№ 411
гр. Враца, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Люб. Вл. Вл.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20221400200441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. Ц. П. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО,
отговаря на изискванията на чл. 70 НК и чл. 439 НПК, поради което прави
искане молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св. Ц.Г..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание. Излага съображения, че има три непълнолетни деца, които тръгват
на училище и трябва да се погрижи за тях.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор РД С. М., който
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар
и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Представя
1
актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода
и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. Ц. П. Г. е осъден с одобрено Споразумение от 11.05.2022год. по
НОХД № 414/2022 год. на РС-Монтана, за престъпление по чл. 343б, ал.2 НК
на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален режим
"Общ". Преди това л.св. Г. е осъждан четири пъти без ефективно изтърпяване
на наказание лишаване от свобода.
Л.св. Г. е започнал да търпи определеното му наказание от 6 месеца
лишаване от свобода на 18.05.2022год., като до момента е изтърпял
фактически 3 месеца и 21 дни, от работа 1 ден, или общо е изтърпял 3 месеца
и 22 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца и 8 дни.
При това положение, осъденият Г. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, приложима за него.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначална оценка на риска
от рецидив не е определяна, с оглед краткия размер на присъдата и
разпоредбата на чл.122а, ал.2 ППЗИНЗС. Рискът от вреди за служителите и за
останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от вреди за обществото е
среден, предвид характера на настоящето правонарушение и криминалното
му минало. Рискът е вероятен, но не е непосредствен. Насочен е предимно
към участниците в движението по пътищата. В първоначално изготвения план
на присъдата, са заложени следните цели: формиране на известна
самокритичност; превенция на бъдещи правонарушения; пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора; ограничаване на участието в
субкултурни дейности; въздействие в посока промяна на поведението и
отношението, водещо до намаляване вероятността от извършване на повторно
правонарушение; ограничаване на възможността от причиняване на вреди на
2
обществото; формиране на трудови навици.
Л.св. Ц.Г. спазва установения ред и дисциплина, като поведението му
отговаря на изискванията. Отношенията му с останалите лишени от свобода
са повърхностни, но е склонен да се съобразява с вижданията им. Не проявява
дискриминационни нагласи. Към служителите в затвора се отнася с
необходимото уважение. Пасивен е към провежданите в ЗООТ корекционни
програми. Декларира желание за полагане на доброволен труд по чл. 80 от
ЗИНЗС, но към момента желанието му не е удовлетворено.
Поддържа контакти с близките си чрез редовни свиждания и
телефонни разговори.
Няма наложени дисциплинарни наказания и не е награждаван.
Отношението на л.св. Г. към плана на присъдата е формално.
Дейностите не се изпълняват в пълен обем. Формално признава вината си, но
не осъзнава тежестта на извършеното деяние, повърхностно разсъждава върху
евентуалните тежки последствия от криминалното му поведение. Настоящето
му правонарушение е извършено повторно, тъй като л.св. Г. е осъждан за
такова престъпление по чл. 343б НК. Това несъмнено сочи, че осъдения не
извлича поука от грешките си и ги повтаря. Разпознава частично проблемите
си и не осъзнава напълно своите дефицити. Предвид криминалното му
минало и настоящето правонарушение е видно, че не спазва законовите
разпоредби и общоприетите норми, взема прибързани решения, което е
предпоставка за извършване на ново правонарушение.
На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни
доказателства за поправяне на л.св. Г. и е необходимо корекционната работа с
него да продължи в условията на затвора за трайна и положителна промяна.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. Ц.Г. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Примерното поведение в МЛС, липсата на нарушения и
наказания сами по себе си не са основание за УПО, тъй като това е
3
изискуемото поведение в условията на МЛС. Необходимостта от грижи за
малолетните му деца би могла да се преценява като основание, само при
наличието на всички законовоизискуеми предпоставки. Всичко изложено по-
горе, дава основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на
молбата на л.св. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание, в размер на 2 месеца и 8 дни.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Ц. П. Г., роден на *** в гр.
Монтана, с постоянен адрес ***, български гражданин, с фактическо
съжителство, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по
НОХД №414/2022год. на РС-Монтана наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, с остатък 2 месеца и 8 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4