№ 446
гр. Плевен, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500488 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 319/19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по
описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният от М. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., ж. к. „Б.“ ***, срещу Г. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ж. к. „Д.“, ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД
вр. чл. 576 от ГПК, за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68,
том 12, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р.И., в частта в която М. Б. М. е
продала на Б. Г.ев М. притежаваната от нея ½ ид. ч. от общо прехвърлените с
договора ¾ ид. ч. от дворно място, цялото от 610 кв. м., съставляващ парцел
VII, пл. № 541, стр. кв. 8, по плана на селото, ведно със същите идеални части
от построената в описаното дворно място къща, при съседи на целия имот:
улица, В.Ц.Т., А.С.М., И.П.М., Х. Л. Д.а и К.Б. Д., и Д.Т.М., поради липса на
предписаната от законна писмена форма.
Нън същото решение, ПлРС е отхвърлил предявеният от М. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., ж. к. „Б.“ ***, срещу Г. Б. М., ЕГН **********, с
1
адрес: гр.П., ж. к. „Д.“, ***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищцата М. Б. М., на лично основание по чл. 14, ал. 3 от СК от
1968 г. отм., е собственик на ½ ид. ч. от общо прехвърлените ¾ ид. ч. от
описаните в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68,
том 12, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р.И., представляващ поземлен
имот с идентификатор № 17854.201.541 по КККР, одобрен със заповед РД-18-
25/21.01.2019 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: с. Г., ул. „Д.Б.“ ***, с площ от
660 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана, с ниско застрояване, номер
по предходен план: пл. № 541, кв. 8, парцел VIII, ведно с построената
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 17854.201.541.1. с площ от
120,00 кв. м., или по нотариален акт - дворно място, от 610 кв. м.,
съставляващо парцел VII, пл. 541, стр. кв. 8, по плана на селото, ведно със
същите идеални части от построената в двора къща, при съседи улица, В.Ц.Т.,
А.С.М., И.П.М., Х. Л. Д.а и К.Б. Д., и Д.Т.М..
Осъдил е М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ж. к. „Б.“ ***, да
заплати на Г. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж. к. „Д.“, ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1073,80 лв., представляваща
сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното от решение от ПлРС е постъпила въззивна жалба
от М. Б. М. чрез пълномощника й – адв. К. Н. от АК – Х., в която се изразява
становище, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивницата твърди, че първоинстанционното решение е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, като в тази връзка посочва, че съдът
неправилно и в нарушение на процесуалните правила е отхвърлил искането й
за назначаване на тройна комплексна съдебно-техническа експертиза с
участието изцяло на специалисти в областта на криминалистическото
изследване на документи към НИКК МВР - гр. София, които да дадат отговор
на въпросите, предмет на втората еднолична експертиза, чиято цел е била да
се установят факти и обстоятелства, свързани предмета на доказване, а
именно липса на съгласие за продажба, респективно, неполагане на подпис от
страна на М. Б. М. за „Продавачи: 1“ в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г., които са останали
2
неизяснени.
Твърди, че направените констатации в т.2 от втората експертиза са
необосновани, тъй като при използване за сравнителен материал - копие на
документ не може да се установи какъв е натиска: среден, силен или слаб
натиск на пишещата ръка, като установяването му е възможно само при
използване на оригинален документ, а това обстоятелство е от съществено
значение за установяване свързаността на изпълнение на изследвания подпис.
По отношение на констатациите в т.3 от втората експертиза, въззивницата
твърди, че вещото лице не изследвал въпроса и не става ясно каква е
последователността на полагане на подписите на Продавачи: 1 и Продавачи: 2,
като счита, че изясняването на това обстоятелство е съществено, предвид
обичайната практика при последователността на полагане на подписи при
наличие на повече от един продавачи. В тази връзка, твърди, че извода на
експерта, че документът е изготвен едновременно в цялост и няма данни за
кражба на подпис е необоснован. По отношение на т.4 от заключението по
втората експертиза, където вещото лице отново е ползвало като сравнителни
образци копия от документи, близки до време на оспорения подпис,
въззивницата твърди, че изводите на вещото лице за това, че се установяват
съвпадения в общи графически признаци са необосновани, като необоснован
се явява и изводът на съда, че подписът, положен след текста Продавачи: 1 в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том ХІІ, дело
№ 2268/14.09.1994 г. е положен от М. Б. М.. Твърди, че експертът не е
изследвал съществени елементи от оспорения подпис, което обстоятелство е
от значения за случая. Въззивницата твърди, че заключението на вещото лице
е непълно и необосновано, тъй като в същото не са взети предвид
свидетелските показания, каквато задача е била поставена на вещото лице.
Въззивницата излага доводи, че от събраните по делото гласни
доказателства категорично се установява, че М. М. не е присъствала по време
и място при изповядване на сделката за покупко-продажба на имот на
14.09.1994 г. и в този смисъл, същата не е дала съгласие за продажбата на
своята идеална част от процесния имот, нито е положила подписа си за
продавач в нотариалния акт. Твърди, че от свидетелските показания
безпротиворечиво се установява, че синът на ищцата – купувач по процесната
сделка е демонстрирал след 1994 г. и до смъртта си през 2020 г. чрез изявления
и действия, че собственик на процесния имот е именно неговата майка – М.
3
М., която единствено е демонстрирала владението си на собственик спрямо
имота, като го е посещавала през годините, а така също, е полагала грижи за
имот, вкл. чрез изпращане на парични средства да облагородява и ремонтира
имота, както и да купува уреди за бита в имота.
Въззивницата счита, че неправилно и в нарушение на процесуалния
закон, първоинстанционният съд не е приел, поради настъпила преклузия,
представеното по делото писмено доказателство, а именно: документ,
съставен на гръцки език.
На следващо място въззивницата твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което
необосновано е приел, че същата не е доказала, че не се е явила пред
нотариуса и не е положила подписа си в нотариалния акт, както и, че не е
доказала непрекъснато владение на имота повече от 10 години.
Моли Окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и
да постанови съдебен акт, с който да уважи предявените искове с правно
основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД вр. чл.576 от ГПК и с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК, като основателни и доказани. Претендира направените
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Г.
Б. М. чрез пълномощника му адв. М. Т. от САК, в който се изразява становище,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено
в съответствие с материалния и процесуалния закон. Въззиваемият посочва, че
във въззивната жалба се изложени множество напълно несъстоятелни
аргументи, свързани с начина, методиката и въобще спецификацията при
изследване на сравнителния материал към изслушаната и приета в хода на
първоинстанционното дело съдебно-графическа експертиза и допълнителната
комплексна експертиза, като счита, че всички възражения в тази част на
жалбата са неоснователни и не следва да бъдат кредитирани от съда.
Досежно аргументите на въззивницата, свързани с достоверността и
неприемането на свидетелските показания, въззивникът счита за безспорна,
ясна и точна аргументацията, дадена в тази част от страна на
първоинстанционния съд в съдебното решение, като в тази връзка посочва, че
4
следва да се вземе предвид и да се даде значение на разпоредбата на чл.172 от
ГПК, както и нейното тълкуване и значение в настоящия спор.
Въззиваемият посочва, че в останалата част въззивната жалба се
припокрива с доводите на въззивника, направени в хода на
първоинстанционното производство, за които е направил възражения и е взел
становища и които са обсъдени в мотивите на обжалваното решение.
Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното
решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, въззивницата М. Б. М. се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. К. Н. от АК – Х., която моли съда, да
отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените разноски за двете съдебни
инстанции. В постъпила молба – допълнение към въззивната жалба се излагат
доводи, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения в
доклада си по реда на чл.146 ал.1 т.1 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият Г. Б. М. не се явява и не се
представлява. В постъпила молба, пълномощникът му адв. М. Т. от САК
моли, да бъде потвърдено изцяло решението на ПлРС. Претендира
направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС – гр. Плевен е правилно и законосъобразно.
Пред Пл.РС са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК от М. Б. М., чрез
адв. М.Б. срещу Г. Б. М. за прогласяване на нищожност на Нотариален акт за
покупко-продажба № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р.И. в
частта, в която М. Б. М. е продала на Б. Г.ев М. притежаваните от нея ½ ид. ч.
от общо прехвърлените ¾ ид. ч. от дворно място, цялото от 610 кв. м.,
съставляващо парцел VII, пл. № 541, кв. 8 по плана селото, ведно с идеалните
части от построената в дворното място къща/първоначално поради липса на
съгласие,а впоследствие след уточняване на петитума на ИМ-поради липса на
предписаната от закона форма/ и за признаване установено по отношение на Г.
Б. М., че М. Б. М. е собственик на ½ идеална част от общо прехвърлените ¾
5
идеални части от недвижимия имот, описан в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на
нотариус Р.И..
Пред първоинстанционния съд, като писмено доказателство е
представен заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот
чрез Общински народен съвет № 68, том 10, дело № 3283/1975 г. от 28.03.1975
г. на нотариус Б.Е. при Плевенски районен съд, от който се установява, че
Общински народен съвет на с. Г. продава на М. Б. М. и Г. Д. М., жители на с.
Г., дворно място - незастроено в с. Г., Плевенски окръг от 610 кв. м., парцел
VII-541, кв. 8 по плана селото, при съседи: улица, Д.Т., Л.Н.В., наследници на
Д.Т. и И. и В.Ц..
От представеният заверен препис на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 68, том 12, дело № 2268/1994 г, съставен на
14.09.1994 г. от нотариус Р.И. при Плевенския районен съд, се установява, че
М. Б. М. и К. Г.ева М. са продадали на Б. Г.ев М. ¾ ид. ч. от собствения им
недвижим имот, находящ се в с. Г., като първата е продала ½ ид. ч., а втората -
¼ ид. ч. Имотът представлява дворно място от 610 кв. м., парцел VII, пл. №
541, в кв. 8 по плана на селото, ведно с ¾ ид. ч. от построената в него къща,
при съседи: улица, В.Ц.Т., А.С.М., И.П.М., Куна Л. Д.а, К.Б. Д. и Д.Т.М., за
сумата от 30 000,00 лв. В Нотариалния акт е отразено, че сумата от 30 000,00
лв. е получена от продавачите преди подписване на договора, като М. Б. М. е
получила от Б. Г.ев М. сумата от 20 000 лв., а К. Г.ева М. е получила от Б. Г.ев
М. сумата от 10 000,00 лв.
От представените заверени преписи на скици №15-1437333-12.12.2022 г.
и № 15-1437342-12.12.2022 г. на СГКК гр. Плевен за имоти с идентификатор
№17854.201.541 и №17854.201.541.1 се установява, че същите се намират в с.
Г., ул. „Д.Б.“ ***, с предходен номер по план: 541, квартал 8, парцел VII, както
и че собственик по данни от КРНИ е Б. Г.ев М., който притежава ¾ ид.ч от тях
въз основа на описания по-горе Нотариален акт.
Видно от представения заверен препис на Удостоверение за наследници
е, че Г. Д. М., ЕГН ********** - съпруг на ищцата е починал на 02.03.1983 г.,
като е оставил за свои наследници ищцата М. Б. М., К. Г.ева Т. и Б. Г.ев М. -
починал на 24.10.2020 г., който е оставил за свой наследник ответникът Г. Б.
М..
6
Във връзка с направено оспорване от страна на ищцата на Нотариален
акт № 68, том 12, дело № 2268/1994 г. в частта относно поставения от нея
подпис в графа „Продавачи: 1“ в първоинстанционното производство е
открито производство по чл.193 от ГПК, като са допуснати и назначени
съдебно-графическа и комплексна експертизи досежно обстоятелството,
подписът в графа „Продавачи: 1“, дали е поставен от ищцата.
От заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена от
вещото лице М.Д.М. се установява, че подписът в графа „Продавачи:“ срещу
№ 1 в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том 12,
дело № 2268/14.09.1994 г. е положен от М. Б. М., ЕГН **********. Вещото
лице е посочило в своето заключение, че при извършения оглед на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том 12, дело №
2268/14.09.1994 г. е констатирал, че същият съдържа задължителните рубрики
за този вид документ – изписан на бял лист хартия, формат А4 на две
страници, същият е със заверка и печат на нотариус Р.И. при ПлРС, както и че
няма извършени поправки в текста, като дописване или заличаване на текст,
както и умишлени поправки. При сравнителното изследване на подписите –
обекти и сравнителни подписи на М. Б. М., вещото лице е установило
съвпадения в общи графически признаци – сложност, обработеност и др.,
както и в частните графически признаци, като е посочило, че описаните
съвпадения на общите и частни графически признаци на подписите – обекти и
сравнителни подписи на М. Б. М. са характерни, устойчиви и образуват
идентификационна съвкупност, която е достатъчна, за да се направи извод, че
подписът в графа „Продавачи:“ срещу № 1 в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 68, том 12, дело № 2268/14.09.1994 г. е
положен от М. Б. М.. Вещото лице е отразило, че сравнителните подписи през
определени интервали от време нямат устойчивост при полагането, като при
някои се наблюдават варианти в средната част, но при всички тях в
заключителната част има устойчивост, която съвпада по направление, темп и
наклон с тези на обекта на изследване. Не се наблюдават признаци на
автоподлог, при които се правят умишлени изменения, с цел на по-късен етап
да се откаже подписът.
В съдебно заседание, вещото лице М.Д.М. поддържа заключението, като
уточнява, че в определени периоди от време ищцата е полагала различни
варианти на подписа си – единия вариант е съкратен, а другия е по-разширен,
7
в единия вариант подписът е от две части, в друг вариант подписът е свързан,
но в средата и заключителните части има устойчивост на подписа в годините,
което дава основание на вещото лице да твърди, че това подписът, положен от
ищцата. Вещото лице заявява, че при изготвяне на заключението е имал
предвид всички предоставени документи, въпреки, че не е онагледил всички
подписи от тях. Посочва, че в годините ищцата има устойчивост в
заключителната и средната част на подписа, но и в другите части на подписите
е намерил елементи, които са сходни.
Във връзка с направено искане от ищцата за назначаване на комплексна
съдебно-графологична и техническа експертиза, за изготвянето на която
същата е представила и допълнителен сравнителен материал, а именно
документи, които счита, че са по-близки по време до датата на съставяне на
оспорения нотариален акт, с Определение № 5636/12.12.2023 г., съдът е
допуснал изслушването на такава експертиза.
От заключението на комплексна съдебно-графологична и техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Ц. се установява, че подписът след
текста „Продавачи 1..“ в оспорения Нотариален акт е положен собственоръчно
от лицето М. Б. М., ЕГН **********, като подписът е поставен след
„Продавачи 1…“ и няма извършена техническа подправка на подписа на М. Б.
М. в процесния Нотариален акт. Вещото лице е посочило, че оспорваният
подпис е положен след израза „Продавачи 1..“ и не е откопиран, както и че
съдържанието на процесния Нотариален акт е написано, преди полагането на
подпис от „Продавачи 1..“ и в този смисъл, документът е изготвен
едновременно и в цялост. Вещото лице заявява, че не се установяват
следи/признаци от кражба на подпис, както и че може категорично да се
изключи възможността подписът, положен след текста „Продавачи 1..“ в
процесния Нотариален акт да е положен на празен лист, а съдържанието да е
добавено впоследствие.
При изследването визуално и с помощта на лупа под увеличение на
подписите след текста „Продавачи 1.. и 2..“ в процесния Нотариален акт,
вещото лице е установило, че типографски двата подписа са положени
еднакво спрямо теста и реда на документа, като интензивността на
оцветяване, структурата и състава на щрихите на подписите е еднаква. При
изследване на подписа след текста „Продавачи 1..“ в процесния Нотариален
8
акт не са установени признаци за техническа подправка/предварителна
подготовка, както и не са установени забавен темп на движенията,
прекъсвания, необосновани спирания, присъединяване/дорисуване на щрихи,
тъпи начало и край на движенията. Вещото лице е установило, че подписът е
изпълнен със среден към бърз темп и добра координация на движенията, има
ясно изразена диференциация на натиска в различните участъци от подписа,
плавни преходи от по-силен към по-слаб натиск и обратно, тънки рефлексни
линии и т.н. С оглед извършените констатации, вещото лице прави извод, че
първо е отпечатан текстът на оспорения Нотариален акт, след това е положен
подпис за купувач и накрая подпис за „Продавачи 1..“. Изследваните признаци
изключват възможността подписът да е поставен на празен лист, а след това
да е поставено съдържанието на документа. Вещото лице посочва, че
поставеният подпис за „Продавачи 1..“ в процесния Нотариален акт не е
откопиран.
При изследване на образците от подписа на М. Б. М., вещото лице е
констатирало, че подписът на ищцата се характеризира със средна степен на
обработеност, над средна степен на свързаност, смесена читаема и нечитаема
транскрипция, съдържаща буква „м“, щрихова част и параф, смесена форма и
посока, среден размер, средно разтегливи движения с десен наклон при
подписване. При сравнително изследване между образците от подписа на
ищцата, вещото лице констатирало, че са неустойчиви по отношение на
транскрипцията, формата при изписване на буквения знак, нечитаемите
елементи от средната част, както и парафа и са изписани в различни варианти
в различните документи и периоди.
При сравнение между подписа от образците и изследвания обект в
документа, вещото лице е констатирало различия в транскрипцията с отделни
подписи /същите се наблюдавали и при самите сравнителни образци/, но
вещото лице е установило съвпадения в общите графически признаци: степен
на обработеност, свързаност, размер, разтегливост, наклон и частните
признаци, свързани с формата на движение при изписване. Тези съвпадения на
общите и частни признаци, според вещото лице, са достатъчни за да се
направи извод, че подписът след текста на „Продавач 1…“ е положен от
ищцата.
В съдебно заседание, вещото лице Ц.Ц. поддържа заключението, като по
9
отношение на копията от документи, приети като сравнителен материал,
вещото лице посочва, че са годни за изследване и не е възникнала
необходимост да се търсят оригиналите, защото са с добро качество на
изображението. Вещото лице пояснява още, че се е запознал изцяло с
материалите по делото и е извършил разделно изследване на обекта и
сравнителните образци от подписа, а след това сравнително графическо
изследване.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.3 от
ЗЗД, окръжният съд намира за установено следното:
Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 68, том 12, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р.И. с
район на действие ПлРС, в канцеларията на нотариуса в гр.П. са се явили М. Б.
М., ЕГН **********, от с. Г., К. Г.ева М., ЕГН **********, от с. Г. и Б. Г.ев М.,
ЕГН **********. Длъжностното лице е удостоверило самоличността на
явилите се лица и тяхната дееспособност. М. Б. М. и К. Г.ева М. се съгласили
да продадат на Б. Г.ев М. ¾ ид. ч. от собствения им недвижим имот, находящ
се в с. Г., като първата продала ½ ид. ч., а втората ¼ ид. ч. Имотът
представлявал дворно място от 610 кв. м., парцел VII, пл. № 541, в кв. 8 по
плана на селото, ведно с ¾ ид. ч. от построената в него къща, при съседи:
улица, В.Ц.Т., А.С.М., И.П.М., Куна Л. Д.а, К.Б. Д. и Д.Т.М., за сумата от 30
000 лв. Сумата била получена от продавачите преди подписване на договора.
Купувачът Б. Г.ев М. закупил имота за сумата от 30 000 лв, която той изплатил
в брой на продавачите. Нотариусът се е уверил, че продавачите са
собственици, както и че са спазени особените изисквания на закона.
Удостоверено е, че са представени нотариален акт № 68, том 10, по
нотариално дело № 3283/1975 г. на Плевенския нотариус, Скица №
1356/07.09.1994 г, удостоверение за данъчна оценка от 02.09.1994 г,
удостоверение от 02.09.1994 г, че имотът не е актуван като държавен,
удостоверение за наследници на Г. Д. М. от 01.09.1994 г., удостоверение за
раждане № 769/01.09.1994 г. на К. Г. М. и удостоверение за раждане №
1053/10.05.1973 г. на Б. Г. М., 3 бр. Декларации, 2 бр. Квитанции за внесени
данъци и нотариални такси и лични паспорти на страните.
Както е прието в мотивите към ТР № 11/2012 г. по ТД № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС, нотариалният акт представлява официален документ, съставен
10
е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената
му компетентност и по установения в закона ред. Той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК досежно извършените
от нотариуса действия, а именно, че е издаден от посочения нотариус, че са
представени описаните в акта документи и т.н., като тази материална
доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез
оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по
реда на чл.193 от ГПК. Дейността на нотариуса, както е прието в мотивите на
посоченото Тълкувателно решение не е свидетелстваща. С издаването на
нотариален акт, обективиращ сделка, нотариусът се произнася, че вследствие
на направените от страните по сделката изявления и с оглед представените
доказателства, удостоверяващи правото на прехвърлителя е сключен договор
от определен вид, който поражда предвидените в закона правни последици.
Ако оспорващата страна не докаже твърденията си в производството по чл.193
ал.1 от ГПК, съдът не може да отрече осъществяването на удостовереното с
нотариалния акт придобивно основание.
С оглед направеното оспорване на положения подпис в графа
„Продавачи 1..“, първоинстанционният съд е открил производство по реда на
чл.193 ал.1 от ГПК, по което са събрани доказателства, както и са изслушани
заключения на вещите лица по назначените съдебно-графологична и
комплексна съдебно-графологична и техническа експертизи. Съдът възприема
изцяло изводите на вещите лица, които са категорични досежно
обстоятелството, че подписът в графа „Продавачи 1..“ е положен от ищцата М.
Б. М..
С оглед приетото в ТР № 11/2012 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
че материалната доказателствена сила на нотариалния акт може да бъде
оборена чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено
доказателство, т.е. по реда на чл.193 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл.164
ал.1 от ГПК, съгласно която за установяване на правни сделки, за
действителността на които закон изисква писмен акт, не се допускат
свидетелски показания, настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да
бъдат обсъждани и вземани предвид показанията на разпитаните свидетели в
тази връзка. Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства във
връзка с оспорване на подписа в графа „Продавачи 1..“ от страна на ищцата М.
Б. М., като правилно е приел, че същите не могат да внесат съмнение в
11
обективността, пълнотата и правилността на изготвените заключения
Предвид изложеното Окръжният съд намира, че оспорването на
положения подпис в графа „Продавачи 1..“ от страна на ищцата М. Б. М. не е
доказано, документът не следва да бъде изключен от доказателствената
съвкупност и установените в него факти следва да бъдат взети предвид. В този
смисъл правилни са изводите на Пл.РС,с които приема направеното от ищцата
оспорване по реда на чл.193 от ГПК за недоказано.
Основателността на иска по чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД е обусловена от
установяване на съществуването на твърдения от страната опорочаващ факт, а
именно неспазена форма за действителност, поради нарушение на
императивните норми на чл.578 ал.4 от ГПК /чл. 474 ал.4 от ГПК отм./,
съгласно който лицата или техните пълномощници, чиито изявления се
съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да
издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната
власт на явилите се пред него лица. С оглед проведеното производство по
оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира за недоказано твърдението
на ищцата, че не се е явила пред нотариуса, когато е съставен процесния
Нотариален акт, както и че не е положила подписа си. Тези обстоятелства
безспорно се установяват от заключенията на вещите лица по двете съдебно-
графологични експертизи, обусловили и извод за неоснователност на
оспорването по чл.193 ал.1 от ГПК. Предвид неуспешно проведеното
производство по реда на чл.193 от ГПК, имайки предвид, че нотариалният акт
представлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съгласно разпоредбата на чл.179
ал.1 от ГПК, същият съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него действия. В този смисъл съдът не може да отрече
осъществяването на удостовереното в нотариалния акт и е длъжен да приеме
за верни фактите, които длъжностното лице е удостоверило с подписа си. При
служебна проверка за спазване на разпоредбите на закона, установяващи
формата за действителност на сделката, правилно първоинстанционният съд е
приел, че процесният Нотариален акт не страда от такива пороци. Видно от
приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68,
том 12, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р.И. с район на действие ПлРС,
същият отговаря на изискванията на чл.580 от ГПК за съдържание на
нотариалния акт.
12
Окръжният съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба,
с които се оспорват констатациите и изводите на вещото лице по назначената
комплексна експертиза. В тази връзка, съдът изцяло споделя доводите на
първоинстанционния съд, че при липса на други данни, субективното
несъгласие на страна с факти от доказателствено средство или връзка между
факти, установена със заключение на допусната съдебна експертиза, не е
достатъчно, за да се внесе съмнение в достоверността на заключението, респ.
обективността и компетентността на вещото лице. Съдът е допуснал
допълнителна експертиза поради това, че страната е представила
допълнителен сравнителен материал, по-близък по време с обекта на
изследване. Въпреки това, обаче, вещите лица са заключили еднопосочно, че
подписът за „Продавач 1..“ е положен от ищцата.
Предвид изложеното правилно Пл.РС е приел, че предявеният иск по
чл.26 ал.2 пр.3 от ЗЗД е неоснователен и е отхвърлил същия.
Предявеният положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е
основан на твърденията, че ищцата на лично основание и като наследник е
собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в с. Г., ул.
„Д.Б.“ ***, който имот ищцата и покойният й съпруг са придобили с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет
№ 68, том 10, дело № 3283/1975 г. от 28.03.1975 г. След смъртта на своя
съпруг, ищцата на основание чл.14 ал.3 от СК от 1968 г./отм./ притежава ½ ид.
ч. от процесния недвижим имот. През 1994 г., обаче, ищцата сключила
Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 68, том 12,
дело № 2268/1994 г., съставен на 14.09.1994 г. на нотариус Р.И. при
Плевенския районен съд, по силата на който се разпоредила/продала своята ½
ид. ч. от процесния имот. Съгласно посочения Нотариален акт, бащата на
ответника е придобил притежаваната от ищцата ½ ид. ч. или 2/4 ид. ч. от
недвижимия имот, ведно със сградите в него.
Във връзка с предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК пред Пл.РС са
събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетелите,
ангажирани от ищцата се установява, че синът й Б., който е баща на ответника
е живял до последно в имота. Ищцата е посещавала имота, но не е живяла в
него, като недоказани са твърденията й, че е посещавала имота два пъти в
годината. От свидетелските показания са установява, че ищцата не разполага с
13
ключ и при посещения със свидетелката Алекова, са наблюдавали имота
отстрани и са влизали в двора му. Приложените в тази връзка писмени
доказателства също не установяват факта, че ищцата е посещавала имота в с.
Г. два пъти годишно, а само датите, на които същата е напускала пределите на
страната. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че
това са косвени доказателства, които заедно с показанията на свидетелите не
водят до извод за непрекъснато владение лично и чрез другиго спрямо имота в
с. Г. в продължение на повече от 10 години, особено предвид твърдението, че
ищцата живее в гр. Х.. Доводите на ищцата за извършени от нея парични
преводи за материали и извършване на ремонтни дейности по къщата са
неотносими, тъй като същите не са предмет на иска по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване на вещно право на собственост, а както правилно е посочил
първоинстанционният съд те могат да са част от предмет на иск за разходи за
поддръжка или подобрения, какъвто не е предявен в настоящото
производство.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала непрекъснато
владение на имота повече от 10 години. Давностното владение като
оригинерен придобивен способ е уредено с разпоредбата на чл.79 от ЗС,
предвиждаща, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,а при
добросъвестно владение-5 години. В чл.68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по
давност, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и
необезпокоявано. В настоящия случай ищцата не е доказала по несъмнен
начин поддържаното оригинерно придобивно основание с изискуемите при
кумулативност задължителни елементи на фактическия състав. Доказателства,
които да оборват приетото от първоинстанционния съд не са събрани и във
въззивното производство.
С оглед обстоятелството,че атакуваната разпоредителна сделка
покупко-продажба е извършена на 14.09.1994г.,а синът на ищцата Б. Г.ев М. е
починал на 24.10.2020г.,като е живял до смъртта си в процесния имот и е
владял същия/неоспорено обстоятелство от ищцата в самата ИМ/,то
неоснователен и недоказан се явява и предявеният положителен
14
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,като правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил същия.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решение №
319/19.03.2024г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски
районен съд.
При този изход на делото въззивницата М. Б. М. следва да заплати на
въззиваемия Г. Б. М. направените деловодни разноски за настоящата
инстанция. В приложения Списък по чл.80 от ГПК въззиваемият претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. В съдебно заседание от
25.09.2024 г. процесуалният представител на въззивницата адв. К. Н. е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Съдът счита, че следва да бъде намален размера на претендирания
адвокатски хонорар от страна на въззиваемия на осн.чл.78,ал.5 от ГПК ,тъй
като процесуалните действия, извършени от адв. М. Т. от САК в качеството
му на пълномощник на въззиваемия Г. Б. М. по в.гр.д. №488/2024г. по описа
на Пл.ОС,се изразяват в подаване на писмен отговор на въззивната жалба.
Видно от изготвения протокол за проведеното единствено съдебно заседание
на 25.09.2024 г., адв.М. не се е явил.
При това положение въззивницата М. Б. М. следва да заплати на
въззиваемия Г. Б. М. направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 1125,00 лв./по аргумент от чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 Решение № 319/19.03.2024 г. на
РС-Плевен, постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК М. Б. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. М., ЕГН ********** направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1125,00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
15
ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16