задържане, но същото не
било „незаконно“ по смисъла на Кодекса на труда. От друга страна, несериозно
било твърдението, че вредите се презюмирали и при оспорване работодателят
следвало да установи липсата им. Поради изложеното, моли съда да отхвърли иска,
като му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа
подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че
между страните е съществувал Трудов договор № 97/18.01.2017г., сключен на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Уговорено е било основно трудово
възнаграждение, допълнително възнаграждение за продължителна работа, продължителност
на работното време, правото на отпуск и т.н.
Страните по
делото не спорят и относно факта, че трудовото правоотношение е съществувало до
23.10.2017г. В тази насока е представено и Споразумение, подписано между тях на
24.11.2017г., в което са приели, че за времето на съществуване на трудовото
правоотношение /11.01.2017г. – 23.10.2017г./ работодателят дължи на работника
сумата от 5 000 лева, представляваща съвкупност от трудови възнаграждения,
командировъчни разходи и други, свързани с трудовото правоотношение. Посочено е
още, че с подписване на Споразумението
работодателят е изплатил на работника посочената сума, с което отношенията им
във връзка с тези задължения ще се считат за окончателно уредени.
Като писмено доказателство по делото бе приета Покана,
изх. № 08/05.06.2018г., изпратена от ответника до ищеца, в която последният е
уведомен, че Трудовата му книжка се намира в счетоводството на ЕТ „В.-М. Д.“,
находящо се на адрес – гр.Х., ул.************, както и че до момента не е
получена от него единствено по причина, че не е оказал необходимото съдействие.
С Поканата е уведомен, че може да се яви
на посочения адрес, за да получи трудовата си книжка лично. Видно от Известие
за доставяне № ИД PS
6304 001КВ7 Х, Поканата е била получена лично от ищеца В.Г.Г. на датата
08.06.2018г., за което същият е положил подпис.
Била е изпратена и Нотариална покана с нотариална заверка
на подписа, рег. № 2152, том 1, Акт 111 от 20.07.2018г. от ЕТ „В. –М. Д.“ –
гр.Х. до В.Г.Г., с която отново ищецът е бил уведомен в удобно за него време,
след предварително съгласуване на дата и час с представител на Едноличния
търговец, да се яви в нотариалната кантора на нотариус с рег. № 669, на адрес –
гр.Д., ул.****************, за да получи трудовата си книжка лично, както и да
бъде оформено трудовото му досие. В Нотариалната покана е направено отбелязване
от нотариуса, че при неколкократни посещения на адреса лицето В.Г.Г. не е било
открито.
Като писмено доказателство по делото
бе приет Трудов договор № 32/01.02.2018г., сключен на основание чл.67, ал.1,
т.1 от Кодекса на труда между „Балкан Транс 2010“ ООД – гр.С. и ищеца В.Г.Г.,
по силата на който работникът е приел, считано от 01.02.2018г., да изпълнява
длъжността „Шофьор товарен автомобил -
международни превози“, на пълно работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 530 лева.
От страните бяха
ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Я. И. и К.К., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат
данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с
останалите събрани по делото доказателства са непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Нормата на чл.226,
ал.2 от КТ предвижда солидарна отговорност на работодателя и виновните
длъжностни лица за имуществените вреди, причинени на работника или служителя
поради незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено. Размерът на вредите е определен от закона в
чл.226, ал.3, изр.2 – само имуществени вреди, които се съизмеряват с брутното
трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. За
успешното провеждане на иска с правно основание чл.226, ал.2 от КТ е необходимо
установяване по несъмнен начин на следните кумулативни предпоставки: 1.
трудовият договор между страните по трудовото правоотношение следва да е
прекратен; 2. работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на
работника или служителя след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение; 3. претърпени от работника или служителя имуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата
книжка.
Съобразно нормата на
чл.348, ал.3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за
вписване на нови обстоятелства в нея. Съгласно чл.350, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно
на работника или служителя. За да се извърши обаче съответно вписване,
включително и на обстоятелството за прекратяване на трудовото правоотношение и
съответно да се изпълни от работодателя задължението му по чл.350, ал.1 от КТ
за незабавно предаване на трудовата книжка на работника или служителя, съдът
приема, че работникът или служителят, който съхранява трудовата си книжка
/чл.348, ал.3 от КТ/, следва да я предостави на работодателя. При твърдение на
работодателя – ответникът по делото, че трудовата книжка на ищеца не се е
намирала в държане на работодателя преди датата 22.01.2018г. /в каквато насока
са и показанията на свид.К./, съдът приема, че изцяло в тежест на ищеца е да
установи обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по чл.348, ал.3 от КТ е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за
вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение. По делото липсват доказателства, че ищецът е представил
трудовата си книжка на работодателя към датата 23.10.2017г., за която не спори
по делото, че именно това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
за да може работодателят да извърши съответните вписвания по чл.350, ал.1 от КТ. Поради изложеното съдът не може да приеме, че за работодателя е възникнало задължението
по чл.350, ал.1 от КТ да предаде незабавно трудовата книжка, с която не
разполага. Нещо повече – в подписаното между страните Споразумение от
24.11.2017г. същите са приели, че отношенията им във връзка с трудовия договор
са окончателно уредени, като работникът не е имал някакви възражения,
включително и в насока задържане на трудовата му книжка, каквито, ако е имал, е
следвало да намерят отражение в така подписаното споразумение. От друга страна,
след датата 22.01.2018г., на която, както бе посочено по-горе, трудовата книжка
на ищеца е била предадена на ответника, последният е правил неколкократни опити
да му я върне, като му е изпратил и две нотариални покани, първата от които
получена лично от ищеца на 08.06.2018г. Установи се също по делото, че ищецът е
започнал нова работа на 01.02.2018г. при друг работодател, в каквато насока е представеният
и приет като писмено доказателство по делото Трудов договор № 32/01.02.2018г.,
поради което съдът приема, че ищецът не е претърпял имуществени вреди от задържане
на трудовата му книжка от ответника, които вреди да са в причинно-следствена
връзка с това задържане.
С оглед всичко
изложено, съдът намира, че, тъй като ищецът в хода на производството не
установи по несъмнен начин, че е предал на работадателя трудовата си книжка за
извършване на съответните вписвания при прекратяване на трудовото
правоотношение на 23.10.2017г., както и не бе установено, че последният
незаконно я е задържал след 22.01.2018г., на която дата му е била предадена, то
не е осъществен фактическият състав на чл.226, ал.2 от КТ и съответно не може
да бъде ангажирана на това основание имуществената отговорност на ответника по
отношение на ищеца. При така установеното по делото, искът с правно основание чл.226,
ал.2 от КТ за сумата от 3180 лева – обезщетение за незаконното задържане на
трудовата му книжка за времето от 24.10.2017г. до 26.04.2018г., се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Г., ЕГН **********,***, против М.А.Д.,
действащ като Едноличен търговец с фирма „В.-М. Д.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Хасково, бул.“България“ № 194, иск с правно
основание чл.226, ал.2 от КТ за сумата от 3 180 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от
незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от 24.10.2017г. до
26.04.2018г., като – неоснователен.
ОСЪЖДА
В.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.А.Д., действащ като Едноличен
търговец с фирма „В.-М. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Хасково, бул.“България“ № 194, направените по делото разноски в размер на
500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.