МОТИВИ: Срещу Е.Г.М. ***  е внесен от Окръжна прокуратура - Габрово обвинителен акт с повдигнато обвинение за това, че на 17.12.2018 г., около 21.00-22.00 часа в постройка в близост до Студентско общежитие, находящо се на ул.”Студентска” №** в гр. Габрово, направил опит умишлено на умъртви М.Н.П. ***, като му нанесъл множество прободни рани с нож /9 бр./ в областта на гръдния кош - отпред и странично вляво, както и в гърба на ниво на долна част на гръдния кош - области, в които се намират жизненоважни органи: сърце, бял дроб, кръвоносни съдове, - престъпление по  чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

         Подсъдимият Е.М. се явява лично и с упълномощените от него защитници: адв. С.П. и адв. Ж.П. ***. Подсъдимият заявява, че  е получил препис от обвинителния акт, запознал се е със съдържанието на същия, разбира характера на повдигнатото срещу него обвинение и признава изцяло изложените в обвинителния акт  факти и обстоятелства, като изрази съгласие да не се събират доказателства по отношение на фактите изложени в обвинителния акт. Подсъдимият съжалява за стореното и моли за по-ниска присъда.

Защитниците на подсъдимия правят искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК и в частност  по чл.371 т.2 от НПК.

Представителя на ОП - Габрово поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М., прави анализ на престъпното деяние и на наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и прави искане на М. да се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства за извършеното от него престъпление, като същото се редуцира с 1/3. Счита, че предявения граждански иск е основателен, но претендирания размер е завишен с оглед търпените от пострадалия неимуществени вреди.

 По делото е конституиран, като частен обвинител М.Н.П. ***, пострадал от престъплението за което е предаден на съд М.. Частният обвинител се явява с адв. Р.Б. от ГАК - служебен повереник. Повереникът поддържа повдигнатото обвинение от ОП - Габрово по отношение на подсъдимия М. и прави искане съдът да му наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

М.П. е конституиран и като граждански ищец в процеса. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск предявен срещу подсъдимия М. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за което е предаден на съд в размер на 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018 г. Адв. Б. поддържа така предявения граждански иск.

Частният обвинител и граждански ищец не се явява в съдебно заседание, поради влошеното му здравословно състояние след престъплението и невъзможността му да се придвижва сам. По негово искане, поради липсата на средства и имущество, както и поради наличието на физически увреждания, които не му позволяват да осъществи самостоятелно правата си в процеса, съдът му предостави правна помощ на М.П. и му назначи за служебен повереник - адв. Б. от ГАК.

Адв. П. от името на своя подзащитен прави искане съдът възоснова на фактите изложени в обвинителния акт да определи наказание под законовия минимум предвиден за престъплението извършено от подсъдимия, като съдът да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. Адв. П. мотивира горното искане като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Адв. П. сочи допълнителни аргументи в подкрепа на становището си, че по делото са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най тежкото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Счита, че предявения граждански иск е прекомерно завишен с оглед на търпените болки и страдания от пострадалия.

Съдът разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК.

С протоколно определение от 19.07.2019 г., след предварително изслушване на подсъдимия М., на основание чл.371 т.2 от НПК, съдът одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица и обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.

От направените от подсъдимия самопризнания и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и заключенията на съдебните експертизи се установява следната фактическа обстановка:

    Подсъдимият Е.М. известно време пребивавал в Република Гърция от където се върнал през месец декември 2018 г. и заживял в гр. Габрово. М. не работел и обитавал различни адреси.

Сутринта на 17.12.2018 г. около 09,30 часа посетил дома на  майка си, находящ се на ул.“***“ в гр.Габрово. Тръгнал си след няколко часа и минавайки край железарски магазин в близост до сградата на ОД МВР Габрово си купил две шишета бронз. След това отишъл до новостроящ се тунел в централна градска част на гр. Габрово, намиращ се над пицария „Темпо“ и до 19,00 часа „дишал“ бронз. Това правил на същото място и през предходните два дни.

Подсъдимият и свидетеля Ю.Ш. от гр. Габрово били познати. Ш. също отишъл на описанато по-горе място и след 19.00 часа Е.М. и Ю.Ш. тръгнали към дома на свидетеля в гр.Габрово. След 20,00 часа двамата мъже продължили да търсят подходящо място на което да дишат „бронз”. Свидетелят Ш. завел подсъдимия до необитавана постройка в непосредствена близост до Студентското общежитие в гр.Габрово, находяща се  на ул.“Студентска“ №** в гр.Габрово. Постройката се състояла от две помещения, като на същата липсвали вратите и прозорците. Вътре нямало ток, било тъмно и единствено помещенията се осветявали от улична лампа. М. и Ш. влезли в по-голямото помещение. Подсъдимият чул хъркане от вътрешното помещение. Св. Ш. отишъл навътре и обвиняемият чул, че говори с някого. В този момент в сградата се намирал пострадалия М.П.. Същият водел клошарски начин на живот и решил да остане през нощта да преспи в изоставената сграда. Подсъдимият и св. Ш. „дишали“ бронз, слушали музика от мобилен телефон и междувременно се скарали. Поводът бил, че Ш. не осигурил жилище на подсъдимия, въпреки, че му обещал. Св. Ш. си тръгнал ядосан от скарването. Подсъдимият М. останал  в постройката, като седнал на отвора за прозорец в голямото помещение и отново пуснал музика от телефона си. Тогава чул, намиращия се в другото помещение М.П., да вика: „Махайте се оттук“.

Подсъдимият, който вече бил ядосан от скарването със св. Ш.,  скочил от прозореца и извадил намиращия се в него нож, представлявляващ острие около 20 см без дръжка. Ножът М. носел в текстилна кания, запасана на кръста му. Отишъл в другото помещение от където идвал гласа с цел да нарани човека. В стаята нямало добра видимост, като до отвора за вратата, вдясно, имало купчина от вещи, струпани на земята и между тях подсъдимия различил човек. В този момент мъжът извикал: “Кой си ти, кой си ти?“. Е.М., без да отговори, започнал да нанася силни удари с дясната си ръка, там където лежал човека. Усетил, че първият удар преминал през завивка или дрехи, продължавал да нанася множество и силни удари, осъзнавайки, че последните удари били пряко в тялото на човека, без ножа да преминава през дрехи или завивки. Подсъдимият възприел, че последния удар нанесъл в гърба на човека, на голо. Е.М. възприемал охкането и стенанията на наранения от него  човек, като продължавал да му нанася силни вертикални удари по тялото.

Малко след това подсъдимият се изплашил от извършеното, спрял да нанася удари с ножа в лежащия човек, избърсал оръжието със суха кърпичка, прибрал го в канията и го пъхнал  под дрехите си. След това М., като смятал, че е убил човека избягал от мястото, като бързо се отправил към централна градска част на гр. Габрово. Подсъдимият бил силно изплашен от това което е извършил. Обадил се на тел.112 и съобщил на оператора, че е убил човек и съобщил, че в момента се обажда от централна градска част на гр. Габрово и се намира в близост  до заведение „Глинени гърнета“.

Около 21.50 часа автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който бил св. Р. Ц. бил изпратен от оперативния дежурен при РУ Габрово в района на пл. Възраждане в гр. Габрово, тъй като М. съобщил, че се намира на това място. Подсъдимият неколкократно подавал сигнали за извършеното от него и за промяна на местонахождението му. Автопатрулният екип спрял в началото на ул.“Николаевска“ в гр. Габрово, св. Ц. излязъл от автомобила и тръгнал по пешеходната ул.“Радецка“ в гр.Габрово и забелязал подсъдимия на една пейка. Е.М. станал от пейка, вдигнал ръце и казал на полицейските служители: „Намушках го, ножът ми е под дрехите“. Св. Ц. задържал подсъдимия и проверил документите му за самоличност. М. завел полицейските служители на мястото където намушкал човека.

Там полицейските служители осветили постройката и св. Ц. възприел, че вътре има купчина дрехи и юрган под който се намира мъж. Човекът бил в съзнание и съобщил, че се казва М.Н.П.. Св. Ц., вдигнал дрехите му, видял прободни рани в областта на гърба. На място пристигнал екип на ЦСМП Габрово и пострадалия М.П. ***. Предвид необходимост от специализирано лечение и хирургични интервенции, същият в последствие бил хоспитализиран в МБАЛ Плевен.

На мястото пристигнал друг екип на РУ Габрово, който извършил оглед на местопроизшествието. Извършен бил личния обиск на Е.М. и в същия бил открит нож с кания. Ножът св. Ц. предал на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване.

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ от вещото лице д-р Я.К. /стр.59-74 от ДП/, пострадалият М.Н.П. на 17.12.2018 г. е получил девет прободни рани от които по гръдния кош отпред и предно странично вляво 4 бр., на корема вляво 1 бр., по гърба 2 бр., на предмишниците на двете ръце по 1 бр., като една от раните на гърдите проникнала в гръдната кухина, пробожда гръдната кост и околосърцевата торбичка с наличие на газ /пневмоперикардиум/, а на гърба една от раните проникнала в ретроперитонеалното пространство с нараняване на левия бъбрек и кръвоизлив в меките тъкани около него, друга рана проникнала към гръбначния стълб и довела до счупване на дъгата на 11-ти гръден прешлен при увреждане на гръбначния мозък и настъпила парализа на двата долни крайника или трайно затруднение на движението им за неопределен срок от време с вероятност за осакатяване. Проникващите наранявания, описани в кухините, са с период на възстановяване около 1 месец. Вещото лице е установило, че по механизъм описаните наранявания са с характер на прободни и отговарят да са причинени при въздействие с прободно-порезно оръжие – нож, като са били причинени посредством силни удари предимно отгоре-надолу или перпендикулярно спрямо оста на тялото с нанесени удари по предната и странична лява повърхност на гръдния кош и по гърба. Приобщеният по делото нож според вещото лице по изготвената СМЕ е годно средство за нанасяне на удари, застрашаващи живота, тъй като анатомичните области, в които са били нанесени ударите, описани по-горе, са области, в които се намират жизненоважни органи – сърце, бял дроб, кръвоносни съдове и съответно ударите в тези области пряко застрашават живота, като конкретно осъщественият удар в сърдечната област при прерязване на околосърцевата торбичка е бил потенциално смъртоносен при проникване с милиметри по навътре и засягане на сърцето.

Иззетите проби от кръв и урина от подсъдимия на 18.12.2018 г. са били предоставени за анализ. От заключението на  назначената на досъдебното производство химико-токсикологична експертиза /стр.53 и 54 от ДП/, изготвена от вещите лица – инж-хим. Д-р Д.Я. и гл. ас. д-р Б.М. се установява, че в предоставените биологични проби не е установено наличие на летливи токсични, наркотични/упойващи  вещества или психоактивни медикаменти.

Приобщеният по делото нож от сив метал, поставено в черна текстилна кания с червен кант е бил предоставено за анализ на назначената медицинска експертиза на веществено доказателство, като в заключението /стр.140144 от ДП/, изготвено от вещото лице З.И. е било констатирано наличие на следи от кръв с човешки произход при изследване на петно в областта на върха на острието, като поради малкото количество не е било проведено изследване за определяне на кръвногрупова принадлежност.

На досъдебното производство е назначена  комплексна психиатрично - психологическа експертиза от вещите лица д-р П.Г. - психиатър и М.В. - психолог към ЗБАЛЛС при Затвора в гр. Ловеч. От заключението се установява, че подсъдимия М. към  17.12.2018 г. е бил със запазени психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица считатт, че към датата на деянието М. е бил в състояние на лека интоксикация /вдишваните летливи вещества/, бил възбуден, напрегнат, склонен към агресия, като е можел да води смислен разговор, реагирал е адекватно на динамично променящата се ситуация и леката интоксикация по никакъв начин не е повлияла на неговите интелектуални и волеви способности, като отхвърлят възможността да е бил в състояние на физиологичен афект или друго особено състояние на съзнанието, което може да бъде приравнено към „краткотрайно разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. В хода на освидетелстването на обвиняемото лице е установено, че и към този момент М. разбира свойството и значението на извършваното, ръководи постъпките си  и  да участва в наказателното производство.

Заключенията на описаните по-горе експертизи са логични, задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и законосъобразни.

Самопризнанието на подсъдимия М. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят изцяло от всички доказателства събрани и проверени на досъдебното производство. Основен доказателствен източник са показанията на пострадалия М.П., който подробно обяснява за случилото се в процесната нощ. Същият е възприел двете момчета и по-късно това с ножа, което многократно му е нанасяло удари с намерение да го заколи. Показанията на св. П. се допълват с тези на св. Ш., който заедно с подсъдимия дишал  бронз в изоставената постройка в която М.П. се опитвал да спи. Поведението на подсъдимия след престъпното деяние е възприел полицейския служител Р.Ц., който след подаден сигнал от подсъдимия на тел.112 го задържал и пред когото М. заявил: ”Намушках то, ножът ми е на кръста”.

Показанията на свидетелите взаимно се допълват, логични са и последователни, поради което съдът изцяло ги кредитира с доверие. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират с данните установени с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.12.2018г., както и със заключенията по назначените   експертизи.

В обясненията си дадени на досъдебното производство подсъдимият признава, че е нанесъл удари с нож в тялото на пострадалия, като описва ударите , че били вертикални, надолу и със сила. Подсъдимият признава, че първите удари били през дрехите, но усетил, че последния бил в гърба на човека без одеяла или дреха, а на голо. Ножът с който са нанесени ударите е иззет при обиск на Е.М. и е приобщен като веществено доказателство по делото. Обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство  допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. В тях той излага обстоятелства касаещи  начина на нанасяне на прободните  рани в тялото на пострадалия, мотивът за извършеното деяние, а именно скарването със св. Ш. и това, че пострадалия му извикал да се маха. Обясненията на подсъдимия не се намират в противоречие с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. От тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянието предмет на обвинението.

От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено и доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият М., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по  чл.115 във  вр. с чл.18 ал.1 от НК.

Авторството на деянието е установено по безспорен начин и то не се оспорва и от самия подсъдим. Доколкото производството е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият признава всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт, съгласява се с тях и се признава за виновен, спор по фактическата обстановка няма.

Предвид приетата и установена фактическа обстановка не е налице и промяна в правната квалификация дадена от представителя на обвинението.

От обективна страна, безспорно се установяв, че подсъдимият е нанесъл девет удара с нож в областта на гръдния кош - отпред и странично в ляво, както и в гърба на нивото на долната част на гръдния кош. Използваното хладно оръжие е годно да нанесе несъвместими с жизнените функции поражения в човешкия организъм чрез засягане на жизненоважни органи. Ударите са насочени към области в които се намират жизненоважни органи: сърце, бял дроб, кръвоносни съдове. При това физическо въздействие не е настъпила смъртта на М.П. само поради  своевременната намеса на медицинските органи провели хирургическа интервенция. Налице е причинно следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

Подсъдимият системно е употребявал наркотични вещества, като през последните дни е дишал бронз. Скарването със св. Ш. и забележката отправена от страна на пострадалия да пази тишина са отприщили в него агресия, към един напълно непознат човек, който М. е искал да нарани, нанасяйки удари в тялото му с нож. Подсъдимият извадил от дрехите си нож и нанесъл удари в жизненоважни област на тялото на пострадалия. Същият действал при пряк, внезапен умисъл за умъртвяване на св. М.П.. Подсъдимият съзнавал обществената опасност на деянието си и целял настъпването на обществено опасните последици, а именно: причиняване на смърт на пострадалия П.. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава, че с нанасяне на множество прободни рани с нож в жизненоважни органи на тялото ще причини неговата смърт. Ударите са нанесени със сила и хъс и подсъдимият бил убеден, че с тях е убил човека. Същите са нанесени от близко разстояние и оръжието е проникнало дълбоко в тялото на пострадалия. Когато осъзнал какво е извършил, подсъдимият се обадил на телефон 112 и съобщил, че е убил човек.

Деянието на подсъдимия е останало във фазата на опита по независещи от него причини. Към момента в който той е подал сигнал в  полицейското управление същият е смятал, че е убил човек. Единствено бързата реакция на полицейските и медицински органи и предприетите спешни интервенция в МБАЛ - Габрово и МБАЛ - Плевен са спасили живота на М.П. и не е настъпил целения от подсъдимия обществено опасен резултат – смъртта на пострадалия.

По изложените съображения съдът прие за установено и доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Е.Г.М. на 17.12.2018 г., около 21.00-22.00 часа  в постройка в близост до Студентско общежитие, находящо се на ул.”Студентска”№** в гр.Габрово, направил опит умишлено на умъртви М.Н.П. ***, като му нанесъл множество прободни рани с нож /9 бр./ в областта на гръдния кош - отпред и странично вляво, както и в гърба на ниво на долна част на гръдния кош - области, в които се намират жизненоважни органи: сърце, бял дроб, кръвоносни съдове, престъпление по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

В пледоарията си по съществото на делото, адв. П. навежда доводи за това, че нанесените от подсъдимия травматични увреждания в тялото на пострадалия са през завивките и М. ако е искал да умъртви човека, а не само да го нарани би премахнал дрехите, които са го предпазвали. От тук защитника изразява съмнение, че от субективна страна подсъдимия е искал да умъртви М.П.. Съдът приема доводите на адв. П. за несъстоятелни и крайно неуместни с оглед развилото се производство по реда на глава 27 от НПК. Разграничението между причиняване на телесна повреда и опит за убийство следва да се  осъществява на плоскостта на преценка на субективната страна на деянието, като следва да се отчете вида на използваното оръжие, локализацията на травмите, възможността за възстановяване на пострадалия, неизбежността на смъртния изход без своевременно оказана медицинска помощ. Всички тези обстоятелства са подробно анализирани в мотивите по-горе и сочат на преки и целенасочени действия от страна на подсъдимия, целящи настъпването на смъртта на пострадалия чрез нанасяне на множество удари с хладно оръжие, проникнали отпред и отстрани на гръдния кош и на гърба на пострадалия в области в които се намират жизненоважни органи, като осъществения удар в околосърцевата торбичка би бил смъртоносен при проникване с милиметри по-навътре на оръжието. Подсъдимият М., нападайки  с хладно оръжие М.П., нанасяйки със сила множество удари в тялото му  целял неговата смърт, а не накърняване на телесната му  неприкосновеност. Не на последно място е и факта ,че в развилото се производство по реда на глава 27 от НПК, подсъдимият призна всички факти изложени в обвинителния акт включително и този, че се е опитал да умъртви пострадалия, нанасяйки му удари с нож.

За извършеното от подсъдимия Е.М. престъпление  по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, нормата на чл.115 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК предвижда, че при опит деецът се наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, като се взема в предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което е останало недовършено.

В конкретния случай, като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което съставлява посегателство към живота и здравето на един беззащитен човек, сравнително високата степен на обществена опасност на дееца, който е млад човек, не работи, не учи и системно употребява наркотични вещества. Не на последно място следва да се отчете, като отегчаващо вината обстоятелство мотива за извършване на престъплението, а именно : скарване със св. Ш., последвано от отправена забележка от пострадалия да се пази тишина. Този мотив е толкова незначителен, че доближава границата на хулиганския мотив, каквото обвинение по делото няма. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействието което подсъдимия е оказал на досъдебното производство за разкриване на престъплението с направените самопризнания непосредствено след деянието и предоставянето на разследващите на ножа с който е извършено престъплението. Следва да се отчете и факта, че своевременните самопризнания от подсъдимия с посочване на мястото на което се намира пострадалия са дали възможност да бъде оказана незабавна медицинска помощ и да бъде предотвратен евентуален смъртен изход. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия и съжалението изразено пред съда за стореното, както и наличието на психични заболявания, което е белязало цялостното му развитие като личност.

С оглед на изложените смекчаващи вината обстоятелства, които очертават превес на същите и факта, че деянието е останало недовършено макар и по независещи от дееца причини, съдът прие за подходящо наказанието да бъде определено към минималния предвиден в закона размер. Не са налични многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното от Е.М. престъпление, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Съобразявайки  разпоредбата на чл.54  ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия М. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства от 12 години лишаване от свобода, като съобразно чл.58а ал.1 от НК намали същото с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание от осем години  лишаване от свобода. Съобразявайки разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС постанови същото да се изтърпи от М. при първоначален строг режим.

С оглед на така изложената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи съдът намира гражданските претенции на пострадалия М.П. за безспорно доказани по своето основание. Установиха се всички елементи на института на „непозволеното увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. На основание правилото на чл.52 от ЗЗД, преценявайки социалния статут на пострадалия и възрастта му, причинените му телесни повреди, извършените медицински интервенции и търпените болки и страдания, съдът намира предявеният граждански иск за основателен и доказан до размера на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/. От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че М.П. в резултат на нанесените му прободни рани от подсъдимия е претърпял оперативно лечение с хирургическа обработка и зашиване на рани и неврохирургическа операция, които безспорно са свързани с търпени от него болки и страдания. Към момента на експертизата  експерта е установил ,че в резултат на нанесената прободна рана в гърба на П.  е счупен 11-ти гръден прешлен  и е увреден гръбначния мозък, което е довело до парализа на двата долни крайника за неопределен срок с вероятност за осакатяване. От доказателствата по делото /показанията на св. П./ се установява, че преди престъпното деяние същият е водил клошарски начин на живот и е бил настанен в приюта към Община Габрово. Видно от Заповед № 202 от 20.03.2019 г. на кмета на Община Севлиево, М.П. няма доходи, няма близки и родственици по права линия, поради което му е отпусната индивидуална финансова помощ и същия е настанен в „Регионален хоспис”- гр.Дряново. От всички тези доказателства се налага извода, че М.П. е претъпял значителни болки и страдания както към момента на нанасяне на прободните рани, така и при приложеното по-късно оперативно и болнично лечение. Към настоящият момент пострадалия е с ограничена подвижност поради парализа на долните крайници  и по тази причина също търпи значителни неудобства и страдания, поради нуждата от ежедневни грижи за него при всяко движение. Не на последно място е и факта, че П. няма доходи, няма и близки хора и семейство, които да се грижат за него и за да оцелее физически се налага да бъде обгрижван от трети лица. Преценявайки доказателствата касаещи здравословното състояние на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, съдът намира присъдения размер на обезщетение за напълно достатъчен да репарира изцяло понесените от гражданския ищец неимуществени вреди,  като за горницата до предявения размер от 80000.00 лева, намери иска за неимуществени вреди за неоснователен и го отхвърли.

На подсъдимия М. съдът възложи направените по делото разноски и дължимите държавни такси, както следва: 2000.00 държавна такса върху уважения граждански иск, 1 235.45 лева разноски по сметка на ОД на МВР – Габрово, както и пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен лист.

Съдът постанови, веществените доказателства : 1 бр.  силно замърсен юрган и 1бр. острие от нож в текстилна кания - да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

В този смисъл е и произнесената присъда.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :