РЕШЕНИЕ
№ 495
гр.
Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Снежина И.
при секретаря Бранимира Монова, като
разгледа докладваното от съдия И. административно
дело № 123 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на С.С.Е.,***,
чрез процесуален представител адв. Е.В.М. *** срещу заповед № РД-12-344/13.08.2019
година на Зам. кмет Териториално
развитие на Община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен
строеж „Навес над съществуващи сгради с идентификатори 56722.661.346.1 и
56722.661.346.4“, изпълнен над съществуващата сграда с идентификатор 56722.661.346.4
с предназначение постройка на допълващото застрояване /ЗП 13м2/ и частично над
сграда с идентификатор 56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда /ЗП
17м2/, в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIX-8790, ид. 56722.661.346, кв. 26 по плана на град Плевен“ с
административен адрес гр. Плевен, ул. „Емануил Васкидович“ № 94.
В
жалбата с вх. № ЖС-94С-7152-1/01.02.2022 г. /лист 3 по делото/ се твърди, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна, постановена
при съществено нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие с материално- правните норми. Излагат
се съображения, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи
съществуването на материално правно основание за разпореденото премахване като
незаконен строеж на описания в заповедта обект. Оспорват се обективираните в
съставения констативен акт и в постановената въз основа на него заповед
фактически констатации и правни изводи, относно вещно-правния и технически
статут на обекта като се твърди, че неправилно и незаконосъобразно решаващият
орган е приел, че е налице незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Счита се, че обектът, посочен като навес не
представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който да се изисква
издаването на разрешение за строеж и/или други строителни книжа, поради което и
процедурата за неговото премахване като незаконен строеж, е неприложима, като
посоченото в констативния акт не кореспондира с фактическото положение. и с
нотариален акт № 110, том II, рег. №3516, дело №234/2016 г. на нотариус С.И.,
район на действие РС-Плевен, с вх. рег. №6740 от 10.05.2016 г., акт № 191, том
12, дело 2619/16 на Агенцията по вписванията-Плевен, оспорващата е придобила
1/2 ид.ч от поземлен имот с идентификатор 56722.661.346, втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56722.661.346.2.2, сграда 56722.661.346.1 с
предназначение жилищна сграда-многофамилна, брой етажи-1, със застроена площ 17
кв.м.,
сграда 56722.661.346.3 с предназначение - промишлена сграда, брой
етажи-1, със застроена площ 29 кв.м., сграда 56722.661.346.4 с предназначение- постройка на допълващото
застрояване, брой етажи-1, със застроена площ 13 кв.м. Твърди
се, че спорните сгради, предмет на процесната заповед са построени през 1980 г.
и за същите има издадено Удостоверение за търпимост ТСУиС-94С-3306-1/26.04.2016
г., преди оспорващата да закупи същите, като след закупуването не е извършвано,
нито строителство, нито преустройство, а единствено подмяна на покривна
конструкция на сградите. За потвърждаване на това обстоятелство се сочи заявление
с вх. № ТСУиС94С-4096-1/16.06.2017 г. за извършване на текущ ремонт на покрив,
състоящ се в подмяна на стари и износени елементи, без да се променя, вида и
конфигурацията и височината на покрива и без конструктивни изменения на
жилищната сграда. Сочи се, че твърдяното в констативния акт - изградени три
ограждащи стени от тухли и ст. бетонов пояс, с което над сградите е оформен навес не
отговаря на истината. Навеждат се
доводи, че процесиите сгради имат покрив, тъй като същите, съгласно
предназначението им са жилищна сграда могофамилна и постройка на допълващото
застрояване, а не навес. Посочва
се, че съгласно действащия ПУП, одобрен със Заповед № РД-15- 2547/22.10.1993 г.
за процесните сгради е предвидено ниско етажно жилищно строителство, което е
реализирано. В заключение се моли да се отмени Заповед № РД-12-344/13.08.2019
г. на Зам. кмет на ТР на Община – Плевен. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представен
е отговор от М.Б.Д. – заинтересована страна в производството /лист 87 от
делото/, с който се оспорва изцяло подадената жалба. За неоснователно се приема възражението на оспорващата че решаващият административен орган неправилно
е приел, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ. Като невярно и неоснователно се счита твърдението, че разпореденият
за премахване строеж – навес не представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж и/или други строителни книжа и
одобрени проекти. Оспорва се твърдението в жалбата, че след закупуване на
гореописаните сгради, жалбоподателката не е извършвала нито строителство, нито
преустройство в имота и сградите.
Твърди се, че в поземления имот с идентификатор 56722.661.346
от съсобственика С.С.Е. е извършено надстрояване и пристрояване, засягащо съществуващите сгради
с идентификатор 56722.661.346.1, 56722.661.346.3 и 56722.661.346.4, разположени
на границата с поземлен имот с идентификатор 56722.661.347. Извършен е строеж и
преустройство в съществуващата жилищна сграда, при което е изменена
конструкцията и височината на покрива на сградата. Посочва се, че след 2016 г. е извършено ново строителство - надстройка над съществуващите едноетажни сгради
с идентификатори 56722.661.346.1, с предназначение жилищна сграда-многофамилна,
брой етажи - 1, с площ 17 кв. м., и сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с
предназначение сграда на допълващо застрояване, брой етаж -1, със застроена
площ 13 кв. м. Изпълнени са тухлени зидове с височина над 2.5 м.,
стоманобетонни елементи - бетонов пояс, и нова покривна конструкция. Твърди се,
че е налице ново строителство и нов обект - надстройка, изпълнена над
съществуващите сгради с идентификатор 56722.661.346.1 и с идентификатор
56722.661.346.4 разположени в съсобствен поземлен имот с идентификатор
56722.661.346.
Твърди се, че за така извършения строеж няма строителни
книжа, няма разрешение
за строеж и не е давано съгласие от
съсобствениците - заинтересовани страни.
Счита се, че се касае за
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
В съдебно заседание оспорващата – С.С.Е.,*** се
представлява от адв. М., която поддържа жалбата и намира, че заповедта е незаконосъобразна
и моли за отмяна, като претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – Заместник кмет ТР на
Община - Плевен, се представлява от юрк. С., който намира заповедта за законосъобразна
и постановена при правилно прилагане на закона, като двете експертизи отразяват
установеното от административния орган. Твърди, че по делото безспорно се
доказва, че няма съгласие на собственика, че ремонтът е извършван 2017 г., че строежът
обект на производството, е извършен след издаване на удостоверението за
търпимост, т.е. същият е незаконен и нетърпим. Претендира разноски в размер на
200 лева за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
В съдебно заседание заинтересованата страна -М.Б.Д., се
представлява от адв. Д., който счита, че издаденият административен акт е
законосъобразен, издаден в рамките на компетентността на административния
орган, при наличие на съответното законово основание за това и при наличие на всички
фактически основания за установяване на законност на извършеното строителство
от жалбоподателката, съгласно процедурата на чл. 225 и сл. от ЗУТ. Твърди, че
по делото е безспорно установено, че след закупуване на процесния съсобствен
имот от С.Е., същата е извършила ново строителство и строеж по смисъла § 5 ЗУТ,
като върху съществуващи сгради на допълващо застрояване с идентификатори № 1 и № 4 е извършила ново
застрояване, изразяващо се в изграждане на тухлени зидове, стоманобетонни елементи,
дървена конструкция и нова покривна конструкция, при което е създаден нов общ
покрив между двете съществуващи сгради с идентификатори 1 и 4, като при това е променена геометрията
на покрива на съществуващите сгради. Сочи, че при застрояването е променена
кота било и кота корниз на съществуващите сгради, като категорично за така
извършените преустройства не са налице каквито и да било строителни книжа,
проекти, одобрени по надлежния законов ред, както и разрешение за строеж за
изграждане на това строителство. Счита, че
безспорно се касае за незаконно строителство и за незаконен строеж.
Твърди, че всички констатации, изложени в констативния протокол от назначената
от кмета на община Плевен комисия по чл. 225 от ЗУТ се потвърждават от
събраните по делото доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение на оспорващата.
Заинтересованите страни - К.С.П.,*** и А.Б.
***, не се явяват, не се представляват.
Административен съд – Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.12.2018 г. година работна група, съставена от
специалисти в отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен извършва проверка по
подадената жалба и установява, че обектът
е изграден в УПИ ХIХ-8790, кв. 26 по плана на гр.
Плевен с идентификатор 56722.661.346, с административен адрес ул. ****,
собственост на С.С.Е., собственик на ½ идеална част от ПИ с
идентификатор 56722.661.346 по КККР на гр. Плевен на основание нот. Акт. № 110,
том II, дело 234/16 г. К.С.П., М.Б.П. и А.Б.И., собственици
на ½ идеална част от УПИ ХIХ-8790, кв. 26
по плана на гр. Плевен, на основание нот. Акт № 94, том I, дело 12107/1993 г. Установено е, че строежът е
собственост на С.С.Е. и е извършен от същата. Посочва се, че съгласно действащия
ПУП, одобрен със Заповед № РД-15-2547/22.10.1993 г. за УПИ ХIХ-8790,
кв. 26 е предвидено ниско етажно жилищно строителство, което е реализирано. При
проверката не са представени Скица с виза за проектиране, одобрен проект по
части, разрешение за строеж, заповедна книга. Установено е, че над съществуващата
сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с предназначение постройка на
допълващото застрояване (ЗП 13м2) и частично над сграда с идентификатор
56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда (ЗП 17м2) са изпълнени три
ограждащи стени от тухли и ст. бетонов пояс с обща височина, с което над
сградите е оформен навес. Навесът е с Г-образна форма в план и с размери както
следва: дължина 10.65 м по страничната регулационна линия с УПИ с идентификатор
56722.661.347 и широчина 2.56 м; и дължина 3,50 м, мерено от страничната
регулационна линия с УПИ с идентификатор 56722.661.338. Покривът на навеса е
двускатен, изпълнен от дървена конструкция, покрита с керемиди. Височината на
билото е 2,74 м мерено от плочата на сградите. Посочва, че строителството е
извършено през 2016 г. – 2017 г, като строителството на навеса е извършено без
издадено разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ.
Констативен акт № 33 от 07.12.2018 година е връчен на С.Е. с писмо № ЖС-94-М-1422-1/08.01.2019 г. на
09.01.2019 година и на 14.01.2019 година е подадено възражение от С.Е.. В същото се посочва, че след
закупуване на имота не е извършвала, нито строителство, нито преустройство.
Единственото което е извършвала върху процесните сгради е подменянето на
покривни материали, греди и тухли, които са били износени и застрашават
живущите.
Със заповед № РД-12-344/13.08.2019 г. (лист 35 по
делото) на зам. кмет териториално развитие при Община – Плевен е наредено да се
премахне незаконният строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 223, ал.
1, т. 8 от Закона, за устройство на територията: „Навес над съществуващи сгради
с идентификатори 56722.661.346.1 и 56722.661.346.4“, изпълнен над
съществуващата сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с предназначение
постройка на допълващото застрояване /ЗП 13м2/ и частично над сграда с
идентификатор 56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда /ЗП 17м2/,“ в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIX-8790, ид.
56722.661.346, кв. 26 по плана на град Плевен“ с административен адрес гр.
Плевен, ул. ***, като е определен срок за доброволно изпълнение на задълженията
по т.1 е до 30 дни от влизане в сила на заповедта, за доброволното й
изпълнение, като в този срок извършителят на незаконния строеж да го премахне и
извози строителните отпадъци на определеното от Кмета на Община – Плевен място.
Разпоредено е разходите по премахване да са за сметка на извършителя на
незаконния строеж.
В заповедта е посочено още, че собственици на УПИ
Х1Х-8790, ид. 56722.661.346, кв. 26 по плана на гр Плевен са: С.С.Е.,
собственик на 1/2 идеална част от имота, на
основание нот. акт №110, том II, дело 234/2016г. и К.С.П., М.Б.П. и А.Б.И.,
собственици на 1/2 идеална част от имота, на
основание нот. акт № 94, том I, дело 12107/1993 г. Съгласно установеното с
констативен акт № 33/07.12.2018 г., незаконният строеж представлява навес,
изпълнен над съществуващата сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с
предназначение постройка на допълващото застрояване (ЗП 13м2) и частично над
сграда с идентификатор 56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда (ЗП
17м2) от три ограждащи стени от тухли и ст. бетонов пояс. Навесът е с Г-образна
форма в план и с размери както следва дължина 10,65м по страничната
регулационна линия с УПИ с идентификатор 56722.661.347 и широчина 2,56 м, и
дължина 3,50 м, мерено от страничната регулационна линия с УПИ с идентификатор
56722.661.338. Покривът на навеса е двускатен, изпълнен от дървена конструкция,
покрита с керемиди. Височината на билото е 2,74 м, мерено от плочата на
сградите. Строителството е извършено през 2016г-2017 г. Строителството на
навеса е извършено без издадено разрешение за строеж. Строителството е
извършено от възложителя С.С.Е.,***«Емануил Васкидович» №94А в периода 2016 г.
– 2017 г.
На л. 63 по делото е
представена Справка сграда с идентификатор 56722.661.346.3, на л. 64 от делото
справка сграда с идентификатор 56722.661.346.1, на л. 65 Справка сграда с
идентификатор 56722.661.346.4.
По делото бяха допуснати и изслушани две съдебно-технически
експертизи.
По първата експертиза вещото лице
установи, че процесният незаконен строеж не е „навес“ и
представлява реконструкция на покрив(покривна конструкция). Реконструкцията на
сгради, постройки, пристройки, надстройки се дефинира като „строеж“ съгласно
определението в §.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Категорията на сградата(ЗУТ) се
определя от цялата сграда, а не за елемент от сградата , каквато е покривната
конструкция, като ВЛ посочва, че не разполага с документи и доказателства относно
период на реконструкция на покривна конструкция след 2012 г., като материалите,
от които е изграден процесната покривна конструкция, видими към момента на
огледа са:
Тухлена зидария, Стоманобетонов пояс, Дървени греди с различно сечение, Анкерни болтове(за укрепване на дървената конструкция към
фасадната стена на сградата основно застрояване), Плоскости ОЗВ над ребрата на покривната конструкция(възможно, черна
изолационна хартия върху тях), Цигли, Челни дъски по обиколката на покрива, Скоби , улуци и водостоци. ВЛ не разполага с документи и доказателства, за да датира
влагането на материалите, като посочва, че вложените материали е към момента на
реконструкция на покривната конструкция. Процесният
строеж, определен като незаконен строеж е реконструкция на покрив с цялостна
подмяна на елементите на ограждащата конструкция – покрив, като се посочва от
ВЛ, че е изпълнен зид, тухлен, нов от 1,20 м. В зависимост от периода на осъществяване на строежа -
Реконструкция на покривна конструкция е поставено изискването за Разрешение за
строеж – чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ , включващо условието за изискване на конструктивно
становище и Разрешение за строеж е отменена в периода 2015-2021 г. (отм. - ДВ. бр. 101 от 2015
г., нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г. Вещото лице
посочва, че не са налице строителни книжа, като покривът от едноскатен е и
изпълнен като двускатен, като покривът до 2012 г. е бил едноскатен, и следва да се приеме, че реконструкцията е
извършена след 2012 г.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, постановено с оглед
доказателства по делото и приема, че в случая описаният в процесната заповед
обект представлява „строеж“ по см на §5, 38 от ДР на ЗУТ и налице реконструкция
на покрив, която е извършена след 2012 година, като покривът от едноскатен е
изпълнен като двускатен.
По втората експертиза вещото лице установи, че се
касае за реконструкция на покрив над сграда №1 и изграждане на нов покрив над
сграда №4, като се завишават кота било и кота корниз. Старият покрив на сграда
№1 е бил неизползваем. Посочва, че новата покривна конструкция оформя подпокривен
етаж с голяма височина, позволяваща ползването му като склад и няма документи,
с които точно да се определи кога е извършена реконструкцията, но към 2012г.,
дървен едноскатен покрив е имала само сграда №1. По сведения на съсобственика,
реконструкцията, е извършена след ремонта на покрива на двуетажната жилищна
сграда през 2017 г. Посочва, че вложените
материали видимо са на няколко години, не са състарени, без дефекти, като ОЗВ
плоскостите са сравнително нов продукт и не са били налични на пазара преди
1980 г. и всички метални детайли (улуци,
водосточни тръби, анкерни болтове и планки) са без корозия. Състоянието на
използваните материали се съотнася към предполагаемата година на реконструкция
– 2017 г. За обект /реконструкция на покрив/ няма налични строителни книжа.
Същият не отговаря на изискванията по ЗУТ. Сгради № 1 и № 4 са пета категория
строежи. Съдът кредитира заключението на вещото лице.
По делото като свидетели бяха
разпитани Г.Т.Г., доведен от жалбподателката, който посочва, че живее на
семейни начала с майката на С.Е. и посочва, че е налице подмяна на покрива през 2017
година, който се изразява само в подмяна на цигли и ламарина и е сложено OSB
плоскости, улуци, чамови дъски, като посочва, че не са изграждани тогава
бетонови пояси.
Свидетелят Ц. Г. П., доведен от жалбоподателката,
посочва, че познава същата от 2008 година и при оглед на къщата преди
закупуването й са били налични сгради № 1 и № 4 , като единият покрив е бил с
ламарина и при ремонта тя е премахната и са поставени плоскости, хартия, летви, цигли и са или съединени двата
покрива. Посочва, че е имало изграден бетонов пояс, зид и ремонтът е извършен
2017 година.
Като свидетели по искане на заинтересованата страна М.Д.
са разпитани К.М.Л., съсед и К.Д. – дъщеря на заинтерсуваната страна. Свидетелят Л. твърди, че е съсед, който има
къща на 30 метра и посочва, че строителни дейности са извършени след закупуване
на имота от С.Е., тъй като преди закупуването са налице едноетажни постройки,
като покривът е бил плосък, бетонна плоча, а другата сграда с покрив от
керемиди. Посочва, че не е влизал в имота на жалбоподателката, но от
улицата и от задния имот се вижда , че е
налице изграден зид по цялата постройка, която е била с плосък покрив и е
направен нов покрив, като посочва, че е виждал Г. с мистрия и лопата, но не може да твърди, че той е
направил бетоновия пояс, като впечатленията са придобити от наблюдение,
осъществено от имот на М.Д., с която се познават от дълги години.
Свидетелката К.Д. посочва, че е родена в Германия, но посещава баба си
всяко лято и знае, че през 2016 година е продаден част от имота и е имало лятна
кухня на един етаж и къщичка с малък покрив
от бетон, прав, като сега е на два ката с тухли и стени. Няма
впечатление, кога е извършен строежът , но през зимата на 2016 година е
започнал ремонт и сега покривът е двускатен.
Представено е удостоверение за търпимост от 26.04.2016
година, в което е посочено, че сграда с идентификатор 56722.661.346.1 е построена преди 1980 г. , застроена площ 17 кв.м без строителни книжа и сграда 56722.661.346.4 , построена преди 1980
г., застроена площ 13 кв.м без строителни книжа и сграда с
идентификатор 56722.661.346.3 са търпими.
Представена е заповед №РД 10-2024/23.11.2015 г. на
кмет на Община Плевен, с която се делегират правомощия по ЗУТ на зам. кмет на
Община Плевен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е съобщена на пълномощник на жалбоподателката на19.01.2022 г. с оглед
разписка на л. 25 по делото, като жалбата е подадена на 01.02.2022 г. в срок,
от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган - зам.кмет на Община Плевен по см. на чл.223, ал. 1, т. 8 вр. чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ и съгласно заповед №РД 10-2024/23.11.2015 г. на кмета на Община
Плевен, с която се делегират правомощия по ЗУТ на зам. кмет на Община Плевен.
Заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила –издаване на КП, надлежно връчен на
лицето и обсъждане на възражението му.
Съдът намира, че заповедта е постановена и в съответствие с
материално-правните разпоредби. Проверката за законосъобразност не е ограничена
от съдържащите се в нея фактическите и правни основания, като изисква да се
провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по
см. на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и на трето място - дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ и сл. В конкретната хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото е спорно
обстоятелството относно извършената
промяна на покрива, спорен между страните е фактът, дали „ навес над съществуващи сгради с
идентификатори 56722.661.346.1 и частично
над сграда с идентификатор 56722.661.346.4“ представлява „строеж“ по смисъла на
§5, т. 38 от ЗУТ и кога и в какъв обем е изпълнен.
Съгласно цитираната норма "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. С оглед законовата дефиниция и заключение на
вещо лице по първата експертиза, така описания като незаконен в заповедта „навес“, представлява строеж и то
реконструкция на покрив и съдът намира, че е налице строеж по смисъла на
закона, за който не са налични строителни книжа.
С оглед заключенията на двете строителни експертизи съдът
приема, че е налице реконструкция на покрива след 2012 година, тъй като от
заснемането преди това, покривът е бил едноскатен, а сега е изпълнен като
двускатен и съдът приема, че тази
промяна е извършена именно през 2017 година с оглед свидетелски показания на Г.Г.,
който посочва, че покривът на тези сгради е сменен през 2017 година, независимо, че отрича да е налице изграждане на зид, каквито
са и твърденията на Ц. П.. По отношение на година на ремонт, то и показанията
на свидетеля Л. са в насока, че такъв е извършен след закупуване на имота от
Сп. Е. през 2016 година и до този момент постройките са едноетажни. Вещите лица и по основната и по допълнителната експертиза установяват,
че е налице двускатен дървен покрив, като инж. С. посочва, че покривът е с
надзидове с височина от 1,65 м. и кота било+2,80м.. Съдът намира, че независимо
от липсата на писмени доказателства относно годината на извършване на
реконструкцията на покрива , то същата следва да се приеме, че е именно 2017
година и поради косвени такива , а именно жалби, приложени по делото от М.Д., които
са множество, но първата е от август 2017 година л. 36 по делото, следваща от
05.12.2018 година на л. 47 по делото . С оглед подадени множество
оплаквания и то след 2016 година, след
закупуване на част от имота от С.Е., като преди 2017 година не са налице такива
оплаквания от страна на съсобствениците, заинтересувани страни в настоящото
производство, съдът приема, че реконструкцията на покрива е извършена след
придобиване на ½ част от имота от С.Е. през 2017 година.
Съдът счита, че извършването на реконструкцията на
покрива във вид, който е установен и описан в констативен протокол, е извършена
през 2017 година, като в подкрепа на това са и свидетелски показания на Л.,
които съдът намира за обективни и незаинтересовани, тъй като същият е съсед на
имота и споделя личните си впечатления
от извършения строеж. Не се кредитират
свидетелски показания Г.Г. , че не е налице изграждане зид, а само са подменени
керемиди , сложена е мембрана и летви.
Свидетелят Г. съдът намира, че не е обективен, тъй като живее на семейни начала с майката на
жалбоподателката и е заинтересован, като и показанията на Ц. П., съдът намира
за необективни, тъй като същият като извършител ремонта на покрива свидетелства
за дейности, които е извършил по поръчка на жалбоподателката и е получил
заплащане. С оглед използвани материали, описани от вещите лица в техническите
експертизи, състояние на строителните работи, вид, в който са констатирани при
огледа от вещи лица, то не намира опора твърдението на жалбоподателката, че
зид, бетонов пояс и плоскости са били налични при закупуване на имота, тъй като
са видимо, нови, без овехтяване и не могат да се отнесат като извършени с
построяване на сградите. Съдът отчита и декларацията на з.страна М.Д. от 2016
година, която е взета предвид при издаване на удостоверение за търпимост в
насока, че строежът е бил извършен в описания вид след закупуване на имота, тъй
като в случай, че същата е имала несъгласие със състоянието на сградите, то не
би подписала тази декларация.
Извършеното по същество
представлява нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, като липсва издадено
разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция. В случая не само е изграден бетонов
пояси изграждане на зид над него, което очевидно представлява надстрояване на
основната конструкция, видно както от приложения снимков материал, към двете
експертизи, като е е налице реконструкция на покрив над сграда № 1 и изграждане
на нов покрив над сграда № 4, като се завишават кота било и кота корниз и
покривната конструкция е двускатен дървен покрив – греди, столици, ребра,
попове, вътрешни колони, обшита с OSB плоскости и изолационна
хартия и покрита с керемиди. За извършеното реконструкция на покрив и
изграждане на нов, е било необходимо издаването на разрешение за строеж по реда
на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, а такова безспорно липсва, което от своя страна
квалифицира строежа като незаконен. Не се спори между страните, че за обекта -
предмет на премахване с оспорената заповед, няма издадени одобрени проекти, тъй
като нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не е била действащо право през 2017
г., но няма разрешение за строеж , тъй като такова не е приобщено към делото, като такива са
констатациите и на вещите лица. В случая незаконния строеж, описан като „навес“ представлява реконструкция на покрив и
то при промяна на височината и предназначението му.
Съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл. 151 от ЗУТ, съгласно която разпоредба за определени видове
строително - монтажни работи не са необходими строителни книжа, в частност
разрешение за строеж, доколкото процесният строеж не попада в нито една от
посочените в разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ хипотези. Извършените СМР не
попадат в хипотезата "текущ ремонт" даваща основание за приложение на
нормата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. По смисъла на § 5 т. 43 от ЗУТ, текущ
ремонт представлява подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията
и натоварванията в тях, като в случая е налице промяна на вид на покрив,
промяна на височина и изграждане на такъв над сграда № 4.
Съдът намира, че
реконструкцията на покрива над
съществуващи сгради с идентификатори 56722.661.346.1
и частично над сграда с идентификатор 56722.661.346.4 представлява „строеж“ и с оглед датата на
изграждане не е търпим , нито по см. на §16
от ПР на ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима за строежи, изградени
до 07.04.1987 година, нито § 184 от ПР на ЗУТ, тъй като същият е приложим за
строежи, изградени до 22.03.2003 година . Строежът не е търпим и по по см. на §127, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ,
бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно който строежи, изградени до
31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. С оглед установеното, че същият е изграден
след 2016 година , през 2017 година, то
тази норма е неприложима и строежът не е търпим и подлежи на премахване.
Процедура по § 53 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ от 2015 г. също не е приложима, тъй като се дава възможност на търпими
строежи при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно,
да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното
им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или
да се укрепват носещите конструкции, тъй като в случая е налице промяна на височината на покрива и
трансформиране от едноскатен в двускатен, което представлява и външно изменение
.
Предвид горепосоченото
заповедта е законосъобразна и следва жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед този
изход на делото, искане на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира, че следва С.С.Е.,*** да
заплати на Община Плевен разноски в размер на 500 лева – 200 лева депозит за
изготвяне на допълнителна експертиза и 300 юрисконсултско възнаграждение.
Искането на пълномощника на заинтересованата страна М.Б.Д.
за присъждане на разноски съдът намира,
че следва да бъде оставено без уважение, независимо, че съгласно чл. 143, ал. 4
от АПК , когато съдът отхвърли оспорването право на разноски има и
заинтересованата страна, за която актът е благоприятен и в случая з.страна има
право на разноски, заявено е присъждането им,
но по делото не са ангажирани доказателства за размер на същите. На л.
90 по делото е представено пълномощно от М.Д. за упълномощаване на адв Д. за
процесуално представителство, но няма, нито уговорено възнаграждение, нито
данни, че такова е заплатено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на С.С.Е.,***, чрез процесуален
представител адв. Е.В.М. *** срещу заповед № РД-12-344/13.08.2019 година на
Зам. кмет Териториално развитие на
Община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Навес над
съществуващи сгради с идентификатори 56722.661.346.1 и 56722.661.346.4“,
изпълнен над съществуващата сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с
предназначение постройка на допълващото застрояване /ЗП 13м2/ и частично над
сграда с идентификатор 56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда /ЗП
17м2/, в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIX-8790, ид. 56722.661.346, кв. 26 по плана на град Плевен“ с
административен адрес гр. Плевен, ул. ***.
Осъжда С.С.Е.,***, да заплати на Община Плевен
разноски в размер на 500 лева.
Оставя без уважение искането на М.Б.Д.,*** за
присъждане на разноски.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
Съдия: